РЕШЕНИЕ

14

Гр. Варна, 11 .02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

въззивно гражданско дело № 605 по описа за 2014-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 364/31.10.2014 год. по гр.д. 243/2014 год. на ОС Добрич, подадена от Т.К.К., EГН **********,***, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу П.С.П., ЕГН **********, и С.Д.П., ЕГН **********, за УСТАНОВЯВАНЕ недължимостта на вземането по изп.д. 10/2004 год., на осн. чл. 439 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения по същество и е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

Срещу жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещните страни, които са я оспорили в допълнителна писмена молба.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС са предявени искове от Производството е образувано  по   искова молба на Т.К. Крагюлиев срещу П. и С. Петкови за установяване в отношенията между страните на сумата от по 14000лв. за всеки от тях, съдебно признати вземания, предмет на принудително изпълнение, поради погасяването на задължението по давност. Твърденията са, че вземанията са на основание присъда  по н.о.х.д. 231/2002г.по описа на ДОС, в сила на  05.11.2003г. Образувано било изп. дело № 10/2004г. СИС при КРС, прекратено през 2014г., тъй като  по него не били извършвани изпълнителни действия. Отново след представяне на същия изпълнителен лист било образувано  изп.д. № 13/2014г. СИС при КРС.

 

 Ищецът е твърдял ,че вземането е погасено по давност,  считано от последното изпълнително действие на 17.02.2004 г., като петгодишната давност за вземането е изтекла към  17.02.2009 г.,което погасявало правото на ответниците да искат събиране на вземането .Така наложеният вече запор за събиране на вземането не подлежал на изпълнение,  поради  настъпилата давност . 

Искът е оспорен в писмен отговор от П. по мотиви,че вземането не е покрито по давност, защото докато трае изпълнителният процес, давност не тече.

От фактическа страна, не е спорно ,че  Т.К. е бил осъден  с присъда по н.о.х.д. 231/2002г. ДОС да заплати на С. и П. П. по 14000 лв., като присъдата е в сила от 05.11.2003 г.

Видно от доказателствата по изп.д.10/2004г. на държавен съдебен  изпълнител при СИС при РС Каварна, че същото е образувано по молба на Петкови от 16.02.2004 г. Призовка за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника К. и е връчена на 19.02.2004 г. След тази дата  съдебният изпълнител е извършил проучвания за имотното състояние и доходите му, като е изисквал информация от множество институции до началото на 2007 год..

Последващи изпълнителни действия не са извършвани до 17.06.2011 г., когато взискателите са поискали налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника, и такъв е бил наложен на 30.06.2011 г. Насрочен е бил опис на 17.01.2012 г., но не е извършен, тъй като  длъжникът е декларирал  към 10.02.2012, че не знае къде се намира автомобилът му.

На 17.02.2012 г. взискателите са поискали налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, и такъв е бил наложен на 20.02.2012 г.  и на 06.03.2012 г., но суми по делото не са постъпили.

На 15.01.2014 г. взискателите отново с молба са поискали проучване имотното състояние на длъжника. С постановление от 19.02.2014 г., на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено, поради перимирането му. На 20.03.2014г. взискателите са получили изпълнителен лист  и с молба от 20.03.2014г. са поискали образуване на ново изпълнително дело, което е било изпълнено на  21.03.2014 г. под № 13/14г. на държавен съдебен изпълнител при СИС при КРС.

На 26.03.2014г. е била изпратена призовка за доброволно изпълнение на длъжника, издадено е разпореждане за насрочен опис на 09.04.2014 г. Изпратена е и призовка за принудително изпълнение, връчена на  14.04.2014г.

От правна страна, за да бъде уважен предявеният иск по чл.439, ал.2 от ГПК, следва да се докаже твърдяното погасяване на вземането, предмет на принудително изпълнение .

Спорно между страните е погасено ли е по давност съдебно признатото вземане, предмет на изпълнително производство, поради неизвършване на изпълнителни действия в периода 17.02.2004 год. – 30.06.2011 год., когато е наложен запор на лек автомобил на длъжника.

На първо място, следва да се отбележи, че изпълнителното производство е било висящо от образуването му през 2004 год. до прекратяването му през 2014 год.

На второ място, следва да се вземе предвид, че след изпращането на призовка за доброволно изпълнение активно е търсено имущество на длъжника поне до началото на 2007 год., след което период на бездействие е от четири години, впоследствие изпълнителните действия са подновени.

И на трето място, изявление за погасяване на вземането по давност е направено след възобновяване на изпълнителните действия едва с подаване на настоящата искова молба.

Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна. От друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането, какъвто по делото не беше установен. Следва да се съобрази и висящността на изпълнителния процес, с оглед на ППВС №3/1980г., която не е била прекъсвана от образуването му до 2014 год.

Не се доказа погасяване по давност на вземането, изпълняемото право продължава да съществува, поради което искът като неоснователен подлежи на отхвърляне .

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 364/31.10.2014 год. по гр.д. 243/2014 год. на ОС Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: