Р Е Ш Е Н И Е

 

2/06.01.2016 г., гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

    

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Милен Славов

Членове: Петя Петрова

Юлия Бажлекова

                                            

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно гр.д. № 606  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.К.К., чрез адв. Н.Т. срещу решение №1504/30.07.15г., постановено по гр.д.№ 1888/14г. по описа на ВОС, в частите с които е развален договора, сключен на 19.04.1989г. с НА № 42, т.VІІ, д.№2040 по описа за 1989г. на ВН, чрез който М.К.Т. е прехвърлила на К. Т. К. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4, а именно: 4/6 ид.ч. от  ап.11, заедно с 4/6 от прилежащото избено помещение с площ от 7,20 кв.м. и 4/6 ид.ч. от 1,4760 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, поради неизпълнение от М.К.К. – наследник на приобретателя на задължението за гледане и издръжка на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че решението съдържа противоречия, неправилни тълкувания и изводи, които обосновават неправилността му, а освен това е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в частта относно развалянето на договора, решението е незаконосъобразно, тъй като е развален писмен договор, без преди това на длъжника да е отправена писмена покана и даден подходящ срок с предупреждение, че след изтичането на този срок, ще се иска разваляне на договора.  Съдът не е съобразил конкретните обстоятелства в случая, а именно: че при сключването на договора наследодателят на ответницата се е задължил само лично и след смъртта му ответницата е наследила неговите права и задълженията му да гледа и издържа прехвърлителката по договора, като не е необходима покана за изпадането й в забава; твърдяното от ищцата неизпълнение е за времето от 2012г. – 2014г., като преди депозирането на исковата молба и в самата искова молба не се отправя изявление или покана за разваляне на договора. Неправилен е изводът на съда, че въпреки липсата на покана до ответницата за изпълнение на личните задължения на наследодателя, същата не може да предложи изпълнение в хода на процеса.

     В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.78, ал.3 ЗЗД. Отправено е и искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото по отношение на ½ ид. части от собствеността, предмет на договора,  като се съобразят новонастъпилите след подаване на въззивната жалба обстоятелства – смъртта на ищцата, на която въззивницата е наследник по закон.

Видно то представения с отговора на въззивната жалба препис –извлечение от акт за смърт на М. К. Т., същата е починала на 23.08.2015г., т.е. след постановяване на първоинстанционното решение и след подаване на въззивната жалба срещу същото от М.К.. Като въззиваема страна в производството е конституирана Ц.Т.И. – дъщеря на ищцата.

Отговор на въззивната жалба е депозиран от Ц.Т.И., с който същата заявява, че желае да продължи делото и оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата споделя решаващия извод на съда, че ответницата е узнала, че ищцата се е нуждаела от преки грижи и издръжка, поради което не е било нужно отправяне на покана за изпълнение на задължението по договора. Оспорват се твърденията за необоснованост и неправилност на решението, както и за допуснати процесуални нарушения. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят на страната направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него и е редовна и допустима.

След преценка на изложените от страните доводи и възражения и на събраните по делото доказателства, ВАпС намира следното:

Пред окръжен съд Варна е бил предявен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане от М. К. Т. срещу М.К.К.. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че със сключен на 19.04.1989г. с НА № 42, дело 2040 по описа за 1989г. на ВН е прехвърлила на сина си К.Т. К. срещу задължение за издръжка и гледане свой недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4 а именно: 4/6 ид.ч. от апартамент № 11, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня и тоалет, коридор, килер и балкон с обща застроена площ – 66,26 кв.м., заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото избено помещение без номер и с площ от 7,20 кв.м., както и 4/6 ид.ч. от 1,4760% от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място с идентификатор 10135.2562.111.1.65 по КК на гр.Варна. К. К. е починал през 2008г., а ответницата е негов единствен наследник. До 2009г. ищцата не е имала никакви контакти с ответницата, а в периода след това до предявяване на иска са се виждали два пъти. По между им липсва каквато и да е близост. Здравословното състояние на ищцата се влошило, след като през 2012г. при падане счупила тазобедрена става и се наложило извършване на операция за поставяне на метална пластина, за която е е заплатила сума в размер на 1200лв. Наложило се провеждане на продължително болнично лечение. Ответницата, като правоприемник на приобратателя по договора не е изпълнявала поетите с договора задължения. Предвид изложените твърдения ищцата е претендирала постановяване на решение, с което да бъде развален договора от 19.04.1989г. поради неизпълнение от страна на ответницата.

Ответницата е оспорила иска като погасен по давност, евентуално като неоснователен. Твърди, че ищцата е показала, че не желае да приеме грижи и издръжка от ответницата; след сключването на договора ответницата е ползвала процесното жилище, като това ползване, заедно с получаването на наеми от жилището, представляват достатъчно изпълнение на задължението за издръжка. Освен това заявява, че не е била поканена писмено да изпълни задълженията по договора. Предлага изпълнение в определен от съда срок. Предявила е евентуален насрещен иск, за заплащане на сумата от 1250лв., съставляваща част от сумата от 19031лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на ½ ид.ч. от целия имот в периода от 18.06.2008г. – 29.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от момента на разваляне на договора до окончателното изплащане на сумата на основание чл.59 ЗЗД.

Ищцата е оспорила възражението за давност, с твърдения, че нуждата от издръжка и грижи е възникнала през 2012г. и тогава е поканила ответницата да изпълни задължението по договора.

Не се спори в процеса, а и от писмените доказателства се установява, че на 19.04.1989г. е сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 42 , дело 2040 по описа за 1989г. на ВН между М. К. Т. и К. Т. К. С този договор Марийка Т. е прехвърлила на сина си  правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от описания по-горе имот, срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа майка си до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента на сделката. Красимир Кочев е починал през 2008г. и е оставил един наследник по закон – ответницата М.К.К., негова дъщеря.

По делото са представени: епикризи от 22.04.2004г., 08.02.2010г. и 14.05.2014г., от които се установява, че ищцата страда от различни заболявания, като през м. май 2014г. й е извършена ампутация на крак. От представените по делото заверени преписи от фактури от 03.05.2012г. и 22.05.2012г. се установява, че ищцата е заплатила 1250лв. за комплект ортопедични имплант. Видно от представеното удостоверение от НОИ Варна, ищцата е получавала пенсия в размер на 252,10лв.

От гласните доказателства, събрани по делото се установява, че ищцата е живяла в апартамента, обект на договора за издръжка и гледане, а ответницата живее в друго населено място. Ответницата не поддържа контакти с прехвърлителката по договора/ нейна баба/, не й е помагала с грижи или средства за издръжка. Двете са се срещали много рядко, като последната среща е била 2 години преди предявяване на иска. Свидетелката Василева/внучка на ищцата/ е заявила в показанията си, че ищцата имала проблеми със здравето, като то се влошило особено през 2012г., когато била дълго време на легло, неподвижна и с опериран крак. Грижи за нея полагали дъщеря й и свидетелката/ внучка на ищцата/. Финансовите й възможности били скромни и често изпитвала затруднения с плащането на сметки, лечение и закупуване на лекарства. Ищцата търсела помощ от дъщеря си и свидетелката, нейна внучка. Ответницата била уведомена за влошеното здравословно състояние на баба си, както и, че това състояние изисква полагане на ежедневни грижи и средства за лечението. При посещение на ответницата при ищцата, свидетелката Василева и нейната майка – дъщеря на ищцата я уведомили, че са дали пари за операцията на ищцата, за погасяване на нейни стари заеми, за проходилка и  ежедневни консумативи. Уведомили я, че ищцата е взела пари на заем за заплащане на стари сметки за вода и поискали от нея да им възстанови сумите и да помага по някакъв начин. Показанията са основани на непосредствени възприятия за фактите, до които се отнасят и съдът ги възприема като обективни. Същевременно показанията кореспондират с представените по делото писмени доказателства и с изявленията на ответницата в с.з. на 10.07.2015г., съдържащи признания, че при посещение при ищцата е била уведомена за натрупани стари задължения и, че не поддържа никакви контакти с ищцата, че двете никога не са били близки. Ответницата признава, че е знаела от дъщерята на ищцата, че тя има стари неплатени сметки за ток и, че е претърпяла операция, за която се е наложило заплащане и това е извършено от дъщерята на ищцата.

При така установените обстоятелства по делото, съдът приема следните правни изводи:

В производството по чл.87, ал.3 ЗЗД- за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора, при оспорване на твърденията, че не е изпълнявал задълженията си, ответника следва да докаже, че е изпълнил. Обемът на задълженията на приобретателя се определят в договора. В разглеждания случай с договора, чието разваляне се иска е поето общо задължение за приобретателя да издържа и гледа прехвърлителя, като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил до момента на сключване на договора до неговата смърт. Това означава, че приобретателят се е задължил да върши постоянно потребното за прехвърлителката за пряко задоволяване на нейните жизнени нужди чрез полагане на лични грижи и осигуряване на средства за издръжка. След смъртта на приобретателя по договора, за ответницата като единствен негов наследник и провоприемник са възникнали задължения за преки грижи и издръжка за ищцата, поети с договора от нейния наследодател.

Неоснователно е възражението на въззивницата за недопустимост на предявения иск, поради погасяването му по давност. Задължението за издръжка и гледане има за предмет една продължителна престация – то трябва да се изпълнява непрекъснато до смъртта на кредитора. Поради това вземането на кредитора е ставало изискуемо всеки ден до неговата смърт, който би бил начален момент на погасителната давност за това задължение. Освен това, трайната съдебната практика приема, че давността по чл.87, ал.5 ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника на задължението за издръжка и гледане, което е достатъчно да породи правото на разваляне, от момента на осъществяването му, и давността не се счита изтекла ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. В случая ищцата е изложила твърдения за неизпълнение на задълженията по договора след 2012г., поради което и към момента на предявяване на иска – 2014г. не е изтекъл предвидения давностен срок.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че след смъртта на приобретатела по договора Красимир Кочев, през 2008г., ответницата, като единствен наследник е станала универсален правоприемник на имуществото на баща си след неговата смърт и като такъв е получила всички негови права и задължения, включително и това да гледа и издържа прехвърлителката по договора.  Направеното във въззивната жалба възражение, че ответницата не е приела наследството на баща си, не следва да се разглежда в настоящото производство, като преклудирано. Независимо от това следва да се отбележи, че поведението на ответницата преди предявяване на иска и процесуалното поведение в производството сочат на извода, че същата е приела наследството, оставено от баща й по реда на чл.49, ал.2 ЗН. Предвид изложеното следва да се приеме, че ответницата, наред с правата на наследодателя си е получила и всичките му задължения, включително и това да издържа и гледа прехвърлителката. Настоящият състав на съда, приема, че за последното задължение на баща си тя е узнала при откриването на наследството. По тази причина не е имало необходимост от изрична покана, за да изпадне в забава. Освен това видно от сключения договор, приобретателят по него е поел задължение да гледа и издържа прехвърлителката до края на живота й, поради което следва да се приеме, че е постигнато съгласие изпълнението по договора да започне след сключване на договора, независимо, че ищцата е посочила, че нужда от издръжка и гледане е възникнала през 2012г. и твърди неизпълнение на договора след това. От събраните по делото гласни доказателства и от заявеното в съдебно заседание от ответницата се установява, че през 2012г., последната е узнала за разноските, направени от трети лица за операция на ищцата и за покриване на задължения за ползвана вода, че е било необходимо полагане на специални грижи за ищцата, поради което дори да се приеме, че след възникване на нуждата от издръжка и гледане е била необходима покана, то знанието на длъжника я прави безпредметна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответницата не е полагала лични грижи за ищцата, а от друга страна не се установява същата да е възстановила разноските, сторени от трети лица или да е предприела действия за осигуряване на средства на ищцата, с които тя да покрива текущите си нужди. Не се установяват и твърденията, че ищцата не е дала възможност на ответницата да полага грижи за нея, като по този начин й е попречила да изпълни задължението си. В тази връзка следва да се има предвид, че неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, което не  е установено в настоящото производство, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.96 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка./ В този смисъл решение № 818/07.01.2011г. на ВКС по гр.д. №1371/2009г., ГО, решение №340/04.11.2015г. на ВКС по гр.д.№1668/2015г./ Предвид изложеното съдът не  е задължен да дава срок за изпълнение, ако длъжникът предложи изпълнение в хода на процеса.

В случая ответницата не е ангажирала никакви доказателства, че е полагала каквито и да било грижи за ищцата, нито да е давала издръжка, от което следва и извода за неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане.

Предвид изложеното искът за разваляне на договора е основателен.

След постановяване на решението ищцата е починала, като е оставила за свои наследници Ц.Т.И./дъщеря/ и М.К.К. /внучка/ - ответница по иска. Настъпило е сливане на качеството на ищец и ответник по отношение на М.К., която заедно с въззиваемата страна Ц.Т.И. наследяват по ½ ид.ч. от имуществото, останало след смъртта на ищцата. При отчитане на настъпилото в хода на процеса правоприемство, договорът за издръжка и гледане следва да бъде развален съразмерно на наследствените права на конституиираната като въззиваема страна наследница на ищцата, т.е. до размера на ½ ид.ч. от предмета на договора, а именно 2/6 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4. Решението в частта, с която е развален договора за разликата над 2/6 ид. Части до  4/6 ид.ч. от процесния имот следва да бъде обезсилено, като производството по делото в тази част се прекрати. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски, доказани в размер на 1200лв. и представляващи адвокатско възнаграждение. Искането с правно основание чл.78, ал.5 ГПК на насрещната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение е неоснователно. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер близък до определения в Наредба №1/2004г. минимум и не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №1504/30.07.15г., постановено по гр.д. № 1888/14г. по описа на ВОС, в частта, с която по предявен от М. К. Т. срещу М.К.К. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договора, сключен на 19.04.1989г. с НА № 42, т.VІІ, д.№2040 по описа за 1989г. на ВН, чрез който М. К. Т. е прехвърлила на К. Т. К. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4, а именно: 4/6 ид.ч. от  ап.11, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, килер и балкон с обща застроена плащ от 66,26 кв.м. заедно с 4/6 от прилежащото избено помещение с площ от 7,20 кв.м. и 4/6 ид.ч. от 1,4760 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, по настоящем съгласно КК и КР одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.111.1.65,  поради неизпълнение от М.К.К. – наследник на приобретателя на задължението за гледане и издръжка  за разликата над  ½ ид. Част от имота, предмет на договора, а именно: за разликата от 2/6 ид.ч. до 4/6 ид.ч. от  ап.11, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, килер и балкон с обща застроена плащ от 66,26 кв.м. заедно с 4/6 от прилежащото избено помещение с площ от 7,20 кв.м. и 4/6 ид.ч. от 1,4760 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, по настоящем съгласно КК и КР одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.111.1.65 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1504/30.07.15г., постановено по гр.д. № 1888/14г. по описа на ВОС, в частта, с която е развален договор, сключен на 19.04.1989г. с НА № 42, т.VІІ, д.№2040 по описа за 1989г. на ВН чрез който М.К.Т. е прехвърлила на К. Т. К. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ег.4, а именно: 4/6 ид.ч. от  ап.11, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, килер и балкон с обща застроена плащ от 66,26 кв.м. заедно с 4/6 от прилежащото избено помещение с площ от 7,20 кв.м. и 4/6 ид.ч. от 1,4760 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, по настоящем съгласно КК и КР одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.111.1.65,  поради неизпълнение от М.К.К. – наследник на приобретателя на задължението за гледане и издръжка по иск на М. К. Т. срещу М.К.К., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД  до размера на ½ идеална част от имота, предмет на договора, а именно: 2/6 ид. Части от ап.11, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл.44, вх.Г, ет.4, състоящ се от три стаи, кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, килер и балкон с обща застроена плащ от 66,26 кв.м. заедно с 4/6 от прилежащото избено помещение с площ от 7,20 кв.м. и 4/6 ид.ч. от 1,4760 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, по настоящем съгласно КК и КР одобрена със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.директор на АГКК.  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2562.111.1.65

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, да заплати на Ц.Т.И. ЕГН **********, сума в размер на 1200лв., представляваща разноски да адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен Касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда и условията на чл.280 ГПК.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ЧЛЕНОВЕ: