Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Варна, № 16 /13.02.2015 година,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.дело № 607 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Параходство Български морски флот” АД - гр. Варна, срещу решение № 815 от 30.05.2014 г., поправено с решение № 1299 от 24.09.2014 г., двете постановени по гр. д. № 1484/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените искове за вреди на основание чл. 45 от ЗЗД срещу В.К. *** за сумите: 1/ 391 166.10 лева, представляваща обезщетение от унищожаването на вещ – корабен винт (витло) с производствен № 869-78, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва в размер на 125 431.59 лева, считано от датата на увреждането 18.10.2008 г. до предявяване на иска 28.07.2011 г.; 2/ 332 491.00 лева, представляваща обезщетение от унищожаването на вещ - корабен винт (витло) с производствен № 1585-427, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва в размер на 106 616.92 лева, считано от датата на увреждането 18.10.2008 г. до предявяване на иска 28.07.2011 г., включително и в частта за възлагане на разноските в размер на 7 200.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, да уважи исковете в пълен размер, като присъди и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна В.К. оспорва въззивната жалба, като недопустима, евентуално като неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение и му се присъдят разноските за тази инстанция.

Решението е постановено при участие на третото Д.И.с. *** - помагач на ответникаа.

С отделна частна жалба, въззивникът обжалва и определение № 1669/06.06.2014 година на ВОС, постановено по същото дело, с което дружеството е осъдено да заплати на първоначалния съответник Д.И.С. направените от него разноски по делото до отказа от иска срещу него, които са в размер на 3 000.00 лева.

Въззивната и частната жалби са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваните съдебни актове, а по съществото на спора приема следното:

Пред Варненския окръжен съд са били предявени искове от „Параходство Български морски флот” АД – гр. Варна („ПБМФ” АД) срещу В.К.К. и Д.И.С. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на: 1) пълно унищожаване на корабен винт с производствен № 869-78 и 2) частично унищожаване на корабен винт с производствен № 1585-427, водещо до пълната му непригодност за използване по предназначение. В хода на производството пред първата инстанция е депозиран отказ от иска срещу Д.И.С. и производството в тази част е прекратено с влязло в сила опрделение, като същото лице е конституирано като трето лице - помагач на В.К.. Основанието на исковете са фактическите твърдения за увреждащо ищеца действие - договор от 18.10.2008 г., с който продавачът Д.С. без да е собственик на двата процесни винта ги продава на В.К., след което те са противоправно преместени от стопанисван до 28.10.2008 г. от „ПБМФ” АД имот в района на Брегова радиостанция „Варна радио” – Радиопредавателен център „Кичево” и по-късно нарязани за скрап. Процесните винтове ищецът описва като резервни части към собствените му търговски кораби, както следва: 1) корабен винт с произв. № 869-78, четири лопуса /пера/, с диаметър 5.5 метра и тегло 20.670 тона, сплав „Никалиум”, произведено октомври 1978 г. в СССР, резервен винт на моторен кораб (м/к) „Родина”; 2) корабен винт с произв. № 1585-427, четири лопуса /пера/, с диаметър 6 метра и тегло 15.960 тона, сплав „Бронз-ажн”, произведено май 1982 г. в СССР, резервен винт на м/к „Мальовица”. Като доказателства за собствеността на винтовете ищецът посочва, че до 23.04.2004 г. те са се водили на отчет като резервни части на самите кораби, а от тази дата нататък са били заприходени като задбалансов актив на дружеството под № 470638 и заведени в счетоводна сметка № 965-1, в склад 18 на РПЦ „Кичево”.

В отговор на исковата молба В.К. оспорва иска. Твърди, че не са налице вреди, тъй като: вещите по договора от 18.10.2008 г. и тези в исковата молба не са идентични, евентуално не са налице вреди, тъй като процесните вещи са били продадени на „Ел Комерс” ООД като скрап, евентуално, че е придобил собствеността върху двата винта по силата на договора от 18.10.2008 г., като не е знаел, че продавачът Д.С. не е техен собственик, евентуално по давност с 5 годишно давностно владение – л. 159 том І.

Възражението на процесуалните представители на въззиваемия В.К. за недопустимост на иска за вреди в частта за процесния  резервен винт към м/к „Родина”, поради липса на правен интерес, след като главната вещ (кораба) е продадена преди завеждане на настоящото дело (2009 г. – виж л. 65 от делото на ВОС) е неоснователно. Макар, че на 05.01.2009 г. ищецът е продал м/к „Родина” на нов корабособственик „Navamosa Navigation” SA, а искът е предявен на 28.07.2011 година, съставът на ВАпС приема, че процесните корабни винтове (витла) не са част от главната вещ (кораб), а имат качеството на резервна част, която по принцип при техническа съвместимост може да се ползва и за други кораби или най-малкото да бъде продадена за скрап.

Видно от представения от въззивника договор за покупко-продажба на движими вещи от 18.10.2008 г. Д.И.С. продава на В.К.К. 2 бр. „кръгли метални перки за кораби, с разнороден състав, в който се включва и бронз, всяка една с четири крила, едната с диаметър 5.50 метра, а втората – 5.80 метра” за сумата от 2 000 лева.

В хода на производството, след оспорване от продавача Д.С., че подписа под договора от 18.10.2008 г. не е негов, е назначена СГЕ, която категорично установява, че подписът е автентичен – л. 389 том ІІ от делото на ВОС.

От представената от въззивника оборотна ведомост за сметка 965-1 за септември 2008 за Склад 18 – РПЦ „Кичево” се установява, че под код № 470638 са записани шест броя винтове на стойност 6 лева.

Представена е и друга ведомост за инвентаризация от 2006 г., в която също е посочено наличие в същия склад № 18 на шест броя винтове на стойност всеки от по 1 лев.

На 04.04.2013 г. ВОС е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на 13.12.2008 г. и 31.01.2009 г. В.К. е поръчал кранове, които са извършвали дейност във връзка с процесните винтове. Не е посочено каква точно дейност съдът е приел за безспорна.

По делото са приети и 2 бр. акт за националност касателно двата процесни кораба „Родина” и „Мальовица” (л.85-86).

По делото е приет и договор за покупко-продажба от 17.09.2008 г. между „ПБМФ” АД и „Екомакс” ООД гр. Шумен за продажбата на 7 бр. корабни винта, посочени в договора като скрап. Шест от винтовете са посочени, че се намират в база РПЦ „Кичево” и 1 бр. в Направление Кораборемонт (л.163 том І). Представен е и договор за покупко-продажба № 18 от 05.11.2008 г. между същите страни отново за продажба на 4 бр. винта за скрап, като два от четирите отговарят принципно на посочените от ищеца като тегло – 1 бр. винт 20.670 тона и 1 бр. винт 15.960 тона. Договорите са подписани от Изпълнителния директор Христо Донев и прокуриста Й.М. (л.168 том І). Видно от анекс № 1 от 06.11.2008 г. към договор № 18/05.11.2008 г. договорът е прекратен поради „самоуправни действия” на трето за договора лице (л.248 том І).

Прието е и писмено доказателство – решение от заседания на Централната инвентаризационна комисия, проведени на 20.01.2004 г. и 27.01.2004 г. относно извършена инвентаризация на материални запаси на „ПБМФ” АД, като относно склад 18 и склад 27 в РПЦ „Кичево” е прието: „Резервните винтове, валове и ризи, находящи се в района на РПЦ „Кичево” да бъдат описани и заведени задбалансово. Срок 15.02.2004 г.” (л.259).

В хода на делото са наведени твърдения, че продадените на В.К. винтове са се намирали в ПИ № 000443 в землището на с. Кичево, обл. Варна собственост на „Дина транс” ООД с управител Д.С.. Този имот е бил възстановен на наследниците на Т. С. Т. през 2000 г., от които „Дина транс” ООД го купува. По тези твърдения са приети като писмени доказателства нотариален акт № 82 от 30.01.2007 г. за продажба от С.Т.Ж. и П. Ж.Ж. на „Дина транс” ООД, чрез представляващия дружеството Д.С., на имот – изастовена нива в землището на с. Кичево, м-ст „Куру дере” с площ от 3.5 дка, съставляващ имот № 000443 (л.358). Посочената нива е придобита от продавачите по силата на договор за доброволна делба от 04.11.2004 г., в който договор е посочено, че делбените имоти са придобити от наследодателя с решение № 17/20.12.200 г. на ПК – Аксаково и № 21/27 от 01.09.2004 г. на ОбСЗГ – Аксаково.

Гласните доказателства (л.446-452) са противоречиви, въпреки това би могло да се извлече като извод обстоятелството (което кореспондира и с приети по делото писмени доказателства), че процесните витла са били в имота, придобит от „Дина транс” ООД, а не представляващ база на „ПБМФ” АД. В този смисъл е и изходящата от самия въззивник нотариалната покана, изпратена до Д.С. – л. 172 от делото, в която е поискано заплащане на наемна цена за витлата, които видно от текста на поканата са се намирали в имот, „намиращ се в местността на с. Кичево, граничещ с РПЦ „Кичево”. Отделно от това е представен констативен протокол на ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково, в което е констатирано същото – 2 бр. витла са се намирали в западната част на двора на „Дина транс” ООД.

От назначените СТЕ (л.354), Допълнителна СТЕ (л.401), СТЕ (л.526), СТЕ (л.572) и тройна СТЕ (л.604) се установява, че винтът, който се съхранява от ОД на МВР – Варна под Аспаруховия мост няма установен сериен номер и съответства на представения от ищеца технически паспорт. Същото обаче не може да се ползва от м/к „Мальовица” ако не бъде подменен гребния вал с конструкция, съответстваща на главината на винта – с шпонково съединение. Същият винт може да се ползва и за други кораби от производствените Серия 584 и Серия 584Е, при условие, че техните внитове са близки по характеристики с винта на м/к „Мальовица” и с конструкция на гребния вал предвидена за шпонково съединение (л.578). Това заключение се подкрепя и допълва от тройната експертиза, според която от технологична гледна точка е възможно винта да бъде монтиран на гребния вал на кораб „Мальовица”, както и на други кораби от производствената Серия 584 и 584Е, но това налага допълнителна обработка на винта. За да се легализира такава замяна е необходимо съгласуването и одобрението на наблюдаващата Класификационна организация с провеждане на поледващи швартови и ходови изпитвания на кораба. Необходими са допълнителни анализи на усукващите трептения и проверка дали резонансните трептения (критичните обороти) на новия пропулсивен комплекс не са в областта на номиналните обороти на двигател, както и допълнителни изследвания за евентуално влошаване технико-експлоатационните характеристики  на кораба (л.612).    

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД досежно компенсаторната лихва за забава. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно деяние; 2) претърпяна вреда; 3) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът ще прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от ищеца защита.

Основен спорен момент в настоящия процес е преюдициалния за правилното разрешаване на делото въпрос за принадежността на правото на собственост относно процесните движими вещи - корабни винтове. Решаването на този въпрос е от значение за преценката търпи ли вреди ищецът от унищожаването на вещите, тъй като ако същите не са негова собственост, той не е активно-материалноправно легитимиран да търси обезвреда. Ответникът също навежда възражения, че посочените в договора от 18.10.2008 г. винтове са негова собственост, като тези възражения не стават предмет на делото, но влизат в предмета на доказване.

·         Настоящият състав на съда приема, че въззивникът е притежавал процесните два броя винта с производствени № 869-78 и № 1585-427, за което свидетелстват многобройните писмени доказателства - ведомости, инвентарни описи, заповеди, протоколи и т.н. Не се установява обаче, че винтовете по искова молба и тези, находящи се в имота на „Дина транс” ООД са идентични. Това следва като заключение вследствие на няколко установени по делото факта: 1. Двете процесни витла нямат каквато и да е индивидуализация - нито в представените от въззивника ведомости (6 бр. винта за 6 лв. не е достатъчно да обоснове идентичност), нито може да се направи такъв извод от договора за продажба с „Екомакс” ООД – Шумен (в случая са описани 7 бр. корабни витла, посочени в договора като скрап – 6 от витлата са посочени, че се намират в база РПЦ „Кичево” и 1 бр. в направление Кораборемонт), нито от което и да е друго доказателство по делото; 2. Процесното витло, което се съхранява под Аспарухов мост не е пригодно за ползване от м/к „Мальовица” без извършване на допълнителни изследвания, реконструкции и уеднаквяване чрез допълнителна обработка на винта. Същото се отнася и за използването им от други кораби на въззивника. Следователно не може да се приеме, че е резервна негова част; 3. Дори и хипотетично да се приеме, че винтовете описани в исковата молба и тези, които са закупени от В.К. са идентични, същият ги е придобил на 18.10.2008 г. по силата на чл. 78 от ЗС, съгласно която разпоредба който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Възражение в този смисъл принципно е направено от въззиваемия още с отговора на исковата молба. Установи се по категоричен начин, че подписът на продавача е автентичен, че договора е валиден, независимо дали  продавача си спомня кога и как го е подписал. Освен това воденото наказателно производство срещу въззиваемия за престъпления от общо характер, свързани с процесдните винтове, е прекратено изцяло с влязъл в сила съдебен акт поради липса на престъпление - л.123 – 124 от делото на ВАпС.

При липса на установеност, че процесните винтове са собственост на въззивника, респективно че са принадлежност към главна вещ/резервна част, предвидена за други негови кораби, не би могло да се приеме, че „ПБМФ” АД търпи каквито и да е вреди от евентуалното им унищожаване - пълно или частично. Следователно, липсата на противоправно деяние и/или  вреда обуславят неоснователността на исковете.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните искове за компенсаторна лихва.

При това положение въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.

Подадената отделно частна жалба от въззивника срещу определение № 1669/06.06.2014 година на ВОС, с което той е осъден да заплати на първоначалния съответник Д.И.С. направените от него разноски до отказа от иска срещу него, които са  в размер на 3 000.00 лева, е частично основателна. По делото е направено искане за присъждане в полза на Д.С. на 3 000.00 лева, но са представени доказателства за реалното изплащане само за сумата от 2 000 лв. - л. 571, том ІІІ от делото на ВОС. Следователно, обжалваното определение трябва да се отмени в частта на присъдените разноски за разликата над 2 000.00 лв. до 3 000.00 лв.

При този изход на делото направените от въззиваемия разноски за тази инстанция по принцип следва да се възложат върху въззивника. Въззиваемият е ползвал адвокатска защита при условията на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, т. е. не е заплащано адвокатско възнаграждение. Поради това и съобразявайки направеното от въззивника възражение за прекомерност на претендираните 21 900.88 лв., настоящият състав на съда ги редуцира на 5 000.00 лв. Приблизително в такъв размер са и присъдените разноски за първата съдебна инстанция.

Искането на третото лице - помагач за присъждане на 2 000 лв. адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК такива не се дължат на помагача в процеса.

Водим от горното, ВАпС

                                                                Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 815 от 30.05.2014 г., поправено с решение № 1299 от 24.09.2014 г. , двете постановени по гр. д. № 1484/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените искове за вреди на основание чл. 45 от ЗЗД срещу В.К. *** за сумите: 1/ 391 166.10 лева, представляваща обезщетение от унищожаването на вещ – корабен винт (витло) с производствен № 869-78, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва в размер на 125 431.59 лева, считано от датата на увреждането 18.10.2008 г. до предявяване на иска 28.07.2011 г.; 2/ 332 491.00 лева, представляваща обезщетение от унищожаването на вещ – корабен винт (витло) с производствен № 1585-427, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва в размер на 106 616.92 лева, считано от датата на увреждането 18.10.2008 г. до предявяване на иска 28.07.2011 г.

ОТМЕНЯ определение № 1669 от 06.06.2014 г. по гр. д. № 1484/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която са присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на Д.И.С. ***, ЕГН ********** за сумата над 2 000.00 лева до 3 000.00 лв. и ПОТВЪРЖДАВА същото определение в останалата му част.

ОСЪЖДА „Параходство Български морски флот” АД – гр. Варна, с ЕИК 103002674, да заплати на В.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 5 000.00 лв. (пет хиляди) лева разноски за адвокат  за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.