Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                         10

 

31.01.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на осемнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ:  П. Петрова          

                        Мария Маринова         

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 607 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на В.Г.Г., подадена чрез адв. П.Т. и адв. Ц.И.И., против решение № 150 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 210/2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му по чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу „МБАЛ-Шумен” АД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на майка му и сумата от 5 261,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на увреждането до датата на предявяване на иска – 10.03.2015 г. и е осъден да заплати на другата страна сумата от 3 687.86 лева, представляваща сторени разноски по делото. Решението е постановено при конституираното на страната на ответника трето лице – помагач „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД.

Жалбоподателят е навел оплаквания за недопустимост на решението на окръжния съд, по съображения за липсата на безпристрастност на съдебния състав, евентуално и за  неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като е молил за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане в друг състав от първоинстанционния съд, евентуално – за отмяната му и за уважаване на исковете.

Въззиваемият „МБАЛ –Шумен” АД е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените по делото разноски. 

Третото лице помагач на ответника и ответник по обратния му иск – „ДЗИ Общо застраховане” АД не е подал отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез своите процесуални представители адв. Т. и адв. И., е поддържал въззивната жалба и е претендирал за разноските. Депозирал е в срок и писмени бележки. Въззиваемият „МБАЛ – Шумен” АД, чрез адв. П., е поддържал отговора на жалбата и е претендирал за присъждане на разноски. Третото лице – помагач и ответник по обратния иск „ДЗИ Общо застраховане” АД, чрез адв. Д., е оспорила въззивната жалба и е претендирала за разноски.

От събраното пред настоящата инстанция удостоверение изх.№ 1946/2014 от 22.12.2016 г. на Окръжна Прокуратура –Шумен и приложените към него доказателства, се установява, че с влязло в сила на 01.04.2016 г. (след потвърждаването му с определение № от 19.02.2016 г. по ч.н.д. №60/2016 г. по описа на ОС Шумен, а последното - потвърдено с определение от 01.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 152/2016 г. на АС гр.Варна), постановление  от 25.01.2016 г. на прокурор от ОП гр.Шумен, е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по ДП № 118/2014 г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен (пр.пр. 1946/2014 г.  по описа на ОП гр.Шумен), образувано срещу виновното медицинско лице от „МБАЛ“ – гр.Шумен за това, че през периода от 21.08.2014 г. до 03.09.2014 г. в гр.Шумен, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност (лекарска професия), представляваща източник на повишена опасност, причинило смъртта на лицето С. Д. ***,  на 62 г. – престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Изложените от въззивника оплаквания за разглеждане на  делото от съдия, за който са съществували основания за отвод, не водят до твърдяния порок - недопустимост на решението, а разгледани като оплаквания по правилността му – те са неоснователни. Не е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи безпристрастност на съдебния състав, защото не са съществували основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК "други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на съдията". Съставът на съда, разглеждал делото в първата инстанция е определен със системата за случайно разпределение на делата, видно от приложените протоколи за избор на докладчик, след преразпределение на делото, поради това, че предходно избраните със същата система съдии са си направили отвод. Никоя от страните не е изразила съмнение в безпристрастността на съда и не е поискала отвод на съдия Моллов, поради което и няма произнасяне в тази връзка. Конкретно изнесените едва във въззивната жалба твърдения за познанство и колегиални отношения на съдията със съпругата на единия от разпитаните по делото свидетели, не обосновава никое от основанията за отвод по чл. 22 от ГПК, а останалите оплаквания в жалбата, са свързани с извършените от съда процесуални действия и постановени актове, с които не са уважени исканията на страната и тя е останала недоволна от резултата.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от В.Г.Г. против „МБАЛ-Шумен” АД искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на майка му С. Д. Г., починала на 03.09.2014 г., вследствие действията и бездействията на лекари от спешното отделение на „МБАЛ Шумен” АД на 23, 25 и 26.08.2014 г., за които отговаря ответникът и за сумата от 5 261,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на увреждането до датата на предявяване на иска – 10. 03.2015 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до датата на окончателното й заплащане.

Ищецът е твърдял, в исковата си молба и уточнителните молби, че вредите му са причинени вследствие действията и бездействията на дежурните в дните 23, 25 и 26.08.2014 г. лекари  от Спешното отделение на „МБАЛ-Шумен“ АД, съответно д-р Д. Р. С. (на 23.08.2014 г.), д-р М. Г. П. и д-р В. П. Т. (на 25.08.2014 г.) и д-р Т. Д. М. (на 26.08.2014 г.), които майка му С. Г. посетила последователно четири пъти в продължение на три дни и за действията на които отговорност, като възложител на работата им, носи ответното лечебно заведение. Като  противоправно поведение на лекарите от спешното отделение е поддържал неосигуряване на своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ на спешен пациент, непредприемане на мерки за установяване на точната диагноза, в т.ч. извършване на задълбочени прегледи и изследвания, поставяне на диагноза и адекватно лечение, настаняване за болнично лечение с оглед извършване на всички възможни и дължими медицински изследвания по установяване на диагнозата, при извършването на които е могла да бъде предотвратена смъртта й. Настоявал е, че с действията си, лекарите от спешното отделение на ответната болница са нарушили разпоредбите на Кодекса на професионална етика, изискващи от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност (разписани във въведението на същия); на чл. 3, предвиждащ лекарят да действа в интерес на живота, физическото и психическо здраве на пациента и да съдейства за оптималната му реадаптация; на разпоредбите на чл. 81, ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 84, ал.1, чл. 85 и чл. 86 от Закона за здравето, които защитават правото на пациента на достъпна медицинска помощ и принципите на своевременност, достъпност и качество на същата, включително и на право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, на ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; на разпоредбите на чл. 92, ал.1 от Закона за здравето, гарантиращи правото на информация на пациента; на чл. 99, ал.2 и чл. 100, ал.2  от Закона за здравето, задължаващи всяко лечебно заведение да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние, независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус; на разпоредбите за качествена медицинска помощ, разписани в медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и в т.3.2, т.3.12 и т.9.1, т.9.2, т.9.4, т.10.2 и т.10.8 от Правилата на добра медицинска практика, приети по реда на чл.5 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, предвиждащи, че лекарят трябва да се отнася с пациентите с необходимото внимание и уважение, да предпазва пациентите от рискове, породени от неспазване на правилата за добра медицинска практика, която трябва да включва адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите, и при необходимост съответстващ медицински преглед; навременна, достъпна и безопасна грижа за пациента; пренасочване на пациента към друг лекар ако се налага; лекарят трябва компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение; препоръчва на пациентите изследвания и лечение, които са най-подходящи за тях; на разпоредбите на чл.7 от Закона за лечебните заведения, които предвиждат, че никое лечебно заведение не може да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в състояние, което застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им.

 Конкретно, с допълнителна молба, ищецът е уточнил по отношение на всеки един от лекарите от спешното отделение, дежурили в процесния период, следното: На 23.08.2014 г. дежурният лекар д-р Д. С. не извършил преглед, не предписал изследвания и лечение, не настанил пациентката в стационар или в болнично заведение или спешна хоспитализация, не осигурил консулт с друг специалист за установяване на диагнозата и за започване на адекватно лечение, а вместо това я отпратил вкъщи, въпреки тежкото й здравословно състояние; на 25.08.29014 г. първият дежурен лекар д-р М. П. не предприел лечебни дейности, не настанил пациентката в стационар или болнично заведение или спешна хоспитализация за наблюдение и контрол, доколкото след вливането тя била получила обрив, повръщане, причерняване, както и не осигурил консултации с други лекари за установяване на диагнозата и започване на адекватно лечение; на 25.08.2014 г., вторият дежурен лекар д-р В. Т. не извършил преглед на пациентката, не предписал изследвания, не настанил същата в стационар, болнично заведение и не предприел хоспитализация, не провел консултации с други лекари за установяване на диагнозата и започване на адекватно лечение, като пациентката била отпратена, тъй като нямала инсулт; на 26.08.2014 г.,  дежурният лекар д-р М. не извършил пълен, всеобхватен и компетентен преглед и изследвания, поставил погрешна диагноза и неправилно насочил пациентката за прием в Първо вътрешно отделение на болницата.

Ответникът „МБАЛ Шумен” АД е оспорил исковете, молил е за отхвърлянето им и за присъждане на сторените по делото разноски. Привлякъл е в процеса като трето лице помагач „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД и е предявил срещу него обратен иск  по чл. 223, ал.1 от КЗ за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на главния иск, основан на договори за застраховка „Професионална отговорност на медицински персонал”, обективирани в застрахователни полици № 211013271000032/29.08.2013 г. и № 211014271000034/29.08.2014 г.

„ДЗИ – общо застраховане” ЕАД с писмения си отговор е оспорил претенциите по предявения срещу болницата главен иск и по предявения срещу него обратен иск.

Фактическата обстановка по делото се установява от събраните писмени доказателства, включително от представените от ищеца доказателства за здравословното състояние на майка му в процесния период, за извършените прегледи от лекарите в доболничната помощ и назначеното й от тях лечение, от събраната и приобщена по делото цялостна медицинска документация, намираща се в лечебното заведение – ответник по делото от момента, в който пациентката е потърсила помощ в спешното отделение на болницата – до смъртта й, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от три вещи лица и изслушана в първата инстанция.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, с които е обосновал общо заявеното с въззивната жалба искане за допускане на „нова петорна съдебно-медицинска експретиза с нови въпроси“, респ. за допълнителна такава и подновено и доразвито в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция с конкретни въпроси. Съдебната практика е трайна и непротиворечива (решение на ВКС по чл. 290 ГПК, № 542 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 1083/2010 г., IV г.о.), че разпоредбата на чл.200, ал.3, изр.1 ГПК сочи, че при оспорване заключението на вещото лице съдът може (а не е длъжен) да назначи друго или повече вещи лица, т.е. допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл. 201 ГПК – дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност, като чл. 201 ГПК гласи, че допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая, тези предпоставки не са налице. Назначените вещите лица са утвърдени специалисти в съответните области на медицината (д-р Д. Р. е д.м – ръководител Клиника по инфекциозни болести при МУ Варна, д-р Л. С. е специалист по вътрешни болести и нефрология при МБАЛ „Св.Марина“ Варна и д-р В. Д., д.м. – гл.ас. Катедра Съдебна медицина и дентология МУ –Варна), притежават необходимите знания, умения и практика и са компетентни да отговорят на поставените им задачи, като по този въпрос не е имало съмнение и не са правени възражения от страните. В случая експертното заключение е пълно, като вещите лица са отговорили изчерпателно на всички поставени им със задачата въпроси, които са били и необходимите с оглед нуждите на процеса. Именно с оглед твърдяните от ищеца факти и предметът на делото, за нуждите на процеса не е било необходимо и такава необходимост не е установена и от настоящата инстанция, за поставянето на допълнителни задачи и назначаване на допълнителна експертиза (включително и със формулираните в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция задачи). Заключението на вещите лица е ясно, като отговорите на въпросите на специалистите са точни, конкретни, категорични и разбираеми и по тях няма неяснота. Заключението е и обективно и обосновано, тъй като аргументирано почива на конкретната медицинска документация на пациентката (посочено е изрично в заключението и потвърдено при изслушването на вещите лица в съдебно заседание обстоятелство по изследване всички медицински документи), която документация съдът, уважавайки изцяло исканията на страните, в пълнота е събрал и приобщил по делото и затова няма основание за съмнение и в правилността на експертизата. Освен това, медицинското заключение е допълнително обосновано от вещите лица и с изчерпателните отговори на поставените им от страните и от съда въпроси при изслушването им в съдебното заседание пред първата инстанция, като експертите са дали ясни, детайлни, аргументирани и пълни отговори. С оглед на изложеното и при липсата на предпоставките по чл. 201 ГПК, окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение оставяйки без уважение искането на въззивника за назначаване на нова експертиза и назначаването на такава не се налага и в настоящата инстанция с оглед служебните правомощия на съда във връзка с изясняване на делото. Цитираната в писмените бележки съдебна практика не касае същия казус и поради това е неотносима към конкретния случай.  Макар и отнесени от въззивника към въпроса за безпристрастността на първоинстанционния съд, оплакванията му за назначаване на експертизата преди първото съдебно заседание и преформурлиране от съда на поставените от него въпроси на вещите лица, също са неоснователни, тъй като първата инстанция е процедирала в пълно съответствие с процесуалните разпоредби, вкл. на чл. 140 от ГПК, като освен това всички поставени от ищеца въпроси са били включени в задачата на вещите лица, а в правомощията на съда и с оглед нуждите на процеса е да направи точната формулировка на същите, като освен това ищецът изобщо не е правил възражения в тази връзка пред първата инстанция.

С оглед съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства (писмени, свидетелски показания и съдебно-медицинската експретиза на вещите лица), съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Всички посочени от ищеца лекари, дежурни в спешното отделение на 23, 25 и 26.08.2014 г., са били към този момент в трудовоправни отношения с ответника – здравно заведение (приложени са по делото трудовите им договори) и са били на работа съобразно графика за дежурството им (удостоверението на л. 170 за графика и часовете на смените им).

Ищецът е син на С. Д. Г., починала на 03.09.2014 г. в МБАЛ-Шумен, като в издадената eпикриза, като окончателна диагноза е посочено: петниста треска, предизвикана от Rickettsia conorii, хепаторенален синдром, респираторен дистрес синдром, бактериална пневмония неуточнена, шок неустановен, плеврален излив вдясно. Според заключението на вещите лица, което като компетентно, безпристрастно, обективно, пълно, ясно и обосновано, съдът напълно кредитира, при конкретните медицински данни, Снежанка Ганчева е боледувала от тежка форма на петниста треска, неуточнена, довела до полиорганна недостатъчност. В случая клиниката й и диагностично –лечебното поведение са били напълно идентични с картината при Марсилска треска: 1.От страна на дихателната система – бронхопневмония, респираторен дистрес синдром; 2. От страна на сърдечно-съдовата система- хипотония (ниско кръвно налягане); 3. Хепаторенален синдром ( увреждане на черен дроб и бъбреци), смущения в кръвосъсирването (дисеминирана вътресъдова коагулопатия); 4. Токсиинфекциозен шок; 5. Остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност – оток на мозъка и белите дробове;  При тези данни, според експертите смъртта на Снежанка Ганчева се дължи на заболяването петниста треска, довела до полиорганна недостатъчност, която е била и непосредствения механизъм за настъпване на смъртта. В съдебно заседание, при изслушването им, вещите лица са посочили, че петниста треска е неуточнена, като работна диагноза и тя може да бъде причинена от различни рикетсии, като клиничната картина при тях е идентична с тази на „Марсилската треска“. От посоченото се налага извода, че заболяването петниста треска е по-общото понятие, като марсилската треска е вид петниста треска, причинена от конкретен микроорганизъм. В този смисъл са неоснователни оплакванията на въззивника за необоснованост на обжалваното решение относно вида на заболяването на С. Г. и причината за нейната смърт. Според вещите лица, петнистата треска се характеризира с остро начало и изразен токсоинфекционен синдром (втрисане, повишаване на температурата до 39 - 40 С, обща отпадналост, ставни и мускулни болки, зачервени конюнктиви и гърло /кра- ниофарингенален синдром/). Към 5-7 ден се появява обрив с петнист характер по крайници, седалище и тяло, вкл. длани и стъпала. Органната патология е оскъдна: обложен език, умерено уголемени слезка и черен дроб. Като усложнения е възможно да се развият бронхопневмония, серозен менингит (възпаление на меки мозъчни обвивки), кардит (възпаление на сърдечния мускул).

Според свидетелката А. К. П., приятелка на починалата, от познати разбрала, че на 18.08.2014 г. (понеделник) и на 19.08.2014 г. (вторник) С. Г. се почувствала зле по време на работа, като първия ден, след като я свестили с вода, тя останала да работи, а втория ден – се прибрала у дома. На 20.08.2014 г. Г. се обадила на свидетелката да я придружи на другия ден до препоръчания й от нея личен лекар д-р Й., при когото тя още не била ходила. Междувременно Г. се лекувала сама. На 21.08.2014 г. (четвъртък) двете посетили поликлиниката, където личният й лекар отсъствал поради отпуск и Г. била прегледана от заместващата го д-р Г.. Г. била с висока температура и лекарката й предписала антибиотика „Аксетин“ (в тази насока е и приложената по делото рецепта) и й дала 5 дни болничен. Лекарството, видно от общодостъпната информация за него, се използва за лечение на инфекции, причинени от микроорганизми, който се използва при инфекции на дихателните пътища, на ушите, носа, гърлото, на кожата, меките тъкани, ставите, костите, пикочната система и на такива, предавани по полов път, акушеро-гинекологични инфекции, менингит и септицемия. Според свидетелката, болната е приемала антибиотика, като на следващия ден не се обадила, а в събота - 23.08.2014 г., докато разхождали заедно кучето, на Г. й прилошало, започнала да повръща и затова взели такси и отишли в спешното отделение. Пред дежурния лекар (установено е от удостоверението за дежурствата на л.170, I том от делото и от издадената от този лекар рецепта на л.28), д-р Д. Р. С. (дежурен дневна смяна от 8 ч. до 20 ч.), Г. се оплакала от висока температура, като междувременно се придържала за свидетелката. Изнесеното от свидетелката, че лекарят от спешното отделение не е прегледал пациентката, като излязъл в коридора и ги отпратил без да я изслуша, съдът не кредитира, защото се опровергава от събраното по делото писмено доказателство – издадена от лекаря рецепта за лечение на С. Д. Г. с антибиотика Клиндамицин, който е широкоспектърен бактериостатичен антибиотик, предназначен за лечение на инфекции на костите и ставите,  инфекции на уши, нос и гърло, зъбно-челюстни инфекции, инфекции на долните дихателни пътища, вътрекоремни инфекции, гинекологични инфекции, инфекции на кожата и меките тъкани и скарлатина, който, според вещите лица, би могъл да повлияе остра респираторна инфекция с фебрилитет. Самият д-р С., в качеството му на свидетел е потвърдил пред съда издаването на рецептата, като не си е спомнил конкретно случая, но е посочил, че не би издал рецепта без преглед и че такъв явно е осъществил и не е установил състоянието на пациентката да е спешно или да налага извършване на изследвания и хоспитализацията. Предписаното лечение, съответстващо на оплакванията и състоянието на пациентката към този момент, сочи на извършен преглед на същата и на направена от лекаря оценка на състоянието й, като без значение за този извод е къде точно е бил извършен прегледа и дали посещението е било отразено в регистрите на спешното отделение. Освен това, дори лекарят от спешното отделение да е насочил пациентката за преглед и по-нататъшното й лечение към лекарите в доболничната помощ и към  неотложния кабинет (доколкото е бил почивен ден), както сочи свидетелката А. П., данните за извършения в спешното отделение преглед, оценката на състоянието и назначеното лечение, опровергават показанията на свидетелката П. и твърденията на ищеца за отказана медицинска помощ и отпращане на пациента. Според свидетелката А. П., двете жени веднага посетили дежурния лекар от доболничната помощ д-р С., който изписал на С. Г. допълнително лекарства и тези показания се подкрепят от приложената по делото рецепта от лекаря с предписани  добавки и витамини. В подкрепа на извода за липсата на спешност в състоянието на пациентката при посещението й в спешното отделение, е и обстоятелството, че такова не е било констатирано и при прегледа от д-р С., който е преценил да допълни назначеното лечение само с добавки и витамини. На следващия ден неделя – 24.08.2014 г., С. Г. не се е оплаквала от влошаване на състоянието, като сутринта в понеделник – на 25.08.2014 г., тя споделила на свидетелката, че се чувства по-добре и трябвало да отиде до личния лекар, за да си вземе още болничен. Преди обяд, придружавана от свидетелката А. П., Г. посетила заместващия личния й лекар в доболничната помощ лекар – в случая дежурната д-р Н. К., като според приложеното на л.25 от делото медицинско направление, д-р К. е поставила диагноза: остра вирусна инфекция, повръщане и ниско кръвно налягане 80/60. С тази диагноза и оплаквания, пациентката е била придружена от лекарката до спешното отделение на болницата (свидетелката А. П., св.М. П.), посещението й е било регистрирано в 11.20 ч. (видно от регистъра на спешното отделение за този ден на л. 209, под № 15077) и е била приета от д-р М. Г. П.. Според листа за преглед на пациент в спешно отделение № 15077 (на л.29 от делото), С. Г. е постъпила с основна диагноза „хипотония“ (ниско кръвно налягане), каквато е била констатирана след прегледа от д-р П. (кръвното й е било 80/60). Оплакванията на болната са били за ниски стойности на кръвното и за главоболие, а като констатирано след прегледа обективно състояние, освен артериалната хипотония  е посочено виене на свят и отпадналост. По отношение на бял дроб и сърце не са били констатирани отклонения. Според заключението на вещите лица, артериалната хипотония би могла да се развие при всеки фебрилно – интоксикационен синдром в хода на остра вирусна инфекция. Назначена е била инфузия с физиологичен серум 500 мл. По време на вливането, според показанията на д-р М. П., разпитан в качеството му на свидетел, той е установил повишаване на кръвното налягане на 110/70, отразено в мединската документация. Според същия свидетел, придружаващата пациентката д-р К., също е посочила, че жената не се храни и повръща и в тази връзка е било назначено вливането на разтвора. Свидетелят е заявил, че след вливането е проверил състоянието на пациентката, но няма вече точен и ясен спомен, като със сигурност, обаче не е забелязал обрив. След преливането на разтвора, свидетелката А. П. видяла, че приятелката й направила обрив, за който не е сочила да е споделила с някой. Тъй като след вливането С. Г. се почувствата по-добре, двете си тръгнали. Вечерта на 25.08.2014 г., около 17,45 ч., пак според същата свидетелка (А. П.), приятелката й се обадила, че се чувства много зле и че не може да отиде до тоалетна и след като пак посетили д-р К. (дежурна в кабинета на доболничната помощ) и тя им дала бележка, те отново отишли в спешното отделение, като по това време С. Г. се оплаквала, че не може да пази равновесие. От направлението от 25.08.2014 г. на лист 27 (посочената от свидетелката „бележка“, издадена от д-р Колева) като диагноза е било посочено  „мениероподобен синдром“ (характеризиращ се със световъртеж), а като придружаващо заболяване „хипотония“. По делото няма писмени доказателства за второ посещение на пациентката в спешното отделение, като графикът за дежурството на тази дата сочи, че до 20 ч. дежурен е бил  д-р. М. Г. П., а след 20 ч. – д-р В. П. Т. В регистъра на спешната помощ и за часовете на дневна смяна и за нощната смяна е отбелязан като дежурен д-р П., но доколкото двамата лекари имат съвпадащо име, може да се приеме, че се касае до дежурството на д-р В. П. Т. Последният, разпитан в качеството на свидетел, е посочил че няма спомен за пациентката и всичко, което е изнесъл е хипотетично или знае за това от последвалото обсъждане на случая с колегите му. Свидетелката също не е  посочила кога точно вечерта са отишли в отделението, както и кой е бил лекарят (според нея невролог) който ги е посрещнал. Независимо от това, обаче при липсата на оспорване от ответника на второто посещение на жената вечерта на 25.08.2014 г. (понеделник) в спешното отделение, този факт следва да се приеме за установен. Независимо от липсата на документация, от посоченото от свидетелката А. П., че при оплакванията на Г., че не може да пази равновесие и след като я погледнал, дежурният лекар  казал „Да имаш изкривени ръце, да имаш изкривена уста, нямаш. Нямаш нищо“ и изписал „някакво лекарство“, се налага извод, че преглед е бил извършен от лекаря и предвид липсата на инсулт (какъвто С. Г. е претърпяла в миналото), той е направил преценката за липса на спешно състояние на пациента и е предписал лечение. На следващия ден - вторник 26.08.2014 г., вечерта около 18 часа, С. Г. се оплакала на приятелката си - свидетелката А. П., че не може да диша, а според свидетелката тя била и неадекватна, защото не можела да си намери дрехите. Двете взели такси и отишли в спешното отделение, където според входящия регистър (л. 235 и 236 от делото) и листа за преглед на пациент в спешно отделение № 15 144 (на л.30 от делото) е била приета и прегледана от д-р Т. М., който назначил рентгенография на бял дроб и сърце и установил пневмония. В анамнезата е посочено, че пациентката е с нощно изпотяване, повишаване на температурата до 39 градуса и обрив по тялото. Заради установената бактериална пневмония (неуточнена), лекарят е насочил Г. за хоспитализация и в 20 ч. тя е била приета в Първо вътрешно отделение (история на заболяването на л. 302 и сл. от делото). В съпровождащата медицинска документация (на л.319 от делото) е посочено, че „пациентката от снощи (вечерта на 25.08.2014 г.) е с обрив по торса и крайниците, след вливане на NaCl в спешното отделение, заради хипотония“. Т.е. наличието на обрив по тялото е било установено за прав път от д-р М., като по снетите от болната данни, а и според показанията на св. А. П., той се е появил вечерта на 25.08.2014 г., след вливането на физиологичния разтвор, при които данни, според заключението на вещите лица, този обрив е бил възприет от лекаря като алергичен, а при тази симтоматика (изслушването на вещите лица в съдебно заседание) не се е налагало някакво специално лечение. Още същата вечер, след хоспиталицзацията на пациентката, са били предприети изследвания и започнало лечение с широкоспектърни антибиотици (отразено по часове в приложената по делото медицинска документация на л. 333 и сл.). Сутринта на следващия ден  -27.08.2014 г., малко преди 8 часа, д-р Н. Б. прегледал пациентката, след като му било предадено от нощната смяна, че приетата вечерта е с висока температура, а на сутринта е станала малко объркана, като изследванията й показали начална бъбречна недостатъчност. В качеството на свидетел, д-р Б. е изнесъл пред съда, че при прегледа намерил жената напреки на леглото със спуснати крака, което го накарало да мисли, че е дезориентирана. Тогава видял обривите по крайниците, а после и по цялото тяло и установил температура над 39 градуса. Обривът, високия фебрилитет и наличието на пневмония го навели на мисълта за ухапване от кърлеж. След като незабавно включил препарат за овладяване на температурата, започнал по-обстоен преглед, при който в лявата ингвинална (в слабините) гънка на жената, открил входно отвърстие на ухапване от кърлеж, ташмар, едно некротично петънце с диаметър около сантиметър, където е била ухапана от кърлежа, като нямало паразит, нито част от него (в тази насока е и вписаното в медицинската документация на л.333 от делото). Няма данни в медицинските документи по делото, кърлеж да е бил открит при поставянето на катетър на Снежанка Ганчева, какъвто сочи да е видяла свидетелката А. П., а и няма данни и твърдения П. да е съобщила на персонала за това, поради което изнесеното от нея, че кърлежът още си стоял (опровергано от изнесеното от свидетеля Б. и от медицинската документация), съдът не кредитира. След овладяване на температурата, според показанията на свидетеля Б., подкрепени от медицинската документация на л. 334 от делото, е бил извършен консулт с инфекционист и поставена диагнозата „марсилска треска“. Свидетелят д-р Б. е заявил, че диагнозата поставил при липса на специални изследвания, само на база установените симтомите и благодарение на големия си професионален опит във вътрешно отделение, където се случвало да попадне, заради пневмонията, и пациент със същите симптоми, но с болест от ухапване на кърлеж. Според свидетелката В. К. С. - старши лекар в инфекциозното отделение, извършила консултацията на пациентката, около 9 часа д-р Б. я потърсил за консулт, който тя малко по-късно извършила. При прегледа (температурата вече била овладяна), пациентката била в съзнание, контактна, адекватна, леко двигателно неспокойна и с леко по-бавно протичаща мисъл и говор. Свидетелката прегледала болната, снела анамнеза за настоящото, за предшестващи и за придружаващи заболявания, видяла и обрива, който бил много характерен за състояние като при „марсилска треска“. Жената обяснила на лекарката от кога е страдала, както и че е в контакт с кучета, като приятелката й (свидетелката А. П.), която също присъствала на прегледа, допълнила, че самата пациентка има куче. За обрива, болната споделила, че не го е забелязала. Оскъден обрив бил констатиран след преливането на физиологичния серум в спешното отделение, но той бил възприет от нея като алергичен. С. Г. казала, че не е забелязала, нито е намирала кърлеж, нито раничка от ухапване, нито е усетила такова ухапване от кърлеж, а само, че имала контакт с кучета. Безспорно, липсата на оплакване на пациентката за ухапване от кърлеж, се потвърждава и от показанията на свидетелката А. П., която е придружавала същата при прегледите. Според същата свидетелка, обаче в предходен период, около седмица, две, преди началото на това заболяване, приятелката й споделила, че е имала кърлеж, който сама махнала и че нямала зачервяване. Сега, обаче, пак според свидетелката П., С. Г. не е знаела, че има кърлеж и ако е знаела е щяла да го махне. Според свидетелката д-р В. С., поставената клиникоепидемиологична диагноза „марсилска треска“ е била на база установеното при прегледа - характерния обрив, повишената температура, заедно с токсоинфекциозен синдром с обща отпадналост, мускулни болки, зачервяването по лицето и шията, на горната част на гръдния кош и контакта с кучето. Едва след това се назначавали серологични изследвания, които да потвърдят диагнозата, защото се изготвяли в лаборатория в гр.София и изисквали технологично време от поне седмица, а и първите резултати от тях често били отрицателни дори при тежка форма на заболяването, поради което впоследствие се вземали проби втори и трети път, през 14-20 дни. Това при пациентката не се случило, заради бързия и летален изход от заболяването. Показанията на свидетелката се подкрепят и от медицинската документация, като направените серологични изследвания (включително и за други причинители на петнистата треска) са дали отрицателни резултати, като част от тях са били готови едва след смъртта на пациентката (приложени са на л. 306 и сл. от делото и са описани в епикризата на л. 311 от делото). Видно от медицинската документация, в 11,30 ч. жената е била приведена в инфекциозно отделение, където незабавно са били назначени хематологични, биохимични, серологични и микробиологични изследвания и незабавно е започнало специфично лечение с комбинация от препарати, обхващащи голям спектър причинители на треската, като са били извършени консултации със специалисти невролог, хематолог, с реаниматор, назначени са били контролни графии на бял дроб и сърце, сканиране на главен мозък. Независимо от предприетото лечение, С. Г. продължила да се влошава в следващите часове, като късно вечерта получила припадък, гърч и изпаднала в кома, поради което в 22 часа на 27.08.2014 г. е била приведена в интензивното отделение на болницата, където въпреки предприетите интензивни мерки за спасяването й е починала на 03.08.2014 г. (в тази насока е медицинската документация на л. 341 и сл. от делото, в която е описано по часове състоянието и лечението на болната). В насока на предприетото лечение от лекарите за спасяването на болната са и показанията на свидетеля П. С. З. – завеждащ ОАРИЛ при МБАЛ –Шумен.

Според заключението на вещите лица, характерните симптоми на заболяването петниста треска, довела до полиорганна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта, а именно: зачервяване на конюнктивите и лицето (краниофарингенален синдром), типичният обрив при марсилската треска: пъпчест обрив по крайници, седалище и цялото тяло, лицето, длани и стъпала са липсвали през периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. Този извод на вещите лица се подкрепя и от обсъдената по-горе писмени доказателства и свидетелски показания. В периода на прегледите от лекарите в спешното отделение,  са били налице само токсоинфекциозен синдром – фебрилитет до 39 С, изразена отпадналост и хипотония, гадене и безапетитие, които се наблюдават при всяка вирусна инфекция в летния сезон, като този извод на вещите лица също се подкрепя от обсъдените в решението медицински документи от всеки един от прегледите на лекарите от спешното отделение и от свидетелските показания. Обривът, който се е появил вечерта на 25.08.2014 г. след вливане на банка с физиологичен серум в Спешното отделение, забелязан от свидетелката П., но без да е бил съобщен същата вечер, констатиран от д-р М. при постъпването на болната в спешното отделение вечерта на 26.08.2014 г., според заключението на вещите лица не е бил типичния обрив за марсилска треска и е бил приет от дежурния лекар като алергичен – болната е приемала аналгетици, антипиретици и антибиотици през периода 18.08.2014 г. – 25.08.2014 г. В съдебно заседание, вещото лице В. Д. е допълнил, че обривът е бил възприет като алергичен, защото се е появил непосредствено след манипулация с вливане и на фона на едно антибиотично лечение. Изводът на вещите лица, че този обрив би могъл да се приеме и като токсоалергичен обрив в хода на остра вирусната инфекция, се подкрепя и от показанията на свидетелката д-р В. С., пред която болната е споделила за забелязан оскъден обрив вечерта на 25.08.2014 г., след преливането на серума, който самата тя възприела като алергичен. При изслушването в съдебно заседание, вещото лице д-р Д. Р. е допълнила, че обривът в случая не е бил пъпчест и папилозен, какъвто е при марсилската треска, а петнист, включително и при разгърнатата клинична картина впоследствие той не е бил типичен и според експерта не би било лесно да се ориентира неспециалист. Според експертите (д-р Д. при изслушването в съдебно заседание),  характерните особености на заболяването са се появили доста по-късно, а и те така се проявавали.  В случая пациентката не имала характерен обрив, не е казала за ухапване или за контакт с кучета, поради което не може да се очаква преглеждащият лекар да се сети за въпроси в тази насока. Според наличната клинична картина и отсъствието на епидемиологични данни за ухапване от кърлеж, не е било възможно в посочения период да се постави точната диагноза. Освен това, на територията на град Шумен не е възможно да се извършат тестове за спешна диагноза на заболяването, като пробите се изследват във вирусологични лаборатории извън гр. Шумен и се изисква технологично време за изпращането им и за получаване на резултатите. Серологичните методи и изследвания за уточняване на рикетсиоза, каквато е петнистата треска, са стандартни и се извършват в същите специализирани (вирусологични) лаборатории, като тези изводи на вещите лица се подкрепят и от събраната медицинска документация, свързана със серологичните изследвания и от показанията на свидетелката д-р В. С. По отношение на твърдяното задължение на лекарите от спешното отделение да направят изследвания на пациентката, вещите лица в съдебно заседание, на въпроси на страните, са отговорили, че в случая не е имало клинични основания за назначаване на допълнителни изследвания от лекарите в спешното отделение, като освен това дори при направена кръвна картина и биохимия, нищо не би насочило към идеята за „петниста треска“, защото няма да се прояви нищо специално в кръвната картина, заради специфичната рикетсийна инфекция и дори при хоспитализирането на болната, левкоцитите й са били в норма. Експертите са заявили също така, че първите дни до 25-ти включително, състоянието на пациентката не е било тежко и тя не е била в такова клинично състояние, което да налага болнично лечение, спешна хоспитализация, като високата температура не е достатъчно основание за това, а в деня на констатирането на обрива, тя е била приета веднага за болнично лечение.

Според вещите лица, С. Г. е била хоспитализирана на 26.08.2014 г., т.е. на четвъртия ден  след първото посещение в спешното отделение, като при жената заболяването, което протича в различни форми, е протекло тежко – с полиорганна недостатъчност и фатален изход. Пациентката е страдала от хронична обструктивна белодробна болест и прекаран в миналото инсулт и заболяването се е развило върху увреден терен, като в този смисъл не може да се даде категоричен отговор ако заболяването е било установено в периода 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. дали е могъл да бъде предотвратен смъртния изход, предвид утежнения терен върху който протича болестта.

Според експертите,  всички медицински лица са действали правилно в рамките на задълженията си в конкретния момент, но са виждали болната в различен стадий на заболяването й, затова не са могли да преценят факта, че състоянието й постепенно се е влошавало. Вещите лица не са констатирали нарушение на стандарта „Спешна медицина” и Правилника за работа в СО на „МБАЛ Шумен” АД. Медицинският стандарт по инфекциозни болести е неприложим към задълженията и работата на лекарите от спешното отделение.

Конкретно претърпяните вреди от ищеца – болките и страданията от загубата на единствения му родител, са доказани по делото с показанията на свидетеля Г. А.

По исковете на В.Г. против „МБАЛ Шумен” АД:

 Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст на закона е отговорност за вреди, причинени от другиго. Тя е обезпечително –гаранционна. Фактическия състав, уреден в чл.49 ЗЗД, включва следните елементи: На първо място е необходимо да има възлагане на работата на физическо лице. Това лице трябва виновно да е причинило вреди на трето лице. Увреждащото деяние да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността на ответника „МБАЛ Шумен” АД, ищецът е обосновал по делото с твърдения, че вредите му са причинени вследствие действията и бездействията на дежурните в дните 23, 25 и 26.08.2014 г. лекари  от Спешното отделение на болницата, съответно д-р Д. Р. С. (на 23.08.2014 г.), д-р М. Г. П. и д-р В. П. Т. (на 25.08.2014 г.) и д-р Т. Д. М. (на 26.08.2014 г.),  които са били в трудовоправни отношения с търговското дружество – лечебно заведение, по силата на което са оказвали спешна медицинска помощ.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства се налага извода, че смъртта на С. Д. Г. е причинила сериозни душевни болки и страдания, които той продължава да търпи и към настоящия момент, но в случая тези вреди не са причинени от противоправни действия или бездействия на лекарите в спешното отделение на болницата. Т.е. не са налице такива противоправни действия или бездействия на лекарите от спешното отделение на болницата, които да стоят в причинна връзка със смъртта на С. Г. Установено бе по делото, че всеки от посочените лекари, дежурили в спешното отделение в процесния период (д-р. Д. С., М. П., В.Г. и Т. М.) е оказал медицинска помощ на пациентката, която се е явила в лечебното заведение и е считала себе си за спешен пациент. Всеки от тях е осъществил преглед, преценил е състоянието й с оглед конкретните оплаквания и обективно установеното й здравословно състояние към момента и е предприел съответстващо на това състояние лечение, а д-р. М. – е назначил и допълнителни изследвания и незабавна хоспитализация. В този смисъл, не е налице отказ на никой от посочените лекари да приеме пациентката и да я прегледа, да оцени състоянието й и да осигури необходимите по обем и качество медицински грижи. Проявените, към момента на всяко постъпване в спешното отделение симптоми са били характерни за вирусните инфекции през летния сезон и именно в тази насока са действали лекарите в спешното отделение. Към този момент, никой от тях обективно не е могъл да постави, установената впоследствие точна диагноза на заболяването, не само защото типичните симптоми на болестта „петниста треска“ към този момент не са били проявени (обрив е установен при прегледа от д-р М. вечерта на 26.08.2014 г., от който момент болната незабавно е била хоспитализирана) и е липсвала информация за ухапване от кърлеж (такова е установено на 27.08.2014 г., след хоспитализирането на болната, като дотогава тя не е знаела за него и не е можела и при отправен й от лекаря въпрос да отговори положително), които да насочат лекарите от спешното отделение към конкретната диагноза (поради това е без значение и представената от въззивника в настоящото производство статистика на заболяваемостта от марсилска треска през 2014 г.), но и защото чрез стандартните кръвни изследвания, които се правят в спешното отделение, заболяването не е можело да се установи, а специфичните серологични изследвания не се правят в това отделение. Освен това, за последните се изисква технологично време от поне седмица и дори при положение, че са могли да бъдат взети проби още към датата на първото посещение на пациентката в спешния център на 23.08.2014 г., най-рано  резултатите биха били получени едва около 30.08.2014 г., към която дата, предвид вече проявените симптоми на болестта, е била поставена точната диагноза от инфекциониста (на 27.08.2014 г.) и вече е било започнало насочено лечение на конкретната болест. Т.е. при посещението на пациентката в спешното отделение изобщо не е било възможно да бъдат направени изследвания, от които да се установи болестта по-рано от 27.08.2014 г. с оглед започване по-ранно лечение и евентуално предотвратена смъртта й. При посещението на пациентката на 23 и 25.08.2014 г., състоянието й не е било тежко и не е налагало насочването й за болнично лечение и хоспитализиране, а при посещението на 26.08.2014 г., след като такова състояние е било установено от дежурния лекар д-р.М. – тя незабавно е била хоспитализирана. В случая, не се установи противоправно поведение на лекарите от спешното отделение, което да стой в причинна връзка със смъртта на С. Г. и с вредите на ищеца. Действията на дежурните лекари от спешното отделение при ответното лечебно заведение, са били в съответствие със задълженията им, визирани от ищеца в посочените разпоредби на Кодекса на професионална етика, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, медицинския стандарт „Спешна медицина” и Правилника за работа с спешното отделение на болницата. С оглед на това съдът приема, че смъртният резултат не е пряка и непосредствена последица от допуснати нарушения на правилата за лечение от лекарите в спешното отделение при „МБАЛ – Шумен” АД и действията на лекарите от спешното отделение в процесния период 23.08.2014 г. – 26.08.2014 г. не са условието без което смъртта на Снежанка Ганчева не би настъпила.

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице елементите от  фактическият състав на чл.49 от ЗЗД –  противоправно деяние (действие или бездействие) и причинна връзка между тези действия и твърдяната от ищеца неимуществена вреда, поради което искът по чл. 49 от ЗЗД  е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна е и предявената акцесорна такава по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата до датата на исковата молба.

При това положение, не подлежи на разглеждане обратния иск на ответника – към помагача – застрахователно дружество.

Окръжният съд е достигнал до същият правен извод и по идентични съображения, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

 С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, въззивникът В.Г.Г. следва да заплати на въззиваемия  „МБАЛ – Шумен” АД сумата от 3 687,86 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, договарянето и заплащането на които е удостоверено с фактура и преводно нареждане. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски на третото лице – помагач не се дължат на осн. чл. 78, ал.10 от ГПК.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 27.07.2016 г. по гр.д. № 210/2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „МБАЛ-Шумен” АД, ЕИК 127521092 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Васил Априлов”, № 63, представлявано от изп. директор А. Г. А. сумата от 3 687.86  лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. София 1 000, район Средец, ул. „Георги Бенковски”, № 3, представлявано от К. Х. Ч. и М. К. Г., като трето лице – помагач, на страната на ответника „МБАЛ-Шумен” АД.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: