Р Е Ш Е Н И Е № 32

гр. Варна, 12.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Н., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 608 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на двете страни в първоинстанционното производство срещу решение № 1169/25.07.14г. по гр.д. № 3180/13г. на ВОС, както следва:

1. Въззивна жалба на Ф.О.А. от гр. Варна против решението в частта му, с която е отхвърлен иска му против Л.Х.А. от гр. Варна за разликата над 57 737.16лв. до претендирания размер от 73 359.65лв. Счита се, че решението е постановено в противоречие с нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, по която е бил квалифициран иска на ищеца. Наведени са оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила /представени от ответницата доказателства са били приети след сроковете по чл. 143 от ГПК/ и необоснованост на правните изводи съобразно събрания доказателствен материал /неправилно е приетото, че сумите за погасяване на банковия кредит и за осигуровки на ищеца са платени от ответницата, недоказано е приетото от съда, че ищеца следва да заплати 1/3 част от консумативните разноски за вода и ток/. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълния му размер, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция. Няма формулирани доказателствени искания.В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази жалба от насрещната страна Л.А. чрез процесуалния й представител адв. Б.. Със същия жалбата е оспорена като неоснователна, тъй като се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо /поради нередовност на исковата молба/ и отделно – възраженията в жалбата са неоснователни. Счита се, че след като няма доказване на фактите от хипотезата на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД /обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата и връзката между тях/, то и не е налице основание за уважаване на иска, в която и да му е част. Твърди се, че след като в конкретната хипотеза, сумите които се претендират са послужили и на ищеца и на фактическото му семейство за издръжката им през годините, то претенцията за връщане противоречи на смисъла на закона и общоприетите правила за поведение. Настоява се на приложението на нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищецът е изпълнявал свой нравствен дълг да участва с личните си средства в своята и на фактическото си семейство издръжка, както и подпомагане на своите близки, възрастни, болни и нетрудоспособни членове на семейството.

2. Въззивна жалба на Л.Х.А. от гр. Варна против решението в частта му, с която същата е осъдена да заплати на ищеца Ф.О.А. от гр. Варна сумата от 57 737.16лв. на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба /противоречие на фактическите и правни твърдения, което затруднява квалифицирането на иска/, при липсата на изготвен доклад по делото по см. на чл. 146 от ГПК, освен това същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и противоречие с установените по делото обстоятелства. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли изцяло исковата претенция, ведно с присъждане на разноските по делото. Отправено е искане за изготвяне на доклад по см. на чл. 146 от ГПК и разпределение на доказателствената тежест между страните след определяне на подлежащите на доказване факти. Иска се от съда да допусне и гласни доказателства за посочени факти, както и да приеме писмено доказателство, за което сочи, че не е налице настъпила процесуална преклузия поради допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази жалба от Ф.А. чрез адв. В. П., с който същата е оспорена като неоснователна. Оспорва се, че постановеното решение е недопустимо и се поддържа, че в обжалваната от ответницата осъдителна част е правилно, тъй като не са налице допуснати процесуални нарушения и е приложена съответната материално-правна норма на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че поставените от ответницата въпроси са относими към нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а не към приложимата към настоящия казус норма на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Неотносимо се счита и позоваването на нормата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, тъй като страните не са били в отношения на кредитор-длъжник. Счита се, че събраните по делото доказателства налагат извода, че парите са превеждани на ответницата, за да се плаща получения от ищеца кредит и за издръжка на детето му от първия брак. Последното пък, наред с отчитането на ответницата за разхода на парите, отрича тезата, че ищецът е изпълнявал нравствен дълг. Претендира се жалбата да бъде отхвърлена, а относно доказателствените искания – счита се, че същите са преклудирани.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Производството е образувано по исковата молба на Ф.О.А. против Л.Х.А. за заплащане на сумата от 53 076.04 щ.д., представляваща сбор от трудовите възнаграждения на ищеца, получена от ответницата без основание, за периода от 16.10.2008г. до 28.01.2013г. чрез преводи по собствената й банкова сметка /***а, допуснато в с.з. на 06.03.14г./, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 16.10.13г. до окончателното й изплащане. Съобразно направените с допълнителна молба от 09.01.15г. уточнения, следва да се приемат като основание на предявения иск твърденията на ищеца за липсата на договорна връзка между страните или на каквото и да е друго валидно правно основание за извършеното плащане /при начална липса на основание/ и формулираната в тази насока претенция за връщане на получените без основание чрез банкови преводи по банковата сметка на ответницата трудови възнаграждения на ищеца за посочения период и в посочения размер. Ищецът е твърдял, че поради отсъствието си от страната е поискал работодателят му да превежда трудовите му възнаграждения по сметката на ответницата, с която е живеел на съпружески начала за периода от 2000г. до м. 02.2013г. Отказа на ответницата да върне парите обосновава интереса от предявения иск.

В отговора на исковата молба ответницата е поддържала, че предявения иск е недопустим поради невъзможност да се определи на коя от хипотезите за неоснователно обогатяване се основава претенцията. Твърдяло се, че е всички суми от възнагражденията на ищеца, които са получени от ответницата, тя е изразходвала в полза на двете страни по делото във връзка с общи нужди на фактическото семейство и техни близки роднини. Ответницата е посочила, че част от парите разходвала за издръжка на майката на ищеца, която е живяла в апартамента на ответницата за периода от 11.10.05г. до 2012г., а друга част е разходвала, заплащайки дължимата от ищеца издръжка на рождената му дъщеря, когато ищецът е отсъствал от страната. Наведени са твърдения и за закупуване на вещи, които са предадени на ищеца. В допълнителна молба от 28.01.14г. ответницата е навела твърдението, че с превода на паричните суми и предварително даденото съгласие за изразходването им за общи нужди, ищецът съзнателно е изпълнявал нравствения си дълг, поради което и не се дължи връщането на сумите. Отделно от това ищецът е имал уговорка с ответницата от получените средства тя да му заплаща всички негови задължения, вкл. и по кредита, получен от „Райфайзенбанк” ЕАД.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Безспорно е между страните, че същите са живели като фактическо семейство за периода от 2000г. до м. 02.2013г., като са обитавали апартамент, собственост на ответницата.

            Видно от представената служебна бележка, издадена от фирма „Данта” ЛЛС-представителство Варна, че от 24.07.2006г. ищецът е започнал работа в това дружество като бояджия и е работил в същото до м. 08.2012г. /служебни бележки на л.4 и 22/.

Видно от подписаната от ищеца декларация на 21.07.06г., че същият е отправил искане до работодателя си парите от заплатата му да бъдат превеждани по сметка на съпругата му Л.Х.А. в „Инвестбанк” – л. 128.

Към служебните бележки работодателят е представил разпечатки от месечните преводи на трудовото възнаграждение на ищеца, извършено по банкова сметка *** „Инвестбанк” АД с IBAN: ***, открита на 21.07.06г. и закрита по желание на клиента на 28.01.13г. Сбора на постъпилите по тази сметка парични суми, преведени от фирма „Данта” ЛЛС за периода от 21.07.06г. до 28.01.13г., е в размер на общо 80 552.14 щ.д. /л. 50/.

            Видно от сключения на 09.05.08г. договор за банков кредит, че „Райфайзенбанк /България/” ЕАД е предоставило на ищеца като кредитополучател, а ответницата е била съдлъжник, сумата от 10150лв. за рефинансиране на друг кредит, със срок на погасяване – 15.05.15г. Определената с погасителния план месечна анюитетна вноска е в размер на 181.63лв. Към 01.02.13г. е била погасена сумата от 20402.62лв. при кредитен размер от 20707.84лв. /л. 119-123/.

            Размерът на дължимите задължения и плащанията на ползваните услуги за мобилен телефон с абонат ищеца, за периода от 26.07.12г. до 15.02.13г. е даден на л. 165 от делото на ВОС – общо платени 245.80лв. по посочените фактури, издадени от „Космо България мобайл” ЕАД.

            По делото е представено и удостоверение, издадено от Агенция „Морска администрация”, Дирекция „МА” – Варна, от което се установяват записите в Регистъра на морските лица за работа на море относно ищеца, считано от 16.10.07г. до 20.09.12г. – л. 167. За периода от 29.09.12г. до 25.02.13г. ищецът е имал сключен трудов договор с „Агрометал” /л. 170/, като длъжността съобразно кода по НКПД е отново бояджия.

            От представеното удостоверение от „Български пощи” ЕАД се установява, че за периода от 01.01.11г. до 28.02.13г. /за който са запазени документите за изпращани пощенски записи/ от името на ищеца са подадени 9 бр. пощенски записи за заплащане на парични суми на М. С. А.  /190-191/.

Представено е и копие от медицинските документи, касаещи лечението на майката на ищеца Зейнеб О. Нурула, от които се установява, че на 30.09.04г. същата е била оперирана и на 06.10.04г. е била изписана от болничното заведение. Проведени са последващи лечения от 05.01.05г. до 09.02.05г. Същата е била регистрирана с постоянен адрес този на апартамента на ответницата на ул. „Поп Харитон”, № 56, ет. 1, ап. 1, считано от 11.10.05г. /л. 36/.

Видно от представените от ответницата нотариални актове, че на 23.05.12г. тя е продала на трето лице собствения си гараж в гр. Варна, ведно с идеални части от правото на собственост върху поземления имот, за сумата от 10 000 евро /л. 37/; на 01.11.12г. тя е продала на друго лице ап. № 1 на ул. „Поп Харитон”, № 56, ет. 1 за сумата от 34 768 евро /л. 42-43/; на 20.11.12г. е закупен от дъщерята на ответницата Сунай Абдурахим дворно място, ведно с построената в имота сезонна постройка за сумата от 40 081лв. /л. 38/; а на 01.08.13г. С. А. е закупила апартамент в гр. Варна за сумата от 12 783 евро /л. 39-40/. Представени са доказателства и за трудовата заетост на ответницата – от 01.07.10г. същата работи като хигиенист с основно месечно ТВ от 215лв., повишено на 01.08.13г. на 745.62лв. и от 01.09.13г.  – на 776.93лв., а отделно е начислявано и допълнително ТВ. Налице е и допълнителен трудов договор за 2 часа работно време, считано от 28.12.12г., при основно месечно ТВ от 165лв.

            Видно от представената касова бележка, издадена на 23.11.08г. от „Ел. клима сервиз” ООД, гр. Варна, че е заплатено от името на ищеца 2 бр. климатици „Фуджитсу” на обща стойност от 3600лв. – л. 56 от настоящото дело. От съставените между страните опис на вещите, които ответницата доброволно е предала, а ищецът е получил, са и описаните 2 бр. климатици марка „Фуджитсу” – л. 26 от настоящото дело.

            От заключението на първоначалната СИЕ се установява, че за периода от 16.10.08г. до 28.01.13г. по цитираната по-горе сметка на ответницата в „Инвестбанк” АД е постъпила сумата от 53076.04 щ.д., преведени на основание декларацията на ищеца за съгласие в тази насока (като за периода от 01.01.13г. до 28.01.13г. не са постъпвали суми). Сумата представлява единствено начислените и преведени на последния от „Данта ЛЛС” САЩ трудови възнаграждения за периода от м. 10.08г. до м. 09.12г. Няма данни за извършени от тази банкова сметка ***. А..

От допълнителното заключение на СИЕ се установява, че посочената банкова сметка *** „безсрочен влог на гражданите”.

От второто допълнително заключение на СИЕ се установява, че от данните на НСИ необходимият доход/разход за едно лице за 2008г. е в размер на 3175лв., за 2009г. – 3247лв., за 2010г. – 3204лв., за 2011г. – 3429лв., за 2012г. – 2981лв. и за 2013г. – 4390лв. Извършени са изчисления и за необходимия минимум на средства за издръжка на 3 и 4-членно семейство, а оттам е дадено заключение и за процесния период от 16.10.08г.-28.01.13г. В заключението са отразени и общо платените суми за ел. енергия /13 926.49лв./ и за ВиК услуги /1348.18лв./ за периода, основани и на издадените и приети като доказателства по делото удостоверения от съответните дружества-доставчици /л. 173 и л. 181-189/. В с.з на 26.06.14г. вещото лице е допълнило, че сумите за ток и вода, платени от ответницата, се различават само с 5-7% от сумите по статистическите данни за този вид паричен разход.

Посочена е от вещото лице като платена и сумата от 729.60лв. за здравни осигуровки на ищеца. Дадена е и справка за платените от ответницата суми по кредита на ищеца с „Райфайзенбанк” ЕАД, считано от 12.09.08г. до 11.01.13г. – общо 9897.34лв. Още в първото допълнително заключение вещото лице е посочило, че от представеното банково извлечение от банката във връзка с обслужването на кредита е посочено, че вноските са внасяни лично от Л.А. /л. 110 от делото на ВОС, а така и в с.з. на 17.04.24г./. В с.з. на 26.06.14г. вещото лице отново поддържа, че погасителните вноски са с вносител Л.А. и това й заключение се основава на създадените от банката извлечения макар и да не е проверявала разписки. Такава вносна бележка е представена от ответницата за внесена погасителна вноска от 200лв. на 09.11.12г. – л. 90 от делото на ВОС.

            От показанията на св. Н. А. /брат на ищеца/, които съдът преценява с оглед на евентуалната му заинтересованост, се установява че от м. 02.13г. Ф. живее сам, а преди това е живял на съпружески начала с Л.. Майката на свидетеля и ищеца е била оперирана и е била регистрирана на адреса на на Ф.. Не е чувал оплаквания от майка си за грижите на Л., но сочи, че той и третият им брат също са полагали грижи за майка си. Сочи, че не се е налагало детето на Ф. от предходен брак да живее при него.

            Показанията на дъщерята на ответницата – Д. А., съдът също преценява с оглед на нейната евентуална заинтересованост. Същата споделя, че майка й и Ф. са били в много добри отношения в продължение на над 10г. Били са като семейство и свидетелката не е чувала да делят парите на твои и мои – били са винаги общи. Парите са идвали от заплатите на Ф. и са били харчени за вкъщи за хранене, за училището й. Сочи на изключителните грижи, които майка й е положила за майката на Ф. след операцията й през 2004г., плащайки за лекарства и за силна храна. Сочи, че първите 3-4 години майката на Ф. е била в дома на ответницата, а след това е започнала да идва веднъж месечно за прегледи, след което си е ходела на село. Сочи, че детето на Ф. е идвала в дома на ответницата всяко лято през ваканцията и е било издържано от Л.А.. Това дете е на 15-16 години  и при отсъствията на Ф., майката на свидетелката е плащала издръжката му. Погасяването на банковия кредит на Ф. е ставало от ответницата от общия бюджет, плащани са му и здравните осигуровки. Твърди, че е била свидетел как Ф. е искал да даде пари на брат си и майка й е теглила пари от сметката си.

Свидетелката Н. е приятелка на ответницата и сочи, че е посещавала дома на А., когато последната е гледала свекърва си за период от около 5-6 години. При провеждането на терапевтичните процедури майката на Ф. е отсядала в дома на Л.. Страните са живеели като общо домакинство.

               От съвкупния анализ на събраните по делото пред двете инстанции доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

            Изхождайки от уточненията на ищеца, следва да се приеме като основание на предявения иск за връщане на посочената парична сума твърденията му за липсата на договорна връзка между страните или на каквото и да е друго валидно правно основание за извършеното плащане /при начална липса на основание/, поради което приложимата материално-правна норма е тази по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – получена сума без основание.

            За процесния период от 16.10.08г. до 28.01.13г. се установи, че постъпленията по откритата на името на ответницата банкова сметка *** „Инвестбанк” АД имат за единствен източник паричните преводи на трудови възнаграждения от работодателя на ищеца „Данта” ЛЛС-САЩ и възлизат в размер на общо 53 076.04 щ.д. Установи се по делото още, че ответницата е изтегляла периодично и на части тези парични средства /така по дати и суми извлечението по сметката, издадено от банката – л. 80-84 от делото на ВОС/. Съдът въз основа на коментираните по-горе доказателства приема за установено, че паричните средства, постъпили по посочената банкова сметка ***, са собственост именно на ищеца, тъй като представляват плащаните му от работодателя трудови възнаграждения /и в тази насока е неоснователно възражението на ответницата, че ищецът нямал правна съпричастност към получаваните от ответницата по тази сметка парични суми/.

Същевременно не се установи правно основание, въз основа на което личните парични средства на ищеца са били предавани чрез банковите преводи по личната сметка на ответницата, но в тази връзка от една страна следва да се установи дали това не е представлявало изпълнението на нравствен дълг поради наличието на отношения между страните като съпрузи, живеещи в общо домакинство, а от друга страна - дали ответницата не е разходвала парични средства в полза на самия ищец /което представлява по същество изследване основателността на наведените от ответницата възражения в тези насоки/.

            Започвайки изследването от втората част на поставените въпроси следва да се приеме въз основа на доказателствата по делото, че ответницата е заплащала задължения на самия ищец, изразяващи се в следното:

- сумата от общо 370лв., представляващи подадени пощенски записи на 22.06.11г. и на 05.05.12г. от името на Ф.А. като плащания с получател дъщеря му М. А. тъй като на тези дати видно от справката на л. 167 ищецът е отсъствал от страната (последното се потвърждава и от дъщерята на ответницата, която сочи в показанията си, че майка й е заплащала издръжката на детето на Ф., когато последният го е нямало);

- сумата от 9472.34лв., представляващи изплатените от ответницата погасителни вноски по банковия кредит на ищеца /изваждайки от посочената от вещото лице сума от общо 9897.34лв. вноската от 425лв., тъй като последната е платена на 12.09.08г. и е извън процесния период по делото/. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, което е основано на извлеченията от банката относно погасителните вноски, и в които като вносител е била отразена именно ответницата. Индиция за това е и наличието на вносната бележка от 09.11.12г. с вносител ответницата при липсата на доказателства ищецът да е бил извън страната. Настоящият състав на съда споделя правното съображение, че независимо, че ответницата е била съдлъжник на ищеца по банковия му кредит, то плащането от нея на погасителните вноски е плащане за погасяване на неговия дълг, а не плащане и в нейна полза /качеството й на съдлъжник е по отношение на банката, но дългът е на кредитополучателя/;

- сумата от 729.60лв., представляващи изплатени от ответницата здравни осигуровки в полза на ищеца. В тази връзка съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй като от обясненията му в с.з. на 26.06.14г. същото сочи, че при проверките още по първото заключение /преди 26.02.14г./ в НАП, е установено, че здравните осигуровки на ищеца са внесени /така и в заключението по първата допълнителна СИЕ – за периода от 01.01.08г. до 30.09.12г./, а самият ищец твърди в същото с.з., че е бил принуден отново да плаща през м. май. Повторното плащане е въпрос, който може да бъде разрешен с НАП, но не променя извода за първоначалното плащане от ответницата на здравните осигуровки на ищеца;

- сумата от 3600лв., представляваща стойността на заплатените два бр. климатика „Фуджитсу”, предадени от ответницата на ищеца с описа на вещите, приет от настоящата инстанция, което сочи, че те са негова собственост. Съдът намира, че стойността на климатиците също е заплатена от ответницата с парите на ищеца, тъй като на датата на продажбата им 23.11.08г. ищецът е отсъствал от страната /работил е на ро-ро кораб „Saudi Abha” от 23.10.08г. до 19.01.09г. – л. 167 от делото на ВОС/. А и индиция за платеца е и осъществяваната фактическа власт върху оригинала на този документ от ответницата;

- сумата от 20.76лв., заплатена на 17.09.12г. за ползването на телефон с MSISDN 359896860989, тъй като на тази дата ищецът също е отсъствал от страната /от 18.08.12г. до 20.09.12г. е бил на нефтена платформа „Atlantic Tiburon І”/;

Останалите твърдения на ответницата за извършени в полза на ответника плащания с неговите парични средства за процесния период, останаха недоказани. Така например не се установява, че остатъка по банковата сметка на ответницата от 124.70 щ.д. към 28.01.13г. са били изтеглени и предадени на ищеца /каквито твърдения има в отговора на исковата молба/. Нито пък се установи плащането на останалите суми от пощенските записи в полза на дъщерята на ищеца, извън посочените по-горе, когато той е отсъствал, нито пък се установи плащането на останалите суми за ползвания телефон за периодите, когато ищецът си е бил в България. Не се установи и закупуването на почистваща система комплект „Рейнбоу” Е4 с аксесоари на стойност 4478.85лв. да е станали със средства на ищеца, нито пък ттези вещи да са му предадени.

            Тъй като по делото се установи, че майката на ищеца действително е била оперирана на 30.09.04г. и изписана на 06.10.04г., регистрирана е на адреса на жилището на ответницата и е живяла там за период от около 3-4 години след операцията /така в показанията на дъщерята на ответницата, които съдът кредитира като основани на непосредствените й впечатления/, следва да се приеме, че това пребиваване на този адрес е било най-късно до 06.10.08г. Това е дата преди началната дата на процесния период по настоящото дело, поради което и съдът не трябва да изследва евентуално направени разноски за издръжка на майката на ищеца, осъществявана от ответницата със средства на ищеца. Последващите посещения на майката на ищеца са били спорадични /веднъж месечно/ и само за преглед и евентуално едно пренощуване.

            Няма данни по делото и дали е налице определен режим на упражняване на личните контакти между ищеца и неговата дъщеря или пък установена между родителите уговорка, за да се приеме, че всяко лято ищецът е бил длъжен и е приемал дъщеря си в дома, в който е живеел с ответницата, за да се преценяват и евентуални разходи за издръжката на това дете през тези периоди от време. Показанията на дъщерята в тази насока останаха не подкрепени от останалия доказателствен материал по делото.

            Навършването на пълнолетието на дъщерята на ответницата е станало на 19.03.08г., което е дата преди началната на процесния период, поради което и не е необходимо да се преценяват и евентуални разходи за издръжката на това дете до навършването на пълнолетие, а след този период ищецът не е имал и евентуално нравствено задължение да го издържа.

            С оглед съвкупния анализ на събрания доказателствен материал следва да се приеме, че страните са живеели като пълноценно семейство – налице са били отношения на разбирателство и взаимно подпомагане и уважение, характерни и за обвързаните с граждански брак съпрузи. В тази връзка самият ищец в исковата си молба твърди, че с ответницата са живели на семейни начала, същият и в декларацията си пред своя работодател я посочва като своя „съпруга”, дъщерята на ответницата го нарича „татко”; ответницата е полагала грижи за неговата болна майка. Всичко това съдът определя като предпоставка да се приеме, че един от мотивите на ищеца да не открие собствена банкова сметка ***, по която да му се превеждат трудовите възнаграждения, е именно отношенията на пълно доверие между страните и най-вече – съзнанието, че с тези средства ще се покриват общите разноски на фактическото семейство /общото домакинство/. Индиция за обосноваността на този извод е и факта, че изтеглянето на парични суми е било регулярно и в относително не големи по размер суми /л. 80-84 от делото на ВОС/.

Тъй като обаче няма данни какъв е бил действителния жизнен стандарт на това фактическо семейство /а доказателствената тежест в тази насока е на ответницата/, то и не може да се приеме, че стойността на всички трудови възнаграждения, преведени по сметката на ответницата и изтеглени от последната, следва да бъдат мярата, критерия за определяне на този жизнен стандарт /защото не е доказано, че всички парични суми са вложени за издръжката и осигуряването на всички условия за пълноценно съвместно съжителство/. Следователно, единствен /макар и несъвършен/ критерий остават данните на НСИ за паричния разход на едно домакинство /каквото безспорно страните са водили/. По Методологията за определяне на паричен разход на домакинство, последното е определено като „две или повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и се хранят заедно” /така на електронната страница на НСИ на адрес http://www.nsi.bg /. От представените от вещото лице данни за паричния разход на домакинствата /л. 217/ следва да се приеме, че за периода от 16.10.08г. до 31.12.08г. /за два месеца и половина/, този разход възлиза на 1640.62лв. /(7875:12) : 2 = 328.12лв. за половин месец + 2х656.25лв./; за 2009г. паричния разход е 8019лв., за 2010г. – 7924лв., за 2011г. – 8388лв., за 2012г. – 9424лв. и за периода от 01.01.13г. до 28.01.13г. е 810.04лв. /(10415:12):30 х 28/.

            Въз основа на всичко гореизложено следва да се приеме, че с една част от получените от ищеца пари ответницата е заплатила негови лични задължения, възлизащи общо на 14192.70лв. /сбора от посочените по-горе суми, за които съдът намери, че е доказано плащането/, а с другата част от парите същият е изпълнил своя нравствен дълг да издържа общото домакинство на фактическото създадено семейство, състоящо се от страните по делото – възлизащи в размер на общо 36205.66лв. за процесния период. Или, не е налице неоснователно обогатяване на ответницата с получената от ищеца сума за процесния период възлизаща на обща 50398.36лв.

            За горницата над този размер и до претендирания размер от общо 77395.65лв. /левовата равностойност на 53076.04 щ.д. съобразно изчислението на вещото лице по втората допълнителна СИЕ – приложение № 1/, или 26997.29лв., е налице получена без основание сума, която ответницата следва да бъда осъдена да заплати на ищеца.

Произнасянето на първоинстанционния съд при неправилно определяне на приложимата материално-правна норма /чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вместо чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД /не води до произнасяне по недопустим иск, а до неправилност на постановеното решение /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П. /. При това положение първоинстанционното решение следва изцяло да се отмени и да се постанови ново решение при посочената приложима правна норма, вкл. и чрез правилно изписване на ЕГН на ищеца /допусната е фактическа грешка от ВОС при изписването на ЕГН на ищеца – вместо ********** е изписано 7262230506/, съобразно формираните по-горе мотиви.

И двете страни са отправили искане за присъждане на разноските и такива следва да им се присъдят съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. Дължимите на ищеца разноски за първата инстанция съразмерно на уважената част от иска възлизат на 2273.28лв., а за въззивната инстанция – на 911.27лв. Дължимите на ответницата разноски за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска възлизат на 1979.58лв. /в тази връзка съдът следва да отбележи, че на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение само за един адвокат и то в по-високия им платен размер от 2800 лв., заплатени на адв. Е./, а за въззивната инстанция – на 2119.41лв. Въпреки направените от двете страни възражения за прекомерност на заплатените пред въззивната инстанция адвокатски възнаграждения, съдът намира че те са неоснователни, тъй като всяка от страните се защитава при материален интерес от 77 395.65лв., а минималния размер определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, е 2851.86лв., при заплатени съответно 2300 лв. и 2100 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 1169/25.07.14г., постановено по гр. д. 3180/13г. на ВОС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Л.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на Ф.О.А., ЕГН ********** *** сумата от 26 997.29 /двадесет и шест хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет и девет ст./лв., получена без основание за периода от 16.10.08г. до 28.01.13г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 16.10.13г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 26 997.29лв. до претендирания размер от общо 77395.65лв., представляващи левовата равностойност на 53 076.04 щ.д.

            ОСЪЖДА Л.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на Ф.О.А., ЕГН ********** *** сумата от общо 3184.55 /три хиляди сто осемдесет и четири лева и петдесет и пет ст./лв., представляващи направените съдебни разноски, от които 2273.28лв. за първата инстанция и 911.27лв. за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА Ф.О.А., ЕГН ********** *** да заплати на Л.Х.А., ЕГН ********** *** сумата от общо 4098.99 /четири хиляди деветдесет и осем лева и деветдесет и девет ст./лв., представляващи направените съдебни разноски, от които 1979.58лв. за първата инстанция и 2119.41лв. за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: