ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

756

гр.Варна, 22.11.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 22 ноември 2018 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

             Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 608 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Х.А.Х. против определение № 193 от 08.10.2018 г., постановено по гр.д. № 152/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е прекратено на осн.чл. 126, ал.1 от ГПК производството по делото, образувано по искова молба на Х.А.Х. ***, против МП на Република България, Република България и Европейския съюз, за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ДСИ при ТРС съдебно решение по в.гр.д. № 637/2016 г. на Апелативен съд Варна.

Жалбоподателят е невел оплаквания за неправилност - незаконосъоразност на обжалваното определение по съображения за липсата на идентичност на спора по прекратеното дело с по-рано заведеното такова, предвид различния период, в който се твърдят да са търпени вредите, като е молил за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството по него.

Жалбата е в срок предвид, че жалбоподателят е в затвора и е предал жалбата си на затворническата администрация в едноседмичния срок за обжалване. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е (жалбоподателят е освободен от окръжния съд от заплащане на държавната такса) и допустима, а разгледани по същество същата  е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 152/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд е образувано по искова молба на Х.А.Х. от 01.10.2018 г., с която против Министерство на правосъдието на Република България, Република България и Европейския съюз са предявени искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение от 1 000 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безспокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите (плач), претърпени от него вследствие отказа на Държавния съдебен изпълнител да изпълни решение по в.гр.д. № 637/2016 г. на Варненски апелативен съд, като спре или прекрати изпълнително дело №28/2012 г. на СИС при РС гр.Търговище. В исковата молба ищецът е посочил, че тези вреди е търпял в периода от 19.06.2017 г. до 19.07.2017 г.

По делото на окръжния съд са приложени с писмо вх.№ 3686/05.10.2018 г. на окръжен съд Ловеч, документи от образувано пред Ловешкия окръжен съд гр.д. № 341/2018 г. Видно от приложената искова молба по това дело (гр.д. № 341/2018 г.), със същата Х.А.Х. е предявил срещу Министерство на правосъдието на Република България, Република България и Европейския съюз искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца обезщетение от 1 000 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безспокойство, стрес, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – сълзене на очите (плач), претърпени от него вследствие отказа на Държавния съдебен изпълнител да изпълни решение по в.гр.д. № 637/2016 г. на Варненски апелативен съд, като спре или прекрати изпълнително дело №28/2012 г. на СИС при РС гр.Търговище. В исковата молба ищецът е посочил, че тези вреди търпял в периода от 16.03.2017 г. до 16.04.2018 г. Видно от справката от деловодната програма, това дело е образувано на 09.08.2018 г. и към момента е висящо пред Ловешкия окръжен съд. Исковата молба, подадена пред Ловешкия окръжен съд е със съвсем идентично съдържание на тази, по която е заведено делото пред Търговищкия окръжен съд, като единствената разлика е в изписания ръкописно текст на продължителността на периодите, в който се твърди да са търпени от ищеца посочените вреди.

В случая двете дела се водят между същите страни и предметът им, очертан от основанието и петитума също е идентичен, като дори буквално двете искови молби имат идентично съдържание с изключение на посочения период. Искът е един и същ, като с него се претендира обезщетение за едни и същи неимуществени вреди, от същите ответници в посочения еднакъв размер, които вреди произтичат от един и същ деликт, при едни и същи фактически твърдения. Посочването в двете искови молби на различен период на продължителност на търпените от ищеца вреди не обосновава извод за друг, различен иск за вреди, а е само обстоятелство имащо значение при определяне размера на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ГПК, когато в един и същ или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по –късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

В случая, двете дела са между същите страни, на същото основание и за същото искане и са висящи, като образуваното пред Търговищкия окръжен съд дело, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено на осн. чл. 126 от ГПК. Като е достигнал до идентичен извод, окръжния съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в частната жалба пороци и следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 от 08.10.2018 г., постановено по гр.д. № 152/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което осн.чл. 126, ал.1 от ГПК е прекратено на производството по същото дело.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му и при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: