РЕШЕНИЕ

13

Гр. Варна, 11 .02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

При участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията Христова

въззивно гражданско дело № 609 по описа за 2014-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 228/08.10.2014 год. по гр.д. 116/2014 год. на ОС Шумен, подадена от С.Д.С.,***, с което са ОТХВЪРЛЕНИ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ него ИСКОВЕ срещу Прокуратурата на РБ и РС Стара Загора, по чл.2, ал.2 и ал.1 ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения по същество и е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

Срещу тази жалба не са постъпили писмени отговори от насрещните страни Прокуратурата на РБ и РС Ст. Загора. В писмено становище представител на РС Стара Загора оспорва исковете. В с.з. представител на Прокуратурата на РБ също изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството  пред ОС е образувано  по депозирана на 27.ІІ.2014г. пред  ШОС искова молба на С.Д.С. против Прокуратурата на Република България и Районен съд - Стара Загора, с която са предявени искове за неимуществени вреди от неправомерно лишаване от свобода извън хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от ЗОДОВ. Предявени са и аксесорни искове  за лихви върху претендираната главница, с основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

              Излага се в исковата молба, че претендираното  обезщетение е за причинени от ответниците  неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени от ищеца психични страдания, произтичащи от незаконно повдигнато и незаконно поддържано обвинение по ДП № 429/2013г. по описа на РУП Стара Загора по НОХД № 1702/2013 г. по  описа на Районен съд-Стара Загора в противоречие с разпоредбата на чл.46, ал.2, т.1 от НПК и в противоречие с чл.5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,съгласно който Прокуратурата следва да упражнява надзор за спазване законността при изпълнение на наказанията и одобряване на Споразумението по НОХД № 1702/2013г. по описа на Районен съд-Стара Загора, в противоречие с разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК и чл.382, ал.5-8 от НПК, в резултат на което било нарушено конституционното право на ищеца на лична свобода и неприкосновеност и право на зачитане на личен живот, визирани в чл.30 от Конституцията на Република България и правото на свобода и сигурност, визирано в чл.5, пар.1, б.”а” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

        Според изложените фактически обстоятелства в исковата молба,  сутринта на 23.VІ.2013 г., ищецът бил задържан с полицейска заповед на основание чл.63 от ЗМВР, като в дома му в гр.Шумен било извършено претърсване и били иззети три мобилни апарата, които впоследствие, в хода на досъдебното производство, му били върнати.

        На следващия ден - 24.VІ.2013 г., в РПУ –Стара Загора, на г-н С. му било повдигнато обвинение по ДП № 429/2013г. по описа на РПУ Стара Загора /преписка № 2287/2013г. по описа на РП-Стара Загора/, за извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр. с чл.194 ал.1,вр. с чл.29,ал.1,б”а” от НК.

         На основание чл.64, ал.2 от НПК ищецът бил задържан за 72 часа и впоследствие, с определение № 418/27.VІ.2013 г. на Районен съд-Стара Загора, спрямо него била взета постоянна мярка за неотклонение”Задържане под стража” .

         На 19.VІІІ.2013г. между Районна прокуратура-Стара Загора и  ищеца в качеството му на обвиняемв досъдебното производство,  било сключено споразумение,одобрено с определение от същата дата на  Районен съд - Стара Загора по  НОХД 1702/2013г.

          Според сключеното споразумение, г-н С. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание ефективно „лишаване от свобода” за срок от 7-месеца, което било изтърпяно в Затвора - Ловеч от 24.VІ.2013г,. с постъпване в затвора на 6.VІІІ.2013 г., до 24.І.2014 г.,когато бил освободен. При изпълнението  бил зачетен предварителния арест на ищеца в Стара Загора.

          Изтърпяването от ищеца на наложеното му наказание”лишаване от свобода” било при първоначален „строг режим”,като ищецът споделял килия с други затворници, осъдени за „убийства,грабежи и други тежки престъпления”. По време на престоя си в затвора ищецът бил подложен на унизително отношение от страна на съкилийниците си и от надзирателите. Не е посочено в исковата молба в какво точно се е изразявало това отношение. В резултат на тези негативни емоции ищецът получил постоянна нервност и безсъние, като отслабнал значително.

         През м.декември 2013 година, убеден, че лишенията, които търпи в затвора, са в резултат на незаконосъобразни действия от страна на Прокуратурата и Съда, ищецът подал молба до Окръжна прокуратура-Ловеч за условно предсрочно освобождаване, но получил отказ с мотиви, че „видно от данните по досието,Тодоров не е дал доказателства за своето поправяне”. Така изтърпял цялото  си наказание до последния ден,т.е.до 24.І.2014г. когато бил освободен.

         С решение № 17 от 27.І.2014г.по К.Н.Д. № 2187/2013г, ВКС на РБ отменил определението на Районен съд-Стара Загора,постановено по НОХД 1702/2013г. и върнал делото за ново разглеждане,а ищецът бил освободен и се прибрал в дома си.

          Няколко дни след това ищецът отново бил призован в Районен съд - Стара Загора. Според думите на ищеца, когато се явил в назначения ден и част пред органите на съда и прокуратурата ”го накарали да подпише” ново споразумение и той го подписал, без да осъзнава за какво става въпрос. Впоследствие разбрал,че това е станало по НОХД 149/2014 г. на РС-Стара Загора. Възобновеното съдебно наказателно производство, по което било образувано  НОХД № 149/2014г. на Районен съд-Стара Загора, също  приключило със сключено между ищеца и Прокуратурата споразумение,одобрено от РС-Стара Загора.

            Когато след 24.І.2014 г. ищецът се прибрал в дома си при семейството си, което се състои от съпруга/фактическа/ и две деца, ищецът се чувствал подтиснат, затворил се и  страдал от безсъние. Поставена му била медицинска диагноза ”умерено тежък депресивен епизод”, което състояние успял леко да подобри след приемане на предписани медикаменти.

За така описаните  претърпени страдания, явяващи се неимуществени вреди, ищецът е претендирал да му бъде заплатено обезщетение солидарно от двамата ответници в размерите и на основанията, посочени по-горе .

           С писмен отговор от първия ответник-Прокуратурата на Република България, депозиран по реда и в сроковете на чл.131 ГПК, както и с предвиденото в чл.131ал.2 от ГПК съдържание,се оспорва основателността на предявените искове  и се иска тяхното отхвърляне, с подробно изложени фактически и правни съображения. Основното от тях е,че ищецът не е бил лишен от свобода в нарушение на чл.5,пар.1,б.”а” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/, тъй като в случая се касаело за законно лишаване от свобода по постановена от компетентен съд осъдителна присъда, като ищецът изтърпял наказание в определения от влезлия в сила съдебен акт срок и размер. Евентуално се оспорва размерът на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.

         Вторият ответник-Районен съд-Стара Загора, не е депозирал писмен отговор с необходимото законово съдържание по чл.131, ал.2 от ГПК. Постъпило е в ШОС от същия ответник писмено възражение с вх. № 1841/3.ІV.2014 година, с което бланкетно е оспорен изцяло иска по основание и размер. Направено е възражение за местна подсъдност,което е уважено от ШОС с определение № 200/23.ІV.2014 г. на ШОС, постановено по гр.д. № 116/2014г. Същото определение е отменено от Апелативен съд-Варна с  определение № 392/12.VІ.2014 година по в.ч.гр.д. №292/2014г., като делото е върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

             От фактическа страна, не е било спорно между страните развитието на описаното повдигнато обвинение на г-н с., изтърпяването на наложеното му наказатние по първоначалното споразумение, отмяната на определението, с което споразумението е било одобрено и повторното подписване на споразумение с Прокуратурата на РБ при същите условия. Описаната по-горе фактическа обстановка се установява и от доказателствата по делото.

      По делото не е доказано г-н С. да е бил принуждаван да сключва споразумение с Прокуратурата, нещо повече, той самият е признал и се установява от доказателствата по делото, че от момента на задържането му в ареста му е  била осигурена адвокатска защита за целия ход на досъдебното и съдебно наказателно производство. Така се е стигнало до сключване на първото споразумение, одобрено с определение от 19.VІІІ.2013 година, постановено по НОХД № 1702 /2013 година на Районен съд- Стара Загора, по което г-н С. е имал адвокат. По силата на това споразумение, г-н С. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.196ал.1,т.2,вр. с чл.195,ал.1,т.3 и т.4 вр. с чл.194ал.1,вр. с чл.29ал.1,б”а” от НК и му е наложено ефективно наказание”лишаване от свобода” за срок от 7 месеца;        

               Наложеното му наказание г-н С. е изтърпял в Затвора-Ловеч от 24.VІ.2013г,. с постъпване в затвора на 6.VІІІ.2013г., до 24.І.2014г.,когато бил освободен. При изпълнението му бил зачетен предварителния арест в Стара Загора;

              По време на изтърпяване на наказанието,на 28.Х.2013 г. ,е направено искане от Главния Прокурор на  Република България до Върховния касационен съд на Република България, за възобновяване на НОХД № 1702/2013г. на Районен съд - Стара Загора, за отмяна на постановеното с него определение от 19.VІІІ.2013г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Мотивите за искането са допуснати според обвинителния орган съществени процесуални нарушения от  РС-Стара Загора при одобряване на споразумението, поради неизясняване на фактите около приетата квалификация на деянието по чл. 29, ал.1, б.”а” от НК, като извършено при условията на „опасен рецидив”.Тази приета квалификация била неправилна, поради изтекли 5 години от изтърпяване от обвиняемия на наложените му наказания по предишни присъди.

               През м.декември 2013 година г-н С. е подал молба до Окръжна прокуратура - Ловеч за условно предсрочно освобождаване, но е получил отказ с мотиви,че не есе установява от досието му да се е поправил.

                На  24.І.2014 г. г-н С. е бил освободен от Затвора-Ловеч, след изтърпяване на наложеното му наказание. При определяне на изтеклия срок за изтърпяване е зачетен предварителния  му арест /Удостоверение на МП,ГДИН,затвора –Ловеч ,рег.№ ЗД 662/2013 от 24.І.2013г./стр.8 на гр.д.116/2014г./

                С решение № 17 от 27.І.2014г.по К.Н.Д. № 2187/2013г, ВКС на РБ е отменил определението на Районен съд-Стара Загора, постановено по НОХД 1702/2013г. и върнал делото за ново разглеждане.

                 На 6.ІІ.2014 година,между прокурор от Районна прокуратура-Стара Загора и защитника на подсъдимия адвокат Милена Г. от АК-Стара Загора е постигнато споразумение, с което подсъдимият С. е признал, че е извършил престъпление по чл.195, ал.1,т.3,т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК  и страните се споразумяват на подсъдимия С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода  за срок от 7/седем / месеца/,като се приспадне времето на задържането му за 72 часа на основание чл.64ал.2 от НПК, считано от 24.VІ.2013г.както и времето,през което му е била взета мярка за неотклонение”задържане под стража” с определение на Районен съд-Стара Загора № 418/27.VІ.2013 година.

                 Така постигнатото второ споразумение е одобрено с определение от 6.ІІ.2013 г.по НОХД 149/2014 г. на Районен съд - Стара Загора.

                  Разликата между двете постигнати и одобрени споразумения,съответно по НОХД 1702/2013г. и НОХД 149/2014г.,и двете по описа на Районен съд-Стара Загора, е само в квалификацията на  престъпленията, за които ищецът е признат за виновен и осъден, като тя е променена от престъпление, извършено при условията на „опасен рецидив” в престъпление, извършено при условията на „повторност”.

                 Определеният режим за ефективно изтърпяване на наложеното наказание и по двете споразумения е един и същ, а именно: ”при  строг режим в затворническо заведение от закрит тип”.

                Поради вече изтърпяно наказание за същото престъпление, ищецът след постигането на второто споразумение не е задържан и не е привеждан в затвора.

               Следва да се приеме, че фактически г-н С. в присъствието на свой защитник по двете НОХД се е признал за виновен в едно и също престъпление, за което му е наложено едно и също наказание, но с различна правна квалилификация.

               От правна страна, квалификацията на предявените искове е                  по чл.2, ал.2, вр. ал.1, предложение 3-то от ЗОДОВ във връзка с чл.5, пар.1 от Конвенцията за защита  на правата на човека и основните свободи, за претърпени неимуществени вреди във всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение, както и по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 от ЗОДОВ. Предявените аксесорни искове  за лихви върху претендираната главница са с  основание по чл.86 от ЗЗД.

               Разпоредбите на чл. 2, ал.2, ал.1,предложение 3-то от ЗОДОВ във връзка с чл.5,пар.1 от Конвенцията включват няколко хипотези, пораждащи право на обезщетение за вреди на  граждани, произтичащи от: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5, пар.1 от Конвенцията.

               Хипотезите на нормите на чл.2, ал.1, т.3 и 4 от ЗОДОВ  не се твърядт и не са доказани по делото, тъй като въззивникът не е оправдан за повдигнатоото му обвинение, нито пък образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

               Не се доказа никаква хипотеза, при която г-н С. да е бил незаконно лишен от свобода по чл.5, ал.1, б.”а” ЕКЗПЧОС.

Различната правна квалификация не прави задържането на г-н С. и изтърпяването на наказание за признато от него престъпление незаконно лишаване от свобода. Незаконно би било то, ако беше установено с влязъл в сила акт, че престъплението не е извършено или че вследствие на новата квалификация следва да му се наложи ново наказание по вида, размер, режим. Настоящият случай не е такъв.

При липса на противоправно поведение на правораздавателните органи не следва да се обсъждат останалите предпоставки по предявените искове – за твърдяните вреди, причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите и размер на обезщетение.

Ето защо и предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/08.10.2014 год. по гр.д. 116/2014 год. на ОС Шумен.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: