ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

768/22.12.2016

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  22.12.2016  в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 609/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Л.Х.А. чрез процесуалния й представител адв. Г. срещу определение № 731/26.10.2016 год по гр.д. № 545/2016 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставна без уважение молба вх.№ 6516/25.10.2916 год за освобождаване от внасяне на сумата 11422,05 лв – държавна такса по делото. На първо място се поддържа довод, че не само лица с висока степен на уязвимост поради социалното си положение могат да се възползват от разпоредбите на чл. 83 от ГПК. Невъзможността да заплати дължимата държавна такса, частната жалбоподателка обосновава с факта, че вече е внесла 5000 лв като парична гаранция по обезпечаването на бъдещия иск, предмет на делото, поради което заплащането на държавна такса в такъв голям размер в рамките на месец би създало сериозни затруднения на семейството й. На второ място частната жалбоподателка възразява срещу това да бъде сравняван адвокатския хонорар в отношенията между нея и процесуалния й представител, с държавната такса. На трето място счита, че съдът неправилно се е произнесъл с оглед констатирания от него пропуск в представената декларация за имотно и семейно състояние, а е следвало да даде на страната указания за поправянето му.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С разпореждане № 1251/12.10.2016 год производството по делото е оставено без движение, като на ищцата е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 11422,05 лв. В рамките на срока с молба вх.№ 6515/25.10.2016 год ищцата поискала да бъде освободена от заплащане на държавната такса. В молбата не се съдържат твърдения на какво се дължи невъзможността за внасяне на държавната такса, освен обстоятелството, че на 30.08.2016 год е заплатила 5000 лв парична гаранция по ч.гр.д. № 483/2016 год на ДОС по обезпечаване на бъдещия иск. Приложена е декларация за семейно и материално състояние, която обаче не е подкрепена с други доказателства, а и не е обвързана с наказателната отговорност при невярно деклариране. Поради това първоинстанционният съд правилно е отчел, че така наречената декларация има значението единствено на документ, установяващ изгодни за страната твърдения, но без никаква доказателствена стойност. Съобразил е също, че от съдържанието на исковата молба се установява, че съпругът на ищцата притежава търговско дружество, което е действащо и към момента, а това противоречи на заявеното в декларацията, че нито тя, нито членовете на семейството й притежават каквито и да било доходи.

Наред с този аргумент, който се споделя и от настоящата инстанция, следва да бъде отбелязано следното:

За освобождаване от заплащане на такси и разноски при условията на чл. 83 ал.2 от ГПК съдът извършва обстойна преценка, която не се изчерпва с доходите на лицето и членовете на неговото семейство, но също и от неговото семейно и здравословно състояние, възраст и трудова заетост. Това облекчение се предоставя само на лица, които по причина независеща от волята им, се намират в затруднено материално състояние и заплащането на държавната такса и разноските по делото са им непосилни. Наличието на предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК трябва да се установят по убедителен начин с писмени доказателства, като декларацията по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК не е единственото такова. За да може съдът да се опре на данните от декларацията, тя трябва да е скрепена със санкцията по чл. 313 от НК, което не е направено, включително и пред настоящата инстанция.

Въпреки, че ищцата е в трудостопобна възраст, тя не е посочила причините, поради които не работи и не получава възнаграждения.  Липсват както твърдения, така и доказателства за нейното здравословно състояние. Не е утежнено и семейното й положение. От представената декларация се установява, че по-голямата дъщеря на ищцата е пълнолетна, а в семейството има само едно малолетно дете, на което тя дължи грижи.

По изложените мотиви постановеното определение се явява законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 731/26.10.2016 год по гр.д. № 545/2016 год на Окръжен съд Добрич, с което е оставна без уважение молба вх.№ 6516/25.10.2916 год за освобождаване от внасяне на сумата 11422,05 лв – държавна такса по делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.