Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

40

 

23.03.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на четвърти март, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор: Вилен Мичев

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 61 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 177 от 24.10.2014 г., постановено по гр.д. № 78/2014 г. на Силистренския окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Прокуратурата, подадена от прокурор от ОП гр.Силистра, против решението на Силистренския окръжен съд в ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Я.П.Г.: - сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от платен адвокатски хонорар в досъдебното производство, ведно със законна лихва от завеждане на делото 27.03.2014 г. до окончателното изплащане;  - сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото  27.03.2014 г. до окончателното заплащане; - сумата от 928,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.06.2012 г. – 27.03.2014 г.; - сумата от 145,96 лв. разноски по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ, изискваща прокуратурата да участва и като контролираща страна по делото, независимо от качеството й на ответника по делото, както и поради нарушение на материалния закон – на критерия за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД чрез присъждане на завишен размер на обезщетението и предвид допринасянето на ищеца за вредите. Молил е за отмяна на решението в осъдителната му част, поради нарушението на процесуалните правила, евентуално – за отмяна на решението в частта на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв. и мораторни лихви в размер на 928,40 лв. и присъждане на по- нисък и справедлив размер на обезщетението.

Я.Г. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата.

- По въззивна жалба на Я.П.Г., против решението на окръжния съд в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която са отхвърлени: - искът за имуществени вреди от нереализирани доходи от трудова дейност за периода от 17.02.2011 г. до 20.06.2012 г. ЗА ГОРНИЦАТА над 150 лв. до 250 150 лв.; - искът за обезщетение за забава за периода 01.06.2012 г. /влизане в сила на съдебния акт/ до завеждане на исковата молба 27.03.2014 г.  в размер 46 517 лв.; - искът за неимуществени вреди ЗА ГОРНИЦАТА над 5000 лв. до 200 000 лв. и искът за обезщетение за забава за периода от 01.06.2012 г. до 27.03.2014 г. ЗА ГОРНИЦАТА над присъдените 928,40 лв. до 37 191,50 лв.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваните части е неправилно – незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила, както и несправедливо, като е молил за отмяната му с  уважаване на исковете в претендираните размери и присъждане на сторените по делото разноски, евентуално за увеличаване размера на присъдените обезщетения до справедлив размер, съобразно съдебната практика, ведно със законните лихви от датата на оправдателния съдебен акт до окончателното им изплащане.

Изложил е съображения, че окръжният съд правилно установил фактическата обстановка по делото и направил извода за наличието на предпоставките по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за отговорността на държавата – противоправни действия, вина и причинна връзка, но неправилно приел, че вредите не са доказани в пълен обем. Съдът не обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства относно имуществените вреди, представляващи неполучени доходи от упражнявана търговска дейност, както и неправилно приел, че мораторни лихви не се дължат върху присъденото обезщетение от 150 лв. Неправилно, с оглед събраните доказателства, приел  за недоказани твърдените морални вреди, като не изложил и съображения по доводите, че всички репресивни мерки и наказателното преследване са го лишили от правото да придобие постоянен статут  на американски гражданин. Неспазен бил от окръжния съд и принципа за справедливост по отношение размера на  присъденото обезщетение за неимуществените вреди.

Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция Я.Г., чрез адв. С., е поддържал въззивната си жалба и писмения отговор по жалбата на насрещната страна. Прокуратурата, чрез прокурор Мичев, също е поддържала жалбата си, с изключение на искането за връщане на делото на първата инстанция, след отмяна на решението в обжалваната му част.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодни за тях, редовни са и следва да бъдат разгледани.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Силистренския окръжен съд е било образувано, по предявени от Я.П.Г. срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени искове по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗЗД за заплащане на: - обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 150 лв., от които 250 000 лв., за нереализирани доходи от транспортна дейност за периода 17.02.2011 г. – 20.06.2012 г. и 150 лв. заплатен адвокатски хонорар във воденото срещу него наказателно производство; - обезщетение за забава за периода 01.06.2012 г. (влизане в сила на оправдателната присъда) до подаване на исковата молба 27.03.2014 г. в размер на 46 517 лв, както и законна лихва от деня на завеждане на делото до окончателното заплащане; - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., както и обезщетение за забава за периода 01.06.2012 г. – 27.03.2014 г. в размер на 37 191,50 лв., както и законна лихва от деня на завеждане на иска до окончателното заплащане, претендира разноски по делото.

Прокуратурата е оспорила исковете.

Оплакването на прокуратурата във въззивната жалба, че е била лишена от възможността да участва в делото и като контролираща страна са неоснователни, тъй като тя е била единствен ответник по делото, в който случай съгласно т.15 от ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, окръжният съд не е имал задължението да я конституира и в това й качество и не е допуснал твърдяното процесуално нарушение.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че ищецът е бил задържан на 17.02.2011 г., първоначално за 24 ч., като задържането е било продължено с постановление от 18.02.2011 г. до довеждането му пред съда за вземане на мярка за неотклонение. С постановление от 18.02.2011 г. на разследващ полицай, той е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № СС -33/2010 г. за престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 от НК вр. с чл. 213а, ал. 2, т.4 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 НК и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за 72 часа. На 19.02.2011 г. с определение по ч.н.д. № 47/11 г. на Силистренския окръжен съд му е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която на 29.04.2011 г. с определение по ч.н.д. № 133/2011 г. на Силистренския окръжен съд е била изменена в „парична гаранция”. На 03.05.2011 г., с постановление на заместник окръжен прокурор при окръжна прокуратура – Силистра, на Я.Г. е била наложена забрана за напускане пределите на Република България, която е била отменена с определение на съда от 15.05.2012 г. по н.о.х.д. № 68/2012 г. по описа на Силистренския окръжен съд. Наказателното производство в съдебната му фаза веднъж е било прекратявано от съда и връщано на прокуратурата за поправяне на съществени процесуални нарушения, след което делото отново е внесено в съда с обвинителен акт. Образуваното наказателно дело № 68/2012 г. по описа на Силистренски окръжен съд е продължило по реда на съкратеното съдебно следствие и е приключило, с влязла в сила на 01.06.2012 г., оправдателна присъда спрямо ищеца. В хода на това производство, в съдебно заседание от 15.05.2012 г., чрез процесуалния му представител, ищецът е признал обстоятелствата в обвинителния акт, като лично изрично е заявил, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. В същото съдебно заседание, прокурорът е направил изявление, че не поддържа обвинението спрямо Я.Г..

Установено е също така, че съпругата на ищеца /А. Г./ е страдала от тежко и бързо прогресиращо автоимунно заболяване, датиращо от началото на 2010 г., диагностицирано в началото на следващата 2011 година, което независимо от проведените лечения през тези години в България и около четири месеца през 2012 г. в Испания /според свидетелката С. Г., Ани е отпътувала за лечение в Испания, където живеела и нейната майка,  в края на 2011 г./ е довело до смъртта й на 21.04.2013 г.

Според майка му  - свидетелката С. Г., Я.Г. е заминал да работи в Съединените Американски Щати през април 2005 г., като през 2009 г. е регистрирал  дружество, занимаващо се с транспортна дейност, в която той лично изпълнявал превозите със собствен камион. Дори и след сключването на брака му с А. Г. през 2008 г., той продължил да работи в чужбина през по-голямата част от годината, като се връщал при семейството си в България през месец декември и оставал в страната до месец март следващата година. Предвид ограничаване на правото му на придвижване, в периода на воденото срещу него наказателно производство, наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” и забраната за напускане пределите на страната, той не е работил до месец юни 2012 г., когато отново заминал за САЩ. Обстоятелството на регистрираното дружество в САЩ и за собствеността върху камиона се доказват от приобщените писмени доказателства.

По отношение на твърдените от ищеца имуществени вреди и оплакванията в тази връзка срещу първоинстанционното решение:

Както бе посочено по-горе в решението, по делото е установено, че ищецът е регистрирал фирма в САЩ през 2009 г., както и че същата е собственик на товарен автомобил. В насока на твърденията му за претърпени вреди от нереализирани доходи от транспортна дейност с товарния автомобил в периода на воденото срещу него наказателно производство и именно заради забраната му да напуска страната, доказателства не са ангажирани. Представените счетоводни документи за доход - задължение за плащане или реално плащане от друго дружество към регистрираното от ищеца YAP INC, касаят периода 2010 г. и този след оправдаването на ищеца през 2012 г. и не съставляват доказателство за реализиран от него чист доход от твърдяната транспортна дейност. Освен това, ищецът не е установил, че за процесния период е имал сигурни ангажименти за извършване на такава дейност с конкретно договорени възнаграждения /напротив в съдебно заседание, процесуалният му представител е потвърдил липсата на такива договори/ и че осуетяването именно на тези договорени превози и съответно получаването на конкретни доходи от това, е станало единствено поради невъзможността му той лично да пътува и лично да ги осъществи.

По делото е приложен документ за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство за сумата от 150 лв., което съставлява имуществена вреда от незаконното обвинение и воденото наказателно дело.

В този смисъл, правилно окръжният съд е уважил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размер на сумата от 150 лв., представляваща реално заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство и е отхвърлил претенцията над този размер до  250 150 лв., т.е. за 250 000 лв., представляваща обезщетение за нереализирания доход от транспортна дейност в чужбина.

В тази насока оплакванията на ищеца във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционния съдебен акт досежно имуществените вреди са несъстоятелни и настоящата инстанция не ги споделя.

Основателни са, обаче възраженията за неприсъдените от окръжния съд лихви за забава върху сумата от 150 лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда. Заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение съставлява вреда за незаконно обвинения, поради което и върху същото се дължат лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 01.06.2012 г. Определени до датата на подаване на исковата молба, те се равняват на сумата от 27,89 лв. до който размер претенцията следва да бъде уважена, а решението на окръжния съд – отменено. В останалата отхвърлителна част, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Общо година и четири месеца / от 18.02.2011 г. до 01.06.2012 г./ е продължило наказателното производство срещу ищеца, обвинен в тежко  умишлено престъпление, като за период от два месеца и единадесет дни /от 17.02.2011 г. до 29.04.2011 г./ той е бил с марка „задържане под стража”, а за година и един месец /от 03.05.2011 г. до 20.06.2012 г./ е бил лишен от правото да напуска пределите на страната.

За установяване на конкретно претърпените от Г. неимуществени вреди от незаконното обвинение, по делото е била разпитана, в качеството на свидетел, майка му – С. Г. Според показанията на последната, Я. се вглъбил в себе си, самоизолирал се, не се срещал с никого, бил в стрес, изпитвал срам от слуховете, че се занимава с престъпна дейност, чувствал се унизен, а освен това бил и притеснен, защото не можел да пътува в чужбина както и да продължи да работи в САЩ. Т.е. твърдените вреди за претърпени болки и страдания от незаконното обвинение, стрес, тревоги и несигурност, понасяне на незаконосъобразното ограничаване на правото му на придвижване и уронване на престижа и доброто му име в обществото са доказани. Свидетелката има преки и непосредствени впечатления за негативните преживявания на ищеца, за които тя  е свидетелствала, защото през целия релевантен период е била най-близо до него, контактували са непрекъснато, пред нея той е споделял преживяванията си, и е станала очевидец на промените в живота и емоционалното му състояние. Няма основание да се счита, че тези показанията са недостоверни, поради тяхна евентуална заинтересованост от изхода на делото, защото изнесеното от свидетелката е в синхрон с житейската логика за негативните изживявания на неосъждан човек, вследствие незаконното обвинение в престъпление, продължило повече година и четири месеца.

Недоказани са, обаче твърденията за прогресивното влошаване на заболяването на съпругата му в периода на престоя му в следствения арест /два месеца и единадесет дни/, както и възможността за повлияване на заболяването в случай, че не би бил задържан. Ограничаването на правото му на придвижване не се е отразило и на възможността съпругата му да се лекува в чужбина, тъй като такова лечение тя е провела  в продължение на около четири месеца в Испания, където е била подкрепена от своята майка. Освен това, ищецът не е бил и непрекъснато със своята съпруга, както до задържането му, така и в периода след оправдаването му, когато  отново е заминал за САЩ за продължително време, за да би се приело, че невъзможността да е до съпругата си и да й окаже подкрепа именно в периода на задържането, се е отразило пагубно за здравето й, а той съответно тежко е изживял невъзможността да е до нея в този труден момент.

Недоказани, с оглед събраните по делото доказателства, са и твърденията му за претърпени неимуществени вреди от невъзможността да придобие постоянен статут на американски гражданин, като не са представени никакви доказателства той да е предприел конкретни действия и единствено поради обвинението и забраната да напуска страната да е загубил тази сигурна възможност, като показанията на майка му, че смятал да се яви на „изпит за гражданство” не са достатъчни за обосноваване на извод в обратна насока.

По изложените съображения, оплакванията във въззивната жалба на ищеца досежно доказаността на претърпените неимуществени вреди в тази насока са неоснователни.

Обвинението на ищеца в престъпление и оправдаването му покриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С оглед изложеното по-горе, доказани са причинените на ищеца неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищеца.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че наказателното производство срещу ищеца, от образуването му до влизане в сила на оправдателната присъда, е продължило в период от година и четири месеца, като за период от два месеца и единадесет дни му е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и за период от година и един месец е търпял забрана да напуска страната. Въпреки, че срокът на наказателното производство не е надхвърлил разумните граници, при определяне на обезщетението водещо значение има обстоятелството, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за тежко престъпление, че е бил лишен от свобода за повече от два месеца и че за продължителен период от време е бил лишен от правото на свободно придвижване извън страната, като се има предвид, че по-голямата част от  годината е пребивавал в чужбина. Нормално и житейски оправдано е обвинението на неосъждан човек, ползващ се с добро име да е претърпял негативни емоции с голям интензитет /стрес, тревоги и несигурност, понасяне на незаконосъобразното ограничаване на правото му на придвижване и уронване на престижа и доброто му име в обществото/, които са и доказани по делото с оглед изложените по-горе в решението мотиви.

Апелативният съд, предвид изложените съображения, намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 5 000 лв.

До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, при отчитане на релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства, поради което и оплакванията и на двете страни за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, наведени с въззивните жалби, са неоснователни.

Оплакването на прокуратурата за съпричиняване на вредите от ищеца с признаването на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, са неоснователни, защото ищецът е сторил това едва в последното съдебно заседание, в което наказателното производство е приключило и освен това изрично е заявил, че не се признава за виновен и е молил да бъде оправдан. До този момент прокуратурата е поддържала и обвинението /в същото съдебно заседание е заела становище за неподдържане на обвинението спрямо ищеца/, поради което не може да се приеме, че посочените действия на ищеца стоят в причинна връзка с воденото срещу него в продължение на година и четири месеца наказателно производство.

Обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 84 от ЗЗД върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 01.06.2012 г. е в размер на сумата от 928,40 лв. и правилно е уважено от окръжния съд до този размер, а в останалата претендирана част – за горницата над 928,40 лв. до 37 191,50 лв. е отхвърлено.

С оглед изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законните лихви върху сумата от 150 лв. -обезщетение за имуществени вреди до размер на 27,89 лв. и в тази част същата следва да бъде уважена. В останалата част, обжалваното решение на окръжния съд не страда от посочените в двете жалби пороци и като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед така постановения резултат, на ищеца следва да се присъдят допълнително 4,45 лв., представляващи разноски за първоинстанционното производство /разлика между дължимите 150,41 лв. и присъдените 145,96 лв./.

Разноски за въззивното производство не са претендирани.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 177 от 24.10.2014 г., постановено по гр.д. № 78/2014 г. на Силистренския окръжен съд САМО в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 84 от ЗЗД до размер на сумата от 27,89 лв., представляваща законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 150 лв., начиная от влизане в сила на оправдателната присъда 01.06.20012 г. до подаване на исковата молба 27.03.2014 г., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България гр. София да заплати на Я.П.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 27,89 лв., представляваща законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 150 лв., начиная от влизане в сила на оправдателната присъда 01.06.20012 г. до подаване на исковата молба 27.03.2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 24.10.2014 г., постановено по гр.д. № 78/2014 г. на Силистренския окръжен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА  Прокуратурата на Република България гр. София да заплати на Я.П.Г., ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 4,45 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: