ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№109

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  22.02.2018 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 61/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от А.С.М. от гр.Варна чрез адв. В.Б. срещу определение № 2763/25.10.2017 год по в.гр.д. № 1877/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е прекратено производството по жалба вх.№ 04705/27.07.2017 год срещу действията на ЧСИ Х.Г. с рег.№…. по изп.д. № …….. По съображения за неподведомственост на жалбата частният жалбоподател моли определението на съда да бъде обезсилено и жалбата му да се изпрати на компетентния орган – до директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Отговор на жалбата не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството по изп.д. № ….. на ЧСИ Х. Г.с рег.№ …е образувано с постановление на съдебния изпълнител от 25.05.2017 год въз основа на искане от взискателя Община Варна и на осн. чл. 2 ал.2 от ЗЧСИ във вр. с чл. 4 ал.2 от ЗМДТ за принудително събиране на публично вземане, установено с влязъл в сила Акт № МД-АУ-3996/07.12.2015 год за установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 12.07.2017 год. Срещу това действие е постъпила жалба от А.С.М. с вх. № 04705/27.07.2017 год, по описа на ЧСИ Х. Г. до директора на ТД на НАП, едновременно с възражение вх.№ 04707/27.07.2017 год. Частната жалба, както и възражението съдържат аргументи срещу издадения акт за установяване на задължения с искане същият да бъде прогласен за нищожен като издаден от некомпетентен орган, евентуално – отменен като неправилен и незаконосъобразен.

По повод на така подадената частна жалба се е развило производство във връзка с подведомствеността на спора, което е приключило с определение № 479/11.10.2017 год по гр.д. № 3748/2017 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., с което делото е изпратено на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това оплакванията в частната жалба срещу постановеното от ВОС определение, свързани с неподведомственост на спора, са неоснователни.

Изричният текст на чл. 4 ал.2 от ЗМДТ препраща към разпоредбите на ГПК относно реда за принудително събиране на невнесените в срок данъци и такси по този закон в случаите, когато това е възложено на частен съдебен изпълнител съгласно чл. 2 ал.2 от ЗЧСИ. Следователно, редът по ДОПК в тези хипотези е неприложим. В частната жалба са изложени доводи срещу самия акт за установяване на публични задължения, който е извън предмета на проверка в настоящото производство. Неговото оспорване е следвало да стане по реда и в сроковете, установени в ДОПК.

В хода на вече предприето принудително изпълнение защитата на длъжника е по чл. 435 от ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика, например определение № 81 от 21.09.2012 г. по адм. д. № 73 от 2012 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 92 от 22.11.2012 г. по адм. д. № 74 от 2012 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 8 от 31.01.2013 г. по адм. д. № 1 от 2013 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение № 28 от 29.05.2013 г. по адм. д. № 7 от 2013 г. на 5-членен състав ВКС и ВАС и др.

С оглед казаното настоящият състав намира, че обжалваното определение е процесуално допустимо, а по същество – правилно и законосъобразно.

Доводът на частния жалбоподател, че жалбата му срещу действията на ЧСИ е подадена в срок, е неоснователен. Както се установява от приложената по делото обратна разписка, призовката за доброволно изпълнение е връчена на 12.07.2017 год. Срокът за обжалване съгласно чл. 436 ал.1 от ГПК е едноседмичен и е изтекъл на 19.07.2017 год. Дори да е вярно твърдението, че жалбата е подадена по пощата на 25.07.2017 год (за което няма доказателства, но това е датата, на която самата жалба е подписана), то тя е подадена след изтичането на преклузивния срок.

Наред с това и за изчерпателност следва да се отбележи, че ограничителната норма на чл. 435 ал.2 от ГПК (в редакцията му от ДВ бр.100/2010) не предвижда възможност за обжалване на призовката за доброволно изпълнение. Съгласно цитираната разпоредба длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Насочването на изпълнението се извършва чрез налагане на запор или възбрана върху отделен имуществен обект на длъжника – в този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 год по т.д. № 3/2013 на ОСГТК на ВКС. Призовката за доброволно изпълнение не е изпълнително действие в точния смисъл на думата и не подлежи на самостоятелно обжалване. Всъщност, петитумът на жалбата не съдържа искане до съда да се произнесе относно конкретно изпълнително действие на ЧСИ, което жалбоподателят смята за незаконосъобразно. В нея се сочат единствено аргументи, свързани със законосъобразността на изпълняемия акт, а както беше изтъкнато по-горе, те не подлежат на разглеждане в рамките на настоящото производство.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2763/25.10.2017 год по в.гр.д. № 1877/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е прекратено производството по жалба вх.№ 04705/27.07.2017 год срещу действията на ЧСИ Х. Г. с рег.№ …. по изп.д. № ……..

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.