ОПРЕДЕЛЕНИЕ 841

гр. Варна,     18.12.2014г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 610/14г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.В.В. от гр. София срещу определение № 464/04.11.2014 г. по ч.т.д.№ 230/2010 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е отхвърлена молбата му за отмяна на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, подробно описан в диспозитива, наложена с определение № 544/21.09.2010 г. в полза на Държавата, действаща чрез Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като искането е с правно основание чл.402 от ГПК. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и постановяване на ново определение, с което молбата бъде уважена. Посочено е, че е нарушена нормата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с извършването на публичната продан и постановяването на влязло в сила постановление за възлагане на имота на жалбоподателя В., всички ипотеки върху имота, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, както и практиката на ВКС по определение № 49/01.02.10г. по ч.гр.д. № 13/10г., ІІ г.о.

Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не е изразила становище.

Частната жалба е подадена в срок /видно от датата на изпращане на пратката чрез куриреската служба „Еконт експрес”/ и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С определение № 544/21.09.2010 г., постановено по ч.т.д.№ 230/2010 г. на Окръжен съд-Силистра по молба на КУИППД е наложено обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху множество имоти, сред които е и следния недвижим имот: апартамент № 43 със застроена площ от 124.71 кв.м., 9-ти жилищен етаж, състоящ се от входно антре, кухня, дневна, 2 спални, дрешник, санитарни помещения, тераса, при описани съседи, заедно с мазе № 43 на сутеренния етаж със застроена площ от 3.50 кв.м., находящ се в гр. София, район „Витоша”, м. „Манастирски ливади-запад”, в жилищна сграда блок № 2 и І-ва паркинг зона, собственост на „ГЕЛИГ” ЕООД, ЕИК 118023598, представлявано от Г. С., срещу когото има образувано предварително производство, приключило с обвинителен акт за деяния по чл. 212 от НК. По делото липсват данни за постановяване на осъдителна присъда, поради което срокът за предявяване на бъдещия иск не е изтекъл.

С постановление за възлагане от 11.04.2013 г. по изп.дело № 20128470400434 на ЧСИ Н. П. с рег.№ 847 на КЧСИ, поправено с постановление от 19.08.14г. /досежно ЕГН на купувача/ на основание чл. 496 от ГПК, описаният по-горе недвижим имот, е възложен на жалбоподателя по настоящото дело. Извършената от съда служебна справка е установила, че взискател на изпълнителното дело е търговско дружество, а не Държавата. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 15.05.2013г., което обуславя правния интерес за молителя да иска отмяна на допуснатата обезпечителна мярка по реда на чл. 24, ал.2 от ЗОПДИППД.

С оглед доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Безспорно е по делото, че срокът за предявяване на обезпечения с възбрана бъдещ иск не е изтекъл, съобразно ТР № 1/14.09.2009 г. на ОСГК на ВКС на РБ.

Разпоредбата на чл.402, ал.2 от ГПК предвижда възможност за отмяна на допуснато обезпечение след като съдът се увери, че обезпечителната нужда, обусловила обезпечаването, е отпаднала, или че са налице условията по чл.398, ал.2 от ГПК. Безспорно е по делото съществуването на интерес от исканото обезпечаване и наличието на обезпечителна нужда, поради което правилно съдът е отхвърлил молбата за отмяна на наложената възбрана.

Настоящият състав на съда съобрази и задължителната практика, установена с Определение № 98/28.02.13г. на ВКС по ч.гр.д. № 1229/13г., І г.о., с което е прието, че нормата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД се отнася само за ипотеките, на не е приложима по отношение на вписаните възбрани върху продадения на публична продан имот, тъй като възбраната е тежест върху имота, но не е вещно право. Възбраната не дава право на предпочтително удовлетворение, а обезпечава възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот, изхождайки от последиците й по чл. 453 от ГПК.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Г.В.В., ЕГН ********** от гр. София срещу определение № 464/04.11.2014 г. по ч.т.д.№ 230/2010 г. на Окръжен съд-Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: