Р Е Ш Е Н И Е

№…217

гр.Варна, 23.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПEТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д.№610/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №1253/24.06.2015г., постановено по гр.д.№2746/12г. по описа на ВОС, гр.о съдът е прекратил производството по предявени от К.Я. срещу Д.Я. искове за заплащане на сумата от 1797,39лв., представляваща части от вноски, дължими от ответницата, но платени от ищеца, като солидарен длъжник, в периода от 15.03.2009г. до 18.03.2009г. и 8 35914лв., представляващи частите от вноски дължими от ответницата, но платени от ищеца в периода 19.03.2009г.-31.03.2010г. по договори за кредит от 06.12.2007г. и от 11.12.2007г., ведно със съответните обезщетения за забава; С решението е осъдена Д.Г.Я. да заплати на К.Д.Я. сумите: 19579,95лв., представляваща сбор от дължими от ответницата, но заплатени от ищеца части от вноски по договор за кредит от 06.12.2006г.-129,27лв. от вноска за м.юли2010г. и половината от вноските за следващите месеци до 15.08.2012г. на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.09.20102г. до окончателното изплащане на сумата; 951лв., представляваща обезщетение за забава за периода на забавата от съответната начална дата до предявяване на иска-04.09.2012г. на основание чл.86 ЗЗД; 23132,10лв., представляваща сбор от дължими от ответницата, но заплатени от ищеца части от вноски по договор за кредит от 11.12.2007г., а именно:166,99лв. от вноската за м.юли 2010г. и половината от вноските за следващите месеци до 15.08.2012г., на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата; 1123,20лв., представляваща обезщетение за забава на същите регресни плащания за периода на забавата на същите регресни плащания за периода на забавата от съответната начална дата до предявяване на иска на основание чл.86 ЗЗД. С решението са отхвърлени предявените от К.Я. искове за заплащане на горницата над сумата от 22562,64лв. до 29509,65лв., претендирана като сбор от дължими от ответницата и заплатени от ищеца части от вноски по договор за кредит от 06.12.2006г. в периода 01.04.2010г.-15.08.2012г. и разликата над сумата от 19579лв. до 22562,64лв., представляваща вземане за три вноски за м. април, май, юни 2010г., като погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ответницата за половината от наемни цени, получени от ищеца в периода м. август 2011г.-м. август 2012г., на основание чл.30, ал.3 ЗС; отхвърлени са предявените от К.Я. искове за заплащане на 26655,99лв., представляваща сбор от дължими от ответницата, но заплатени от ищеца части от вноски по договор за кредит от 11.12.2007г. в периода 01.04.2010г.-15.08.2012г., представляваща вземане за три вноски за м. април, май и юни 2010г., погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ответницата за половината от наемни цени на недвижими имоти, получени от ищеца в периода м. август 2011г. – м. август 2012г. на основание чл.30, ал.3 ЗС; за заплащане на сборно обезщетение за забава при заплащане на частите от вноските по договорите за кредит за разликата над 2074,40лв. до претендирания размер от 15626,73лв. и за заплащане на сумите: 123,16лв.- дължим от ответницата и заплатен от ищеца данък върху получени наемни вноски за данъчни периоди 2008г., 2009г. и 2010г. на основание чл.30, ал.3 ЗС; 797,87лв.- изплатени задължения за електроенергия, вода и телефон за обект, находящ се в гр.Варна, ул.”Хан Тервел” № 23, ет.5, ап.18, от които: сметки за вода – 146,93лв., ведно с лихви за период 09.11.2009г.-17.08.2010г.; сметки за телефон – 153,37лв.; за потребена ел.енергия – 466,91лв. и лихва в размер на 30,66лв. към 27.01.2012г., на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска; 120,81лв.- сбор от мораторни лихви върху главниците на посочените задължения; 230,40лв.-разноски за справки и нотариални покани.

Решението в частта, с която е прекратено производството по исковете не е обжалвано и е влязло в сила.

Д.Я. е обжалвала решението, в частта, с която е осъдена да заплати на К.Я. 19579,95лв., представляваща сбор от дължими от ответницата, а заплатени от К.Я. части от вноски по договор за кредит от 06.12.206г.: 129,27лв. част от вноска за м.юли 2010г. и половината от вноските за следващите месеци до 15.08.2012г., на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата и 951,20лв., представляваща обезщетение за забава на същите плащания за периода на забавата от съответната начална дата до предявяване на иска-04.09.2012г. на основание чл.86 ЗЗД; 23 132,10лв., представляваща сбор от заплатени от К.Я. части от вноски по договор за кредит от 11.12.2007г., на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, а именно 166,99лв. вноска за м.юли 2010г. и половината от вноските за следващите месеци до 15.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 123,20лв.- обезщетение за забава за периода на забавата от съответната начална дата до предявяване на иска-04.09.2012г., на основание чл.86 ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, в частта, с която са уважени исковете за заплащане на половината от вноските по кредитите за периодите преди 31.10.2010г., поради което следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата част решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят. Претендират се разноски.

Въззиваемият К.Д.Я. в депозирания отговор по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС в обжалваната от Д.Я. част да бъде потвърдено.

Подадена е насрещна въззивна жалба от К.Я. срещу решението, в частите, с които са отхвърлени предявените от него срещу Д.Я. искове за заплащане на сборно обезщетение за забава при заплащане на частите от вноските по двата договора за кредит в периода от 15.03.2009г. – 21.02.2012г., съответно за размера над присъдения общ размер от 2 074,40лв. до 15 626,73лв., и за заплащане на сумите: 1239,16лв.- дължим от ответницата и заплатен от ищеца данък върху получени наемни вноски, по силата на договори за отдаване под наем на два магазина, притежавани в съсобственост от страните за данъчни периоди 2008г.,2009г. и 2010г., на основание чл.30, ал.3 ЗС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; 797,87лв.-изплатени от ищеца задължения на ответницата за електроенергия, вода и телефон за обект, находящ се в гр. Варна, ул.”Хан Тервел” №23, ет.5, ап.18, на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 120,81лв., представляваща сбор от 30,48лв.- мораторна лихва за периода 02.09.2010г.-04.09.2012г. върху главница в размер на 146,93лв., представляваща заплатено общо задължение към БТК; 56,59лв. за периода от датата на плащане – 02.09.2010г.-04.09.2012г. върху главница от 466,91лв. – задължиние към „Е.ОН България Продажби”АД и лихва – 1,92лв. от 27.01.2010г. до 04.09.2012г. върху главница от 30,66лв., заплатена на „Е.ОН българия продажби”; 230,40лв., представляващи разноски за справки и нотариални покани, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Излага се в жалбата, че в посочените части решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че за изпадането в забава на ищцата за задължението за заплащане на съответната част от вноската по кредитите, е било необходимо отправяне на покана. Твърди, че солидарният длъжник, какъвто в случая се явява ответницата, чието задължение е платено изпада в забава с настъпването на падежа на съответното задължение. Излагат се и подробни съображения относно неправилността на решението в останалите обжалвани части като се претендира отмяна му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени.

Д.Г.Я. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената от К.Я. насрещна въззивна жалба.

Настоящият състав на Варненски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Постановеното от първоинстонционния съд решение и валидно и допустимо.

В исковата молба К.д.Я. излага, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила на 10.03.2009г. съдебно решение. По време на брака, страните закупили: магазин с идентификатор 10135.2554.154.3.30, находящ се в гр.Варна, ул.”Петър Райчев” № 24, вх.3, ет.1; магазин с идентификатор 10135.2554.154.3.31; апартамент № 51, находящ се в гр.Варна, ул.”Петър Райчев” № 24, вх.3, ет.3; подземни гаражи №15 и №17, находящ се в същата сграда, на ниво-сутерен; л.а. „Нисан Кашкай 2.0” с рег.№ В3070 РА. Имотите и извършения по тях ремонт и лекия автомобил били заплатени с парични средства, получени по договори за банков кредит с „Обединена българска банка” АД, сключени съответно на 06.12.2006г./ предоставена сума в размер на 200 000лв./ и 11.12.2007г/ предоставена сума в размер на 155 000 лв./ За обезпечаване на кредитите, в полза на банката са вписани законни ипотеки върху двата имота. Средствата, получени по договорите за кредит са били използвани за нужди на семейството и имуществото придобито с тях е СИО, която е прекратена с прекратяване на брака при равни квоти. Твърди, че Фактическата раздяла между съпрузиту е настъпила през м.септември 2008г., от когато и след прекратяване на брака само той изплащал месечните вноски по кредитите. Претендира ответницата да да му заплати 66322,11лв., представляващи дължими нея и заплатени от ищеца месечни вноски за периода 15.03.2009г.-15.08.2012г. по двата договора за банков кредит, на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане; 15626,73лв. за периода от 15.03.2009г. – 04.09.2012г., представляващи сбор от съответните лихви за забава върху всяка платена вноска, считано от датата на нейното заплащане до датата на предявяване на иска. Ищецът твърди също, че след фактическата раздяла на страните, той е заплащал данък печелба върху получените наемни вноски по договори за отдаване под наем на описаните имоти за данъчни периоди 2008г., 2009г. и 2010г. общо в размер на 2478,32лв., поради което претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати 1239, 16лв., представляващи дължим от нея и заплатена от ищеца данък печалба за посочените данъчни периоди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира също и заплащане на сума в размер на 797,87лв., представляващи заплатени от ищеца задължения на ответницата за електроенергия, вода и телефон на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане и сумата от 120,81лв. представляваща сбор от съответните мораторни лихви върху посочените главници, както и 230,40лв. – разноски на ищеца за нотариални покани, ведно със законната лихва от дататана подаване на исковата молба.

Ответницата е оспорила иска като недопустим до размера на сумата от 12 760лв. , тъй като за тази сума, претендирана за периода 19.03.2009г.-31.03.2010г. е висящ спор по гр.д. № 12565/2010 по описа на ВРС. В останалата част е оспорила исковете като неоснователни с твърдения, че не  е длъжник по договора за банков кредит от 22.07.2007г.; Сумата от кредита ищецът е използвал за лични нужди, като е закупил валута. От кредита по договора от 11.12.2007г., по който ответницата е съдлъжник, ищецът е изтеглил в брой 15 000лв. на 21.12.2007г. и е закупил валута, която не е използвана за нужди на семейството; с преведени на 08.01.2008г. и 11.03.2008г. суми, съответно 40 095лв. и 20 000лв. ищецът е погасил свои лични задължения; на 10.01.2009г. е изтеглил 20000лв., която сума не е използвана за нужди на семейството; със суми от кредита ищецът е плащал и застрахователни премии по свой личен договор за застраховка и в периода след прекратяване на брака месечното си задължение за издръжка на детето на страните Галактея в размер на 500лв. месечно. Заплатил и лични задължения към НАП в размер на 1783,27лв. към 16.08.2010г. Твърди, че посочените в исковата молба имоти не са закупени със средства от кредитите, а със спестени средства на семейството и от продажба на лично имущество на ответницата и семейно имущество. До прекратяване на брака кредитите са погасявани със семейни средства и средства от наеми на имоти, придобити в СИО, получавани от ищеца. Оспорва да е получавала покана от ищеца да му заплати посочените в исковата молба суми. По отношение на изплатените от ищеца суми за електроенергия и вода, твърди, че същите са недължимо платени, както и, че електроенергията и водата са ползвани освен от ответницата и от децатана страните; телефонни услуги въобще не са ползвани.

Евентуално е предявила възражение за прихващане със следните суми: 22 003,05лв., представляваща половината от наемната цена, получена от ищеца за съсобствените магазини за периода 19.03.2009г.-21.06.2010г. и 5000лв.- законна лихва върху същата сума, считано от датата на връчване на нотариалната покана – 21.06.2010г. до 03.12.2012г./ датата на депозиране на отговора на исковата молба/; със сумата от 1466,87лв. месечно, представляваща половината от наемната цена на съсобствените имоти за периода 21.06.2010г.-15.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от пето число на месеца, през който наемателят е заплащал наема до 03.12.2012г.; със сумата от 30 047,50лв., предстявляваща половината от 50 095лв., която е част от получения кредит в размер на 155 000лв. по договор от 11.12.2007г. и след усвояването му е преведена от ищеца на „ВАК Груп”ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора на исковата молба.

Между страните не еспорно, а и от събраните по делото даказателства се установява, че преди прекратяването на брака на страните, същите са сключили посочените два договора за банкови кредити, сумите, по които са усвоени. Видно от договорите, сумите са били отпуснати за придобиване на собственост върху конкретно посочени имоти и ремонт на същите. По време на брака е придобита и собствеността върху посочените недвижими имоти.

Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на решението в частта, с която е разгледан иска за заплащане на суми, представляващи части от дължими от ответницата вноски по договорите за кредит в периода от 01.04.2010г. до 15.08.2012г., предвид следното: видно от представените заверени преписи от решение № 4568/21.11.2011г., постановено по гр.д №12565/2010г. на ВРС, потвърдено с решение на ВОС по в.гр.д. № 460/2012г., е прието за установено вземането на К.Я. срещу Д.Я. към 07.06.2010г. за сумата от 5816,79лв.- дължима от ответницата, но платена от ищеца част от вноски по договор за банков кредит от 06.12.2006г. и от 11.12.2007г. за период 19.03.2009г. – 31.03.2010г., като искът за разликата до претендирания размер до 12 760лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължимата от К.Я. сума в размер на 6943,21лв.- получена от него наемна цена за магазини №№ 4 и 5, находящи се в гр.Варна, ул.”Петър Райчев” № 24 в периода 19.03.2010г. – 01.08.2010г., ведно със законната лихва от 07.06.2010г. до окончателното й изплащане. Видно от посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предявения иск по чл.422 ГПК, К.Я. не  е предявявал искане, съответно и иск по чл.422 ГПК за заплащане на частите, дължими от ответницата от вноските по кредитите за периоди след 01.04.2010г. Същите не са били предмет на съдебно производство, поради която и за тях не  е налице сила на пресъдено нещо.

Неоснователни са и възраженията на ответницата, че първоинстанционния съд в противоречие с трайно установената съдебна практика и ТР №1/04.01.2001г. и необосновано е приел, че договорите и солидарнотстта са били част от предмета на приключил с влязло в сила решение спор, чиято сила на присъдено нещо следва да бъде зачетена във връзка с наведените възражения, че средствата, отпуснати по двата договора за кредит не са използвани за нужди на семейството. Видно от мотивите на съда в решението, постановено в.гр.д. № 460/2012г. на ВОС, с което е потвърдено решението на районния съд по иска с правно основание чл.244 ГПК е прието, че средствата по двата кредита са били употребени за нужди на семейството, както и че ответницата е длъжник и по двата кредита. Прието е, че е установено вземане, възникнало по договорите и плащанията са извършени от солидарния длъжник. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че договорите и солидарността не са били преюдициални правоотношения, а част от предмета на приключилия спор между страните, тъй като с постановеното решение не може да бъде признато вземане „Въобще”, а само вземане на конкретно основание, поради което и ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу предявения иск. В случая с посоченото решение е прието за установено вземане на ищеца срещу ответницата в настоящото производство, представляващо дължима от нея част от платени вноски по договори за кредит за период 19.03.2019г.-31.03.2010г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение. Предмет на настоящият иск е останалата част от вземането за периода след 31.03.2010г. Вярно е, че формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение не се разпростира върху предявения в настоящото производство размер на вземането. Предмет обаче на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретните юридически факти, въз основа на които то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното материално право. В конкретния случай това са фактите на сключването на договорите и солидарността на страните, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо на предходното решение.

Дори да се приеме, че постановеното предходно решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение на сключванетона договорите и солидарността на задълженията, от ангажираните в настоящото производство доказателства не се установяват твърденията на ответницата, че отпуснатите по двата договора за кредит средства не са изразходвани за нужди на семейството. Видно от представените заверени копия от процесните два договора за кредит, същите са сключени по време на брака между страните, като изплащането на вноските по същите също е започнало преди прекратяването на брака. Видно от договорите и вписаните ипотеки в полза на бнката, сумите по кредитите са целево отпуснати за закупуване и ремонт на процесните недвижими имоти. Отношенията на съпрузите, чиито брак е прекратен с влязло в сила на 19.03.2009г. съдибно решение с развод, са били регулирани с разпоредбите на СК/отм./ Съгласно разпоредбата на чл.25 СК/отм./ разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а за задължения, които са поели двамата или единия от съпрузите за задоволяване на нужди на семейството, двамата отговарят солидарно. Погасяването на задълженията от единия съпруг, поражда правото му да иска съответната сума от другия съпруг. Предвид посоченото, следва да се приеме, че и по двата кредита ответницата Я. има качество на съдлъжник, независимо от обстоятелството, че не е подписала договора от 28.12.2006г. наред с К.Я.. На това основание тя е и страна по договора за ипотека върху имота, вписан на 28.12.2006г., като съпруга, в качеството й на ипотекарен длъжник, а не на гарант. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установява, че суми, отпуснати по двата договора за кредит не са вложени за придобиване на имотите и нужди на семейството, а са изразходвани за лични нужди и погасяване на лични задължения на ищеца. Напротив събраните доказателства установяват, че средствата по двата кредита са изразходвани по време на брака на страните  и то за нужди на семейството. Съгласно установеното от СТЕ кредита по договора от 06.12.2006г. изцяло и наведнъж е изразходван на 22.01.2007г., а този от 11.12.2007г. е усвоен към 15.08.2008г. Средствата от кредитите са вложени в закупуването на недвижими имоти и ремонт на същите, които са придобити в СИО. Предвид изложеното следва да се приеме, че страните по делото са солидарни длъжници по двата договора за кредит, като сумите, отпуснати по тях са употребени за нужди на семейството.

Вноските по двата кредита за периодите след 31.03.2010г. са направени от ищеца К.Я., като сумите за застрахователни вноски, съгласно установеното в заключението по приетата ССчЕ представляват необходими разноски по договора за кредит и имат режим на плащания по договора. След като е платил частта от задължението и на бившата си съпруга, тя му дължи заплащане на припадащата й се част. Съгласно заключениетона ССчЕ половината от заплатената от ищеца сума през периода 01.04.2010г.-15.08.2012г. по договор за банков кредит от 06.12.2006г. е 22 562,64лв., а по договор за банков кредит от 11.12.2007г. е в размер на 26758,91лв., като предявената претенция е размер на 2655,99лв.

По направеното възражение за прихващане: настоящият състав на съда намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел за недопустимо възражението за прехващане на ответницата със сумата от 22003,05лв., представляваща половината от получената от ищеца наемна цена на имотите за периода от 19.03.2009г./прекратяването на брака/ до 21.06.2010г./ датата на връчване нна ищеца на нотариалната покана/, същото е допустимо за периода след 31.03.2010г. Видно от предходното решение, възражението на ответницата за прихващане с дължимата от ищеца сума в размер на 6943,21лв. – получена от него наемна цена за магазини №№4 и 5 в периода от 19.03.2009г. до 01.08.2009г. е уважено, като с решението е прието за неоснователно за целия период, т.е. до 31.03.2010г. Повторното възражение за прихващане със суми, получени в този период е недопустимо.

По възражението за прихващане със сумата от 1466,87лв. месечно, представляваща половината от наемната цена на съсобствените магазини за периода от 31.03.2010г. до 15.08.2012г.: По делото са представени доказателства от които се установява, че на 01.08.2009г. е сключен договор за наем на магазините с наемодател ”Елинор”ЕООД с наемна цена 250лв. месечно, а на 01.08.2011г. е сключен нов договор с наемна цена 1100лв. месечно., с който ищецът е предоставил ползването на магазините на „Инлаб”ООД в срок до 31.12.2011г. Срокът на договора е продължен до 31.12.2013г. Съгласно установеното от заключенията на ССчЕ в периода м.август 2011г. – август 2012г. ищецът е получавал 1001лв. месечно, като с получаванетона всяка наемна цена е възниквало вземане на ответницата за половината от цената или общо за целия период – 6506,50лв., поради което до този размер следва да се извърши прихващане. Първоинстанционния съд правилно е извършил прихващането, чрез погасяване първо на най-старите еднородни регресни вземания, съразмерно по двата договора за кредит.

С решението, с което е потвърдено решението, постановено по гр.д. № 12565/2010г. по описа на ВРС, въззивният съд е приел, че в производството ответницата не  е навела твърдения за относителна субективна симулация при сключването на договорите между „Елинор”ЕООД и „Инлаб”ООД, който прикрива наемно правоотношение между „Инлаб”ООД и ищеца Я.. Установено е, че размера на получената от ищеца наемна цена за периода от 19.03.2009г. до 01.08.2009г. е 13886,43лв. Предвид установеното с посоченото решение, е недопустимо в настоящото производство да се приемат вземания за части от получени наемни цени за периода на действие на договора от 01.08.2009г./ т.е. до 01.08.2011г./ поради силата на пресъдено нещо на посоченото решение. 

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и решението в тази част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, намира за неоснователни наведените в насрещната въззивна жалба оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в частта относно претендираните от ищеца обезщетения за забава при връщането на половината от всяка вноска в периода от датата на нейното заплащане до предявяване на иска и в частт, с която са отхвърлени исковете за заплащане на суми, представляващи дължими от ответницата и заплатени от ищеца данъци за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010г. и задължения за електроенергия, вода и телефон.  Безспорно е, че при всяко извършено от страна на ищеца плащане на вноска по двата договора за кредит, за него възниква изискуемо вземане срещу ответницата за половината от заплатената сума. Задължението за ответницата за заплащане на сумата е с неопределен ден за изпълнение и съгласно правилата на чл.84, ал.2 ЗЗД, същата изпада в забава, когато бъде поканена да изпълни. От доказателствата по делото се установява, че ответницата е поставена в забава от 21.02.2012г., тъй като съгласно отправените две нотариални покани, получени от ответницата на 21.02.2012г., съответно на 22.05.2012г., ищецът е поканил ответницата да му заплати половината от вноските за периода от 01.04.2010г. до 15.01.2012г./ с първата покана/ и за периода 15.02.2012г. до 15.04.2012г./ с втората покана/. Обезщетението за забава в размер на законната лихва, следва да се начислят общо за всички вноски до поканата и поотделно за всяка вноска, следваща поканата.

Не се спори между страните, че ищецът е заплатил данък върху получени наемни вноски от съсобствените им имоти за периода 2008г.-2010г. Съдът намира за неоснователна претенцията за осъждане на ответницата за заплащане на половината от заплатената сума, представляваща дължим от нея данък за получен доход. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че сумите от наемите за посочените периоди са получавани от ищеца и са декларирани от него като доход за съответните данъчни периоди. Размера на данъка се определя с оглед на лицето и получения и деклариран от него доход, поради което и не може да се приеме, че с плащането на данъка е изпълнено задължение на ответницата. Предвид изложеното претенцията за заплащане на сумата от 1238,16лв. е неоснователна. Неоснователна е и претенцията относно заплатени от ищеца и дължими от ответницата суми, представляващи задължения за ползвани електроенергия, вода и телефон, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че заплатените суми са за погасяване на задължения на ответницата или какъв е бил размера на задължението на същата, предвид тава че в жилището, за което посочените задължения се отнасят не се ползва единствено от нея. Не се спори между страните, че в това жилище, заедно с ответницата живеят и децата на страните.

Неоснователно е и оплакването в насрешната жалба за неправилност на решението, с което е отхвърлена претенцията за заплащане на сторени от ищеца разноски за справки и нотариални покани. Действително по делото са представени доказателства, че такива разноски са направени, но от същите не може безспорно да се установи, че същите и каква част от тях са направени във връзка с предявените в настоящото производство претенции. Не е ясно какво е наложило плащане на разноски за справки и покани извън тези покани, с които ответницата е поставена в забава по отношение на задължението за плащане на половината от месечните вноски по кредитите. Разноските за посочените две покани следва да останат в тежест на ищеца, доколкото същите са сторени в изпълнение на предвиденото в нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД действие за да се постигне поставянето на ответницата в забава.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на ВОС, решението следва да бъде потвърдено.

Страните са претендирали разноски в размер на внесената от всеки държавна такса за обжалване, поради което предвид изхода от спора следва да останат в тежест на всяка от старните, както са направени.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1253/24.06.2015г., постановено по гр.д.№2746/12г. по описа на ВОС, гр.о, в частите, с които Д.Г.Я., ЕГН ********** е осъдена да заплати на К.Д.Я. ЕГН ********** сумите: 19579,95лв., представляваща сбор от дължими от ответницата, но заплатени от К.Я. части от вноски по договор за кредит от 06.12.2006г.-129,27лв. от вноска за м.юли 2010г. и половината от вноските за следващите месеца до 15.08.2012г. на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.09.20102г. до окончателното изплащане на сумата, както и 951лв., представляващи обезщетение за забава за същите плащания за периода на забавата от съответната начална дата до предявяване на иска-04.09.2012г. на основание чл.86 ЗЗД; 23132,10лв., представляваща сбор от дължими от ответницата, но заплатени от ищеца части от вноски по договор за кредит от 11.12.2007г., а именно:166,99лв. от вноската за м.юли 2010г. и половината от вноските за следващите месеци до 15.08.2012г., на основание чл.127 ЗЗД, ведно със законната лихва от 04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата; 1123,20лв., представляваща обезщетение за забава на същите регресни плащания за периода на забавата на същите регресни плащания за периода на забавата от съответната начална дата до предявяване на иска на основание чл.86 ЗЗД и са отхвърлени предявените от К.Д.Я. срещу Д.Я. искове за заплащане на сборно обезщетение за забава при заплащане на частите от вноските по двата договора за кредит в периода от 15.03.2009г. – 21.02.2012г., съответно за размера над присъдения общ размер от 2 074,40лв. до претендирания размер от 15 626,73лв., както и в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на сумите: 1239,16лв.- дължим от ответницата и заплатен от ищеца данък върху получени наемни вноски, по силата на договори за отдаване под наем на два магазина, притежавани в съсобственост от страните за данъчни периоди 2008г.,2009г. и 2010г., на основание чл.30, ал.3 ЗС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; 797,87лв.-изплатени от ищеца задължения на ответницата за електроенергия, вода и телефон за обект, находящ се в гр. Варна, ул.”Хан Тервел” №23, ет.5, ап.18, на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 120,81лв., представляваща сбор от 30,48лв.- мораторна лихва за периода 02.09.2010г.-04.09.2012г. върху главница в размер на 146,93лв., представляваща заплатено общо задължение към БТК; 56,59лв. за периода от датата на плащане – 02.09.2010г.-04.09.2012г. върху главница от 466,91лв. – задължиние към „Е.ОН България Продажби”АД и лихва – 1,92лв. от 27.01.2010г. до 04.09.2012г. върху главница от 30,66лв., заплатена на „Е.ОН България продажби”; 230,40лв., представляващи разноски за справки и нотариални покани, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: