Р Е Ш Е Н И Е

 

11

 

гр.Варна,  06.02.2015 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на четиринадесети януари, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                   ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

 

Прокурор Милена Гамозова,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 613/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощниците на П.Х.П. *** срещу решение № 37/4.11.2014 г. по гр.д.№ 174/14 г. на Окръжен съд- Търговище в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен против Прокуратурата на РБ за разликата от 1500 лева до 30000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска.

Представител на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от П.Х.П. *** срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато му обвинение, по което впоследствие е бил оправдан. Пред настоящата инстанция спорът е висящ за разликата над уважения размер от 1500 лева.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с постановление от 18.03.2013 г. на ТРП е било образувано ДП № 105/2013 г. за лъжесвидетелстване. С постановление от 17.10.2013 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че в с.з. на 19.06.2012 г., като свидетел по НОХД № 300/2012 г. на ТРС устно, съзнателно потвърдил неистина – престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Същото обвинение е било повдигнато и по отношение на още три лица. Разпитите им се състояли в деня на повдигане на обвиненията им, като преди това не са били разпитвани или търсени от органите на досъдебното производство. Разследването е приключило в мнение за предаване на съд на 20.12.2013 г. Образуваното на 13.01.2014 г. НОХД № 32/2014 г. на ТРС е приключило в едно съдебно заседание на 5.02.2014 г. г. с оправдателна присъда, влязла в сила на 2.04.2014 г.

Събрани са гласни доказателства, установяващи, че след повдигане на обвинението ищецът станал неспокоен, нервен, избухлив и раздразнителен. В тази връзка потърсил психиатрична помощ и започнал да приема изписани медикаменти.

Поради повдигнатото обвинение регистрирал охранителна фирма на името на приятелката си, вместо на свое име.

По делото са приложени доказателства за предишно осъждане през 2003 г., по което ищецът е бил реабилитиран, както и за друго престъпление през 2012 г., за което му е наложено административно наказание по чл.78а от НК.

В процеса не са доказани с допустимите по ГПК доказателствени средства твърденията, че именно поради повдигнатото обвинение ищецът е бил изключен от УС на СК по СКСБ „Олимпиец”, гр.Търговище и намира ли се този факт в причинно-следствена връзка с претърпените от него неимуществени вреди.

С оглед доказателствата по делото, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от подвигнатото му обвинение. Безспорно е, че в резултат от това той е станал неспокоен, раздразнителен и избухлив и това се е отразило на отношенията му в семейството.

Не са ангажирани доказателства относно връзката между повдигнатото обвинение и невъзможността на ищеца да регистрира на свое име частна охранителна фирма и дали това се е отразило на неговото психическо състояние. Още повече, че лиценз за извършване на тази дейност е бил издаден след влизането в сила на оправдателната присъда.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът правилно е преценил както продължителността на воденото разследване, така и характера на претърпените неимуществени вреди – факта, че по-голяма част от страданията на ищеца са били в резултат от чувство за вина по отношение на неговия брат, когото е накарал също да свидетелства и спрямо когото също е било повдигнато и поддържано обвинение за лъжесвидетелстване. Съдът е събразил и това, че е взета най-леката мярка за неотклонение и както и утвърдената практика на Европейския съд по правата на човека за подобни казуси. С оглед на всички доказателства е направен правилен извод, че размер на обезщетението от 1500 лева би компенсирал претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнатото обвинение спрямо ищеца. 

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37/4.11.2014 г. по гр.д.№ 174/14 г. на Окръжен съд-Търговище в обжалваните му части.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.