Р Е Ш Е Н И Е

13

гр.Варна, 09.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на прокурор Милена Гамозова и секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д.№613/15г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е образувано след като с решение № 237/13.11.2015г., постановено по гр.д. № 1822/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., е отменено решение № 212/08.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 168/14г. по описа на ВАпС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАпС. В решението на касационната инстанция са дадени указания за извършване процесуални действия по преценка на доказателствата по делото, като се съобразят периодите на придобиване на имуществото, с периода на действие на престъпните състави, за които Д.Д. е признат за виновен с влязла в сила присъда и за изследване на произхода на отнетия от Събеви имот, като се съобразят данните, че този имот е прехвърлен през 2001 г. от С. на Д., след което през 2007г. е извършена обратна продажба.

     Настоящото дело има за предмет: 1. въззивна жалба на  Д.М.Д. срещу решение № 552/21.12.2013г., постановено по гр.д.№ 240/2012г. по описа на ОС-Добрич, в частите, с които е отнето в полза на Държавата имущество, а именно: лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, дата на първа регистрация 15.01.2004г., на стойност 25 600лв.; 207 банкноти на обща стойност от 17 533лв. /подробно описани в решението по номинал в евро и сериен номер на всяка банкнота/; 9бр. мобилни телефони на обща стойност 410 лв. /подробно описани в решението/; бижута на обща стойност 25 000 лв. /подробно описани в решението/; сума в размер на 70.34лв. /седемдесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща левовата равностойност на 35.98 евро в банкова сметка *** „Уни Кредит Булбанк” АД, филиал гр. Добрич, с IBAN BG16 UNCR 9660 4439 0530 05 EUR, с титуляр Д.М.Д.; сума в размер на 13 700 лв. /тринадесет хиляди и седемстотин лева/, представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на л. а. м. „Мерцедес” модел 212 Д, с рег. № ТХ 24 24 АС, рама № WDB9024721P647885 и двигател № 60298000076621; сума в размер на 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/, представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на л. а. м. „Мерцедес” модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с рег. № ТХ 48 85 РХ, рама № WDB9036721R171240 и двигател № 61198150202766; сума в размер на 25 899 лв. /двадесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева/, представлява пазарната стойност към датата на продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Балик” бл. 35, вх. Б, представляващ жилище – апартамент № 10 на четвърти етаж, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64. 91 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ от 2. 74 кв. м., ведно с 2. 24 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя; 42 200 лв., получени от Д.М.Д. и К.Д. от продажба на апартамент № 1, находящ се в гр.Добрич, ж.к. Строител” №1, вх.А, ет.1 със застроена площ от 85,56 кв.м.; сума в размер на 13 400 лв., получена от Д.М.Д. и К.Д. от продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Баба Парашкева”, № 15, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., находяща се в югоизточната част на имота, построена въз основа на признато право на строеж върху ½ идеални части от общинско дворно място, съставляващо УПИ V-160 в кв.611, по плана на гр.Добрич, с площ от 392 кв.м. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли искането на КОНПИ за отнемане на посоченото имущество. Претендира присъждане на разноските по делото.

2. Въззивна жалба от С.Е.Ш. и Ш.М.Ш. срещу решението, в частта, с която е уважен иска за отнемане на имущество спрямо тях – нива с площ от 38,800 дка, ПИ №72624.101.60 по КК на гр.Добрич. Твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявения срещу тях иск да бъде отхвърлен.

3. Въззивна жалба от И.С.М. срещу решението, в частта, с която е уважен иска за отнемане на имущество от жалбоподателя- ап.№1, гр.Добрич, ж.к.”Строител”, бл.1, вх.В, ет.1, с площ от 90,90 кв.м.. Твърди, че в тази част решението е неправилно и необосновано и моли да се отмени като се отхвърли предявения иск за отнемане на имущество.

4. Въззивна жалба от К.А.Д., с която се обжалва решението, в частите, с които се отнема в полза на Държавата имущество от жалбоподателката, като неправилно и необосновано по подробно изложени в жалбата твърдения.

5. Въззивна жалба от Д.К.С. и К.А.С., срещу постановеното решение, в частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на недвижим имот: жилище, със застроена площ от 90 кв.м. на втори етаж на двуфамилна жилищна сграда, находящо се в гр.Добрич, ул.”Опълченска” № 60. Твърдят, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и молят да бъде отменено.

КОНПИ е депозирала писмен отговор по всяка от подадените жалби и оспорва същите като неоснователни.

Представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на жалбаите и правилност на решението в обжалваните части.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Решение № 552/21.12.2013г. но Окръжен съд Добрич, в частите, с които е отхвърлен иска срещу Д.М.Д. и К.А.Д. за отнемане в полза на държавата на имущество над 327 274,34лв. до предявения размер от 428 347,14лв., и искове по чл.4, ал.1, вр.чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ по отношение на лек автомобил м.”Форд Транзит Т” и по чл.4, ал.2, вр. Чл.10 ЗОПДИППД за сумата от 13 293лв. представляваща пазарна стойност на ап.15, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител, бл.65, вх.Б, както и в частите, с които са отхвърлени исковете, предявени срещу С.Ш., Ш.М.Ш. за отнемане в полза на държавата на ап.1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител” №1, вх.А, ет.1, срещу С.Е.Ш., Ш.М.Ш.  и Г. Юсеинов Хасанов – за обявяване недействителност по отношение на държавата на договор по НА№48/11г., срещу Д.М.Д., К.Д. и Р.Х. за обявяване недействителност по отношение на държавата на договор по НА87/2011г.  е влязло в сила.

По въззивните жалби, подадени от Д.М.Д. и К.А.Д., съдът приема следното:

Производството е образувано по мотивирано искане от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ както следва: срещу Д.М.Д. и К.А.Д. на основание чл.10, вр. Чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество: лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, на стойност 25 600лв.; 207 банкноти на обща стойност от 17 533лв. /подробно описани по номинал в евро и сериен номер на всяка банкнота/; 9бр. мобилни телефони на обща стойност 410 лв.; бижута на обща стойност 25 000 лв.; сума в размер на 70.34лв. /седемдесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща левовата равностойност на 35.98 евро в банкова сметка *** „Уни Кредит Булбанк” АД, филиал гр. Добрич, с титуляр Д.М.Д.; сума в размер на 11000лв., представляваща пазарна стойност към момента на продажбата на л.а.”Мерцедес”, модел „Спринтер 313 ЦДИ, с рег.№ТХ4885 РХ; сумата от 46 202лв., получена от продажбата на ап.1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител” №1, вх.А, ет.1, със застроена площ от 85,56 кв.м. с идентификатор 72624.612.1.1 по КК на гр.Добрич и евентуален иск за отнемане в полза на държавата на действително получената от Димитрови сума от продажбата на имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Баба Парашкева”№15 – жилищна сграда с площ от 28 кв.м., построена въз основа на признато право на строеж върху ½ ид ч. от общинско дворно място с площ от 392 кв.м. , отчужден чрез възмезден договор, обективиран в НА № 87/2011г.

В искането е изложено, че Д.М.Д. е осъден с влязло в сила споразумение от 30.11.2011г. по НОХД №1185/2011г. по описа на ОС  Варна, с което е признат за виновен в извършване в периода м.01.2005г. – 09.11.2011г. на престъпления, наказуеми по чл.321, ал.3, т.2, вр. Ал.2, т.6, вр.ал.1 НК и по чл.159в, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр. Ал.1 НК, което престъпление попада в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД. Общите приходи на Д.Д. и съпругата му К.Д. за проверявания период са в размер на 8,43 МРЗ, а разходите - 3272,85 МРЗ  Отрицателната разликата между приходи и разходи е 3264,43 МРЗ, което представлява имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./, като може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито в резултат на престъпната дейност на Д.Д., тъй като липсват данни за реализирани законни доходи през периода от двамата съпрузи.

Ответниците Д.Д. и К.Д. са оспорили предявените искове като неоснователни с твърдения, че средствата за описаното имущество са законни и липсват доказателства за връзка между придобитото имущество и престъплението, за което Д. е  бил осъден; част от имуществото е придобито преди 2007г., когато е началния момент на престъпната дейност, за която Д. е осъден; закупуването на част от имотите е било със средства, дарени от бащата на К.Д.;***  е бил закупен на името на   К.Д. но със средства получени като подаръци на сватбата на сина им И.С.М. и за негови нужди; процесните парични средства/банкноти/ и златни накити са собственост на ответницата Д., на дъщерята и снахата на ответниците; Изложени са твърдения, че в периода 1986г.-1995г. ответниците и бащата на ответника Д. се занимавали със селскостопанска дейност, като са реализирали доходи от продажба земеделска продукция; през периода 1995-1999г. осъществявали търговска дейност на територията на Република Полша, от която са реализирали доходи; част от описаното в искането имущество било на трети лица, които прехвърлили собствеността върху същото, за да предотвратят отнемането му от кредитори.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че Д.М.Д. и К.А.Д. са сключили граждански брак на 30.11.1983г. През проверявания период, те като съпрузи са придобили описаното по-горе имущество, като по делото са представени договорите, на основание на които са придобити конкретните обекти.

Установява се, че Д.Д. е регистриран като ЕТ”Чинар – С. Шемши”; участвал е и като съдружник в регистрирано в РПолша „Чинар”ООД; не  е притежавал и не притежава безналични ценни книжа. Съгласно справка на ТД на НАП, Д. М.Д. не  е подавал годишни данъчни декларации за периода 1999г. – 2010г. Не са представени и доказателства за размера на доходите получени от дейността му като ЕТ  и от дейността на дружеството. Съгласно представените справки от НОИ Силистра, Д. е бил трудово ангажиран за периода м.06.1984г. – м. 09.1985г. като строител. За периода 2008г. – 2011г.  К.Д. е била регистрирана като земеделски производител и е получавала субсидии по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие”, както следва: 16.12.2009г.-629,69лв., на 28.12.2009г.  и 08.02.2010г.- по 292,92лв., на 16.03.2011г. – 709,83лв., на 17.03.2011г. – 383,30лв.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за установено, че през периода от 1984-5г. до 1990г. въззивниците Д. обработвали бостани в землището на с.Ловчанци, сеели  дини, пъпеши и реализирали доходи от тази продукция, в размери съгласно приетите по делото заключения на ССЕ.

От показанията на свидетелите, се установява, че на сватбите на дъщерята и сина на въззивниците Д. били подарени голямо количество златни накити и парични средства.

Съгласно приетите по делото заключения на ССЕ за размера на доходите на Д. за периода 1994г. – 2011г., по 1-ви вариант са с отрицателна разлика от 3817,56 МРЗ, а по 2-ри вариант, при който са изключени приходите от продажба на МПС и недвижими имоти, отрицателната разлика между приходи и разходи е в размер на 5153,02 МРЗ. Съдът кредитира първия вариант на заключението на ССЕ, тъй като приема, че при определяне на размера на приходите следва да се включат и средствата, получени от продажбата на имущество на въззивниците, придобито в периода преди осъществяваната престъпна дейност и преди криминализиране на деянията, което Д. е осъществил като престъпление.

Съгласно нормата на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ на отнемане  по реда на закона подлежи имущество, което е придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Липсва изискване да е налице пряка причинно-следствена връзка между конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено и придобиването на имущество. В нормата на чл.4, ал.1 е въведена оборима презумпция, а именно липсата на законен източник на доходи, като при констатации за липса на законни източници на доходи следва да се предположи, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а не в резултат на конкретно престъпление, за което лицето е осъдено. Тежестта за оборване на презумпцията е за лицето, извършвало престъпната дейност, чието имущество подлежи на отнемане. Това лице следва да установи, че  придобитото имущество не е свързано с престъпната дейност, че няма причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, както и, че са налице достатъчно законни доходи. Законността на всеки източник следва да се преценява конкретно.

В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че въззивникът  Д.М.Д. е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД №1185/2011г. по описа на ВОС  за извършени от него престъпления по чл.321 НК и чл.159г, вр. Чл.159б, вр. Чл.159а от НК в периода м.01.2005г. – 09.11.2010г. Участие в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Нермин М. Боши, с користна цел, за да върши престъпления по чл.159г, НК – трафик на хора през границата, а също и за извършени през същия период десет престъпления по чл. 159г, пр.3, вр. Чл.159б, ал.2, вр.чл.159а, т.6, вр. Ал.1, пр.2 и пр.4 от НК/ с конкретно посочен период на извършване за всяко престъпно деяние/, за това, че в изпълнение на решението на организирана престъпна група е приел и транспортирал през границата на РБългария отделни лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като деянието е било извършено чрез обещания и даване на облаги.

Не се твърди, а и не се установява от данните по делото, преди посочената дата – м. 01.2005г.,  Д.М.Д. да е осъществявал подобна или друга престъпна дейност.

Престъпленията по чл.321 НК и чл.159г, вр. Чл.159б, вр. Чл.159а от  НК, за които Д. е признат за виновен и е осъден попадат  в предметния обхват на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./

С решение №20.03.02.2012г. Комисията е инциирала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за период от 25 години преди внасяне на мотивираното искане.

 За престъплението, за което е осъден въззивника Д. е въведена наказателна отговорност през 2002г., като част от имуществото, чието отнемане се претендира  е придобито в период преди 2002г. Настоящият състав на съда след анализ на разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ и чл.321 НК и чл.159г, вр. Чл.159б, вр. Чл.159а от  НК, както и с оглед дадените от ВКС указания в отменителното решение приема, че имущество, придобито преди приемането на наказателната отговорност за престъпление, предвидено в разпоредбата на чл.3 ЗОПДИППД не подлежи на отнемане по предвидения в този закон ред. В настоящия случай  за имущество, придобито от Д. в периода до 2002г., предхождащ предвиждането в закон на наказателна отговорност за престъплението, за което е осъден, не би могло да се направи извод за пряко или косвено опосредяване на това имущество с престъпна дейност. Недопустимо е отнемане на имущество, придобито от лицето в периода, преди деянието, за което е осъдено да стане съставомерно. Обратното би означавало дейността, осъществена от лицето да бъде обявена за престъпление със задна дата, което е в противоречие с разпоредбите на чл.2 НК.

Предвид изложеното за основателността на иска, предявен срещу Д.  М.Д. и К.А.Д., в случая не е достатъчно да е установено, че придобитото от тях имущество е на значителна стойност, липса на законен източник за това придобиване, а и следва да се установят фактите и обстоятелствата, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност, така както е конкретизирана с влязлата в сила присъда. В случая извършеното от Д. престъпление е по чл. 321, ал.3, пр.2,т.2, вр. а.2 НК- участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, за да върши престъпления по чл.159г НК – трафик на хора през граница и по чл.159г, пр.3, вр. Чл.159б, ал.2, вр чл.159а, ал.2, т.6 НК в изпълнение на решение на организирана престъпна група е транспортирал през границата на РБългария лица с цел да бъдат използвани за развратни действия, като деянието по чл.159г, пр.3, вр. Чл.159б, ал.2, чл.159а, ал.2, т.6, вр. Ал.1 НК е криминализирано през 2002г., и не е налице поглъщане на състава на чл.155 НК от този на чл.159а НК. Предвид изложеното не може да се направи обосновано предположение, че придобитото от въззивниците Д. преди  2002г. имущество е свързано с престъпна дейност само въз основа на липсата на законни източници на средства през този период и осъществяване на престъпна дейност след 2002г.

От ангажираните по делото доказателства се установяват, установените в закона предпоставки за  основателност на иска с правно основание чл.4, ал.2, вр. Чл.10 ЗОПДИППД, предявен срещу Д.Д. и  К.А.Д..  Д.Д. е осъден с влязло в сила споразумение за извършени престъпления посочени в ч.3, ал.1, т.21 и т.4 от ЗОПДИППД/отм./ Имуществото е придобито в периода на извършване на престъпната дейност, за която Д. е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт. Установена е липсата на законни източници на доходи за периода на придобиване на имуществото.  Въззивниците не са оборили установената в закона презумпция, че това имущество не  е свързано с престъпната дейност, че няма връзка между придобиването му и престъпната дейност и са налице достатъчно законни доходи.  Освен това, въз основа на доказателствата по делото,  съдът приема, че това имущество е на значителна стойност, тъй като критерият за значителност следва да се отнесе до придобитото имущество през целия проверяван период като цяло и стойността е сборна, но е реална пазарна към момента на придобиване на имуществото. Ирелевантно е обстоятелството, че стойността на конкретните вещи предмет на иска по чл.4 ЗОПДИППД/отм./ са с ниска стойност, след като цялото придобито имущество е на значителна стойност. Съгласно заключенията на ССЕ въззивниците Д. са реализирали доходи от продажба на селскостопанска продукция, от дарения на сватби на децата им, от земеделски субсидии, банкови преводи, от продажба на недвижими имоти, като разликата между тези доходи и извършените разходи за периода е в размер на 3 817,56 МРЗ/ съгласно втория вариант, в който при определяне размера на приходите на лицата са включени и приходите от продажбата на имущество, независимо от периода на придобиването му – преди или след 2002г./ Отрицателно е не само крайното салдо между приходи и разходи за целия проверяван период, отрицателно е и салдото за периода от 2002г. – 2011г. и за съответните години, през които е придобито конкретното имущество.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице критерият на значителност по смисъла на закона, като иска за отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Спринтер”, с с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, придобит от Д.Д. по време на барака му с К.Д., на 23.07.2008г. на стойност 25600лв.; банкноти в евро, на обща стойност   17 533лв. ; 9бр. мобилни телефони на обща стойност 410 лв.; бижута на обща стойност 25 000 лв.; сума в размер на 70.34лв., представляваща левовата равностойност на 35.98 евро в банкова сметка *** „Уни Кредит Булбанк” АД, филиал гр. Добрич, с титуляр Д.М.Д. е основателен. По отношение на посочените имущества, придобити от въззивниците в периода след 2002г. не са представени доказателства за наличие на законни доходи при придобиването им, като не е оборена презумпцията на чл.4 ЗОПДИППД/отм./ Придобиването на лекия автомобил е станало в рамките на периода, за който  въззивникът е бил осъден, че е осъществявал престъпна дейност, липсват доказателства установяващи придобиването със средства от законен доход, дори след включването на приходите от продажба на имущество, придобито преди 2002г., като законен източник на доходи, поради неприложимост на презумпцията на чл.4 от закона,  поради което и същият подлежи на отнемане. Не се установяват наведените от въззивниците твърдения, че иззетите на 10.11.2010г. от дома им банкноти, са собственост на семейството на дъщеря им и са били оставени на съхранение при тях. Ангажираните в тази насока гласни не са подкрепени от писмени доказателства, установяващи размера и произхода на тези суми, лицето, което ги е внесло на територията на Р България, времето на внасянето им. При преценка на показанията, съдът отчита и заинтересоваността на свидетелите от изхода на спора. Не се установяват и твърденията, че бижутата, които са иззети на същата дата са лична собственост на К.Д. и са придобити в периода преди престъпната дейност от въззивника Д.. От доказателствата не се установяват и твърденията, че част от бижутата са дарени на дъщерята и снахата на въззивниците при сватбите им, тъй като показанията на свидетелите в тази насока са твърде общи и не позволяват индивидуализиране на подарените на сватбите бижута. Част от дадените от свидетелите описания не съвпадат с описанието в СОЕ, поради което и не може да се направи обоснован извод, че тези накити не са собственост на въззивниците Д. Същите са на значителна стойност, не е установен законен източник на средства за придобиването им, поради което може да се направи обосновано предположение, че същите са придобити в резултат на осъществяваната от Д. престъпна дейност, поради което и искът е основателен.

По същите, изложени по-горе съображения, съдът намира за основателен и иска за отнемане на 9 бр. мобилни апарати и сума в размер на 70,34лв., представляваща левова равностойност на 35,98 евро по банкова сметка *** Д.Д..

Неоснователни са и наведените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на решението, в частите, с които е уважен иска, предявен срещу Д.М.Д. и К.Д. с правно основание чл.4, ал.2, вр. Чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ за  отнемане в полза на държавата на  сума в размер на 11000лв., представляваща пазарна стойност към момента на продажбата на л.а.”Мерцедес”, модел „Спринтер 313 ЦДИ, с рег.№ТХ4885 РХ и сума в размер на 13700лв., представляваща стойност към момента на отчуждаването на л.а.”Мерцедес”, модел  212 Д, с рег.№24 24 АС. Автомобилите са придобити по време на брака на въззивниците през 2003г. и 2005г.,  и те са се разпоредили с тях през 2005г. и 2008г., т.е. в голяма времева близост и в периода на осъществяваната от Д. престъпна дейност, поради което и предвид липсата на установени законни източници на доходи през този период, искът е основателен.

Решението е правилно и законосъобразно и в частта, с която е уважен иска на Комисията с правно основание чл.10, вр. Чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ срещу въззивниците Д. за отнемане в полза на държавата на сума в размер на 25 899лв., представляваща пазарна стойност към датата на продажбата на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ж.к. „Балик”, бл.35, вх.Б, ет.4, ап.10, със застроена площ от 64,91 кв.м., ведно с прилежащата му изба и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.  Посоченият имот е придобит от К.Д. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 196/2005г., т.е. в периода на осъществяванта от Д. престъпна дейност, като от ангажираните по делото доказателства не се установява наличие на законен източник на средства за придобиването на това имущество. Предвид характера на престъпната дейност, за която Д. е бил осъден, предпоставящ акумулиране на значителни по размер доходи и липсата на установяване на законни доходи, следва да се приеме, че това е имущество по смисъла на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД. Д. са се разпоредили с имуществото, като с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 34/2006г. са прехвърлили собствеността на трето добросъвестно лице, поради което и на отнемане подлежи равностойността на имуществото.

Настоящият състав на съда, намира, че решението, в частта, с която е уважен, предявеният евентуален иск на Комисията за отнемане на 42 200лв., получени от Д.М.Д. и К.Д. от продажба на апартамент №1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител” №1, вх.А, ет.1 със застроена площ от 85,56 кв.м., е правилно и законосъобразно. Видно от представените доказателства въззивниците Д. са придобили право на собственост въз основа на възмезден договор, обективиран в НА № 130/2008г. за сумата от 13500лв., като през 2011г. са се разпоредили с имота в полза на С.Ш. и Ш.Ш. /брат и снаха на Д.Д./, срещу продажна цена в размер на 20 000лв. Приобретателите са прехвърлили собствеността върху имота на трето добросъвестно лице. Предвид невъзможността за връщане на това имущество в патримониума на лицата, срещу които е предявен иска с правно основание чл.8 ЗОПДИППД/отм./  на отнемане от Д.Д. и К.Д. подлежи сума, представляваща пазарната стойност на имота към датата на продажбата.  Имотът е придобит от въззивниците Димитрови в периода на престъпната дейност на Д., като не са налице установени законни източници на средства за придобиването му. От друга страна, възмездното прехвърляне на права върху имота в периода след образуване на наказателно производство в полза на лица, които са в близка родствена връзка сочи на наличие на предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на имуществото към момента на придобиване  е в размер на 42 200лв., като искът е уважен в посочения размер.

По същите съображения, съдът намира за неоснователна жалбата срещу решението, в частта, с която е уважен иска срещу Д.Д. и К.Д. за отнемане на действително полученото от тях при отчуждаването на имот, находящ се в гр.      Добрич, ул.”Баба Парашкева” № 15.

Въззивните жалби на Д.Д. и К.Д. са неоснователни, като решението в обжалваните от въззивниците части следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По жалбата на  И.С.М.:  Комисията е предявила иск срещу Д.Д., К.Д. и И.С.М., с правно основание чл.8, ал.1, вр. Чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на недвижим имот- ап.1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител”, бл.1, вх.В с площ от 90,90 кв.м., с прилежащо избено помещение №8. Искът е обоснован с твърдения, че И.М. е син на Д.М.Д. и К.А.Д. и е придобил право на собственост върху посочения имот по силата на договор за дарение, обективиран в НА № 191, т.1, рег.№3475, д. № 191/2011г., след образуването на наказателно производство срещу Д.Д.. Предвид родствената връзка и по силата на презумпцията на чл.8, ал.2 ЗОПДИППД, следва да се приеме, че И.М. е знаел, че прехвърленото му имущество е придобито в резултата на престъпна дейност.

И.  М. оспорва предявения срещу него иск с твърдения, че родителите са му дарили процесния имот, поради това, че закупения с пари, събрани от неговата сватба  и за нужди на семейството му имот, на името на К.Д., бил продаден от К.Д. на С.Ш..

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 116/1998г. Д.М.Д./ тогава с имена С.М. Ш./ по време на брака си с К.Д. е придобил право на собственост върху ап.1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител”, бл.1, вх.В с площ от 90,90 кв.м., с прилежащо избено помещение №8. Имота е дарен от Димитрови на сина им С.М. през 2011г. с НА № 191/20.04.2011г.

Доказателствата по делото не дават основани да се направи обосновано предположение, че процесния имот е придобит със средства от престъпна дейност.  За да се направи основателно предположение за връзка между престъпна дейност и придобиване не е достатъчно да бъде установено, че ответникът не е разполагал със средства от законни източници на част от доходите, за придобиване на процесното имущество. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, основателното предположение, по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ е обикновено предположение, формирано въз основа на преценка на конкретните установени по делото факти и обстоятелства и връзките между тях, от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в придобиване на имуществото. Тази преценка не е хипотетична, а следва да се основава на конкретни фактически обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателства. Основателно предположение по смисъла на специалния закон не може да се направи, когато установеното с акт на наказателния съд престъпление е фиксирано в ограничен период от време и по делото липсват доказателства за осъществявана преди или след това, но в рамките на проверявания период, от страна на ответника престъпна дейност, от естество да обоснове извод, че имуществото, предмет на искането за отнемане, е придобито като резултат от нея. Освен това, предвид изложеното по- горе в мотивите, за  да се приеме, наличие на връзка между имущества, придобити в периода преди датата на криминализиране на деянията,  не е достатъчно да се установи липса на законни източници на средства и близка родствена връзка, поради което и съдът намира, че по отношение на този имот липсва каквото и да е пряко или косвено опосредяване с извършваната престъпна дейност от Д.Д.. Липсват данни в придобиването на имота да са вложени или спестени средства, придобити в периода на осъществяване на престъпната дейност / заплащане на вноски по договори за заеми за придобиването му, изплащане на част от продажната цена или др./ Независимо от вътрешните отношения между въззивниците Димитрови и И.М. и мотивите с които е извършено дарението, предвид придобиване на имота в период преди криминализиране на деянието, за което е осъден Д.Д. не е приложима и презумпцията на чл.8, ал.2 ЗОПДИППД /отм./

Предвид изложеното, решението в тази част е неправилно и следва да се отмени като предявения иск се отхвърли като неоснователен.

По жалбата на С.Е.Ш. и Ш.М.Ш.: Комисията е предявила и иск срещу тях, с правно основание чл.8, ал.1, вр. ал.2, вр. Чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на недвижим имот: нива с площ 38,800 дка, ПИ № 72624.101.60 по КК на гр.Добрич. Изложени са твърдения, че  С.Ш. е снаха на Д.М.Д., поради което и по силата на презумпцията на чл.8, ал.2 ЗОПДИППД, следва да се приеме, че същата е знаела че прехвърленото й имущество е придобито в резултат на престъпна дейност. От доказателствата по делото безспорно се установява, че К.Д. е придобила правото на собственост върху земеделски земи – ниви през 2002г., след което с НА № 192/2011г. е продала на С.Е.Ш. поземлен имот с идентификатор 72624.101.60  по КК на гр.Добрич, представляващ нива с площ от 38,800 дка./ идентична с придобитите отделни земеделски имоти/.  Купувача по договора е съпруга на брата на Д.Д..

Настоящият съдебен състав, не споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска. От доказателствата по делото се установява, че имотът е придобит от К.Д. в период предшестващ с около три години преди периода на престъпната дейност, за която Д. е бил осъден и преди криминализиране на осъщественото от него деяние. На основание изложените вече мотиви по-горе в решението, настоящият състав на съда приема, че в случая не е налице пряко или косвено опосредяване на придобиването на това имущество с престъпната дейност, осъществявана от Д. и е неприложима презумпцията на чл.4 от закона.

Искът с правно основание чл.8, ал.1, вр. Ал.2, вр. Чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от Ш.М.Ш. и С.Е.Ш., в полза на държавата на недвижим имот: нива с площ 38,800 дка, ПИ № 72624.101.60 по КК на гр.Добрич е неоснователен. Решението, в частта, с която е уважен следва да се отмени, а иска се отхвърли като неоснователен.

По жалбата на К.А.С. и Д.К.С., съдът намира следното: Комисията е предявила иск с правно основание чл.8, ал.1, пр.3 и 4,вр. ал.2, вр. чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имот: жилище със застроена площ от 90 кв.м., втори етаж от двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.616.100.1 по КК на Добрич, находящо се в гр.Добрич, ул.”Опълченска” № 60 с идентификатор 72624.616.100.3 и гараж със ЗП от 20 кв.м. с идентификатор 72624.616.100.5, ведно с отстъпено право на строеж върху 220кв.м. ид.ч. от държавно дворно място, включено в УПИ Х-100, целия с площ от 431 кв.м., който ответниците са придобили по време на брака си от Д.М.Д. и К.Д. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №40/2007г.

Настоящият състав на съда не споделя изводите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи основателно предположение за придобиването на процесния имот от Д. и К. Димитрови в резултат на осъществяване на престъпна дейност.  Безспорно е, че К.А.С. е сестра на К.Д. и, че имената К.А.С. и Е.Х.С.са на едно и също лице, което е съпруга на /Д.К.С./ Д.К.С.. Видно от представения по делото НА №22/2001г.  Д.К.С.и Е.Х.С. са продали на К.Д. недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Опълченска” №60 – втори етаж от двуфамилно жилище, състоящо се от четири стаи и две изби и гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху 220 ид.ч. от държавно дворно място, включено в парцел Х, целия с площ от 442 кв.м., с пл.№100 в кв.607 по плана на гр.Добрич за сумата от 6000лв., платена напълно в брой на продавачите. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 49/2007г. Д. и К. Д. са продали на К.А.С. същия имот за сумата от 11500лв. С оглед изложените по-горе съображения, че по отношение на имуществото придобито в периода преди криминализиране на деянието, осъществявано от Д.Д. и предвид неустановяване на каквото и да е опосредяване между това имущество и престъпната дейност, липсата на законен източник на средства за придобиване на имуществото не  е достатъчно за да се предположи, че то е придобито в резултата на престъпна дейност. В случая имуществото е придобито от Димитрови през 2001г., т.е. преди приемането на наказателна отговорност за престъплението, за което е осъден Д.. Цената по договора е заплатена на продавачите/ С./ при подписване на договора, като от доказателствата по делото не се установява връзка на имуществото с престъпна дейност. По тази причина е неприложима и презумпцията по чл.8, ал.2 от закона, като е ирелевантно наличието на родствена връзка между страните по сделката, извършена с НА № 49/2007г. Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели /независимо от заинтересоваността им/, в които същите обясняват обстоятелствата и причините, поради които са се сключили двете сделки – продажбата през 2001г. и обратната продажба през 2007г. Показанията на свидетелите са в резултата на преки и непосредствени впечатления за действителните отношения между страните по сделките и са логически последователни и достоверни от житейска гледна точка.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не е установил наличието на съществен елемент от фактическия състав, от който произтича правото на Държавата в лицето на специализирания административен орган, на отнемане на процесното имущество, което обуславя неоснователност на искането. Предвид изложеното решението в частта, с която е уважен иска срещу К.А.С. и Д.К.С. за отнемане на посоченото имущество следва да се отмени като иска се отхвърли като неоснователен.

Решението следва да се отмени и в частите, с които И.С.М., С.Е.Ш., Ш.М.Ш., К.А.С. и Д.К.С. са осъдени да заплатят държавна такса по предявените срещу тях искове.

С оглед изхода на правния спор Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество следва да бъде осъдена да заплати направените от въззивниците разноски, както следва: на И.С.М. сума в размер на 2181 лв., представляващи заплатени държавни такси; на Савие Е.Ш. и Ш.М.Ш. сума в размер на 2179лв., представляваща заплатени държавни такси в производсвото. Въззивниците не са представили доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение за адв.М., поради което и такова не се присъжда.

Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество следва да бъде осъдена да заплати на К.А.С. и Д.К.С. сумата в размер на 8952лв., представляващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 ГПК и сумата от 1332лв. на Национално бюро за правна помощ за възнаграждение на назначения особен представител на К.А.С. и Д.К.С. в производството пред Окръжен съд Добрич.

Д.М.Д. и К.А.Д. следва да заплатят на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество сумата от 5053лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК

Мотивиран  от  горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 552/21.12.2013г., постановено по гр.д.№ 240/2012г. по описа на ОС-Добрич, в частите, с които е отнето в полза на Държавата имущество, а именно: лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Спринтер”, с рег.№ ТХ 2384 КХ, рама № WDB9026721R612521, двигател № 61198150861508, дата на първа регистрация 15.01.2004г., на стойност 25 600лв.; 207 банкноти на обща стойност от 17 533лв. /подробно описани в решението по номинал в евро и сериен номер на всяка банкнота/; 9бр. мобилни телефони на обща стойност 410 лв.; бижута на обща стойност 25 000 лв. /подробно описани в решението/; сума в размер на 70.34лв. /седемдесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща левовата равностойност на 35.98 евро в банкова сметка *** „Уни Кредит Булбанк” АД, филиал гр. Добрич, с IBAN BG16 UNCR 9660 4439 0530 05 EUR, с титуляр Д.М.Д.; сума в размер на 13 700 лв. /тринадесет хиляди и седемстотин лева/, представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на л. а. м. „Мерцедес” модел 212 Д, с рег. № ТХ 24 24 АС, рама № WDB9024721P647885 и двигател № 60298000076621; сума в размер на 11 000 лв., представляваща пазарната стойност към момента на продажбата на л. а. м. „Мерцедес” модел „Спринтер 313 ЦДИ”, с рег. № ТХ 48 85 РХ, рама № WDB9036721R171240 и двигател № 61198150202766; сума в размер на 25 899лв., представлява пазарната стойност към датата на продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Балик” бл. 35, вх. Б, представляващ жилище – апартамент № 10 на четвърти етаж, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64. 91 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ от 2. 74 кв. м., ведно с 2. 24 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя;  сумата от 42 200 лв., получени от Д.М.Д. и К.Д. от продажба на апартамент № 1, находящ се в гр.Добрич, ж.к. Строител” №1, вх.А, ет.1 със застроена площ от 85,56 кв.м.; сума в размер на 13 400 лв., получена от Д.М.Д. и К.Д. от продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”Баба Парашкева”, № 15, представляващ жилищна сграда със застроена площ от 28 кв.м., находяща се в югоизточната част на имота, построена въз основа на признато право на строеж върху ½ идеални части от общинско дворно място, съставляващо УПИ V-160 в кв.611, по плана на гр.Добрич, с площ от 392 кв.м.

ОТМЕНЯ решение № 552/21.12.2013г., постановено по гр.д.№ 240/2012г. по описа на ОС-Добрич, в частите, с които  се отнема в полза на държавата недвижими имоти, както следва: апартамент №1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител” бл.1, вх.В, ет.1, със застроена площ от 90,90 кв.м., с прилежащото му избено помещение №8 с площ от 17,59 кв.м., таванско помещение №8 с площ от 9,58 кв.м., както и 6,71% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, правото на собственост върху който се притежава от И.С.М. ЕГН **********; нива с площ от 38,800 дка, поземлен имот № 72624.101.60 по КК на гр.Добрич,  3-та категория, правото на собственост върху която се притежава от С.Е.Ш. ЕГН ********** и Ш.М.Ш., ЕГН **********; недвижим имот жилище със застроена площ от от 90 кв.м., на втори етаж на двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.616.100.1 по КК на гр.Добрич, находящ се в гр.Добрич, ул.”Опълченска” №60, състоящо се от четири стаи и две изби, самостоятелен обект с идентификатор 72624.616.100.3 и гараж със застроена площ от 20 кв.м., с идентификатор 72624.616.100.5, ведно с отстъпено право на строеж върху 220 кв.м. идеални части от държавно дворно място, включено в УПИ Х-100 в кв.60 по ПУП на гр.Добрич, имот с идентификатор 72624.616.100, целия с площ от 431 кв.м., собственост на К.А.С. с ЕГН ********** и Д.К.С., ЕГН **********, както и в частите, с които И.С.М., ЕГН ********** е осъден да заплати държавна такса в размер на 2134,32лв. по сметка на ДОС; С.Е.Ш. ЕГН ********** и Ш.М.Ш., ЕГН ********** са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 2134,80лв. по сметка на ДОС; К.А.С. с ЕГН ********** и Д.К.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Национално бюро за правна помощ сумата от 1332лв., КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734 срещу И.С.М. ЕГН ********** иск за отнемане в полза на Държавата на недвижим имот - апартамент №1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител” бл.1, вх.В, ет.1, със застроена площ от 90,90 кв.м., с прилежащото му избено помещение №8 с площ от 17,59 кв.м., таванско помещение №8 с площ от 9,58 кв.м., както и 6,71% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.

ОТМЕНЯ на основание чл.30, ал.3 ЗОПДИППД/отм./, наложената върху собствения на  И.С.М. ЕГН **********  недвижим имот, апартамент №1, находящ се в гр.Добрич, ж.к.”Строител” бл.1, вх.В, ет.1, със застроена площ от 90,90 кв.м., с прилежащото му избено помещение №8 с площ от 17,59 кв.м., таванско помещение №8 с площ от 9,58 кв.м., както и 6,71% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, обезпечителна мярка „Възбрана”

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734 срещу  С.Е.Ш. ЕГН ********** и Ш.М.Ш., ЕГН **********  иск за отнемане в полза на държавата на нива с площ от 38,800 дка, поземлен имот № 72624.101.60 по КК на гр.Добрич,  3-та категория .

ОТМЕНЯ на основание чл.30, ал.3 ЗОПДИППД/отм./, наложената върху собствения на С.Е.Ш. ЕГН ********** и Ш.М.Ш., ЕГН ********** имот -  нива с площ от 38,800 дка, поземлен имот № 72624.101.60 по КК на гр.Добрич,  3-та категория  обезпечителна мярка „възбрана”

ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734 срещу К.А.С. с ЕГН ********** и Д.К.С., ЕГН ********** иск за отнемане в полза на държавата на имот:  жилище със застроена площ от от 90 кв.м., на втори етаж на двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.616.100.1 по КК на гр.Добрич, находящ се в гр.Добрич, ул.”Опълченска” №60, състоящо се от четири стаи и две изби, самостоятелен обект с идентификатор 72624.616.100.3 и гараж със застроена площ от 20 кв.м., с идентификатор 72624.616.100.5, ведно с отстъпено право на строеж върху 220 кв.м. идеални части от държавно дворно място, включено в УПИ Х-100 в кв.60 по ПУП на гр.Добрич, имот с идентификатор 72624.616.100, целия с площ от 431 кв.м.,

ОТМЕНЯ на основание чл.30, ал.3 ЗОПДИППД/отм./, наложената върху собствения на К.А.С. с ЕГН ********** и Д.К.С., ЕГН ********** имот  жилище със застроена площ от от 90 кв.м., на втори етаж на двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.616.100.1 по КК на гр.Добрич, находящ се в гр.Добрич, ул.”Опълченска” №60, състоящо се от четири стаи и две изби, самостоятелен обект с идентификатор 72624.616.100.3 и гараж със застроена площ от 20 кв.м., с идентификатор 72624.616.100.5, ведно с отстъпено право на строеж върху 220 кв.м. идеални части от държавно дворно място, включено в УПИ Х-100 в кв.60 по ПУП на гр.Добрич, имот с идентификатор 72624.616.100, целия с площ от 431 кв.м., обезпечителна мярка „възбрана”.

ОСЪЖДА от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734 да заплати както следва : на И.С.М., ЕГН **********, сумата от 2181 лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК;. на С.Е.Ш. ЕГН ********** и Ш.М.Ш., ЕГН ********** сумата от 2179лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК; на К.А.С. с ЕГН ********** и Д.К.С., ЕГН ********** сумата от 8952лв. представляваща сторените в производството съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК; на Националното бюро за правна помощ сумата от 1332лв. за възнаграждение на особен представител в производството пред Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН********** и К.Д.,ЕГН ********** да заплатят на Комисията за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734 сумата от 5053лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: