Р Е Ш Е Н И Е

9

гр.Варна, 27.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№613/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И.А.Г. чрез процесуалния му представител адв. П. Д. против решение №33/06.10.2016г., постановено по гр.д.№242/15г. по описа на РОС, с което са отхвърлени предявените от И.А.Г. *** Калоян искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000лв., предявен като частичен иск, целият в размер на 172 836, 65лв., предс -тавляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършено залесяване на 309,560 дка. земи, собственост на Община Цар Калоян, както и сумата от 16 019,38лв., представляваща мораторна лихва, включваща 14 295, 16лв. за периода 01.04.2009г. - 22.11.2011г. и 1 724,22лв. за периода 09.02. 2015г. - 12.06.2015г., дължима върху претендираната сума по частичния иск, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и И.А.Г. *** Калоян сумата от 2 000лв., представляваща деловодни разноски.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Община Цар Калоян поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски. 

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът И.А.Г. излага, че между ДФ „Земеделие”, гр.София и Община Цар Калоян е сключен договор №2954/13.08.2007г., съгласно който Община Цар Калоян е следвало да извърши залесяване на 557 дка ерозирали общински земи с финансиране на това залесяване, определено на стойност 284 106лв., от които 75% поети от ДФ „Земеделие”-Агенция „Сапард” и 25% от републиканския бюджет.Община Цар Калоян е провела процедура по реда на ЗОП и е определила чрез същата залесяването да се извърши от Държавна дивечовъдна станция/ДДС/ „Каракуз”, гр.Дулово, понастоящем преобразувано в Държавно ловно стопанство/ДЛС/ „Каракуз”, гр.Дулово, ТП на „Северноцентрално държавно предприятие”, гр.Габрово.В офертата на изпълнителя е представен сключеният от него с ЕТ „Г.-И.Г.”, гр.Русе на 06.12.2007г. договор за партньорство. Впоследствие е сключен договор №4/10.01.2008г. между възложителя Община Цар Калоян и изпълнителя ДДС „Каракуз”, гр.Дулово за извършване на горепосоченото залесяване.С писмо от 07.12.2009г. ДФ „Земеделие” уведомява Община Цар Калоян, че отказва изплащането на предвидената по договора финансова помощ в размер на 284 106лв., а с писмо от 04.01.2010г. възложителят Община Цар Калоян е уведомила изпълнителя ДДС „Каракуз”, че предвид отказа от ДФ „Земеделие” разваля договора поради неизпълнение.С влязло в сила на 09.02.2015г. решение е отхвърлен предявеният от ДЛС „Каракуз” на 11.08.2011г. против Община Цар Калоян частичен иск с пр.осн. чл.266 от ЗЗД за осъждането й да заплати сумата от 50 000лв., част от 277 280лв., както и иск за мораторна лихва в размер на 19 813, 99 лв.В това производства по искане на ищеца ДЛС „Каракуз” ЕТ „Г.-И.Г.” е привлечен като трето лице помагач.Изцяло залесяването на общинските имоти, находящи се в землището на с.Костанденец, Община Цар Калоян, съответно с № 018001, №03001, №029028 и №028004, е извършено от ЕТ „Г.-И.Г.” в периода 28.03.2008г.-23.10.2008г./ЕТ е заличен като търговец на 07.05.2014г./ като стойността на извършените залесителни дейности е в размер на 172 836,65лв.С тази сума и ищецът е обеднял, и със същата се е увеличило имуществото на ответника Община Цар Калоян в резултат от залесяването.Предвид обстоятелството, че искът с пр.осн. чл.266 от ЗЗД на изпълнителя по договор №4/10.01.2008г. против възложителя е отхвърлен с влязло в сила решение, като същевременно ищецът, който е трето за договора лице, е извършило цялата залесителна дейност, от която ответникът Община Цар Калоян се е обогатила фактически, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 172 836, 65лв., ведно със законната лихва върху главницата от 50 000лв. считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 16 019, 38лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 50 000лв., от която 14 295, 12лв. за периода от 01.04.2009г. до 22.11.2011г. и 1 724, 22лв. за периода от 09.02.2015г. до датата на подаване на исковата молба.

Ответникът Община Цар Калоян в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че същите са недопустими, а в условие на евентуалност неоснователни.Недопустими, т.к. въпросът за основателността на претенциите към Община Цар Калоян за заплащане на извършеното залесяване е разрешен с влязло в сила решение, в производството по постановяване на което е участвал като трето лице помагач ЕТ „Г.-И.Г.” и защото искът с пр.осн. чл.59 от ЗЗД би бил допустим, само ако ищецът не е можел да защити своето право с друг иск, докато в случая той е разполагал с такъв против ДЛС „Каракуз”, с което е бил в договорни отношения, но е пропуснал да го предяви в установения от закона срок.Неоснователни предвид погасяване на претенциите по давност, като погасителната давност е започнала да тече от получа -ване на престацията или 23.10.2008г.-датата на която са подписани приемно -предавателните протоколи за дейността по договор №4/10.01.2008г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условия на обективно кумулативно съединяване частичен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД и иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД.Въпросът за допустимостта на така предявените искове е разрешен със задължително за долустоящите инстанции определение №14/15.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№38/16г. по описа на ВКС, І гр.о., предвид което и не се обсъжда.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че по реда на Наредба №35/27.08.2003г., обн.ДВ, бр.77/03г., е сключен договор №2954/10.08.2007г. между ДФ „Земеделие” и Община Цар Калоян за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД за извършване на дейности по залесяване на земеделски земи, собственост на Община Цар Калоян, в размер до 100% от одобрените и реално извършени от общината разходи, от които 75%, осигурявани от ЕС и 25% от държавния бюджет.

В изпълнение на договора Община Цар Калоян е провела процедура по реда на ЗОП за избор на изпълнител, при която за такъв е избрано ДП ДДС „Каракуз”, гр. Дулово /към 2008г. със статут на самостоятелно ЮЛ/, с посочен в офертата му подизпълнител ЕТ „Г.-И.Г.”, гр.Русе и представен сключеният между тях договор за съвместна дейност от 06.12.2007г.С последния страните по договора са се съгласили да обединят усилията си за осъществяване на съвместна дейност - залесяване на общински имоти и да приемат, и разпределят получените в резултат на съвместната дейност печалби и загуби, и да поемат разноските по нея в процентно съотношение 55% за ДДС „Каракуз” и 45% за ЕТ „Г.-И.Г.”, като конкретните ангажименти на всяка за осъществяване на съвместната дейност следва да се посочат в допълнителни споразумения/такива не са представени/.

След провеждане на процедурата по ЗОП между Община Цар Калоян като възложител и ДДС „Каракуз” като изпълнител е сключен договор №4/10.01.2008г., с който възложителят е възложил на изпълнителя да извърши залесяване на 557 изоставени и ерозирали земеделски земи на територията на Община Цар Калоян на стойност 277 280лв. в срок до 30.04.2008г.Предвидено е, че заплащането ще се извърши след приемане на работата от представител на ДФ „Земеделие” и в 3 дневен срок от получаване на средствата от ДФ „Земеделие”.На 07.12.2009г. ДФ „Земеделие” е постановил отказ за изплащане на финансова помощ поради неточно изпълнение на одобрения проект.Предвид този отказ Община Цар Калоян е уведомила ДЛС „Каракуз” на 07.01.2010г., че на осн. чл.87 от ЗЗД и чл.21, т.3 от договор №4/10.01.2008г. счита същият за прекратен и не дължи заплащане на възнаграждение.

С влязло в сила на 09.02.2015г. решение №9/31.05.2013г., постановено по т.д. №85/11г. по описа на РОС, е отхвърлен предявеният от ДЛС „Каракуз” при участието на негова страна като трето лице помагач на ЕТ „Г.-*** Калоян частичен иск с пр.осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000лв., част от 332 736лв., претендирана по сключения договор за изработка от 10.01.2008г.Прието е, че е налице неизпълнение в срочно, качествено и количествено отношение на договора /реално са обработени 396, 195 дка, при заложени 556, 756 дка, засети са по-малко с 105 523бр. фиданки, налице е неизвършване за част или некачествено извършване за друга на необходимите подготвителни дейности по засаждането на фиданките/, предвид което и съобразно уговорените в него клаузи/че заплащане се дължи след получаване на сумите от ДФ „Земеделие”/ възнаграждение не се дължи.   

От СТЕ на в.л.В.М. и в.л.Т.И. от 12.09.2016г., изслушано пред първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия като обективно и компетентно дадено, и от обясненията на в.л. в о.с.з. на 20.09.2016г., се установява, че ЕТ „Гаваз-И.Г.” е извършил описаните в СТЕ дейности по договор №4/10.01. 2010г. /риголване на почва, дисковане преди залесяване, маркиране на залесяване, производство на фиданки и садене/ като за мероприятията ЕТ е направил разходи общо на стойност 79 081, 82лв.Като резултат от извършените залесителни дейности общинските имоти, находящи се в землището на с.Костанденец, Община Цар Калоян, съответно с №018001, №03001, №029028 и №028004, са увеличили своята стойност с общо с 112 955лв.

Към периода на извършване на процесното залесяване м.03.-м.10.2008г. между ЕТ „Г.-*** Калоян не са съществували договорни отно- шения в изпълнение на които да е предприето същото/ЕТ не е страна по договор №4/10.01.2008г., нито договор при условията на ЗОП може да се сключи чрез конклудентни действия/.Залесяването е предприето в изпълнение на сключения от въззивника с ДЛС „Каракуз” договор за съвместна дейност от 06.12.2007г. /последният ненаименован договор по чл.9 от ЗЗД, носещ част от характеристиките на договорно обединение на търговци за осъществяване на определена дейност във вид на гражданско дружество/.Следователно залесяването не е предприето при наличието на субективния елемент, че се обслужва чужд интерес, а напротив презумптивно с идеята, че се обслужва собствения такъв - изпълнение на задълженията по договора за съвместна дейност, съответно корелативно очакваната от него печалба/сумата, която се очаква да изплати Община Цар Калоян на ДЛС „Каракуз” в изпълнение на сключения между тях договор за изработка, а от тази сума ДЛС „Каракуз” да изплати на ЕТ предвидения в сключения между тях договор процент/, предвид което и правилата за водене на чужда работа без пълномощие също не могат да намерят приложение.Безспорно залесяването на общинските имоти не е извършено и при условията на деликт.Същевременно е налице разместване на блага, изразяващо се в намаляване имуществото на ЕТ с вложените от него разходи за извършване на залесяването в размер на 79 081, 82лв. и увеличаване имуществото на Община Цар Калоян със сумата от 112 955лв. /толкова повече е общо стойността на четирите имота в сравнение с преди залесяването им/.Когато между страните няма обвързаност от договор, гестия или деликт, а е налице разместване на блага като по причина на обедняването на едната страна другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.В случая обогатяването е в по-висок размер от обедняването, което е 79 081, 82лв., или вземане до тази сума е възникнало в патримониума на И.Г., действащ в качеството на ЕТ„Г.-И.Г.”.

С договор от 25.04.2014г. за покупко-продажба на предприятие, сключен във формата и по реда на чл.15 от ТЗ/в действащата към посочената дата редакция- ДВ, бр.58/03г./, с вписване в ТР на 07.05.2014г., И.А.Г. в качеството му на ЕТ „Г.-И.Г.”, гр.Русе е продал на „Г.”ЕООД, гр.Русе, представлявано от управителя А. К. Г., собствеността върху търговското предприя -тие ЕТ „Г.-И.Г.” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ведно с притежаваното от него имущество, като ЕТ е заличен от ТР също на 07.05.2014г.Налице е частно правоприемство като в патримониума на „Г.” ЕООД са преминали и всички вземания, съществували  до момента от дейността на търговското предприятие на ЕТ в патримониума на ФЛ И.А.Г., т.е. вкл. е преминало и процесното вземане от неоснователно обогатяване, защото то е било част от търговското предприятие.Неоснователни са възраженията на страната във въззивната жалба, че „Г.”ЕООД не е трето за настоящото производство лице, т.к. едноличен собственик на неговия капитал е И.А.Г..Видно от вписванията в ТР по партидата на „Г.”ЕООД, И.А.Г. е едноличен собственик на неговия капитал.„Г.”ЕООД обаче е самостоятелен правен субект от категорията на ЮЛ, какъвто самостоятелен и различен правен субект е и И.А.Г. като ФЛ.В тази връзка неоснователно е и възражението, че приобретател по цитирания договор от 25.04.2014г. е физическото лице И.А.Г., ищец по предявения иск.Вярно е обратното твърдение, че праводател е физическото лице И.А.Г., т.к. ЕТ не е самостоятелен правен субект, а физическо лице с търговска правосубектност.   

Направено е в срок/т.е. в срока за отговор на исковата молба/ от въззиваемата страна възражение за изтекла погасителна давност.Съгласно разясненията, дадени в ППВС №1/79г., погасителната давност при субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД тече от получаване на престацията от обогатилия се.В настоящия случай между страни -те не е спорно, че залесяването е приключило през 2008г. като към датата на предявяване на иска-16.06.2015г. е изминал период по-дълъг от 5 години, т.е. при наличие на вземане в патримониума на И.А.Г./ако той не го беше прехвърлил през 2014г./ искът би бил погасен по давност.Неоснователно е възражението на страната във въззивната жалба, че поради допуснати процесуални нарушения първоинстанционният съд не е взел становище още след получаване на отговора на исковата молба и в хода на производството по направеното от насрещната страна възражение за изтекла погасителна давност, като така би спестил на ищеца проверката на материалното право, за която той е направил разноски/внесени 2000лв. за възнаграждения за в.л./.Когато предявен иск е погасен по давност, производството по същия не е недопустимо и съответно не подлежи на прекратяване.При упражнено от насрещната страна възражение предявеният иск следва да бъде отхвърлен с постановеното решение по него като неоснователен.

По изложените съображения съдът приема, че погасителната давност за възникналото вземане по чл.59 от ЗЗД е изтекла към 2013г./не се установяват факти, които да спират или прекъсват давността/, съответно преди подаване на исковата молба, като към датата на прехвърлянето с договора от 25.04.2014г., то вече е било естествено право, лишено от съдебна санкция.Неоснователен е и искът с пр.осн. чл.86 от ЗЗД.Вземането за мораторни лихви при общия фактически състав на неос- нователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след поканата на кредитора.Не са въведени твърдения, нито ангажирани доказателства за отправена такава покана от възззивника до въззиваемата страна за заплащане на процесната сума до подаване на исковата молба, предвид което и съдът приема, че за Община Цар Калоян не е възникнало задължение за заплащане на моторатни лихви за посочените в исковата молба периоди.Дори и обаче подобна покана да беше отправена, т.е. да е възникнало вземане, то искът по чл.86 от ЗЗД също би бил неоснователен по изложените съображения относно главния иск.

Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.С оглед съвпадане крайните изводи на насто -ящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 650лв., представляващи адв.възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №33/06.10.2016г., постановено по гр.д.№242/15г. по описа на РОС.

ОСЪЖДА И.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Цар Калоян, ЕИК 000505981 сумата от 650лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: