Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    №  17/13.02.2015 година, гр.Варна

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                          ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К. и на прокурор Милена Гамозова от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 614 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по въззивни жалби на:

1.К.Х.П. и С.С.Г., двамата от гр.Търговище срещу решение № 39/29.10.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 175/2014 година, с което предявените от тях срещу Прокуратурата на РБ искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са били отхвърлени съответно за разликата от 24300.00 лева  и за 26200.00 лева, като неоснователни. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отвени в обжалваната част да уважи исковете в пълния им размер, като им присъди направените разноски за двете инстанции.

Насрещната страна, Прокуратурата на РБ, оспорва въззивната жалба.

2.Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна прокуратура гр.Търговище, срещу същото решение на ТОС, но в частта, в която исковете са били уважени, съответно за 1700.00 лева и за 1800.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да намали по справедливост присъдените обезщетения.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивните жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Правно релевантен за размера на отговорността на държавата по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е периодът от привличането на едно лице в качеството му на обвиняем до влизането в сила на оправдателната му присъда. Времето от образуването на наказателното производство до привличането му като обвиняем и времето от влизане в сила на оправдателната присъда до изчерпване евентуално на  способите за възобновяване на наказателното производство не се отразява на тази отговорност. В този смисъл оплакването в първата въззивна жалба, че присъденото обезщетение не отчита целия период на „наказателната репресия” е неоснователно.

Характерът и тежестта на обвинението, както и взетата мярка за неотклонение също директно рефлектират върху размера на отговорността, но и в това отношение апелативната инстанция сподедял съображенията на първоинстанционния съд. Самото наказателно производство в двете му фази е приключило в разумни срокове, а мярката за неотклонение е била най-леката по закон. Независимо от това, че обвинението е било за лъжесвидетелствуване-чл.290, ал.1 от НК, то въззивниците П. и Г. не са загубили вяра в това, че ще бъдат оправдани, още повече че главната причина да бъдат оправдани е липсата на умисъл, независимо от  формалното наличие на останалите признаци на престъплението за което са предадени на съд.

Апелативната инстанция не може да сподели и оплакването на двамата, че при постановяване на обжалваното решение ТОС е нарушел изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Константната съдебна практика установява, че всеки отделен случай по прилагането на тази разпоредба е специфичен и справедливостта не се постига с прилагането на количествени измерители на моралните вреди. Несъмнено е, че неоснователното повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер  по дефиниция причинява морални вреди. Но техният размер, интензитет и разновидности са винаги строго лични. Отчитайки тази особеност, апелативната инстанция приема, че присъдените обезщетения и за двамата жалбоподатели възмездяват действително претърпените от тях морални вреди.

По същите съображения не могат да бъдат сподели и оплакванията на прокуратурата, че присъдените обезщетения са прекомерни и че при преценката на гласните доказателства относно причинените вреди ТОС не е съобразил изискването на чл.172 от ГПК-критично да прецени свидетелските показания на близки на страните лица. Това оплакване не само, че е неоснователно, но е и голословно, тъй-като  процесуалния представител на прокуратурата не посочва справедливия размер на обезщетенията, а развива доводите си по принцип.

По изложените съображения следва да се приеме, че и двете въззивни жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                             Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/29.10.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 175/2014 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.