Р Е Ш Е Н И Е

 

11 гр. Варна, 02.02.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 614 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от К.Р.Д., М.И.Х., В.И.И. и Д.Й.В., срещу решение №569/25.03.2015г., постановено по гр.д.№ 395/15г. по описа на ВОС, гр.о., и частна жалба срещу решение № 1488/24.07.2015г., постановено по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение и е оставена без уважение молбата на въззивниците с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.  С решение  №569/25.03.2015г., поправено с решение №1488/24.07.2015г. е отхвърлен предявеният от К.Р.Д., М.И.Х., В.И.И. и Д.Й.В. срещу К.Р.К., Я.П.В. и Д.П.В. положителен установителен иск за собственост върху реална част с площ от 1 800 кв.м. от имот с идентификатор №10135.3512.287, обозначена с черен овален контур и оранжева права линия, а в образувалото се пространство със светлосин цвят посочени две числа на площта 210 кв.м.+1590 кв.м., и реална част с площ от 262 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3512.286, защрихована с оранжев цвят върху скица, която е приложена на л.250 от гр.д. №2464/11г. по описа на ВОС, преобразувано в гр.д.№395/15г. по описа на ВОС, приподписана от съдията и представляваща неразделна част от определение №3744/10.12.2013г. по гр.д.№ 2464/11г. по описа на ВОС и от решение №569/25.03.2015г, по твърдението, че тези реални части са включени в имот с площ от 3000 кв.м., придобит от наследодателите им И. В. Р. и Д. С. Р. чрез правна сделка, покупко-продажба, обективирана в н.а.№63, том V, 1963г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на годината като действителната такава е 1962г./, и по твърдението, че собствеността е придобита от ищците чрез наследствено правоприемство и давност, като К.Р.Д., М.И.Х. и В.И.И. са осъдени да заплатят на К.Р.К. съдебни разноски в размер на 9 069лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Във въззивнатата жалба се излага се, че решението е недопустимо, в частта относно ищцата Д.Й. и следва да бъде обезсилено. В останалата част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявеният иск. Излага се, че в нарушение на процесуалните правила във връзка с изготвянето на доклад по делото, съдът е дал указания на ищците да уточнят дали поддържат претенцията си относно имот с идентификатор 10135.3512.287 по КК на гр.Варна с оглед изготвяне на нов доклад по делото, образувано след прекратяване на предходно образувано дело и разрешаване на спор за подсъдност. Такъв доклад обаче не  е направен от съда, не  е разпределена доказателствената тежест и не са дадени указания на страните по отношение на подлежащите на установяване факти. В решението си ВОС се е позовал на доказателства, събрани пред некомпетентен съд /ВРС/. Неправилно ВОС е присъдил на ответника К. К. като разноски целия размер на претендираното адв.възнаграждение.

Въззиваемият К.Р.К. в депозирания отговор поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено. Твърди, че при разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати процесуални нарушения, като съдът е събрал и обсъдил доказателствата относно правнорелевантните факти.

ВнАС прецени следното:

     Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни срещу подлежаш на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

     К.Р.Д., М.И.Х., В.И.И. и Д.Й.В. са предявили иск с правно основание чл.124, ал.1  ГПК срещу К.Р.К., Я.П.В. и Д.П.В., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот по НА № 63/62г. – лозе, находящ се в местността „Дере бою” в землището на с.Владиславово, при съседи: път, дере, С. С. С., с площ 3000 кв.м., на основание наследствено правоприемство от И. В. Р. и Д. С. Р., които по време на брака си са придобили чрез покупко-продажба, обективирана в НА №63, т.5, д.№2501/31.01.1962г. посочения имот. В исковата молба и допълнителните уточнителни молби излагат, че И. Василев Р. е Дена Раданова са придобили собствеността върху имота в условия на имуществена разделност по ЗЛС. След развода им през 1964г. съсобствеността е запазена при равни квоти. Праводателя на наследодателите е придобил правото на собственост на имота на основание НА № 159, т.7, рег.№5069/04.12.1941г., издаден по обстоятелствена проверка, с която нотариус е установил придобиването на собственост въз основа на наследство и давност върху нива с площ от 15 дка, находяща се в местност „Дере бою”, с.Владиславово при граници: път, дере, Й. М. Твърдят, че имотът не  е бил отчуждаван, владян е непрекъснато и необезпокоявано от наследодателите на ищците, а след тяхната смърт от ищците. При опити да се снабдят със скица за имота, установили, че по силата на решение, постановено по гр.д. № 1127/1992г. по описа на ВОС е отменен отказ на кмета на Община Варна за отмяна на отчуждаване на имот пл.№100 и №220 по плана на 16-ти микрорайон на гр.Варна от 1992г. и на ответниците е възстановено правото на собственост върху посочения имот. Ответниците били въведени във владение на имота с протокол №243/19.05.1993г., като от графичната му част, както и от заповед №45/19.05.93г. на кмета на община Варна за попълване на кадастралната основа е видно, че новопопълнения имот № 159 по плана на ЖК „Младост” е идентичен на имот №100 по плана на 16-ти подрайон на гр.Варна. В кадастрален план за района от 1957г. имотът е с идентификатор 5657 и е идентичен на имот №100 по плана към 1992г. и на имот пл.№159 по плана към 1994г. В уточнителна молба от 03.03.2015г. ищците уточняват, че претенцията им се отнася за реална част с площ от 1800 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3512.287 и реална част с площ от 262 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3512.286 по плана на гр.Варна, ЗПЗ по КККР/2008г.

     Ответникът К.Р.К. е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че ответниците са собственици на имота и са упражнявали фактическа власт върху него на основание решение на ТПС комисия, с което са отнети техни имоти за изграждане на летище Варна. Собствеността е придобита на основание решение на ТПС комисия от 15.04.1966г. и основание чл.12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС, като била извършена замяна срещу имоти в зоната на летището. К.Р.К. се снабдил с НА № 26, т.9, дело №3116/25.08.1969г., а праводателя на останалите ответници – Р. Р. К. с НА № 25, н.д. № 3115/25.08.1969г. В последствие имотът бил отчужден, а въз основа на заявено искане, собствеността на имота била възстановена с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота. Оспорва наличието на идентичност между претендираният от ищците имот с имот № 5657 по КП от 19957г. Твърди, че имот №5657 е идентичен с имоти №100 по КП 1992г., №159 по КП 1994г. и имот 10135.3512.287 съгласно КК на гр.Варна.

При извършената проверка на обжалваното решение съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Неоснователни оплакванията за недопустимост на решението поради това, че една от ищците-Д.Й.В. не е изрично посочена в решението и по отношение на същата липсва произнасяне в диспозитива на първоначално постановеното решение. Съдът не споделя становището на въззивниците, че е налице порок, който е недопустимо да бъде отстранен по реда на чл.247 ГПК с постановеното решение №1488/27.07.2015г. Безспорно е, че в постановеното по делото решение569/25.03.2015г., е била допусната очевидно фактическа грешка, която е била поправена от съда с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение. Видно от данните по делото съдът се е произнесъл по искането, заявено с предявения от ищците иск, включително и от Д.В.. Същата е била конституирана като ищца в производството, била е призовавана за съдебни заседания, като е представлявана надлежно по делото от процесуален представител. Същата е била вписана в акта, с който първоинстанционния районен съд е повдигнал препирня за подсъдност. Във всички приложени по делото списъци на лица за призоваване и съобщения, които са изпращани до страните, името на ищцата е фигурирало, както и във всички протоколи от проведени съдебни заседания, като се е отразявал и факта, че се представлява от адвокат. В мотивите на решението, при установяването на активната процесуална легитимация на ищците, същата е посочена като наследник на единия от общите наследодатели на ищците. Налице са формираните от съда изводи и мотиви, изложени в решението, които безспорно следва да се отнесат и спрямо претенцията на ищцата В., тъй като заявените правопораждащите факти за активната процесуална легитимация за всички ищци са едни  и същи. Невписването на името на ищцата Д.В. в диспозитива на решението е технически пропуск, който е отстранен от ВОС по надлежния ред.

При разглеждането на делото и установяването на релевантните за спора факти, съдът не е допуснал процесуални нарушения водещи до извод за необоснованост и неправилност на решението.  С доклада по чл.146 ГПК, съдът е дал правна квалификация на предявения иск, като положителен установителен иск за собственост. Имота, предмет на спора е определен и индивидуализиран съгласно заявеното от ищците в първоначалната и допълнителните уточнителни молби и съобразно заявения с молба от 10.12.2013г. частичен отказ от иска за 938 кв.м. реални части от ПИ 10135.3512.286. Въпреки, че извършения доклад е непълен, в частта относно даване на конкретни указания до страните по отношение на подлежащите на установяване факти, доказателствената тежест и по отношение на кои правнорелевантни факти страните не са посочили доказателства, това не е довело до нарушаване на правата на страните да ангажират доказателства за установяване на изложените от тях твърдения и за установяване на релевантните за спора факти. Предвид възникналия спор за идентичност между посочения от ищците имот, описан в титула за собственост на наследодателите от 1962г. и имота, възстановен на ответниците, съдът е допуснал и събрал доказателства за установяване на идентичност между имотите по титулите за собственост на страните и имотите, по отношение на които се претендира установяване наличие на право на собственост. Изслушани и приети по делото са заключения на шест СТЕ, като пет от тях са допуснати от ВОС, преди прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на ВРС. Пред ВРС, преди повдигането на препирня за подсъдност  е изслушано и прието заключение по тричленна СТЕ. Заключението по тази СТЕ, ведно с гр.д. № 2294/14г. по описа на ВРС е приложено по гр.д.№ 395/15г. по описа на ВОС. Страните не са оспорили заключението и не са навели нови обстоятелства и факти във връзка със заявените права, които следва да се изследват от вещите лица, поради което настоящият състав на съда намира, че приобщаването на заключенията по делото без повторно да бъдат изслушани и позоваването на същите при постановяване на решението, не обосновава извод за необоснованост и неправилност на решението.

Предвид становищата на страните и събраните доказателства съдът намира за установено следното относно релевантните за спора факти:

     Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищците В.И.И., М.И.Х. и Д.Й.В. са наследници на И. В. Р., починал на 18.02.2001г. и Д.  С. Р. поч. На 01.05.2008г. Ищцата К.Р.Д. е наследница на Д. С. Р.

С НА№63/1962г. И. В.Р. и Д.С. Р. са купили от С.Г. С. нива с площ от 3000 кв.м. в местността „Дере бою”.

От доказателствата по делото се установява, че С. С. С. е притежавал имот с площ от 15 дка, от който е продал на С. Г. С. 3000 кв.м. Видно от протокол №5/25, т.39 от 23.05.1962г. на ИК на ГНС Варна е одобрена цената на имота, собственост на С. Г. С., находящ се в местност „Дере бою”, землище на Владиславово. С протокол № 11, в изпълнение на МП №54/18.04.1962г., т.16 за приобретателите И. В. Р. и Д. С. Р. е отреден имот в местност „Дере бою”, собственост на С.Г. С. – оценен с протоколно решение № 5/25 от 1962г.

Видно от к.н.а.№ 25/69г. на Р. Р. К. – наследодател на ответниците Д. и Я. В. е признато право на собственост върху лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност „Трошево” с пространство от 1 дка при граници: път, К.Р. и Стойчо Синев , дадено й в замяна от ТПС комисия в замяна на включени в блок на ДЗС нейни имоти, находящи се в същото землище, местност „Летището” по протокол от ТПС комисия от 15.04.1996г. С  к.н.а.№26/69г. на К.Р.К. е признато право на собственост върху имот- лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност „Трошево” с пространство от 1 дка при граници: път, дере и Р. Р., даден в замяна срещу имот включен в блок на ДЗС, дадено му от ТПС комисия в замяна на включена в блока на ДЗС негови имоти, находящи се в същото землище, местност „Летището” по протокол от ТПС комисия от 15.04.1996г.

Със заповед № 2269/09.11.1974г. от К.Р.К. е отнет имот пл.№ 100 в м.”Вл.Варненчик” за изграждане на жилищен комплекс „Г.Петлешев”. С молби вх.№ЗС-94/р-5 и №ЗС-94/К-11 от 04.03.1992г. по описа на Община Варна ответниците са заявили искане за отмяна на отчуждителните заповеди и връщане на отнетите им имоти. С решение, постановено по гр.д. № 1127 /1992г. по описа на ВОС е отменен мълчалив отказ за отмяна на отчуждаването и възстановяване на правото на собственост върху имоти, съставляващи пл.№№ 100 и 200 в 16-ти подрайон по плана на гр.Варна. С решението са отменени заповеди №№ 2284 и 2269/09.11.1974г. за отчуждаване на имотите и е възстановено правото на собственост върху имоти пл.№№100 и 220 в 16-ти подрайон на гр.варна на Р.Р. К., К.Р.К. и Р. Й. С.

Представена е заповед №630/24.03.1993г. на кмета на община Варна, с която е наредено отписване от актовите книги за държавни и общински имоти на имот с площ от 2000 кв.м., съставляващ пл.№100 и се възстанови собствеността в реални граници на собствениците К.Р.К. и Р. Р. К.

Видно от протокол №243/19.05.1993г., К.К. и Р. Р. К. са въведени във владение в реални граници на възстановения имот, като съгласно протокол №102/22.09.1995г. по границите на имота са поставени маркери.

Със заповед №45/02.02.1996г. на кмета на Община Варна възстановения имот е попълнен в плана с №159-стар ПИ №100. Със заповед №Г-15/27.01.2004г. е одобрен ПУП за имота.

При извършен от съда оглед на имота, в присъствието на процесуалните представители на страните, ответника К. и вещото лице е установено, че имота не е ограден, не се обработва, в него няма постройки или следи от стари сгради; констатирани са остатъци от стари бетонни основи; имотът, претендиран от ищците и този, който ответникът счита за свой не съвпадат по площ и граници, но има вероятност частично да се припокриват.

От приетите по делото пет заключения по допуснати СТЕ/ с основни и допълнителни задачи/ и заключение на тройна СТЕ, както и от поясненията на вещите лица в съдебни заседания се извежда извода, че имота, описан в НА№63/62г., с който праводателите на ищците са придобили право на собственост не може да бъде идентифициран. В КП от 1957г. е показан имот №5657 с площ от 3500 кв.м., записан в разписния лист на С. З. и с граници:север- път, запад – дере, изток- имот № 5656, юг – имот № 5654, записан на С. С.; по плана за 1956г. имот с пл.№5657 е записан на С. З., а имот 5657 е възстановен на С. С. И.– нива с площ от 1800 кв.м.; По картния материал за ДЗС „Димитър Кондов”, имот № 5657 се намира в югоизточния край и това местонахождение е на юг от територията, която претендират ищците; Имот №5657 по плана от 1970г., одобрен със заповед № 125/1972г. се индивидуализира с имот №100 и е записан на Р. К. С. След възстановяването на имота, същият е попълнен с пл.№100=159 в КП, като в разписния лист са записани Р. Р. К. и К.Р.К.; С решение №364 /07.08.1996г. на ПК Варна е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 13800 кв.м. на наследниците на С. С. И./С./ - имот пл.№5654, който граничи с имот пл.№5657; имотът на С. С. С. не е идентичен с имот пл.№5657; в разписните листи към плана за този район няма други имоти, записани на С. С., С. Г. С., И. В. Р. и Д. С. Р.; Имотът описан в НА№63/1962г. и НА № 159/1956г. е с площ от 3 дка и е с пл.№5657 по КП от 1956г.; имотът описан от ответниците, в който те са въведени във владение, представлява имот пл.№100; По КП от 1956г. имот с пл.№ 5657 е с графично изчислена площ – 3533 кв.м. и граници:запад-дере; север-пътека; изток -имот 5656; юг –имот 5654; в разписния лист към плана имота е записан на С. З.; По КП от 1970г. този имот е попълнен с №100 и е записан на Р. К. С.; попълнения през 1998г. имот с №100 в КП от 1988г. е част от имот пл.№5657 по КП от 1956г. Останалата част се припокрива с имоти №№ 166, 167, 168 и 169 по плана от 1988г. Част от стар имот №5654 е възстановен на наследници на С. С. и е попълнен в КП с пл.№161. Имота по КП от 1956г., собственост на С. С. С., част от който е закупен от С. Г. С. и от него праводателите на ищците са закупили 3000кв.м. се идентифицира като имот пл.№5654 и на север граничи с имот пл.№5657.

За установяване на границите на имота и осъществяваната от ищците фактическа власт, във връзка с другото наведено основание за придобиването на имота въз основа на изтекла в полза на ищците придобивна давност са събрани гласни доказателства чрез разпит на ангажирани от ищците свидетели.

По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото предявеният в настоящото производство иск е положителен установителен, предмет на разглеждане и установяване е правото на собственост на ищците върху процесния имот.  Заявената претенция е за реална част с площ от 1800 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3512.287 и реална част с площ от 262 кв.м. от имот с идентификатор 10135.3512.286. По предявеният иск в тежест на ищците е да установят по безспорен начин обстоятелството, че са придобили правото на собственост върху процесния имот, на твърдяното придобивно основание. Доколкото същите се легитимира като собственици на имота на основание наследствено правоприемство от И. В. Р. и Д. С. Р., които от своя страна са придобили имот –нива с площ от 3000 кв.м. в м.”Бою дере”, землище Владиславово от С. Г. С. през 1962г., следва да установи идентичност между имота, който праводателите им са придобили и претендирания имот, по отношение на който ответниците се легитимират като собственици по реституция. 

     От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин обстоятелствата, че в територията, в която попада имота, придобит от наследодателите на ищците са проведени отчуждителни процедури, одобрен е план за комплексно жилищно застрояване. В полза на ответниците и приключила реституционна процедура, като им е възстановено правото на собственост върху имот пл.№100 по плана от 1988г. Ищците твърдят, че праводателите им са придобили собственост върху имот № 5657 по КП от 1956г., но от ангажираните по делото доказателства не се установява имотът първоначална собственост на С. С., от който наследодателите на ищците са придобили 3000 кв.м. да е идентичен с ПИ № 5657. От доказателствата по делото може да бъде направен извод за евентуална идентичност на придобитият от наследодателите на ищците имот с ПИ № 5654, като върху него са позиционирани части от ПИ 287 и 286 по действащата КК.

Тъй като претенцията на ищците за придобиването на право на собственост върху имот, извън представения титул за собственост на наследодателите им, би могла да се обоснове с другото заявено с исковата молба основание - придобивна давност. Ищците биха могли да придобият собствеността на това основание, при установяване на упражнявана фактическа власт с намерение за своене  на имота за периода след м. май 1993г., от който момент ответниците са били въведени във владение на реституирания имот. От ангажираните доказателства не се установява осъществявана фактическа власт върху имота от ищците или на някой от тях в посочения период. В тази връзка, въз основа на фактите, посочени в показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че от доказателствата не се установят граници на имота, по отношение на който ищците са упражнявали фактическа власт, нито периода, през който същата е осъществявана. Наблюденията на свидетеля Р. са до 1966г., а в показанията на свид.П. не се посочват точни ориентири и граници на имота, който е владян от ищците. От останалите събрани по делото доказателства също не се установява извършване на действия от страна на ищците, които биха могли да се характеризират като такива по упражняване на фактическа власт или намерение за своене спрямо имота. Напротив при извършения оглед се установява, че имота не е ограден, не се обработва, липсват данни за предприемане на правни действия и инцииране на административни процедури с цел легитимирането на ищците като собственици преди датата на подаване на исковата молба.

Предвид изложеното съдът счита, че не се установява осъществяване на фактическа власт върху процесните реални части от имоти, поради което не може да се приеме, че е започнал да тече срок за придобивна давност в полза на ищците. Същите не се легитимират като собственици на имота и на това основание.

     Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

     Решението е правилно и в частта относно присъдените по делото разноски. Настоящият състав на съда споделя мотивите на ВОС, изложени в решение№ 1488/27.07.2015г. Видно от данните по делото, ответникът К. своевременно е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, като е представил доказателства за реалното им заплащане. Представен е и списък по чл.80ГПК, като следва да се отбележи, че съдът може да присъди разноски по делото и когато страната не е представила списък. Направеното от ищците искане по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Доказателствата за реалното извършване на разноските и представения списък следва да се преценяват от съда, който е решил спора на по същество, в случая ВОС. Съдът следва да извърши преценка за съответствието на претендирания размер с фактическата и правна сложност и определения в Наредба №1/2004г. минимален размер към момента на съдебното заседание по същество на спора.  При преценката за съответствието на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се има предвид не само на цената на спорното право, а предимно на степента на фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай продължителността на производството, вложените усилия и време от процесуалния представител за запознаване с исковата и допълнителни молби, депозиране не отговор, проучване на документи относно движението на собствеността отпреди 50 години, явяване в съдебни заседания, в които са представени голям брой писмени доказателства, множество СТЕ не могат да обосноват извод за ниска степен на фактическа и правна сложност на делото и прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

     Предвид изхода на спора и направеното искане, на К.Р. следва да се присъдят разноските в настоящото въззивно производство, доказани в размер на 3878лв.

Водим от горното , съдът

 

              Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №569/25.03.2015г. и решение, № 1488/24.07.2015г постановени по гр.д.№ 395/15г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА К.Р.Д., ЕГН **********, М.И.Х., ЕГН **********, В.И.И.,ЕГН ********** и Д.Й.В., ЕГН **********, да заплатят на К.Р.К. ЕГН **********, сумата от 3878лв., представляваща извършени разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

   

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: