Р Е Ш Е Н И Е

184

гр.Варна, 25.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№615/14г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от С.Д.К. против решение №1228/12.08.2014г., постановено по гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които С.Д.К. е осъден да предаде на Н.Д.К. и В.К.К. владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, ул. ”Баба Рада”№16, на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93, 50 кв.м., с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, баня-тоалет, коридор, при съответни граници, ведно с прилежащите избени и тавански помещения, както и ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135. 1507.460, при съответни граници, по твърдението, че ищците са придобили собственост чрез правна сделка - покупко-продажба, обективирана в н.а.№143/18.03. 1994г., на осн. чл.108 от ЗС, както и е осъден да заплати на Н.Д.К. и В.К.К. съдебно-деловодни разноски в размер на 1 124, 86 лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемите Н.Д.К. и В.К.К. поддържат становище за неоснователност на подадената жалба и молят решението на ВОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендират разноски.

С решение №1288/19.09.2014г., постановено по гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1228/12.08.2014г. като същият е допълнен с отменяването на нотариален акт от 26.11.2009г., №65, том III, рег.№9494, дело №428 от 2009г. на нотариус П. С. с рег.№335, с район на действие ВРС, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.

С решение №526/20.04.2016г., постановено по гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1228/12.08.2014г. като същият е допълнен с приемане за установено по отношение на С.Д.К. и Ц.Х.К., че Н.Д.К. и В.К.К. са собственици на гореописания недвижим имот въз основа на правна сделка-покупко-продажба, обективирана в н.а. от 18.03.1994г., №143, том XI, дело №3779/94г. на нотариус при ВРС.

С решение №775/09.06.2016г., постановено по гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1228/12.08.2014г. по отношение на посочения ЕГН на Ц.Х. К. „**********”, който следва да се чете „ЕГН **********”. 

Всички цитирани решения за допускане поправки на очевидни фактически грешки в решение №1228/12.08.2014г. са влезли в сила.

Ц.Х.К. е била обикновен другар на жалбоподателя С.Д.К., по отношение на която искът също е уважен и която не е обжалвала решението на ВОС от 12.08.2014г.Ц.К. е починала на 16.01.2016г./към този момент настоящото производство е било спряно, както и по него до посочената дата не е било насрочвано и съответно провеждано открито съдебно заседание/.Нейни наследници по закон, низходящи, са въззивникът С.Д.К. и въззиваемата Н.Д. К., вече насрещни страни във въззивното производство.В срока и по реда на чл. 265, ал.1 от ГПК С.Д.К. в качеството му на правоприемник до размера от ½ на починалия в хода на производството обикновен необжалвал другар Ц.К. се е присъединил към първоначално подадената въззивна жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците Н.Д.К. и В.К. К. излагат че са собственици на самостоятелен обект с идентификатор 10135. 1507.460.1.3 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, ул. ”Баба Рада”№16, ет.3, с площ по документ за собственост 93, 50 кв.м., с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, баня-тоалет, коридор, при съответни граници, ведно с прилежащите избени и тавански помещения, както и ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, със -тавляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.460, при съответни граници, придобит от тях с договор за покупко-продажба, обективирана в н.а.№143/18.03.1994г.Продавачи по цитирания договор са Ц.Х.К. и Д. Д. К., родители на ищцата.Последните са се легитимирали като собственици с договор за дарение, обективиран в н.а.№145/18.03.1994г., с който Н.Д.К. и В.К.К. са им дарили гореописания недвижим имот, а в последствие на същата дата Константинови са им го продали.При вписване на нотариалните актове в СВ-Варна е била допусната грешка в поредността на вписване им.Въпреки, че първо е бил сключен договорът за дарение, а после този за покупко-продажба, първо е вписан договорът за покупко-продажба, а впоследствие договорът за дарение.Понастоящем в имота живеят ответниците Ц. Х.К. и С.Д.К., последният брат на ищцата.Същите са били допуснати да живеят в него временно със съгласието на ищците поради близките им родствени връзки, като са го ползвали със съзнанието, че имотът е собственост на ищците.Последните и са заплащали дължимите данъци за имота и извършвали необходимите ремонти.След отправена покана обаче ответниците отказват да освободят имота.Ответникът С.К. твърди, че не е запознат със съдържанието на н.а.№143/94г., счита, че имотът е бил собственост на родителите му по силата на н.а.№145/94г. и след смъртта на Д. К. през 2004г. се легитимира като собственик по наследяване на 1/6 ид.ч. от него.За горното се е снабдил и с к.н.а.№65/09г.Молят след като бъде прието за установено, че ищците се легитимират като собственици на гореописания недви -жим имот въз основа на посоченото придобивно основание, ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху него.   

Ответникът С.Д.К. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството, оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че ищецът В.К.К. не е леги - тимиран да предявява ревандикационен иск, т.к. се е разпоредил с недвижимия имот с договор, обективиран в н.а.№145/94г.Ищцата не е единствен собственик на същия.Имотът е дарен от К. на родителите му с договор, обективиран в н.а.№ 145/94г.Вписването на този акт е последното по номер вписване, касаещо процесния имот и е основанието въз основа на което той се легитимира като съсобственик на 1/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от Д.К., което му право на собственост е удостоверено в к.н.а.№65/09г.Съответно ответницата Ц.К. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч. и ищцата като собственик на 1/6 ид.ч.Ищците не са придобили собственост с посочения от тях договор, обективиран в н.а.№143/94г., т.к. този акт е вписан преди договора, обективиран в н.а.№145/94г.С извършените на 18.03.1994г. две поредни сделки е целено неговото увреждане като наследник.В наследствения имот живее той със семейството си и майка му, за която той се грижи.Притежаваната от него 1/6 ид.ч. той владее от смъртта на баща му на 26.01.2004г., а имота като цяло обитава, вкл. извършва необходими ремонти и подобрения, от 55г., предвид което евентуално е придобил собственост по силата на придобивна давност.Поддържа, че целеният от страните резултат по договорите от 18.03.1994г. е собствеността да остане за неговите родители, като поредността на вписването на н.а. не е резултат от грешка.В отговора е посочил и, че в случай, че бъде прието, че договорът, обективиран в н.а.№143/94г. е действителен, съответно, че той не се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч., предявява насрещен иск за нищожност на договора като привиден, т.к. по същият не е била разменяна парична престация и целта й е била да бъде ощетен ответникът.

Подобен насрещен иск не е приеман за съвместно разглеждане в производството, съответно първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, нито е направено в срока по чл.250 от ГПК искане за допълване на решението.

Ответницата Ц.Х.К. не е депозирала отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.Преди първото по делото проведено о.с.з. е депозирала становище по иска, в което излага, че нейното и на съпруга й желание е било имотът да остане за Н. и В. К., като и затова са им го прехвърлили, когато те предложили да го купят.В деня на продажбата дъщеря им им броила парите за продажбата, които им били необходими, за да заплатят техен друг недвижим имот-лозе в м.”Кабакум”.Целта на сделката не е била да се увреди ответникът, т.к. тя и съпругът й са го осигурили с три други недвижими имота, били собственост на нейната майка.След продажбата съпругът й казал на сина й, че имотът е вече на дъщеря им, която заедно с мъжа си се съгласили ответницата и съпругът й да продължат да ползват имота.Ищцата канила многократно ответника да се изнесе от имота, но той отказвал.Ответникът не се легитимира като собственик на имота, защото към датата на смъртта на Д. К. последният не е бил негов собственик.        

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.108 от ЗС.

С к.н.а.№115/67г. на ВН Ц. Х.К. е призната за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Баба Рада”№16, ет.3, съставляващ апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, сервизни помещения и коридор, с площ от 93, 50 кв.м., ведно прилежащите избени и тавански помещения, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел VIII, кв. 137 по плана на гр.Варна, въз основа на представените пред нотариуса н.а.№ 136/58г. и договор за доброволна делба от 08.04.1960г.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№75/89г. на ВН, Ц.Х.К. и Д. Д. К. са прехвърли горепосочения недвижим имот на дъщеря си Н.Д.К. по време на брака й с В.К.К. като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия.

С договор за дарение, обективиран в н.а.№145/18.03.1994г. на ВН, Н. и В. К., легитимирайки се като собственици с цитирания н.а.№75/89г., са дарили на Ц. и Д. К. гореописания недвижим имот.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№143/18.03.1994г. на ВН, Ц. и Д. К. са продали на Н. и В. К. гореописания недвижим имот за сумата от 53 000лв./равняваща се на данъчната оценка на имота/, получена според акта от продавачите напълно и в брой.

Не е спорно между страните, а и се установява от посочените във всеки от последните два цитирани нотариални акта входящ регистрационен номер, номер, том и дело, че в СВ-Варна първо е бил вписан договорът за продажба от 18.03.1994г., т.е. вторият сключен между К. и К. договор, а след него е бил впи- сан договорът за дарение от 18.03.1994г., който е първият сключен между тях договор.Видно от разпоредбите на чл.18 и чл.24, ал.1 от ЗЗД дължимото по чл.112, б.”а” от ЗС вписване на договорите, с които се прехвърля право на собственост върху недвижими имоти, не е въздигнато от закона като елемент от фактическия състав по сключване на тези договори.Собствеността върху недвижимия имот се придобива от сключване на договора в изискуемата от закона форма, която е форма за действителност.От момента на сключването му в тази форма възникват не само облигационните, но и вещноправните последици, т.е. самото преминаване на соб -ствеността от прехвърлителя/в случай, че е собственик/ върху приобретателя.Впис- ването на акта за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот има оповестително-защитното действие, предвидено в чл.113 от ЗС.Посочената разпоредба ограничава правното действие на невписания акт - той поражда своето действие, но не може да бъде противопоставен на лицата, договаряли със същия прехвърлител за същия имот и вписали по-рано своя акт.В случаите, когато вписването на акта е въздигнато от закона като елемент от фактическия състав, който следва да бъде изпълнен, за да бъде сключена сделката, то това се посочва изрично в него - напр. чл.100 от ЗС, чл.166 от ЗЗД.В настоящия случай, обстоятелството, че вписването на договора за дарение е извършено след вписване на договора за продажба не води до извод, че договор за продажба не е бил сключен. Така предвид изложеното оповестително-защитно действие на извършеното вписване и факта, че не е налице хипотезата на чл.113 от ЗС - след сключения договор за дарение от прехвърлителите по него Н. и В. К. последните не са договаряли с трето лице и съответно сключили договор във формата на нотариален акт за прехвърлянето от тях на същия имот, който акт на третото лице да е бил вписан преди н.а.№145/94г.Константинови, които вече са придобили собствеността по силата на договора за дарение, обективиран в н.а.№ 145/94г., са я прехвърли на К. с договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№143/94г.От своя страна К. също не са договаряли с трето лице и съответно сключили договор във формата на нотариален акт за прехвърлянето от тях на същия имот, който акт на третото лице да е бил вписан преди н.а.№143/94г. Неоснователни са възраженията на въззивника, че след като в н.а.№143/94г. не е посочен актът, с който прехвърлителите К. се легитимират като собст -веници/посочено е само н.а.№ ,том , нот.д.№ /94г., т.к. не е бил известен номерът на предходно сключеният договор за дарение/, както и защото този предходен акт не е бил още вписан, както и, защото не е била представена данъчна оценка, в която прехвълрителите К. да са посочени като собственици, то тези факти опорочават формата на сключения договор за продажба.Нарушението на чл.476, б.”д” от ГПК на действащия към датата на сключване на договора ГПК/ обн. 1952г., отм.2008г./ за посочване на документите, удостоверяващи правото на собст- веност на прехвърлителя, съгласно разпоредбата на чл.472 от ГПК/отм./ не води до нищожност на нотариалното действие, така и невписването до сключване на дого -вора на акта на прехвърлителя.Така и по отношение на данъчната оценка за недвижимия имот, в която прехвърлителят не е посочен като собственик.Неоснователни са и твърденията, че единствената действителна сделка е договорът за дарение, т.к. липсвало логика за прехвърляне на собствеността два път в рамките на един ден.Прехвърлянето на собствеността върху имота в рамките на един ден е въпрос на договорна свобода на страните доколкото не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

В условие на евентуалност се твърди нищожност на договора за продажба като привиден.Според уточненията на въззивника пред настоящата инстанция се твърди относителна симулативност като договорът за продажба прикрива договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане.Горното не се установява пълно и главно с приетия пред въззивния съд като писмено доказателство дневник на Ц.К., но дори и да бе установено, не се променя изводът, че К. са се разпоредили с имота в полза на Колеви с договора, обективиран в н.а.№143/94г.Твърдения за пълна симулация не са въвеждани, съответно установявани с предвидените от закона доказателствени средства.

По изложените съображения съдът приема, че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№143/94г., легитимира въззиваемите като собственици на процесния недвижим имот.Тъй като Д. К. не се е легитимирал като негов собственик към 26.01.2004г.-датата на откриване на неговото наследство, то и въззивникът не е придобил собственост по наследяване за квотата от 1/6 ид.ч.

С к.н.а.№65/09г. въззивникът е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот като придобита чрез наследствено правоприемство от Д.К. /от пос- ледния с н.а.№145/94г./Следва да се приеме, че констатациите на нотариуса в акта са опровергани, съответно същият подлежи на отменяване на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.

Въззивникът твърди в условия на евентуалност, че е придобил собственост чрез давностно владение за квотата от 1/6 ид.ч., начиная от 26.01.2004г., т.к. е считал, че от откриване на наследството на Д.К. се легитимира като собственик на тази ид.ч. от имота.

Не е спорно между страните, а и се установява от изслушаните пред първоинстанционния съд свидетели, че въззивникът обитава процесния имот от построя -ването му и понастоящем.До 1996г. имотът е обитаван и от К.Представени са доказателства за заплащане от въззивника на данък за недвижимия имот за периода 2010г.-2013г., т.е. след издаване на к.н.а.№ 65/09г.

Не се установява, вкл. от разпита на водените от него свидетели С.Н. и И.И., намерението му да държи имота като свой.Свидетелят С.Н. не е посещавал жилището от смъртта на Д. К. и не знае кой го обитава след това.Преди това не са говорили за това чия е собствеността, останал сам с впечатление, че е на Д. К., т.к. К. живеели в него. Свидетелят И.И. последно е посещавал имота през 80-те години.От въззивника знае, че в имота живеят той и майка му и знае, че имат спор със сестра си за този имот.Знае, че имотът е преписан на сестра му Н..

Независимо от изложеното, дори и въззивникът да бе владял имота с намерение за своене от 26.01.2004г. същото не би могло да доведе до придобиване на собственост чрез давностно владение предвид следното.Въззивникът е недобросъвестен владелец, т.к. не владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - критериите, въведени в чл.70 от ЗС, за да бъде един владелец добросъвестен.Като недобросъвестен владелец същият следва да осъществява фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10г. - чл. 79, ал.1 от ЗС.Ако и да бъде прието, че владението е започнало от 26.01.2004г., то придобивната давност е била прекъсната с предявяване на настоящия иск от въззиваемите на 30.12.2013г./датата на подаване на исковата молба/-чл.84 от ЗС, вр. чл.116, б.”б” от ЗЗД.До прекъсване на давността не е изтекъл предвиденият в закона 10 годишен срок, предвид което и въззивникът не е придобил собственост чрез придобивна давност върху 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.Осъществяваната фактическа власт върху имота преди 26.01.2004г. според твърденията на самия въззивник следва да се квалифицира като т.нар. търпими действия, извършвани със съгласието на собственика, доколкото същият не е твърдял, че е завладял за себе си 1/6 ид.ч. преди смъртта на баща си,когото твърди,че е считал за собственик на имота до посочената дата.

По изложените съображения съдът приема, че въззиваемите се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на въведеното от тях придобивно основание.Въззивникът, както и наследодателката му, починала в хода на производството, са владели имота без основание, предвид което следва да бъде уважен предявеният против тях ревандикационен иск.Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите претендират присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция, но не са представили доказателства за направени такива, с оглед което и разноски не им се присъждат. 

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1228/12.08.2014г., постановено по гр.д.№150/14г. по описа на ВОС, гр.о./поправено с влезли в сила решение №1288/19.09.2014г., решение №526/20.04.2016г. и решение №775/09.06.2016г./, в частите му, с които С. Д.К., както и Ц.Х.К.,***, починала в хода на производството на 16.01.2016г. и заместена само до размера от ½ от С.Д.К., са осъдени да предадат на Н.Д.К. и В.К.К. владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.460.1.3 по КККР, одобрени 2008г., с адрес гр.Варна, ул. ”Баба Рада”№16, на трети жилищен етаж, с площ по документ за собственост 93, 50 кв.м., с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня, кухненска ниша, баня-тоалет, коридор, при съответни граници, ведно с прилежащите избени и тавански помещения, както и ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.1507.460, при съответни граници, по твърдението, че ищците са придобили собственост чрез правна сделка - покупко-продажба, обективирана в н.а. от 18.03.1994г. №143, том XI, дело №3779/94г. на нотариус при ВРС, на осн. чл.108 от ЗС, както и са осъдени да заплатят на Н.Д.К. и В.К.К. съдебно-деловодни разноски в размер на 1 687, 29лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: