Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

51/05.04.2016 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 05.04.2016г.в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 615/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от К.Д.Л. и М.Ж.И.-Л. с вх.№ 1512/02.03.2016 год за поправка на очевидна фактическа грешка, а при условия на евентуалност – за допълване на решение № 17/11.02.2016 год по в.гр.д. № 615/2915 год на Апелативен съд Варна с присъждане на законната лихва върху сумата от 6 220 лв , по иска с правно осн. чл. 190 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане. Препис от молбата е връчен на ответната страна на 23.03.2016 год чрез адв. И.Ж., но отговор не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че молбата с правно осн. чл. 250 от ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съдът дължи произнасяне по иска в рамките на петитума на исковата молба. Непълнота на решението е налице тогава, когато той е бил надлежно сезиран с искане, по което е пропуснал да се произнесе.  

След внимателен прочит на исковата молба съдът констатира, че в нея не се съдържа искане за присъждане на законна лихва върху претендираната главница в размер на 10 000 лв по иска с правно осн. чл. 190 ал.2 от ЗЗД. С решението си съдът се е произнесъл по иска, като го е уважил частично до размер на 6220 лв.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД законната лихва представлява обезщетение за забавата, чийто начален момент в случая е завеждането на иска. Поради неизвестността относно момента на окончателното изплащане на присъдената сума, обезщетението не може да бъде посочено по размер с исковата молба, но за да бъде присъдено то трябва да е поискано.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 250 от ГПК за допълване на решението.

Не е допусната и очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, защото липсва несъответствие между изразената от съда воля в мотивите и диспозитива на решението.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 1512/02.03.2016 год, подадена от К.Д.Л. и М.Ж.И.-Л. за допълване на решение № 17/11.02.2016 год по в.гр.д. № 615/2915 год на Апелативен съд Варна с присъждане на законната лихва върху сумата от 6 220 лв , по иска с правно осн. чл. 190 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в същата молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17/11.02.2016 год по в.гр.д. № 615/2915 год на Апелативен съд Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                         

                   2.