ОПРЕДЕЛЕНИЕ 12

гр. Варна,     08.01.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 616/14г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от ЗК „ГЕНЕРАЛ АТИЛА ЗАФИРОВ”, с. Зафирово, обл. Силистра чрез адв. В. М. *** срещу допълнително определение № 369/26.11.2014 г. по гр.д. 67/2014г. на Окръжен съд-Силистра, с което е оставено без уважение искането й за допълване на определение № 324/23.10.14г. чрез намаляване на определения депозит с разпореждане от 09.07.14г. и определеното с определение № 241/04.08.14 адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 1391лв. Поддържа се, че в срока за отговор на подадената от особения представител на ответника молба за изплащане на определеното му адвокатско възнаграждение в размер на 1391лв., жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение, тъй като на практика водене на гражданско дело не се е състояло. Не е било проведено и открито с.з., на което ищецът да релевира възражението си за редуциране на размера на възнаграждението на процесуалния представител. Поради тази причина се оспорва извода на първоинстанционния съд за настъпила преклузия за възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Последното се обосновава с обстоятелството, че подаването на бланкетен писмен отговор не е равнозначно на водене на гражданско дело пред една инстанция и поради това в Наредба № 1 на ВАС са уредени именно такива самостоятелни хипотези – хонорар за устна консултация, за преглеждане на дело и изготвяне на книжа по същото. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено изцяло и определеното на особения представител адвокатско възнаграждение да бъде намалено от 1391лв. на 40лв. или 60лв. съобразно посочените специални хипотези на р. ІІ от цитираната Наредба № 1. Претендира се разликата от внесения депозит да бъде възстановена на ищеца.

В предвидения срок е постъпил отговор от особения представител на насрещната страна, в който се поддържа, че частната жалба е недопустима, тъй като е недопустимо цялото производство, по което е постановено обжалваното допълнително определение. Няма хипотеза в процесуалния закон на намаляване на адвокатско възнаграждение, респ. депозит за особен представител. Евентуално частната жалба се счита за неоснователна, тъй като процесуалния представител не е страна по делото, а именно последните носят тежестта за заплащането на разноските. По арг. от чл. 78, ал. 4 от ГПК и при прекратяване на производството по делото адвоката на ответника би имал право на адвокатското си възнаграждение в минималния му размер.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С определение от 27.06.14г. първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК и на ответника следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца, определени по размер с разпореждане от 09.07.14г. на 1391лв. Сумата е внесена от ищеца по сметка на СОС на 17.07.14г. С определение от 04.08.14г. съдът е назначил предложеният му от АК-Силистра адв. И.Д. за процесуален представител на ответника, разпореждайки на същия да се изплати сумата от 1391лв. от внесения депозит, след приключване на делото.

В предвидения срок по чл. 131 от ГПК особения представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, оспорвайки нейната допустимост и евентуално – основателност. Поддържал е, че представеният от ищеца РКО, инкорпориращ договор за заем не е подписан от ответника, поради което е неистински документ.

С разпореждане от 01.10.14г. е насрочено открито с.з. по делото за 28.10.14г., а на 23.10.14г. ищецът чрез процесуалния си представител е оттеглил иска. С определение от същата дата 23.10.14г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 232, ал. 2 от ГПК. Това определение е връчено на адв. Ив. Д. на 28.10.14г. в сградата на съдебната палата при отиването му за с.з. по делото /последното е по твърдение на адв. Ив. Д. в молбата му от 28.10.14г./. В последната адв. Д. е отправил искане да му бъде изплатено адвокатско възнаграждение съобразно определението от 04.08.14г.

Съдът е разпоредил връчване на препис от тази молба на ищеца, който в определения му срок на 04.11.14г. е депозирал отговор, с който е оспорил основателността на искането за изплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 1391лв., поради неговата прекомерност. Претендирало се е съдът да съобрази размера съобразно положения обем на правна защита от особения представител и на последния да се присъди възнаграждение в размер на 40лв. /по т. 2, р. ІІ от Наредба № 1 на ВАС – за справка по дело с изготвена писмена консултация/ или 60лв. /по т. 3, р. ІІ на Наредба № 1 на ВАС – за проучване на дело с даване на мнение по него/. Отправено е искане горницата над посочените суми и до внесения депозит, да бъде възстановена на ищеца.

В предоставения на особения представител на ответника нов срок за отговор по отговора на ищеца от 04.11.14г., адв. Д. с молба от 14.11.14г. е оспорил последната и отново е претендирал съдът да му изплати адвокатско възнаграждение съобразно определението на съда от 04.08.14г.

С обжалваното определение от 26.11.14г. СОС е разпоредил да се изплати на адв. Д. в качеството му на особен представител адвокатско възнаграждение в размер на 1391лв. от внесения от ищеца депозит, оставяйки без уважение искането на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

С оглед доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение на особения представител за една инстанция, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС съобразно материалния интерес /28700лв./, е в размер на 1391лв. Това възнаграждение съобразно чл. 47, ал. 6 от ГПК е в тежест на ищеца. Последният е десезирал съда преди първото с.з., оттегляйки иска си, поради което и производството по делото е било прекратено. В това прекратително определение няма разпореждане за изплащане на възнаграждението на особения представител, поради което същият е депозирал молбата си от 28.10.14г. в тази насока, което правилно е прието от съда като искане за допълване на определението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Именно в рамките на това производство ищецът своевременно е релевирал възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение на особения представител, платимо от самия ищец. Последното обаче е неоснователно, тъй като особения представител на ответника, назначен от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, е извършил всички дължими от него процесуални действия – запознал се е с материалите по делото, проучил е конкретната фактическа обстановка вкл. и чрез събиране на сведения извън кориците на делото /че ответникът е заминал в САЩ преди датата на РКО, което е дало основание за оспорване на истинността на документа/, депозирал е своевременно отговор на исковата молба, получил е съобщение за насроченото открито с.з. за 28.10.14г., явил се е в сградата на съда на посочената дата, когато вместо провеждането на с.з. му е връчено копие от прекратителното определение на съда поради оттегляне на исковата молба от ищеца. Следователно не е налице хипотезата нито на чл. 6, т. 2 или 3, нито дори на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 на ВАС, за да се дължи на особения представител възнаграждение в размер, различен от определения му от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 и който правилно е разпоредено да му се изплати.

Частната жалба следва да се остави без уважение, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от ЗК „ГЕНЕРАЛ АТИЛА ЗАФИРОВ”, с. Зафирово, обл. Силистра чрез адв. В. М. *** срещу допълнително определение № 369/26.11.2014 г. по гр.д. 67/2014г. на Окръжен съд-Силистра, с което е оставено без уважение искането й за допълване на определение № 324/23.10.14г. чрез намаляване на определения депозит с разпореждане от 09.07.14г. и определеното с определение № 241/04.08.14 адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 1391лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: