Р Е Ш Е Н И Е

201

гр. Варна, _03_.12.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на __03__ декември през две хиляди и петнадесетата година в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;  

ЧЛЕНОВЕ :МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 като разгледа докладваното от съдията Христова

 въззивно гражданско дело № 616 по описа за 2015-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 463, ал.2 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  В.Ц.А. и Н.И.А., срещу решение от № 1573/03.09.2015 г. по в.гр.д. 2307/2015 год. на ОС Варна,  с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпределение от 12.05.2015г., обективирано в протокол на ЧСИ С. Д.с рег. № 718 на КЧСИ по изпълнително дело №20137180401047 по изп.д. №20137180401047. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се излагат твърдения за незаконосъобразност на проведено съдебно изпълнение, поради последваща отмяна на изпълнителното основание по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

Насрещната страна « Б. П.Б.» АД е оспорила допустимостта и основателността на жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Няма ограничение в основанията за обжалване на решението по чл. 463 ГПК, поради което и доводите в отговора на банката-взискател в тази насока са несъстоятелни.

Разгледана по същество, ЧЖ е неоснователна.


Производството пред ОС е образувано по жалба на Аспарухови срещу разпределение от 12.05.2015 г., обективирано в протокол на ЧСИ С. Д.с рег. № 718 на КЧСИ по изпълнително дело №20137180401047, на суми, постъпили от публична продан на недвижим имот.

         В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на разпределението. Твърди се, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, длъжниците са подали възражение, че не дължат сумата по така издадената заповед за изпълнение №9923/15.11.2013г. и изпълнителен лист и молба за спиране на изпълнителното дело. С оглед постъпилото възражение, “Б. П. Б.”АД депозирала искова молба по реда на чл.422 ГПК, по която е образувано т.д.№700/2014г. на ВОС. Жалбоподателите депозирали и молба пред банката за сключване на споразумение по делото и доброволно погасяване на задължението, които банката отказала. С решение по посоченото т.д.№700/2014г. на ВОС, постановено на 04.05.2015г. искът на “Б. П. Б.” АД е отхвърлен за връщане на горницата над 106,28лв. до 87384,43лв., заявени като предсрочно изискуема главница/ за вноски с падежи след м. Октомври 2013г./ по договор за банков ипотечен кредит, за плащане на 1753,82 лв., сборно вземане за договорни лихви и сборно вземане от 824,63лв. за наказателни лихви, обезщетение за забавено плащане на предсрочно изискуема главница. По изпълнителното дело била проведена публична продан, като за купувач на имота била обявена “Б. П. Б.”АД, издадено е постановление за възлагане и е извършено атакуваното разпределение. Жалбоподателите твърдят, че взискателят по делото умишлено е забавил получаването на постановеното  по делото №700/2014г. решение, както и с невнасяне на държавната такса по подадената срещу решението жалба, като със действията си същата показва, че не желае да получи сумата, дължима от жалбоподателите, а собственост върху жилището, закупено с кредита. Претендира се обжалваното разпределение да бъде отменено до влизане в законна сила на решението, постановено по т.д.№700/2014г. на ВОС или постановяване на отмяната му с решение на Апелативен съд Варна.

Насрещната по жалбата взискателят „Б. П.Б.” АД пред ОС е депозирала писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна.

По реда на чл.436, ал.3 ГПК пред ОС са приложени писмени мотиви на ЧСИ. В същите се изразява становище, че депозираната жалба е неоснователна.

Производството по изп.д.№ 20137180401047 е образувано на 19.12.2013г. по молба на „Б. П. Б.”АД срещу А., въз основа на изпълнителен лист от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 16649/2013г. по описа на ВРС, за заплащане на сумата от 87384,43лв., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2013г., сумата от 1753,82лв., представляваща договорна лихва за периода 28.07.2013г.-22.09.2013г., 824,63лв.-наказателна лихва за периода 23.09.2013г.-13.1.2013г., както и 1799лв – разноски по делото. По делото е приложен и нотариален акт за договорна ипотека №120/25.09.2007г., з учредна в полза нвзискателя ипотека върху имот, собственост на длъжниците, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Възраждане”, кв.1, бл.А, представляващ ап.50, за сума в размер на 88500лв.-главница.

ЧСИ е насрочил и извършил опис на ипотекирания имот на 05.03.2014г., за който длъжниците са били уведомени с ПДИ. С протокол от 28.08.2014г., въз основа на експертиза на вещо лице е приета пазарна стойност на имота и е определена начална тържна цена в размер на 53604лв.

ЧСИ е насрочил публична продан от 02.09.2014г. до 02.10.2014г., която с протокол от 03.10.2014г. е обявена за нестанала поради неявяване на участници. С молба от 17.10.2014г. взискателят е поискал насрочване на нова публична продан при цена равна на 80% от цената при предходната продан. ЧСИ е определил начална цена при новата продан в размер на 42883,20лв., като с протокол от 11.03.2-15г. е нсрочен публична продан за периода 16.03.2015г. – 16.04.2015г., при която за купувач на имота е обявен взисктеля и ипотекарен кредитор “Б. П. Б.”АД за сумата от 42884лв.

ЧСИ е изготвил разпределение на основание чл.460, вр. Чл.495 ГПК, което е предявено на страните с протокол от 30.06.2015 г.

В разпределението са посочени първоначалния взискател „Б. П. Б.”АД за сумата от 100 001,32лв.; присъединен кредитор - Община Варна,  за сума в размер на 189,38лв. В съответствие с чл.136, л.3 ЗЗД СИ е посочил реда за удовлетворяване.

Доводите, с които разпределението се атакува, не касаят неговата процесуална законосъобразност, какъвто следва да е предметът на жалбата по чл. 463 ГПК. Атакувана е всъщност материалната законосъобразност на изпълнителното производство, поради частична отмяна на изпълнителното основание.

От гледна точка на процесуалната законосъобразност, не се установява при разпределението ЧСИ да е нарушил императивни правни норми: ЧСИ е определил законосъобразно участниците в разпределението и реда на привилегированите вземания, като правилен е и извода, че при обявяване за купувач на имота на първоначалния взискател и ипотекарен кредитор съглано рзпоредбата на чл.489, ал.1 ГПК, същият не дължи внасяне на задатък при участтието си в публичната продан. В разпоредбата на чл.461 ГПК е предвидена възможност взискателят – купувач, да прихване от дължимата срещу стойността на продадения имот сума, такава част от вземането си, каквато се ползва с привилегия по чл.136, ал.3 ЗЗД. В разпределението ЧСИ е посочил размера на вземанията и техния характер. Съобразен е реда за удовлетворяване по чл.136 ЗЗД.

По отношение на материалната незаконосъобразност на изпълнителното производство, то срещу нея длъжниците имат други способи за защита. От една страна, следва да се има предвид, че изпълнителното основание не е отменено с влязъл в сила съдебен акт. От друга страна, способите за защита са преди всичко по исков ред, като спирането на изпълнението може да се иска като обезпечителна мярка / така определение №81/20.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 498 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение/.

Не е налице е основание за отмяна на постановеното решение от ОС, поради което и то следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

          

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1573/03.09.2015 г. по в.гр.д. 2307/2015 год. на ОС Варна.

Решението НЕ подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: