ОПРЕДЕЛЕНИЕ 747

гр. Варна,   12.12.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 617/16г., намира следното:

Производството пред настоящия съд се развива по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от А.В.П. *** чрез адв. Й. К. *** против разпореждане № 706/08.07.16г. по в.гр.д. № 89/16г. на ОС-Разград, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на Е.С.Г. *** за сумата от 5 200 лв., дължими му се от А.В.П. ***, ведно със законната лихва от 23.01.15г. до окончателното ѝ изплащане, на основание невлязло в сила решение № 50/25.05.16г. по в.гр.д. № 89/16г. на РОС в частта, с която потвърждава решение № 391/04.12.15г. по гр.д. № 655/15г. на РС-Разград, за което вземане в производство по чл. 410 от ГПК в полза на Г. и срещу П. е била издадена заповед за изпълнение № 178/26.01.15г. по ч.гр.д. № 90/15г. на РС-Разград. Счита се, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано, като молбата е същото да се отмени и на жалбоподателката да се присъдят направените в настоящото производство разноски. Счита се, че не са налице предпоставките по чл. 404, т. 1 от ГПК, тъй като въззивното решение на ОС-Разград не е влязло в сила поради обжалването му пред касационната инстанция. Не е налице и хипотезата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, тъй като въззивното решение не е осъдително, а постановено по иск по чл. 422 от ГПК, който е установителен. Не е налице и хипотезата на чл. 404, т. 1, пр. 3 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК не е влязла в сила поради липсата на влязло в сила решение по установителния иск по чл. 422 от ГПК – по арг. от чл. 416 от ГПК и съгласно приетото в мотивите към т. 9 от ТР № 4/13г., постановено от ОСГТК на ВКС на 18.06.14г. по т.д. № 4/13г. 

В предвидения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес, при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Против издадената Заповед № 178/26.01.15г. по ч.гр.д. № 90/15г. на РС-Разград по реда на чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.В.П. да заплати на кредитора Е.С.Г. сумата от 5200лв. по договор от 01.11.11г. , ведно със законната лихва от 23.01.15г. до окончателното й изплащане, сумата от 1714.70лв. лихва за забава от 01.11.11г. до 21.01.15г. и сумата от 488.50лв. разноски по заповедното производство, е било подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК. В изпълнение на даденото от заповедния съд указание и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК кредиторът е предявил иск за установяване на вземането си, който е бил уважен с решение № 391/04.12.15г. по гр.д. № 655/15г. на РС-Разград в частта за главницата от 5 200лв., ведно със законната лихва от 23.01.15г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 260.64лв. – лихва за периода от 01.11.11г. до 21.01.15г. и за сумата от 490лв. – разноски по заповедното производство, а в останалата част е било отхвърлен. С решение № 50/25.05.16г. по в.гр.д. № 89/16г. на ОС-Разград е било потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е било прието за установено, че длъжникът П. дължи на кредитора Г. по договора от 01.11.11г.  връщане на сумата от 5 200 лв., ведно със законната лихва от 23.01.15г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е прогласил нищожността на първоинстанционото решение в частта, с която РС-Разград се е произнасял по претенция за лихви за периода до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; обезсилил е като недопустимо първоинстанционното решение в частта относно произнасяне на РС-Разград по претенция за установяване на вземане за разноските в заповедното производство. Въззивният съд е обезсилил самата Заповед за изпълнение № 178/26.01.15г. по ч.гр.д. № 90/15г. в частта с която е било разпоредено П. да заплати на Г. сумата от 1714лв. лихва за забава върху главницата за периода от 02.11.11г. до 21.01.15г. като недопустимо постановена. Въззивното решение е било допълнено в частта за разноските с определение № 929/07.10.16г.

В предвидения срок на 18.07.16г. въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба от А.П. в потвърдителната му част. Насрещната страна не е обжалвала решението на въззивния съд в останалите му части. Преписката по касационната жалба е приложена към корицата на въззивното производство и не е била изпращана на ВКС.

Междувременно с молба вх. № 2644/13.06.2016г. Е.Г. е отправил искане до въззивния съд за издаване на изпълнителен лист относно присъдената му сума от 5 200 лв. – предмет на делото. С обжалваното разпореждане съдът е постановил издаването на изпълнителен лист, приемайки, че е налице хипотезата на невлязло в сила съдебно решение за установяване на вземането, което стабилизира заповедта за изпълнение.

Настоящият състав на съда намира, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 404, т. 1 от ГПК, тъй като не е налице влязло в сила решение, нито невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, нито заповед за изпълнение, която да представлява изпълнително основание. Това е така, защото съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение, когато е налице подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК, влиза в сила от влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането. Както се посочи и по-горе, в настоящата хипотеза не е налице влязло в сила решение за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, тъй като въззивното решение по установителния иск /което очевидно не може да се приеме за осъдително решение/ е обжалвано с касационна жалба, която все още не е изпратена на ВКС.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени и молбата за издаване на изпълнителен лист да се отхвърли, а издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили.

Въз основа на отправеното от жалбоподателката искане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да ѝ се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 215лв., от които 15лв. – ДТ и 200лв. – адвокатски хонорар, за които са представени доказателства за реалното им заплащане.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 706/08.07.16г. по в.гр.д. № 89/16г. на ОС-Разград, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на Е.С.Г. *** за сумата от 5 200 лв., дължими му се от А.В.П. ***, ведно със законната лихва от 23.01.15г. до окончателното ѝ изплащане, на основание невлязло в сила решение № 50/25.05.16г. по в.гр.д. № 89/16г. на РОС в частта, с която потвърждава решение № 391/04.12.15г. по гр.д. № 655/15г. на РС-Разград, за което вземане в производство по чл. 410 от ГПК в полза на Г. и срещу П. е била издадена заповед за изпълнение № 178/26.01.15г. по ч.гр.д. № 90/15г. на РС-Разград,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 13.06.16г. на Е.С.Г., ЕГН ********** *** за издаване на изпълнителен лист за сумата от 5 200 лв. по в.гр.д. № 89/16г. на ОС-Разград.

ОБЕЗСИЛВА издаденият в полза на Е.С.Г. на 12.07.2016г. изпълнителен лист по в.гр.д. № 89/16г. на ОС-Разград.

ОСЪЖДА Е.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на А.В.П., ЕГН ********** *** сумата от 215 /двеста и петнадесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: