ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

814

гр.Варна, 24.11.2015  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 24 ноември 2015 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Юлия Бажлекова

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 618 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Б.И. против определение № 2946 от 17.08.2015 г., постановено по гр.д. № 2368 по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изразил е несъгласие с изводите на окръжния съд, че целените последици не могат да бъдат постигнати в съдебно производство и че липсва правен интерес от иска. Налице бил спор с ответниците, конкретизирани били и обстоятелствата по исковата молба и имал интерес от завеждане на иска, като с това упражнявал и гарантираното му от Конституцията право да търси правата си по съдебен ред.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят в настоящото производство е сезирал окръжния съд с искане за образуване на административно – наказателно производство, по което, след извършване на проверка относно спазване на изискванията и реда при издаване на решения за временна неработоспособност от лекуващите лекари и ТЕЛК НОИ, да бъде наложена съответната административно – наказателна санкция. В обстоятелствената част на отправеното до съда искане е изложил твърдения за извършени от д-р В.Н. и д-р И.Д. нарушения по повод изпълнение на служебните им задължения като членове на ТЕЛК професионални болести (не оказали адекватно предписание за лечение на заболяването му; не отчели прогресията на заболяването; не дали предписание за трудоустрояване; в разрез с разпоредбите на Закона за здравето и Наредбата за извършване на медицинска експертиза, не направили  всички изследвания за освидетелстване на процента трайна нетрудоспособност; неправилно била отчитана по-ниска степен на инвалидизация, не били отчетени и съпътстващите заболявания и не направили коректни предписания за изваждането му от вредна среда; не изпълнявали разпоредбите на чл.2 от ЗЗ, както и чл. 2, чл.3, чл.4 и чл.10 от Кодекса на професионална етика на лекарите; с разпореждане по протокол №56/28.10.2012 г. на началник  „ПО” в РУ „СО” –Варна, ТП на НОИ неправомерно била изменена личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 07.07.2010 г., тъй като заболяването било професионално; в нарушение на чл.106, ал.3 от ЗЗ, д-р Д. участвал като лекуващ лекар и като председател на ТЕЛК; изложил е съмнения, че д-р Д., д-р Н. и длъжностни лица в НОИ променили квалификацията на заболяването му от професионално в общо, унищожили досиета и лишили лица с професионални заболявания от реално обезщетение за инвалидност в полагаем размер), а закононарушенията на ТП на НОИ се изразявали в неизпълнение на задължителни указания, дадени с решения на ВКС и ВАС относно реда и начина на осигуряване, пенсиониране на лица поради общо и професионално заболяване, особени правила при трудоустрояване, категоризация на труд и зачитане на трудов стаж.

При тези твърдения и отправено до окръжния съд искане за налагане на административно наказание на посочените ответници, се налага извода, че делото не касае гражданскоправен спор. Граждански в широк смисъл на думата са всички провоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на субектите на отношението. В настоящия казус, претенцията е за установяване на нарушения и налагане от съда на административно наказание на  посочените ответници и не съставлява искане за разрешаване на спор относно гражданско право, поради което производството по делото правилно е било прекратено от окръжния съд. В този смисъл неоснователни са оплакванията в частната въззивна жалба за правен интерес от разрешаване на делото от окръжния съд предвид наличието на описаните взаимоотношения между страните. Както правилно е приела и първата инстанция, целените от В.И. последици не могат изобщо да бъдат постигнати в съдебно производство. Затова и прекратяването на делото не съставлява отказ от правосъдие и настоящата инстанция не споделя оплакванията на жалбоподателя в тази насока.

Поради изложените съображения, определението на окръжния съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, не страда от визираните в жалбата пороци и като правилно то следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2946 от 17.08.2015 г., постановено по гр.д. № 2368 по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК при предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: