Р Е Ш Е Н И Е

21

гр.Варна, 17.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на прокурор Искра Атанасова и секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№618/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С.Д.С. против решение №255/17.10.2016г., постановено по гр.д.№420/16г. по описа на ДОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от С.Д.С. против С.С.В. иск с пр. осн. чл.5 от ЗЛС за поставяне на ответницата под запрещение.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като С.С.В. бъде поставена под пълно запрещение.

Въззиваемата С.С.В. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

АП-Варна чрез прокурор Искра Радева поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът С.Д.С. излага, че ответницата С.С.В. е негова майка, с която живеят в едно домакинство в гр.Добрич.През изминалите няколко месеца преди подаване на исковата молба наблюдавал нарушения на паметта, мисленето и поведението на майка си.Същата забравя къде поставя определени вещи, оставя отключена входната врата на апартамента, когато излиза, забравя включено осветлението, забравя включена печката и излиза.Има дни, в които не се прибира, без да му казва къде ходи и къде нощува. Узнал, че няколко дни преди подаване на исковата молба паднала пред блока, попитал я има ли й нещо, не му отговорила.Няколко дни след инцидента отново изчезнала.От личния й лекар узнал, че е в болница със счупена ръка.Споделил с него притесненията си относно поведението й, а той му отговорил, че физически ответницата е добре, но не следва да се забравя, че има наследствена обремененост в семейството й.Визирал е майката на ответницата, която имала известни отклонения в психичното си състояние и често влизала на лечение по този повод. Предвид изложеното поддържа, че ответницата не е в състояние да се грижи сама за себе си, нито за своите лични и имуществени интереси, както и не може да ръководи постъпките си, като не е в състояние да взема решения за каквото и да било.С оглед горното моли да бъде поставена под пълно запрещение.

Ответницата С.С.В. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

ОП-Добрич поддържа становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.5 от ЗЛС.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС №5/79г. от 13.02.1980г., предмет на иска с пр.осн. чл.5 от ЗЛС за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови съответно ограничаване на дееспособността или обявяване недееспособността на лицето. Първото изискване, очертано от т.нар. медицински критерий, изисква или лицето да е болно от слабоумиеумствена недоразвитост като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения или от душевна болест/психопатия/-страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.Второто изискване, очертано от т.нар. правен критерий, изисква лицето да не може да се грижи за своите работи - да не разбира предписанието на правните норми и да не може да съобразява поведението си с тях, да не се ориентира в социалната среда и да не може да ръководи постъпките си като съобразява последиците от тях.

Съгласно СПЕ от 03.10.2016г., изслушана пред първоинстанционния съд, кредитирана от настоящия като обективно и компетентно дадена, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 12.10.2016г. за въззиваемата С.В. няма данни за вроден интелектуален дефицит, нито за придобит такъв, нито има данни за наличие на психично заболяване.Същата е психично здрава.Не се води на диспансерен отчет.При обследването й е установено, че въззиваемата е психично спокойна, с ясно съзнание, емоционално съответна, волево нормобулична/т.е. липсват нарушения във волевата сфера/, с правилен по темп мисловен процес, без структурни и съдържателни разстройства, с памет и интелект, съответни на възрастта-73 год., личността и социалния й опит.Не се отриват психопатологични феномени, за да се коментира психично заболяване, или когнитивни нарушения, за да се обсъжда дементен процес/при изследване със скринингов тест за оценка на общото когнитивно функциониране показаният резултат е в норма/.СПЕ установява, че майката на въззиваемата Еленка Йорданова Караиванова е с една хоспитализация в Гранично отделение на ЦПЗ гр.Добрич за периода 24.11.1994г.-10.03.1995г. с диагноза - депресия в късна възраст.При изписването й е заведена на отчет, през същата година има две консултации в ДКБ за лекарства, през месеците април и юни, на 20.02.1997г. има още една консултация и впоследствие на 19.01.2007г. е снета от диспансерно наблюдение.Обремеността обаче с депресивно разстройство не е синоним на болестно състояние.При извършената справка с личния лекар на въззиваемата в.л. е установило, че същата извършва редовни посещения, страда от исхемична болест на сърцето, за която провежда необходимото лечение, като до изготвяне на СПЕ не е била насочвана от него към психиатър.Съдът приема за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че цитираната СПЕ не следва да бъде ценена, т.к. не е изготвена след проведено компютърно-томографско изследване.В настоящия случай при липсата на констатирано след извършеното обследване психично заболяване, съответно на констатирани проявни форми на такова у въззиваемата, вкл. и като следствие на дементни процеси в мозъка, подобно изследване не е необходима предпоставка, за да бъде изготвено заключение от в.л. по допусната съдебно-психиатрична експертиза.Така и относно твърдения прием на лекарството „винпоцетин”, изписвано за лечение на различни форми на мозъчни циркулаторни нарушения.Дори и въззиваемата да приема това лекарство, то видно от СПЕ понас- тоящем у нея не са констатирани когнитивни нарушения.

Пред настоящата инстанция, с оглед въведените с молба от 18.01.2017г. твърдения от въззивника чрез процесуалния му представител, че през м.12.2016г. въз -зиваемата е получила тежък инсулт и е била приета по спешност на 20.12.2016г. в МБАЛ Добрич, въззивният съд е допуснал повторна СПЕ с идентични задачи, която да бъде изготвена след запознаване с документацията за проведено от С.В. лечение през м.12.2016г. и нов преглед на същата.От заключението на СПЕ от 03. 02.2017г., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, и от обясне - нията на в.л. в о.с.з. на 15.02.2017г. се установява, че С.В. не е била хоспи -тализирана в неврологично отделение на МБАЛ Добрич през м.12.2016г. и няма данни за получен инсулт.Има три консултации с невролог с проведени преглед на 19.12.2016г., 22.12.2016г. и 03.01.2017г. с диагноза: Увреждане на междупрешлени дискове в шийния отдел с миелопатия, медианна дискова херния, спондилоза и ункоартроза.На 24.12.2016г. е констатирана нова фрактура на лява раменна кост, консултирана с ортопед и имобилизирана.При повторното обследване на С.Василева е установено, че същата е спокойна, приема поканата за разговор, ориентацията й не страда на фона на ясно съзнание, емоционално съответна, волево-намалена активност, с правилен по темп, без структурни и съдържателни разстройства мисловен процес, не споделя психотична продукция в смисъл на налудности, с памет и интелект, съответни на възрастта й, няма данни за настъпващ дементен процес.След получаване на призовката, с която е била призована във ВАпС за настоящото дело, е получила нервна криза, по повод която личният й лекар й е изписал седатив-„невролакс” и антидепресант-„деанксит”.Воденото от сина й производство за поставянето й под запрещение е масивна психотравма за освидетелствената, настъпила е остра стресова реакция, при която тя изпитвала страх, обида, гняв със съпътстващи вегетативни симптоми.Реакцията е отзвучала, понастоящем тази симптоматика не е налице, има остатъчна тревожност, която е нормално изводима психологична реакция.За въззиваемата С.В. няма данни за вроден интелектуален дефицит, нито за придобит такъв, нито има данни за наличие на тежко психично заболяване с хроничен ред.Същата е в състояние да ръководи постъпките си, да защитава интересите си и да се грижи за своите работи.

При съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели Н.В., М.П., М.М. и Д.С., както и от анализа на разпита на въззиваемата не може да се направи извод, че същата не може да се грижи самостоятелно за делата си.Въззиваемата живее в едно жилище с въззивника и втората му съпруга, като обитава самостоятелна стая и поддържа самостоятелно домакинство.Заплаща сама консумативи/представя фискални бонове/, пазарува, готви, поддържа социални контакти с бившите си колежки.Показанията на водените от въззивника свидетели Н.В./брат на съпруга на въззиваемата/ и М.П. /майка на втората съпруга на въззивника/ установяват единствено обтегнати междуличностни отношения между страните/вкл. до степен при нужда от спешна медицинска помощ въззиваемата да не потърси сина си, а съпругата от първия му брак/ и между въззиваемата и посочените двама свидетелите, но не и прояви на невъзможност въззиваемата да се грижи сама за своите работи, да се ориентира в социалната среда, да разбира предписанието на правните норми и да може да съобразява поведението си с тях.

Предвид неустановяване наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в нормата на чл.5 от ЗЛС, съдът приема, че предявеният иск е неосно -вателен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.338, ал.4 от ГПК на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски във въззивното производство, представляващи адв.възнаграждение в размер на 200лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №255/17.10.2016г., постановено по гр.д.№420/16г. по описа на ДОС, гр.о.

ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на С.С.В. с ЕГН ********** *** сумата от 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: