ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№818

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  24.11.2015 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 619/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба вх.№ 7253/19.11.2015 год по описа на Апелативен съд Варна от Д.И. Захариева чрез процесуалния й представител адв. Р.С. срещу разпореждане № 7622/14.07.2015 год, с което е върната касационната й жалба срещу решение № 1043/28.05.2015 год по в.гр.д. № 681/2014 год на Окръжен съд Варна.

Жалбата съдържа оплаквания, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 280 ал.2 т.2 от ГПК и §14 от ЗИД на ГПК (ДВ.бр.50/2015). Цитираната разпоредба изключва касационното обжалване по искове с правно осн. чл. 59 ал.7 от СК, следователно всички останали хипотези по чл. 59 от СК не попадат в приложното поле на предвиденото ограничение. На следващо място, частната жалбоподателка счита, че срок, който е започнал да тече, но не е изтекъл преди подаване на жалбата не може да бъде скъсяван по законодателен път.

Касационна жалба срещу същото решение е била подадена и директно до ВКС на РБ с вх.№ 8039/10.07.2015 год. С писмо вх.№ 22716/17.07.2015 год същата е била изпратена на ВОС за администриране. По нея съдът постановил разпореждане № 8069/24.07.2015 год, срещу което е подадена частна жалба вх.№ 7254/14.08.2015 год с идентични оплаквания.

Съставът на Аплативен съд Варна намира, че частните жалби са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са ОСНОВАТЕЛНИ по следните мотиви:

С изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК, въведено със ЗИД на ГПК (ДВ.бр.50/2015), влязло в сила на 07.07.2015 год са изключени от касационен контрол въззивните решения по искове за издръжка, брачни искове, производствата по чл. 59 ал.7 от СК и др.

Брачните искове са дефинирани в чл. 318 от ГПК, а именно – искове за развод, унищожаване на брака и за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните.

Исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, макар по силата на чл. 322 ал.2 от ГПК подлежат на задължително разглеждане в брачния процес, не са брачни искове. Те не попадат и в хипотезата на чл. 59 ал.7 от СК.

С изменението на чл. 280 ал.2 т.2 на ГПК се въвежда едно изключение от правилото, пореди което не може да се тълкува разширително.

Поради това настоящият състав намира, че въззивното решение в частта относно упражняването на родителските права и другите съединени небрачни искове подлежи на касационно обжалване. Като е приел обратното, Окръжен съд Варна е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за администриране на касационната жалба.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 7622/14.07.2015 год и разпореждане № 8069/24.07.2015 год, с които са върнати съответно касационна жалба вх.№ 22098/13.07.2015 по рег.на Окръжен съд Варна и касационна жалба вх.№ 8039/10.07.2015 год по рег.на ВКС на РБ, подадени от Д.И. Захариева чрез адв. Р.С. срещу решение № 1043/28.05.2015 год по в.гр.д. № 681/2014 год на Окръжен съд Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                         

                   2.