О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

101

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 17.02.2014 в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. № 62/2014 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

 Подадена е частна жалба от А.Б.Д. и Х.Г.Д. *** чрез процесуалния им представител адв. О.С. срещу определение № 3902/27.02.2014 год по гр.д. № 1691/2013 год на Окръжен съд Варна, с което е оставено без уважение искането им за връщане на надвнесена държавна такса.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

С първоначалната искова молба са предявени обективно съединени искове на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по развален договор за покупко-продажба и за заплащане на обезщетение за забава с правно осн. чл. 86 ЗЗД в общ размер 74 423,99 лв. Върху така заявената цена на иска ищците са внесли държавна такса в размер на 2976,96 лв.

След оставяне на исковата молба без движение, с последващи уточняващи молби, ищците изменили първоначално предявените искове, като намалили размера на исковете по чл. 55 ал.1 ЗЗД, както следва: 12 064,35 евро с левова равностойност 23595,82 лв срещу първата ответница и 12 064,35 евро с левова равностойност 23595,82 лв срещу останалите двама. Едновременно с това предявили срещу тях искове за вреди в размер на 1349,72 лв срещу първата и 1349,72 лв срещу останалите двама ответници, представляващи направени разноски по сключването на развалената сделка и иск с правно осн. чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба. Цената  на последния следва да се определи по правилото на чл. 69 ал.1 т.4 вр. ал.2 от ГПК, а поради облигационния характер на този иск и по аргумент от чл. 72 ал.2 от ГПК държавната такса се дължи върху данъчната оценка на имота, а не върху ¼ от нея.

По делото е представено удостоверение за данъчна оценка, от което е видно, че тя е в размер на 16560,60 лв. Въпреки, че съдът с разпореждане № 7554/22.07.2013 год погрешно е определил цена на иска в размер на 13 319 лв, като база за определяне на дължимата държавна такса следва да се възприеме действителната данъчна оценка на имота съгласно представеното удостоверение. Следователно, общият размер на предявените искове след посочените по-горе изменения, е 77169,60 лв, върху които ищците дължат държавна такса в размер 3086,78 лв. След приспадане на внесената държавна такса в размер на 2976,96 лв, те дължат довнасяне на още 109,82 лв, а не 133,19 лв, както е постановил съдът.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че ищците не са надвнесли държавна такса, поради което жалбата им срещу определението, с което е отказано връщането й, е неоснователна.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3902/27.02.2014 год по гр.д. № 1691/2013 год на Окръжен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: