О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

121/25.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 62/2019 год по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от П.А.В. от гр.Добрич, К.К.К. от гр.Добрич, К.Д.И. от с.С. К., Добричка община, Л.Б.А. и Р.П.А. – двамата от с.Д., Добричка община – всички чрез адв. М.В. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.12.2018 год по гр.д. № 148/2017 год на Окръжен съд Добрич, с което производството по делото е прекратено и ищците са осъдени да заплатят на всеки от ответниците – И.К.В., К.В.В. и К.Й.В. – по 300 лв, разноски за адвокатско възнаграждение. Подробно са изложени съображения за незаконосъобразност на определението и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор от К.В.В., действащ от името на И.К.В. в качеството на неин настойник, чрез прицесуалния му представител адв. В.Г. ***. В него е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съгласно чл. 7 ал.1 от ГПК съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта и надлежното извръшване на процесуалните действия от страните. Това негово задължение включва и преценка относно наличието на активна процесуална легитимация, респ. правен интерес от водене на иска.

Разпоредбата на чл. 340 от ГПК във вр. с чл. 336 ал.1 от ГПК легитимирани да предявят иск за отмяна на запрещение са следните лица: съпругът, близките роднини, прокурорът, както и всеки, който има правен интерес от това, а в хипотезата на чл. 340 ал.2 от ГПК – и  органът по настойничеството, или настойникът, както и самото лице, поставено под ограничено запрещение.

Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „близки роднини“, затова то се извежда по тълкувателен път. Освен лицата, които биха били призовани към наследяване, близък роднина може да бъде и друго лице с по-далечно родство от кръга на наследниците по закон или извън него. В последния случай само родствената връзка, когато тя е по-далечна от IV степен по съребрена линия не е достатъчна да осигури легитимация на ищеца. Необходимо е близостта да бъде установена чрез преценка на действителните фактически отношения между страните. В този смисъл е постановеното определение № 691/02.12.2010 год по гр.д. № 669/2010 год на ВКС, Четвърто г.о.

Първият ищец – П.А.В. въпреки положените от него усилия и проявената служебна активност на съда, не е установил с надлежни доказателства наличие на твърдяното родство с ответницата И.В.. Не са установени и фактически отношения на близост с последната, като липсват дори твърдения в този смисъл. Напротив, в исковата молба е посочено, че за последен път между тях е бил установен контакт през 2016 год и няма никакви твърдения за наличието на предходни близки отношения и за техния характер. Поради това дори и да се приеме, че ищецът П.В. и ответницата И.В. са втори братовчеди, той не принадлежи към кръга на близките роднини, легитимирани да предявят този иск според чл. 336 ал.1, към който препраща разпоредбата на чл. 340 ал.1 от ГПК.

Липсва активна процесуална легитимация и по отношение на ищците К.К.К. и С. П. П., заместен от наследниците му В. Г. П.и П. С. П.. Те са посочени в уточняващата искова молба като семейни приятели на поставената под пълно запрещение И.В. и по дефиниция са извън кръга на лицата, имащи право да водят този иск.

Не съществува правен интерес и за Л.Б.А. и Р.П.А.. Такъв не може да бъде обоснован с факта на сключване на договор за покупко-продажба с ответницата И.В. преди поставянето й под запрещение. Както правилно е отбелязал съдът, решението за поставяне под запрещение има действие занапред от влизането му в сила. По отношение действителността на този договор вече има влязло в сила решение между страните, поради което те не могат да черпят права от евентуално позитивно решение по настоящия иск.

Ето защо настоящият състав, споделяйки изцяло мотивите на първоинстанционния съд намира, че постановеното от него определение за прекратяване на производството е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, включително и в обжалваната част за разноските. Присъждането на разноски е законна последица от постановения съдебен акт, с който се слага край на делото и зависи от изхода на спора. В случай на прекратяване на производството ответникът има право на разноски на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК. Съдът е съобразил представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от ответниците въз основа на приложените договори за правна помощ и съдействие, като се е съобразил с направеното възражение за прекомерност и е редуцирал размера на присъденото възнаграждение до минимума, предвиден в Наредба № 1. 

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.12.2018 год по гр.д. № 148/2017 год на Окръжен съд Добрич.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.