Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

121/15.07.2015 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 01.07.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 620/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 299/30.09.2014 год. по гр.д. № 500/2012 год. на Окръжен съд Добрич са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие чрез пълномощника си Н.К.М. Областен управител на Област Добрич В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу „Литекс пропърти” ЕАД гр.София с правно осн. чл. 108 от ЗС за установяване правото на публична държавна собственост и предаване владението върху следните недвижими имоти с идентификатори: ПИ № 83017.44.67 с площ от 10 821 кв.м., ПИ № 83017.44.68 с площ от 3 525 кв.м., ПИ № 83017.44. 69 с площ от 32 960 кв.м., ПИ № 83017.44.70 с площ от 5903 кв.м., ПИ № 83017.44.71 с площ от 22 407 кв.м. – всички в землището на гр.Шабла по изменението на кадастралната карта от 2006 год, одобрено със Заповед № КД-14-08-Ш-625/21.04.2008 год. на Началника на СГКК гр.Добрич, както и в осъдителната част за разноските. Въззивникът основава жалбата си на твърдения за неправилност, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението.

На първо място се оспорва извода на първоинстанционния съд, че пясъчните дюни са придобили статут на изключителна държавна собственост едва с влизането в сила на ЗУЧК, който не е бил приложим към датата на сключване на договора за замяна. Позовавайки се на чл. 18 от Конституцията на РБ, въззивникът изтъква, че легална дефиниция на понятието „крайбрежна плажна ивица” се съдържа още в §2а от ДР на Закона за държавната собственост, съгласно която в обхвата на това понятие попадат както морските плажове, така и пясъчните дюни.

На второ място се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от повелителни разпоредби на закона или когато може да се предположи, че сделката не би била сключена и без недействителните й части. В предметния обхват на договора за замяна е посочена обща стойност на имотите, което според въззивника означава, че дължимата от държавата престация включва съвкупното прехвърляне на имотите, следователно нищожността засяга цялата сделка. По отношение на имот бивш № 000562 въззивникът е посочил несъответствие между фактическите констатации, че имотът изцяло е зает от два вида дюни – подвижни и неподвижни, и крайния извод на съда за неоснователност на ревандикационния иск в частта за този имот. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът с правно основание чл. 108 от ЗС бъде уважен и по отношение на посочените имоти.

В постъпилия отговор „Литекс пропърти” ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част. Позовавайки се на доказателствената сила на представените по делото официални свидетелстващи документи – актове за държавна собственост и скици, издадени от ОСЗГ и АГКК ответникът твърди, че процесните имоти към деня на сключване на оспорената сделка за замяна са представлявали гора, следователно са били частна, а не публична държавна собственост. Те не са вещи извън гражданския оборот и сделките с тях не са нищожни поради противоречие с повелителни разпоредби на закона или невъзможен предмет.

На второ място се изтъква, че дори да се приеме, че вследствие на законови изменения имотите са придобили статут на изключителна държавна собственост, тази промяна има действие за в бъдеще и не засяга сделките, сключени преди това.

По отношение последния довод във въззивната жалба ответникът е изразил становище, че изчисляването на общата стойност на имотите, предмет на договора за замяна не означава, че те представляват обща неделима престация. Ето защо дори да е налице основание за нищожност по отношение на някой от имотите, това не влече нищожност на целия договор на същото основание.

2) Срещу решението е подадена въззивна жалба и от „Литекс пропърти” ЕАД В ЧАСТТА, с която е уважен ревандикационния иск на държавата по отношение следните недвижими имоти с идентификатори: ПИ № 83017.55.578 с площ от 16 563 кв.м., ПИ № 83017.55.579 с площ от 2 120 кв.м., ПИ № 83017.55.580 с площ от 1 008 кв.м., ПИ № 83017.55.581 с площ от 15 000 кв.м., ПИ № 83017.55.582 с площ от 10 000 кв.м., ПИ № 83017.55583 с площ от 1 000 кв.м., ПИ № 83017.55.584 с площ от 1 000 кв.м., ПИ № 83017.55.585 с площ от 1 000 кв.м., ПИ № 83017.55.586 с площ от 1 493 кв.м., ПИ № 83017.55. 587 с площ от 35 567 кв.м., и ПИ № 83017.55.588 с площ от 18 498 кв.м., всички в землището на гр.Шабла.

Въззивникът излага съображения на първо място за недопустимост, евентуално – за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част и моли същото да бъде обезсилено и производството – прекратено, или в случай, че това основание не бъде споделено от въззивния съд решението да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което предявените искове по отношение изброените имоти – отхвърлени.

Недопустимостта на решението въззивникът обосновава с липсата на право на иск от страна на ищеца по съображения, извлечени от разпоредбата на чл. 53, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗКИР. С оглед на това въззивникът счита, че ищецът е следвало първо да предяви иск за отстраняване на непълноти и грешки по реда на този закон, който се явява преюдициален по отношение иска за собственост.

Тезата за незаконосъобразност и необоснованост на решението, поддържана в условията на евентуалност, е изградена почти изцяло върху оплаквания за непълноти и неточности в заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Въпреки направеното оспорване от страна на ответника, съдът не уважил искането му за назначаване на допълнителна експертиза. Допуснатото процесуално нарушение е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, а като следствие от това – до неправилност на съдебното решение.

Постъпил е отговор от Държавата чрез министъра на регионалното развитие, в който се оспорват доводите на въззивника и се моли за потвърждаване на решението в тази му част като законосъобразно и правилно. Изтъква се, че заключението на комплексната СТЕ е изчерпателно и обективно и дава отговор на всички релевантни за спора въпроси.

Съставът на Апелативен съд намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

От доказателствата по делото, включително и тези, събрани от въззивния съд по реда на чл. 266 ал.2 от ГПК, по делото е установено от фактическа страна следното:

С договор за замяна № 244/03.06.2005 год, вписан под № 233, т.IV рег.№ 3296/06.06.2005 год на Службата по вписванията гр.Балчик, сключен съгласно Заповед № РД-49-162/18.05.2005 год на Министъра на земеделието и горите, „Джитрейд” ЕООД е придобило правото на собственост върху недвижими имоти № 000560 с площ 103,246 дка и 000562 с площ 75,614 дка по картата на възстановената собственост в землището на гр.Шабла. Към момента на замяната двата имота са били актувани като частна държавна собственост съответно с АДС № 3445/13.05.2005 и АДС № 3444/13.05.2005 год.

Със заповед № РД-18-15/29.03.2006 год на началника на СГКК гр.Добрич двата имота са разделени и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шабла, както следва:

От имот с идентификатор 83017.44.42 (идентичен със имот 000562) са формирани имоти с кадастрални идентификатори ПИ № 83017.44.67, 83017.44.68, 83017.44.69, 83017.44.70 и 83017.44.71.

От имот с идентификатор 83017.55.92 (идентичен с имот 000560) са формирани имоти с кадастрални идентификатори ПИ № 83017.55.578, 83017.55.579, 83017.55.580, 83017.55.581, 83017.55.582, 83017.55.583, 83017.55.584, 83017.55.585, 83017.55.586, 83017.55.587 и 83017.55.588.

От представените с исковата молба скици на имотите, издадени от службата по геодезия, картография и кадастър – гр.Добрич се установява, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/29.03.2006 год на началника на СГКК гр.Добрич тези имоти са нанесени с трайно предназначение на територията – горска и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора.

С договор за покупко-продажба, сключен на 18.07.2005 год под формата на нот.акт № 162, том VII рег.№ 3443, дело № 816/2005 год между „Джитрейд” ЕООД и „Лийдър” ЕООД последният придобил собствеността върху процесните имоти. Същите са били внесени като непарична вноска в капитала на „Литекс пропърти”. Апортът е извършен с акт № 295 от 05.02.2010 год, вх.рег.№ 287, вписан под № 83, т. I от 2010 год  на Службата по вписванията гр.Каварна. Тези обстоятелства не се оспорват от страните.

Съдът е приел за неоспорено и ненуждаещо се от доказване също обстоятелството, че към момента на сделките имотите са заснети по одобрената през 2006 год и изменена през 2008 год кадастрална карта на гр.Шабла в границите на горска по предназначение територия с основни кадастрални данни: трайно предназначение – горска територия и начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора ( на л.482).

Назначената при първоинстанционното разглеждане на спора  комплексна съдебно-техническа експертиза (на л.592-608 от делото) след исторически преглед на устройствените планове за процесната територия е направила следните констатации:

Съгласно лесоустройствения план от 1976 год имотите със стари номера 000560 и 000562 от землището на гр.Шабла с ЕКАТТЕ 83017 попадат и са част от подотдел 24-1, който по таксационните данни от ЛУП е пясъци.

През 1996 год същите имоти попадат, както следва:

имот № 000560 с ЕКАТТЕ 83017 е част от подотдел 24-1, който по таксационните данни на ЛУП е бряг и част от подотдел 24-2, който по таксационните данни на ЛУП е дворно място,

имот № 000562 от землището на гр.Шабла с ЕКАТТЕ № 87017 е част от подотдел 24-1, който по таксационните данни на ЛУП е бряг.

При лесоустройството на ДЛС Балчик през 2006 год тези имоти не са били обект на инвентаризация и не са отразени в ЛУП.

Експертизата е установила, че в по-голямата си част имот № 000562 (стар) е самозалесен, а на границата с плажа съществува висок бряг, който е на ниво около 2 метра над плажа. В имот № 000560 (стар) е извършено залесяване с миризлива върба и други храстови видове с цел намаляване на ерозията. Дърветата на са видима възраст 10-15 години. Границата с плажната ивица е ясно видима при огледа на място. Формираните дюни остават извън, или на границата на плажа.

Назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза (на л.773-823 от делото) е констатирала следното:

В границите на имот № 000560 (стар) се включват: малка част от плажната ивица – само в част от новообразувания имот № 83017.55.588, хълмист терен (дюни) и заравнен терен, обрасъл с треви и дребни храсти, оводнена част – сезонно мочурище, обрасло с храсти и тръстика, и водите на лагуната. Дюнни образувания са налице в малка част от североизточния ъгъл на новообразувания имот № 83017.55.578, като останалата му част е разположена върху пясъчната коса и терени, изградени от деградирали льосови отложения. В новообразувания имот № 83017.55.587 дюнните образувания са установени с по-големи площи при северната и южната му граници. В много малка част от източната имотна граница на имот № 83017.55.587 се наблюдават дюнни образувания, които са с малки площи. Останалите му части са разположени върху пясъчните отложения на косата, отделяща морето от лагуната.

Имот № 000562 (стар) попада върху льосов терен, който е извън пясъчната коса, разделяща лимана „Шабленско езеро” от морето, намира се в прибрежието на черноморския бряг, извън плажната ивица. В така описаните граници теренът е заравнен със слабо изразен хълмист харатер, който се дължи на присъствието на дюнни образувания в резултат от ветрова акумулация на пясък от прилежащата му плажна ивица.

До тези констатации експертизата е достигнала, ползвайки проекта за специализирана карта на местността, както и измервания и зърнометричен анализ на взетите проби. Крайният извод на експертите е, че границите на дюните според предоставения им от Службата към АГКК в гр.Добрич проект на специализирана карта в значителна степен не съвпадат с установеното на терена, особено що се отнася до местоположението на „сивите дюни”.

Поради констатирани несъответствия между заключенията на двете комплексни съдебно-технически експертизи, приети при първоинстанционното разглеждане на спора, въззивният съд допусна нова такава с цел устновяване точното местоположение на дюнните образувания върху процесните имоти, какъв е техният вид и граници, на какво разстояние са те от крайбрежната плажна ивица, както и навлиза ли последната в територията на имотите.

Експертзата в геоложката й част е установила, че в процесните имоти съществуват шест вида геоложки тела – морски плаж, пясъчни дюни, пясъчна коса, древночерноморска тераса, льосов терен и пясъци върху льосов терен.

Имот със стар № 000560 е разположен върху пясъчната коса, отделяща лагуната „Шабленска тузла” от морето. Пясъчната коса е широка от 166 до 277 метра и е формирана през средния и късен холоцен от Крапецкия надлъжнобрегови наносен поток, като е нараствала в посока югоизток-северозапад и е отделила морето от някогашния неголям залив, който се е врязвал в сарматските варовици на Одърската свита. Пясъчната коса е изградена от среден пясък, а в дълбочина в сондажите се разкриват глинест пясък и песъчлива глина. В имота в резултат от извършени теренни изследвания е установено наличието на морски плаж, който не е покрит от дюни и заема единствено част от територията на новообразувания имот № 83017.55.588 и не навлиза в останалите 10 новообразувани имоти. Съставен е от едър и среден пясък с високо карбонатно съдържание.

Пясъчните дюни са от вида подвижни (бели) дюни. Те навлизат единствено в част от територията на новообразувания имот № 83017.55.588 и не засягат останалите 10 новообразувани имоти. Съставени са от среден и дребен пясък.  Разположени са на разстояние от 50 до 70 метра зад морския плаж, който не е покрит от дюни и от пясъчната коса. Дължината на всяка от дюните в имот № 83017.55.588 по линията на плажната ивица към вътрешността е от 100 до 114 метра до границата на поземления имот с морето.

Останалите 10 новообразувани имоти от имот със стар № 000560 са разположени частично върху пясъчната коса. Льосов терен се установява само в най-южните участъци на крайните имоти 83017.55.578 и 83017.55.588, части от които са разположени извън границите на пясъчната коса. Льосът е прахов, макропорест, неуплътнен седимент, образуван през плейстоцена и има еолов характер. Не е дюнно образувание поради незначителното съдържание на пясъчни фракции в него и вследствие на това, че морето не е участвало в неговото формиране.

Дъното на лагуната е покрито с езерно-блатни седименти, представени от песъчливи глини и прахови глини.

В имот № 83017.55.578 се наблюдават пясъчна коса и льосов терен в западната му част, които не представляват дюнни образувания.

Имоти  № 83017.55.579, 83017.55.580, 83017.55.581, 83017.55.582, 83017.55.583, 83017.55.584, 83017.55.585, 83017.55.586 и 83017.55.587 са разположени изцяло върху пясъчната коса, която по своя генезис и структура не представлява дюнно образувание.

Имот със стар № 000562 е разположен върху льосов терен извън пясъчната коса, както и извън плажната ивица. Морският плаж, който не е покрит с пясъчни дюни е разположен непосредствено до морето и не навлиза в територията на имота. Съставен е от едър и среден пясък.

Древночерноморската тераса обхваща значителна част от територията на новообразувания имот  № 83017.44.71. Образувана е през средния холоцен в резултат от морска трансгресия, последвана от регресия, при което подводната морска тераса се е превърнала в надводна. Изградена е от льос, покрит с морски среден пясък. Древночерноморската тераса не представлява дюнно образувание, тъй като е възникнала под влияние единствено на морски фактори, без участието на вятъра.

Льосовият терен обхваща значителни части от новообразуваните имоти № 83017.44.67, 83017.44.68, 83017.44.69 и 83017.44.71. Льосът, независимо от еоловия му произход, не е дюнно образувание поради преобладаването в зърнометричния му състав на алевритови и пелитови фракции с диаметър на зърната 0,1-0,001 mm. Пясъкът, който е отложен върху льосовия терен също не представлява дюнно образувание поради своя произход и възраст. Той не е разположен върху морския плаж или непосредствено зад него, а е разделен от плажната ивица посредством льосовия терен и древночерноморската тераса.

За определяне границите на дюнните образувания върху процесните имоти и отстоянието им от плажната ивица, както и за определяне на местоположението на последната спрямо имотите, въззивният съд е назначил в състава на комбинираната съдебно-техническа експертиза специалист – инженер геодезист, който е изготвил заключение, придружено от необходимия картен материал. При изслужването му в съдебно заседание вещото лице инж.П. е уточнил, че линията на водното ниво, която е измерил на място пресича имот № 83017.55.588 и част от него – около 1 дка, е под вода. Към одобрената кадастрална карта на Шабла е прибавена т.нар. КВС – карта на възстановената собственост, според която горският фонд се нанася по действащите ЛУП (лесоустройствени планове), т.е. бившите два имота № 560 и 562 са нанесени на база одобрена КВС.

При така изяснената фактическа обстановка съставът на Апелативен съд Варна достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 108 от ЗС.

За неговата основателност е необхдимо ищецът да установи, че е собственик на имота, както и че ответникът го владее без правно основание.

Тезата на ищеца е, че договорът за замяна, сключен от праводателя на ответника, е нищожен поради противоречие със закона, респ. поради невъзможен предмет, тъй като недвижимите имоти представляват изключителна държавна собственост и са извън гражданския оборот. Въпреки, че производството срещу заличеното дружество „Джитрейд” ЕООД е прекратено в частта по иска с правно осн. чл. 26 от ЗЗД, съдът трябва да обсъди този въпрос, който е преюдицален по отношение предявения ревандикационен иск.

За да се отговори на този въпрос е необходимо на първо място да се изследва предметния обхват на чл. 18 ал.1 от Конституцията на Република България по отношение на крайбрежната плажна ивица като обект на изключителна държавна собственост.

За тълкуване на тази разпоредба са постановени решение № 19 от 21.12.1993 год по конст.д. № 11/1993 год и решение № 11 от 25.09.1997 год по конст.д. № 4/97 на Конституционния съд.

В първото от тях е дадено тълкуване на чл. 17 ал.2 от Конституцията за разграничаване на публичната собственост на държавата и общините от частната собственост. Онова, което отличава публичната от частната собственост е не само субектът, който е носител на правото на собственост, но и какви са вещите, предмет на това право и какво е тяхното предназначевие. Изтъквайки важността на обществения интерес при определяне на собствеността като публична или частна, конституционният съд е посочил, че само част от вещите, които са собственост на държавата и общините, представляват тяхна публична собственост. Конституционният съд е приел за несъмнено, че вещите, изброени в чл. 18 ал.1 от Конституцията поради важността, която имат, могат да принадлежат само на държавата и върху нея тежи конституционното задължение да не ги отчуждава. Всеобщата полза от тези обекти е до такава степен очевидна, че конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму. В този смисъл тези вещи представляват изключителна държавна собственост, но с тях не се изчерпва предметния обхват на публичната държавна собственост. Определянето на тази друга публична собственост може да стане само със закон. По-нататък в решението се казва, че Конституционният съд би иззел прерогативите на законодателя, ако се опита да разграничи публичната собственост на държавата и общините от тяхната частна собственост.

Второто цитирано тълкувателно решение по конст.д. № 4/1997 год на Конституционния съд, макар и постановено по конкретен повод, се е занимавало и в известен смисъл доразвило даденото с решението по конст.д. № 11/1993 год тълкуване, посочвайки, че изразът „определени със закон”, употребен в чл. 18 ал. 1 от Конституцията се отнася за всички изброени обекти. Тяхната важност е преценена от конституционния законодател в един порядък, в еднаква степен на важност. Затова липсва каквото и да било основание да се приеме, че изразът „определени със закон” се отнася само за някои от тях, а не за всички.

В контекста на даденото тълкуване следва да се приеме, че правния режим на черноморското крайбрежие, уреден със ЗУЧК е в пълно съответствие с Конституцията. С него не се разширява обхвата на обектите – изключителна държавна собственост, напротив – чл.6, ал.1 и 2 от закона дефинира  конституционното понятие „крайбрежна плажна ивица” като обект на изключителна държавна собственост, а обектите, изброени в ал.4, сред които морските плажове и пясъчните дюни – като публична държавна собственост.

По въпросите, отнасящи се до дефинирането на изключителната държавна собственост, поради тяхната изключителна важност, Конституционният съд се е произнесъл с тълкувателно решение №  2 от 06.02.1996 год по конст.д. № 26/1995 год. В него е изразено категоричното становище, че нормата на чл. 18 ал.1 от Конституцията съдържа изчерпателно изброяване и не може да се тълкува разширително. Изхождайки от това тълкуване, с друго свое решение № 4 от 15.06.2000 год по конст.д. № 5/2000 год Конституционният съд е приел, че понятието „бряг” е по-широко от „плаж”. Основният закон е обявил за изключителна държавна собственост не цялата крайбрежна ивица, а само нейната плажна част. Още при приемането на Конституцията от Великото Народно събрание са обсъждани двете тези – да се обяви за изключителна държавна собственост цялата крайбрежна ивица, или само плажната й част. Надделяло е второто разбиране, защото целта на тази разпоредба не е да се национализира цялата земя по крайбрежието, а да се даде възможност и на физическите и юридически лица за частна и стопанска инициатива.

От казаното дотук следва изводът, че макар Законът за устройство на черноморското крайбрежие, с който дюните са обявени за публична държавна собственост да е влязъл в сила след сключването на договора за замяна между държавата и праводателя на ответника, с него не се допълва или изменя конституционния текст на чл. 18 ал.1. Съгласно чл. 17 ал.4 от Конституцията режимът на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. В частност – това е Законът за държавната собственост, който посочва кои имоти са публична държавна собственост, а именно – съгласно чл. 2 ал.2 това са обектите и имотите по чл. 18 ал.1 от Конституцията, както и такива, определени със закон. Един от тези закони е ЗУЧК, който в чл. 6 ал.4 т.1 и 4 определя като публична собственост на държавата морските плажове и пясъчните дюни. Разпоредбата на чл. 7 ал.1 от ЗДС съдържа императивна забрана за разпореждане, както и за придобиване по давност на имоти-публична държавна собственост.

В същото време, съгласно чл. 5 ал.3 от ЗДС актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Това означава, че ако в предметния обхват на разпоредителна сделка попада имот – публична държавна собственост, макар да е актуван като частна, договорът е нищожен по отношение на този имот. Нищожността в случая е в хипотезата на чл. 26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, а именно – поради противоречие с императивна разпоредба на закона, не и по чл. 26 ал.2 пр.1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет. При сделки, сключени в противоречие със закона предметът на договора е възможен, той съществува реално, но законът изрично забранява разпореждането с него. (така – решение № 93/06.04.2012 по гр.д. № 1548/2010 год на ВКС на РБ IV г.о.)

Освен общата забрана за разпореждане с имоти - публична държавна собственост, по силата на Решение на Народното събрание от 11.07.2013 год, обн. в ДВ бр.64 от 19.07.2013 год, е наложен мораториум върху всички сделки на разпореждане и строителни дейности с държавни имоти в териториите на устройствени зони „А” и „Б” по ЗУЧК. Договорът за замяна, както и апортната вноска на процесните имоти в капитала на ответното дружество, са извършени преди влизане в сила на мораториума и следователно не попадат под неговата забрана.

При сключването на сделката са спазени изискванията на закона – имотите са били актувани като частна държавна собственост, налице е заповед на принципала за сключване на сделката, изплатена е и сумата, предвидена като разлика в цените на заменените имоти. Доколкото актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие, и ако се окаже, че част от предмета на сделката е под ударите на законовата забрана, нищожността ще засегне само тази част по арг.от чл. 26 ал.4 от ЗЗД.

С оглед казаното дотук, е важно да се разграничи частта от процесните имоти, която представлява публична, респ. изключителна държавна собственост и поради това е извадена от гражданския оборот.

Легалната дефиниция, която чл.6 от ЗУЧК дава на крайбрежната плажна ивица, я определя като обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория. Морският плаж съгласно чл. 6 ал.2 от ЗУЧК е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат от човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

От заключението на комбинираната съдебно-техническа и геоложка експертиза, прието при въззивното разглеждане на спора, се установява, че в тази категория попада само новообразуваният имот № 83017.55.588. Част от него представлява морски плаж, върху друга част има разположени пясъчни дюни, а трета част е залята от водите на Черно море. Експертизата е категорична, че останалите имоти не са засегнати от дюнни образувания, не представляват и част от крайбрежната плажна ивица, защото отстоят от нея на разстояние от 100 до 114 метра до границата на поземления имот с морето. Поземлените имоти, които представляват плажове са нанесени в КК на гр.Шабла като отделни кадастрални единици със съответните идентификатори и видно от представената карта са съседни на процесните имоти, то без да навлизат в тях.

Настоящият състав възприема така даденото заключение, въпреки наличието на някои несъответствия със заключенията при първоинстанционното разглеждане на спора, мотивирайки се по следния начин:

Вещите лица, изготвили експертизата на л. л.773-823 от делото, са работили въз основа на специализираната карта, предвидена по силата на чл. 6 ал.7 от ЗУЧК и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 16.09.2008 год на МРРБ. Тази специализирана карта не е одобрена по предвидения за това ред, поради което не е влязла в сила. Тя не е нанесена и не е станала част от одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Шабла. Този извод не се променя от представените в съдебното заседание „обединени специализирани карти и регистър”, приети с протокол № 21-276/05.06.2015 год. По същество те не представляват ново доказателство, тъй като с тях само са обединени данните от специализираните карти и регистри, изготвени през 2013 и 2014 год, но неодобрени към настоящия момент с надлежна заповед на началника на АГКК. Самите вещи лица са отбелязали в заключението си, че са констатирали съществени различия между тях и измерванията, които са направили на терена.

На второ място, за да определят пясъчните отложения като дюни вещите лица са се ръководили освен от проекта за специализирана карта, и от извършения зърнометричен анализ на взетите проби.

Назначеното от настоящия състав вещо лице – геолог опровергава тези изводи с обстоятелството, че от значение за определянето на едно пясъчно образувание като дюна е не само размерът на пясъчните зърна, който трябва да бъде в диапазона 2-0,1 mm, а не както са посочили вещите лица при първата експертиза – от 0,1 до 0,001 mm. Трябва да се съобразят и други фактори, каквито в първоначалната експертиза не са били взети предвид, а именно – произход и възраст. Дюните се образуват от комбинираното взаимодействие на море, суша и вятър. Морските плажни пясъци, коси и тераси не са дюни, защото нямат еолов произход. Дюните са пясъчни седименти с холоценска възраст, образувани около 7000-8000 години след последния ледников период и значителното понижаване на скоростта на морската трансгресия. За разлика от тях седиментите с плейстоценска възраст (10 000-18 000 години) не са дюни, независимо от техния еолов произход, защото морето не е участвало при тяхното формиране- тогавашната древна брегова линия се е намирала на около 30 км източно от съвременната. Като пясъчни дюни се идентифицират само тези образувания, които са разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж, които едновременно изпълняват и трите критерия – състав, произход и възраст.

Следва да се отбележи не на последно място, че вещото лице проф.П. е водещ специалист от национален мащаб от Научния институт по океанология и хидрология при БАН – магистър по инженерна геология и хидрогеология, доктор по океанология, д-р на географските науки, професор по морска геоморфология и палеогеография, която изучава именно плажовете, пясъчните коси, дюни и други акумулационни тела в бреговата ивица. Автор е на научни трудове в посочените области, а при изготвяне на заключението си е използвал фондовите материали на Института по океанология и на Геологическия институт на БАН – София, отразяващи проведените научни изследвания именно на конкретния регион от черноморското крайбрежие. Поради това неговата компетентност не може да се постави под съмнение.

По изложените мотиви настоящият състав възприема изцяло представеното от проф.П. заключение като обективно и компетентно дадено.

Обобщавайки всичко дотук следва да се направи извод, че обекти, представляващи изключителна държавна собственост и поради това попадащи под забраната за разпоредителни сделки, се намират единствено в новообразувания имот № 83017.55.588.  В тази част договорът за замяна се явява недействителен поради противоречие с императивна разпоредба на закона – чл.7 от ЗДС. Нищожността не засяга цялата сделка, защото предвид малкия размер на този имот спрямо общата площ на имотите е очевидно, че договорът би се сключил и без недействителната му част. По отношение на този имот сделката не е породила транслативния си ефект и праводателят на ответното дружество не е придобил правото на собственост. В тази част непаричната вноска в капитала на ответното дружество е извършена от несобственик, поради което то също не е могло да придобие правото на собственост върху нея. Предявеният иск с правно осн. чл. 108 от ЗС е основателен и доказан само в тази му част, в която първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В останалата осъдителна част решението следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен. В отхвърлителната му част решението като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

Страните са претендирали присъждане на разноски за двете инстанции, като са представили списъци на разноските.

Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 214,46 лв, съгласно приложения списък. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната част за разноските, за разликата над 29,11 лв до 5104,68 лв, и за разликата над 185,35 лв до 11 068,67 лв – юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на Държавата.

Ответникът също има право на разноски съобразно с отхвърлената част, а именно – 6897 лв за двете инстанции, съгласно приложения списък. От тази сума следва да се приспаднат присъдените в негова полза 46,76 лв, като в тази част решението бъде потвърдено, а с настоящото решение се присъдят разноски в размер на 6850,24 лв.

На осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер на 20,37 лв за първоинстанционното производство, поради което решението в осъдителната му част за разликата над този размер до 3 573,36 лв следва да бъде отменено. С настоящото решение той трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса за въззивното производство в размер на 10,19 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 299/30.09.2014 год. по гр.д. № 500/2012 год. на Окръжен съд Добрич В ЧАСТТА, с която и признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич правото на публична държавна собственост върху недвижим имот с идентификатор 83017.55.588 с площ 18 498 кв.м. по одобреното със заповед № КД-14-08-Ш-625/21.04.2008 год на Началника на СГКК гр.Добрич изменение на кадастралната карта от 2006 год на гр.Шабла и „Литекс пропърти” ЕАД е осъдено да предаде на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството владението на посочения имот.

ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич, срещу „Литекс пропърти” ЕАД гр.София за установяване правото на публична държавна собственост и предаване на владението върху следните поземлени имоти с идентификатори съгласно  одобреното със заповед № КД-14-08-Ш-625/21.04.2008 год на Началника на СГКК гр.Добрич изменение на кадастралната карта от 2006 год на гр.Шабла: ПИ № 83017.44.67 с площ от 10 821 кв.м., ПИ № 83017.44.68 с площ от 3525 кв.м., ПИ № 83017.44.69 с площ от 32960 кв.м., ПИ № 83017.44.70 с площ от 5903 кв.м. и ПИ № 83017.44.71 с площ от 22 407 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която „Литекс пропърти” ЕАД е осъдено да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич, разноски в размер на 29,11 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 185,35 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич е осъдена да заплати на „Литекс пропърти” ЕАД разноски в размер на 46,76 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА, с която „Литекс пропърти” ЕАД  е осъдено да заплати на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК държавна такса по сметката на Окръжен съд Добрич в размер на 20,37 лв за първоинстанционното производство.

ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич правото на публична държавна собственост върху следните недвижими имоти с идентификатори съгласно  одобреното със заповед № КД-14-08-Ш-625/21.04.2008 год на Началника на СГКК гр.Добрич изменение на кадастралната карта от 2006 год на гр.Шабла: ПИ № 83017.55.578 с площ от 16563 кв.м., ПИ № 83017.55.579 с площ от 2 120 кв.м., ПИ № 83017.55.580 с площ от 1008 кв.м., ПИ № 83017.55.581 с площ от 15 000 кв.м., ПИ № 83017.55.582 с площ от 10 000 кв.м., ПИ № 83017.55. 583 с площ от 1000 кв.м., ПИ № 83017.55.584 с площ от 1000 кв.м., ПИ № 83017.55.585 с площ от 1000 кв.м., ПИ № 83017.55.586 с площ от 1493 кв.м., ПИ № 83017.55.587 с площ от 35 567 кв.м. и е осъдено „Литекс пропърти” ЕАД да предаде владението им на осн. чл. 108 от ЗС, както и В ЧАСТТА, с която „Литекс пропърти” ЕАД е осъдено да заплати на Държавата разноски за горницата над 29,11 лв до 5104,68 лв, и за горницата над 185,35 лв до 11 068,67 лв – юрисконсултско възнаграждение и В ЧАСТТА, с която „Литекс пропърти” ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич държавна такса в размер на горницата над 20,37 лв до 3 573 лв,

като вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич, предявен срещу „Литекс пропърти” ЕАД гр.София на осн. чл. 108 от ЗС за установяване правото на публична държавна собственост и предаване владението върху следните недвижими имоти с идентификатори съгласно  одобреното със заповед № КД-14-08-Ш-625/21.04.2008 год на Началника на СГКК гр.Добрич изменение на кадастралната карта от 2006 год на гр.Шабла: ПИ № 83017.55.578 с площ от 16563 кв.м., ПИ № 83017.55.579 с площ от 2 120 кв.м., ПИ № 83017.55.580 с площ от 1008 кв.м., ПИ № 83017.55.581 с площ от 15 000 кв.м., ПИ № 83017.55.582 с площ от 10 000 кв.м., ПИ № 83017.55. 583 с площ от 1000 кв.м., ПИ № 83017.55.584 с площ от 1000 кв.м., ПИ № 83017.55.585 с площ от 1000 кв.м., ПИ № 83017.55.586 с площ от 1493 кв.м., ПИ № 83017.55.587 с площ от 35 567 кв.м.

ОСЪЖДА  Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Добрич да заплати на „Литекс пропърти” ЕАД с ЕИК 200627211 със седалище и адрес на управление гр.София, СО-район Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 3, представлявано само заедно от М.И.И. с ЕГН ********** и Б.Г.Г. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 6850,24 лв.

ОСЪЖДА „Литекс пропърти” ЕАД с ЕИК 200627211 със седалище и адрес на управление гр.София, СО-район Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 3, представлявано само заедно от М.И.И. с ЕГН ********** и Б.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК държавна такса за въззивното производство по сметка на Апелативен съд Варна в размер на 10,19 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)