О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

821/24.11.2015г.

     Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 24.11.2015г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 

     като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. № 620 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

            Образувано е по частна жалба на З.С.А., лично и в качеството си на законен представител на С.Б.А. и М.Б.А., подадена чрез пълномощник адв. Ц.Т., срещу определение №456/02.10.2015г. на Шуменски окръжен съд, постановено по гр.д. № 550/2015г., с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по същото дело. Твърди се, че направения от съда извод, че след като жалбоподателите са получили частично обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, същите разполагат със средства за заплащане на дължимата в производството държавна такса е неправилен и необоснован. Излага се, че по делото са представени доказателства, от които се установява наличието на предпоставките по чл.83,ал.2 ГПК към момента на подаване на искането за освобождаване от заплащане на държавни такси. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване, мотивирайки се с наличие на евентуални предположения за доходи, които молителите са имали в предходни периоди. Излага се, че с част от полученото през 2013г. обезщетение молителите са закупили жилище, с друга част семейството е върнало натрупаните многобройни заеми на значителна стойност, които са взети за да могат да се грижат и лекуват починалия Б.А. в продължение на две години и половина и за прехрана на семейството. Закупеното жилище е единствено за семейството. Молителката А. сама се грижи за две непълнолетни деца, безработна е и доходите на семейството се състоят само от наследствените пенсии на децата. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и постанови друг, с който жалбоподателите да бъдат освободени от заплащане на дължимата по предявения иск държавна такса.

     Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

     Производството пред ШОС е образувано по предявени от З.С.А., С.Б.А. и М.Б.А. искове с правно основание чл.284,ал.1 КЗ, вр. Чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника НББАЗ да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 355 794,99лв.  С исковата молба е направено искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Видно от представените доказателства във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, жалбоподателката З.А. е в трудоспособна възраст; всеки от ищците притежава по 1/3 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Шумен; представени са доказателства за размера на отпуснатите в полза на децата пенсии. В представената декларация З.А. е заявила, че не притежава друго имущество и не получава доходи от заплата, наеми, дивиденти не притежава МПС и парични влогове. Декларирала е, че сама се грижи за двете си непълнолетни деца.

В исковата молба, ищците са посочили, че през 2013г. са получили, прието от тях като частично компенсационно плащане по щета от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в общ размер от 60 471,40 евро с левова равностойност – 118 271,78лв.

При преценката за основателността на молбата за освобождаване от държавни такси и разноски по делото следва да се имат предвид доказателствата за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, характера на правния спор и всички други, констатирани от съда обстоятелства. Съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателствата за имущественото състояние, семейното положение, възраст, трудова заетост и всички обстоятелства относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса.

В случая съдът е обсъдил всички представени от ищците доказателства, от значение за материалното състояние на молителите, определил е пълния размер на държавната такса върху претендираните суми и е преценил възможността за внасянето на дължимата по производството държавна такса. Видно от текста на исковата молба, ищците са заявили, че през м. август 2013г. са приели частично компенсационно плащане, като им е била преведена сума в размер на 60 471,40евро/118 271 лева/. Жалбоподателката З.А. е в трудоспособна възраст, като не са представени доказателства за влошаване на здравословното й състояние, което да представлява пречка същата да полага труд и да реализира доходи.

В това производство са от значение имуществото и доходите на лицата, претендиращи освобождаването от държавна такса, здравословно състояние и семейно положение, трудова заетост и възраст, като смисъла на закона при освобождаването от държавна такса, е в това да не се отнема правото на гражданите да търсят по съдебен ред защита на правата си. Това е така само в случаите, когато съществуват категорични доказателства, че съответното лице е лишено от възможност да получава каквито и да  доходи, или не получава доходи не притежава имущество и парични средства и по тази причина няма финансова възможност да поема разноски в процеса, тъй като заплащането им ще го затрудни съществено. В конкретния случай установеното имуществено и финансово състояние на ищците, съпоставено с размера на дължимата държавна такса обосновава извод, че ищците разполагат с възможност да я заплатят. Съдът е взел предвид само реално получени от ищците доходи и средства към момента на предявяване на искането, а не евентуални предположения за доходи в предходни периоди.

Не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, тъй като не са установени предпоставките за това, а именно липса на достатъчно средства на ищците да заплатят дължимата държавна такса. По-скоро, предвид данните за получаване на значителна по размер сума, се установява наличие на финансови възможности в достатъчна степен така щото заплащането на дължимата в производството държавна такса да не затрудни жалбоподателите до степен да ги лиши от достъп до правосъдие.

По изложените съображения, изводът на ШОС, че не са налице основания за освобождаване на жалбоподателите от внасяне на държавна такса е правилен и постановеното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 456/02.10.2015г. на Шуменски окръжен съд, постановено по гр.д. № 550/2015г., по описа на ШОС, с което е оставено без уважение искането на З.С.А., С.Б.А. и М.Б.А. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по гр.д. № 550/2015г., по описа на ШОС.

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: