ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

847

Гр.Варна, 19.12.2014  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 19.12.2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ:Маринела Дончева

           Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 621 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по по чл. 274, ал.1 вр. чл. 121 от ГПК е и образувано по частна въззивна жалба на Н.М.Т., подадена чрез адв. Я.Н.Я., против определение № 3438 от 27.11.2014 г., постановено по гр.д. № 2629 по описа на Варненския окръжен съд за 2014 г., с което е прекратено производството по делото пред окръжен съд Варна и същото е изпратено по подсъдност на районен съд Варна.

Жалбоподателят е сочил, че определението по подсъдността е неправилно, като е молил за неговата отмяна и продължаване на производството пред Варненския окръжен съд. Изложил е съображения, че процесният иск не представлявал такъв по трудов спор по смисъла на чл. 357, ал.1 от КТ, както приел окръжния съд, тъй като отношенията на страните се уреждали от индивидуален моряшки договор за наемане на работа, имащ характер на облигационен договор за услуга. Затова отговорността на ответника не произтичала от разпоредбата на чл.200 КТ, а от разпоредбите в моряшкия договор, с които било поето задължение за заплащане на обезщетение. Евентуално дори и при положение, процесният договор да се приемел с характеристиките на трудов, спрямо него пак не следвало да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, защото те били неприложими към трудови правоотношения с международен елемен, когато страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава, какъвто бил и настоящия случай.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Ищецът Н.М.Т. е сезирал окръжния съд с иск срещу Ай Ес Ай – Интернешънъл Шипинг Енд Инвестмънт /Мениджмънт/ инк, Либерия, за заплащане на сумата от 80 000 щ.д., представляваща дължимо обезщетение за настъпила трайна неработоспособност, уговорено в индивидуален моряшки трудов договор за наемане на работа  от 06.01.2011 г. и т. 4 от Стандартните условия на работодателя, неразделна част от договора, както и за обезщетение за забава в размер на 28 920,06 щ.д., считано от 28.04.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

За да прекрати производството пред себе си и да изпрати спора за разглеждане от районния съд, по правилата за родовата подсъдност, окръжният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 104, т.4 от ГПК. В последната е предвидено, че на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Т.е. исковете по трудови спорове винаги се разглеждат от районния съд като първа инстанция, независимо от цената им.

В случая, спорът предмет на разглеждане е трудов съгласно разпоредбата на чл. 357, ал.1 от КТ, тъй като има за предмет заплащането на уговорено в трудов договор, обезщетение за трайна неработоспособност. Характерът на договора като трудов такъв не се определя само от неговото наименование като „моряшки трудов договор”, но се разкрива и от цялостното му съдържание – уговорено е престирането на работна сила от ищеца за период от седем месеца, с определено работно място, длъжност, работно време основна заплата, допълнително възнаграждение и т.н. Определящо за квалифицирането на спора като трудов е не конкретното фактическо основание на което тя е получена /в случая обезщететние/, а юридическия факт, послужил като основание за получаване на сумата, който в случая е трудовия договор /в тази насока е постановеното определение № 190 от 22.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1988/2013 г., I г.о. ВКС/. Затова възраженията на жалбаподателя, че спорът не е трудов са несъстоятелни и не се споделят от настоящата инстанция.

Доколкото ищецът е отнесъл спора за разглеждане пред българския съд, въпросът пред кое от българските съдилища той е родово подсъден, следва да бъде разрешен в съответствие с българския процесуален закон – ГПК. Доводите за приложимост на чуждо материално право от българския съд, биха имали отношение при разглеждане на спора по същество и не касаят родовата подсъдност на делото, а цитирания Кодекс за търговкото корабоплаване изобщо не е приложим в конкретния казус.

С оглед изложените съображения, като е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане на районния съд, Варненският окръжен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Апелативен съд – Варна

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 3438 от 27.11.2014 г., постановено по гр.д. № 2629 по описа на Варненския окръжен съд за 2014 г.

 

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: