Р Е Ш Е Н И Е № 45

гр. Варна, 30.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

            ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 623 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на трима от ответниците в първоинстанционното производство срещу решение № 50/03.01.14г. по гр.д. № 81/13г. на ОС-Търговище, както следва:

1. Въззивна жалба на „РОСАГРОФОНД” ООД, гр. Сливен чрез адв. М. Д. от ВАК против решението във всичките му части, вкл. и в частта за разноските. Счита се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва се решаващият извод на съда, че ищцата К. В. към момента на сключване на оспорените едностранни сделки и договорите, не е могла да разбира действията си и да ги ръководи, което води до унищожаване на всички сделки. Счита се, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза е вътрешно противоречиво и поради това неправилно, но въпреки оспорването му, съдът е отказал назначаването на повторна или тройна СПЕ единствено с довода, че вещото лице е компетентно. Наведени са подробни доводи за неправилност на заключението на в.л. д-р Б.. На следващо място се поддържа, че решаващият съд неправилно е кредитирал показанията на една група свидетели, игнорирайки тези на друга група, което е нарушение и на нормата на чл. 172 от ГПК. Претендира се отмяна изцяло на решението и отхвърляне на предявените искове. Отправено е доказателствено искане да се назначи повторна тройна или единична СПЕ с подробно описани задачи. В с.з. представител не се явява, но в писмено становище се прави изявлението, че се поддържа подадената въззивна жалба в частта му, с която са унищожени упълномощаването, направено от ищцата Великова на А.С., на преупълномощаването от С. на В.В. и на сключения от В., представлявана от В. продажба на описаните земеделски земи на дружеството-въззивник.

2. Въззивна жалба на Г.В.Т. *** против решението в частите му, с които е унищожено извършеното преупълномощаване от А.А.С. като пълномощник на К. Й. В., поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника си Й.Б.Т., в полза на Г.В.Т., с рег. номера 8500 и 8501 от 17.08.2010г. на 24-ти нотариус С. С.-Шумен; и е унищожена сключената с посоченото по-горе пълномощно прехвърлителна сделка: продажба, удостоверена с нотариален акт, вписан в СлВп в гр. Провадия вх. № 1446, том 3, акт 36, с която Т., като пълномощник на К. В. и преупълномощен от Ал. С., прехвърлил сам на себе си чрез договор за продажба, собствения на ищцата недвижим имот – дворно място в с. Цонево, община Провадия с площ от 1400 кв. м., представляващ ПИ IV-135 в кв. 12 по плана на селото, ведно с жилищната сграда от 96 кв.м. Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, както и при противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се извода на съда, че именно към процесните периоди на извършване на упълномощаванията и на сключване на прехвърлителните сделки, първоначалната ищца К. В. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Счита се, че заключението на СПЕ, обосновало този извод е неправилно и изготвено въз основа на друго експертно заключение, което не е приобщено към доказателствения материал по настоящото дело по предвидения процесуален способ. Поддържа се, че заключението на в.л. д-р Б. е некомпетентно и пристрастно, привеждайки аргументи в тази насока, извлечени от отговорите на вещото лице в с.з. и от интерпретацията на относимите към заключението доказателства. Отделно от това се счита, че съдът не е направил пълна и точна преценка на всички доказателства по делото, вкл. и на свидетелските такива. В тази връзка се счита за основателно искането за назначаване на повторна СПЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на така предявените искове. Отправено е искане за назначаване на повторна тройна СПЕ с посочени въпроси. В с.з. въззивникът поддържа лично подадената жалба, а становището си по съществото на спора развива в допълнително депозирани писмени бележки.

На горните две въззивни жалби е даден отговор на 11.03.14г. от ищцата К. В., представлявана от настойника си Й.Т., чрез адв. Г.Г. ***, с който същите са оспорени като неоснователни. Счита се, че доказателственото искане за назначаване на повторна СПЕ е недопустимо на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, а по см. на чл. 267, ал. 2 от ГПК е и неоснователно, тъй като не съществува такава необходимост.

3. Въззивна жалба от Я.В.Д. от гр. Шумен, действаща чрез адв. Б. Б. от ШАК срещу решението в частите му, с които е унищожено упълномощаването, направено от К. Й. В. на А.А.С. с пълномощно № 8498 за заверка на подписа и № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08. 2010г. от 24-ти нотариус Св. С. в гр. Шумен, защото упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си, както и е унищожена прехвърлителната сделка: продажба, извършена с нот. акт № 143, т. V, дело 778/2010 г. на заместник-нотариуса по заместване на 24-ти нотариус, на 04.11.2010г., с която ответникът А.С., като пълномощник на К. В. е продал на ответницата Я.В.Д., собствения на ищцата недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94 кв.м., заедно с изба от 50 кв.м. и с правото на строеж върху общинска земя, намираща се на ул.“Софийско шосе“ № 19, на осн. чл. 31 от ЗЗД. Счита се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /не обсъждане на всички доказателства по делото; неправилно кредитиране на част от свидетелските показания; незачитане на момента, от който е влязло в сила решението за поставяне под запрещение на ищцата; недопускане на повторна СПЕ/, нарушение на материалния закон /прието е извършването на действия по внушение, което е унищожаемост на осн. чл. 29 от ЗЗД, а не по чл. 31 от ЗЗД; неправилно е унищожен и договора за покупко-продажба, тъй като унищожаването на упълномощителната сделка, въз основа на която договорът е сключен, не води до унищожаемост и на самия договор, а последния би бил сключен без представителна власт и евентуално би бил висящо недействителен – чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто иск няма предявен/ и необоснованост. Въззивницата подробно е коментирала събрания по делото доказателствен материал и е направила своите правни изводи, относими към предмета на делото – че към датите на едностранната сделка и на договора, ищцата е била способна да се грижи за своите работи и да ръководи постъпките си. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове. Направено е искане да се допусне повторна СПЕ – единична или тройна, със същите задачи, определени от ТОС, като експерта се съобрази с всички доказателства по делото, вкл. и нотариална покана от 28.04.11г., подписана от ищцата и изложеното от вещото лице-графолог в с.з. на 04.12.13г.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от правоприемниците на първоначалната ищца К. В., починала на 21.06.14г. – наследниците й по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т. /конституирани като страни с нарочно определение на въззивния съд № 23/13.01.15г./. Въззивната жалба се счита за неосноватнелна и се претендира решението да бъде потвърдено. Оспорва се допустимостта и основателността на направеното доказателствено искане.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от Г.В.Т., с който жалбата се счита за допустима и основателна. Споделя се основателността на доказателственото искане.

В с.з. пред настоящата инстанция въззиваемите Т. и Т. поддържат чрез процесуалния си представител дадените отговори и по същество становището си за неоснователност на подадените жалби.

С цитираното по-горе определение № 23/13.01.15г. е прекратено въззивното производство по въззивната жалба на „РОСАГРОФОНД” ООД, гр. Сливен, имаща за предмет първоинстанционното решение в частите му, които не касаят сделки, свързани с придобиването от дружеството на имоти на първоначалната ищца.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Производството е било образувано първоначално пред ШОС /гр.д. № 678/12г./, а след това е продължено разглеждането му пред ТОС, по подадената от К. Й. В., действаща чрез настойника си Й.Т., против А.А.С., Я.В.Д., Г.В.Т., В.Д.В. и „Росагрофонд” ООД, гр. Сливен искова молба, като са били предявени следните обективно кумулативно съединени искове: на осн. чл. 31, ал. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на извършеното от К. В. на 17.08.10г. упълномощаване на А.С., поради това че не е могла при извършването му да разбира и ръководи действията си; на последващите упълномощавания въз основа на горното унищожаемо пълномощно, извършени от А.С. на Г.Т. също от дата 17.08.10г. и на В.В. от дата 19.08.10г.; както и на сключените въз основа на упълномощаването и последващите преупълномощавания сделки с недвижими имоти – продажба по НА № 143/04.11.10г., с която е продаден на ответницата Д. жилищен имот в гр. Шумен; продажба по НА, вписан в СВ-Провадия вх. рег. № 1446, акт том 3, акт № 36; с която е продаден на ответника Т. имот, представляващ дворно място, ведно с жилщната сграда в същото, находящи се в с. Цонево, общ. Дългопол; и на продажба по НА, вписан в СВ-Провадия вх. рег. № 3168, акт том 8, акт № 129, с която са прехвърлени на ответника „Росагрофонд” ООД, гр. Сливен описаните земеделски земи в землището на с. Цонево, общ. Дългопол; и в условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – да се постанови спрямо ответниците, че посочените по-горе три продажби не произвеждат действие за ищцата, доколкото нейните представители и лицата, с които са договаряли, са се споразумели във вреда на представляваната, договаряйки продажна цена, която значително е по-ниска от пазарната цена за съответните имоти. Наведените твърдения  в исковата молба са били, че с влязло в сила решение по гр.д. № 569/11г. на ШОС ищцата В. е била поставена под пълно запрещение, а Й.Т. е назначен от органа по настойничеството за неин настойник на 09.04.12г. Посочено е било, че при извършване на първото упълномощаване от 17.08.10г. В. макар и да не е била запретена, тя не е могла да разбира и ръководи действията си, поради което даденото на същата дата пълномощно е унищожаемо. Наведени са твърдения, че още след смъртта на съпруга си през 2005г. Великова е проявила признаци на атеросклеротична деменция, което й е пречело правилно да разбира фактите, да ги интерпретира правилно и да реагира адекватно и това състояние е била налично към 17.08.10г. Изведени са аргументи за наличието на това състояние от медицински документи и от непосредствените впечатления на лицата от нейното обкръжение, както и от заключението по проведена психиатрична експертиза по време на ДП № 1161/11г. на РУП Шумен. По тази причина се твърди, че извършеното на 17.08.10г. упълномощаване от В. на С. е унищожаемо, а освен това са унищожаеми и следващите преупълномощавания от С. на Т. и В., както и сключените въз основа на тези пълномощни договори с недвижими имоти на В.

            В предвидения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника Т., в който е изложено, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочил е, че в адвокатската му кантора го е посетил ответника С. през лятото на 2010г. и е споделил, че той и жената, с която живее на семейни начала – З., се грижат за В. и тъй като тя е много благодарна за това, е пожелала да им даде права да се разпореждат с имотите й. Поради необходимостта от снабдяване с множество документи, съветът на ответника Т. е бил В. да упълномощи С. да извърши всички тези действия от нейно име.  В. се съгласила да даде генерално пълномощно, което Т. е изготвил лично и заедно с нотариус Св. С. са посетили ищцата в дома й на 28.07.10г., където В. е потвърдила волята си и се е подписала върху пълномощното. По-късно е било изготвено от Т. по искане на С. още едно пълномощно за разпореждане с други имоти на Великова /освен тези, за които вече му била дала пълномощно/, което също било нотариално заверено в дома на В. от помощник-нотариус Юл. С. и в присъствието на С. и Т.. На същата дата 17.08.10г. С. е преупълномощил Т. с правата от последното пълномощно, за да може адвоката да се снабдява с нужните документи и да потърси купувач за земеделските земи. Т. е осъществил и действията по подготовка на документите за снабдяване на В. с констативен нотариален акт за къщата й в гр. Шумен. За закупуването на този имот е проявила интерес ответницата Д., с която Т. живее на семейни начала. На 03.11.10г. е бил съставен КНА , а на 04.11.10г. е бил сключен договора за продажба на този имот с купувач ответницата Д., като е била платена на С. сумата от 40 000лв., а на съсобственика на Великова – по-късно сумата от 15 000лв. Купувачката е заплатила и всички дължими данъци и такси за придобиването на имота, възлизащи в размер на общо 8428.40лв. поради липсата на купувач за имота в с. Цонево, самият Т. се съгласил да го купи и на 29.03.11г. е сключена сделката, по който Т. твърди, че е заплатил сумата от 6839.90лв. Относно евентуално предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД относно имота в с. Цонево, ответникът не навежда конкретни твърдения /такива са наведени за имота в гр. Шумен/. Оспорено е твърдението, че В. не е могла да разбира и ръководи действията си към датите на даване на пълномощните като аргументи за това оспорване се извличат от сключени лично от същата сделки през 2008г.

Депозиран е и отговор на исковата молба от А.С., с който последната е оспорена като неоснователна. По същество са наведени твърдения, идентични на изложените в отговора на ответника Т., но възпроизведени от неговата позиция /при идентичност и на изказа и дори шрифта на изписване на двата отговора/.

В депозирания от ответницата Д. отговор на исковата молба се поддържа, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се, че цената на закупената от нея в гр. Шумен къща на ищцата В. е на стойност 130 000лв., както и че тя и С. са договаряли във вреда на представляваната В. Твърди се, че реално платената от Д. цена по сделката е в размер на общо 69 028.40лв., тъй като на В. е платена за нейната идеална част от ¾ сума в размер на 40 000лв. /собственик на останалата ¼ ид.ч. от този имот е доведеният син на продавачката – П. В. П., на когото Д. е платила сумата от 15 000лв. на 22.02.11г./.  Местоположението на имота и неговото лошо състояние към момента на продажбата му, определят и по-ниската му пазарна цена. Влияние върху последната имало и обстоятелството, че страните по продажбата са договорили продавачката да ползва имота си от 04.11.10г. до 05.01.12г., което отново сочи, че не е налице договаряне във вреда на представляваната. Стойността на правото на ползване се оценява от ответницата на 5600лв. /по 400лв. месечно/, поради което ведно с платената цена и таксите и разноските по продажбата, общата платена цена за имота е посочената по-горе от 69 028.40лв. Оспорва се твърдението, че към 17.08.10г. (датата на упълномощаването на С.), Великова не е могла да разбира и ръководи действията си /извеждат се аргументи от представените медицински документи и извършени преди тази дата продажби от ищцата/. Твърди се, че действията по унищожаване на пълномощните и на последващите сделки са били подети от близките на В. само и единствено те да се облагодетелстват като нейни законни наследници.

Ответниците В.В. и „Росагрофонд” ООД не са депозирали отговор на исковата молба.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от 28.07.10г. /л. 7-8 от гр.д. № 678/12г. на ШОС/, че К. В. е упълномощила ответника С. с генерално пълномощно да извършва представителство пред всички държавни органи и институции /вкл. и процесуално представителство по дела/, пред търговски дружества и арендатори, както и да извършва всякакви разпоредителни сделки с недвижимите й имоти, вкл. и да договаря сам със себе си, останали й в наследство от баща й, които са подробно описани в това пълномощно. Нотариалната заверка на подписа и съдържанието е извършено от нотариус С. С., гр. Шумен.

            С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 8498/17.08.10г. и на съдържанието рег. № 8499/17.08.10г. на нотариус Св. С. /л. 50-53 от т. І на първоинстанционното дело/ В. е упълномощила ответника С. отново със същите генерални правомощия за представителство и разпореждане, но този път с нейните собствени имоти, вкл. и описания в договор за делба от 13.04.60г. и за имотите й в с. Цонево, от които подробно са описани земеделските имоти.

            На същата тази дата 17.08.10г. ответникът С. е преупълномощил с правата от последното пълномощно ответникът Г.Т. и С. З. Е., които заедно и поотделно да представляват К. Й. В. /л. 11 от делото на ШОС/, което отново е станало с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от нотариус Св. Стоилов-Шумен.

            На 19.08.10г. ответникът С. е преупълномощил с правата от пълномощното си от 17.08.10г. ответникът В.В. и М. С. М., които заедно и поотделно да представляват К. Й. В., но касаещи само недвижимите имоти, находящи се в с. Цонево и подробно описани от т. 5.1 до т. 5.13 включително /л. 12 от делото на ШОС/, което отново е станало с нотариална заверка на подписа и съдържанието на нотариус Св. С.-Шумен.

            С НА № 189, т. ІІІ, рег. № 5616, дело № 544/27.08.10г. на нотариус И. К., гр. Провадия е изповядана продажбата, с която К. В., представлявана от ответника В.В. е продала на ответното дружество „Росагрофонд” ООД, гр. Сливен подробно описаните земеделски земи в землището на с. Цонево за обща сума от 16266лв. /при данъчна оценка на имотите от общо 10 800.30лв./, която е записано, че е изплатена на продавача напълно и в брой преди подписване на акта.

            С НА № 143, т. V, рег. № 12116, дело № 778/04.11.10г. на помощник-нотариус Юл. С., действаща по заместване на нотариус Св. С., Шумен е изповядана продажбата, с която К. В., представлявана от ответника С. е продала на ответницата Д. двуетажна жилищна сграда в гр. Шумен, ул. „Софийско шоле” 19, построена върху общински ПИ, за сумата от 40 000лв., платена в брой на продавача чрез пълномощника му, при запазване на правото на ползване от продавача до 05.01.12г. Данъчната оценка на имота е била 87117.30лв. Продавачката В. се е легитимирала като собственик на имота чрез КНА № 135, т. V, рег. № 12064, дело № 770/03.11.10г., съставен от помощник-нотариус Юл. С., заместваща нотариус Св. С., гр. Шумен, съставен въз основа на Постановление от 02.11.10г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка и приложени писмени доказателства към молбата на В., действаща чрез пълномощника си А.С.. /л. 89 от делото на ШОС/. С този нотариален акт ответникът Т. е представил и доказателства за заплатени нотариална такса, данък за придобито имущество към общината, такса за вписване, установяващи плащането на суми с вносител В. и Д.. От подписаното на 22.02.11г. споразумение между Я.Д. и П. В. П. /л. 96 от делото на ШОС/ се установява, че Д. се е задължила да заплати на П. сумата от 15 000лв. в срок до 30.06.11г. за притежаваната от П. ¼ ид.ч. от описания жилищен имот в гр. Шумен. П. е поел задължение до заплащането на посочената сума, а и след това, да не препятства продажбата на имота и да не предприема действия за защита по съдебен ред. На 21.04.11г., 23.06.11г. и 30.06.11г. П. е подписал разписки върху самия договор за получаване на общо сумата от 14 900лв., декларирайки, че с получаването на последната сума счита отношенията по подписаното споразумение за окончателно уредени. Че Петров е наследник на баща си В. П. Великов, починал на 26.10.05г., наред със съпругата му К. В. – удостоверението за наследници на л. 111 от делото на ШОС.

С НА № 188, т. V, рег. № 2271, дело № 180/29.03.11г. на нотариус И. К., гр. Провадия е изповядана продажбата, с която К. В., представлявана от ответника Г. Т. е продала на Г.Т. дворно място в с. Цонево, съставляващо УПИ ІV-135, кв. 12 по плана на селото, ведно с построената в мястото жилищна сграда, за сумата от 7000лв., която е записано, че е платена в момента на подписването на договора /при данъчна оценка за имота от 6839.90лв./.

С нотариална покана с нотариална заверка на подписа от 28.04.11г. К. В. е подписала изявление, че оттегля дадените на А.С. две пълномощни от дати 28.07.10г. и 17.08.10г.

            С влязло в сила на 13.03.12г. решение № 35/22.02.12г. по гр. д. № 560/11г. на ШОС К. В. е поставена под пълно запрещение, а със Заповед № Н4/09.04.12г. на органа по настойничеството при Община Шумен за настойник на В. е назначен Й.Б.Т..

            Видно от получената на 08.01.13г. от ищцата В. чрез настойника й Т. нотариална покана, изпратена от Д., че същата е поканила В. да й заплати сумата от 4800лв., представляваща обезщетение за ползване на имота от 06.01.12г. до получаването на тази покана, както и ежемесечно обезщетение по 400лв. за в бъдеще.

От публикувани в интернет обяви в сайт shumen.home.bg, се установява, че къщата в гр. Шумен е била обявена за продажба за сумата от 130 000лв. с посочване за връзка мобилния телефон на ответника Т. /л. 98-100 от делото на ТОС/, което обявление той отрича да е направил лично, но не оспорва, че това е неговия телефон и има фирма за други дейности /протокол от 02.10.13г./.

Видно от НА № 102/19.01.08г. на нотариус П. А., гр. Нови пазар, че К. В., Й.Т., Х. Т. и С.Т., действащи чрез общ представител в лицето на Т. Р. са продали на едно физическо лице описаните земеделски земи /л. 168-170, т. І на ТОС/.

От заключението по СТЕ, изслушано от първоинстанционния съд се установява, че пазарната стойност на жилищния имот в гр. Шумен към датата на продажбата му – 04.11.10г. възлиза на 80 200лв. /за самата жилищна сграда/ и 42 600лв. – за дворното място, общо 122 800лв. Пазарната стойност към 30.03.11г. на дворното място с къща в с. Цонево възлиза на общо 14 600лв., а пазарната стойност на описаните земеделски земи в землището на с. Цонево към 27.08.10г. възлиза на общо 21 004лв. Отбелязано е, че къщата в гр. Шумен има нужда от ремонт, който по усреднени цени СМР биха възлезли на 16 000лв., а правото на ползване върху този имот за периода от 04.11.10г. до 05.01.12г. е на стойност 4912лв.

            От показанията на разпитания като свидетел нотариус Св. С. се установява, че е посещавал през 2010г. дома на К. В. и е заверил подписа й върху пълномощно за разпореждане с имоти и декларация от същата. В случая К. е казала, че е запозната с текста на пълномощното, както и че това е нейната воля, подписала се и саморъчно е написала трите си имена. В този случай свидетелят не е забелязал някаква неадекватност на В., същата да е била неориентирана или да не е разбирала действията си и постъпката си. Самата В. след прочитането на текста на пълномощното е заявила, че няма въпроси и няма възражения. Споделила, че има доверие на този човек, че отдавна го познава и затова иска да му даде пълномощно. След няколко дни нотариусът е заверявал подписите на В. върху декларации за разпореждане с имоти и отново не е забелязал да е налице някаква промяна в психическото й състояние. На 28.04.11г. в кантората на нотариуса се е явила К., водена от Х. Т. и след като самата К. е потвърдила подписите си върху показаните й от С. пълномощни, Т. е започнала да обижда В. – че е изкуфяла, че не помни, че й губи времето да я разкарва от София, че на нея й е казала едно, а на нотариуса друго. По тази причина е била и съставена и подписана от В. нотариалната покана до С. от същата дата. В. се е легитимирала пред нотариус със зеления си паспорт. Свидетелят сочи, че е имал в практиката си случаи, когато има неадекватност в поведението на явило се за участие в нотариално производство лице, което го е карало да изисква медицински документи или експертиза, но в този случай не е имал съмнения.

            Разпитаната като свидетел помощник-нотариус Юл. С. сочи, че няколко пъти е виждала ищцата, на която е удостоверявала подписа, заверявайки го под пълномощно и декларации към същото, свързани с продажбата на недвижим имот. Свидетелката помни, че е попитала В. дали е наясно със съдържанието и за какво точно дава права, и госпожата е отговорила, че е бивша учителка и попитала защо така й говорят. За удостоверяване самоличността на Великова е бил представен зелен паспорт от старите. Свидетелката не помни дали В. е задавала въпроси относно понятия от съдържанието на пълномощното.

Разпитаният като свидетел доведен син на ищцата В. – П. В. П. сочи, че от 1958-59г. я познава, когато баща му е сключил брак с нея. П. сочи, че след лятото на 2007г., когато по жалба на В. /с оплаквания, че искал да я души и убива/ на него му е било забранено да я доближава, същият е престанал да контактува с ищцата. При изповядана през лятото на 2008г. сделка в гр. Разград двамата са се срещнали при нотариус и тогава тя все още го е познавала. На два-три пъти е бъркала при изписването на имената си, съкращавала е, поради което и нотариуса я е връщал. Свидетелят споделя, че е бил много стресиран от неочакваното оплакване до полицията през 2007г., тъй като всичко е било измислено. Отношенията им преди това са били нормални, тъй като Костадинка го е отгледала, а свидетелят е бил техен послушен син. П. е лекар и преди да приключи с контактите си с К., през 2006-07г. тя му се е оплаквала, че съседки са ходели да я крадат или са влезли у тях. След жалбата до полицията П. е помолил Т. да я посещават и да полагат грижи за нея, а свидетелят се е осведомявал за състоянието на К. чрез тях.

            Свидетелката Ив. К. е била съсед на В. /живеели са в къщи, разположени една срещу/ и тя е председател на пенсионерския клуб в квартала, който пък се намира в самия двор на К.. След смъртта на съпруга си през 2005г. е започнала да посещава клуба, а впоследствие е започнала да разказва, че д-р В. я е посещавал и искал да я души, да я коли, описвайки как той лазел край леглото и други несвързани неща. После В. е започнала да се губи по улиците и свидетелката е ходила да я прибира. Хората от квартала са й пазарували, защото тя си губела парите. Свидетелката не го отдава това на лошото й зрение, а на нейната обърканост – викала за помощ в собствения си двор. Състоянието на К. се е влошило още повече и това принудило хората от квартала да извикат д-р В., а свидетелката сочи, че К. е пъдела роднините си Х. и сина й Й. Т. Това е принудило последните да се оттеглят, но оставили ключ на К. само да я наглежда. Свидетелката описва, че състоянието на В. се е влошило прогресивно, съдейки и по промяната във външния й вид – неподдържана, миришела на урина, не поддържала и никаква хигиена в къщата, където тя живеела с много котки и кучета. Загубила пълна ориентация. След появата на З. – жена от ромски произход, която обяснила, че е от Социални грижи /на което обяснение хората от квартала повярвали/, нещата се променили – къщата била изчистена, а К. била с поддържана лична хигиена. Свидетелката е била откарана от ответника С. пред нотариус, под претекст да свидетелства във връзка с подновяването на договора на З. от социалните грижи. Там тя отговорила на въпросите от кога познава К. и колко години тя е живяла със съпруга си. Свидетелката не е разбрала, че свидетелства във връзка със снабдяването на К. с нотариален акт за имота й.

            Свидетелката Д. Д. е била близка приятелка на К.. Излага, че първоначално В. е обвинила една своя близка приятелка, че й е откраднала блузата, въпреки че такава блуза въобще не е съществувала. Набедила детето на друга жена, че й е откраднало пари, отново без основание. Свидетелката сочи, че тя си е била нормална жена, но е изпадала в такива състояния, когато е твърдяла ненормални неща- че цяла нощ едни крадци й обират къщата, взели са й дрехите, чаршафите, всичко. Настъпила е промяна и във външния й вид – обличала се е със стари и скъсани дрехи, била е занемарена. Започнала да си губи ключовете и парите и хората започнали да й купуват хляб, окачвайки го пред вратата. По-късно е започнала да гледа и много котки в къщата. След идването на З. и С. /ответникът С./ нещата се променили, тъй като те започнали да я гледат и К. въпреки, че вече не познавала никого, е било добре обгрижвана. Свидетелката сочи, че К. е изпаднала в лошото състояние след 2010г., 2011г. да е било, а преди това е било по-рядко, но постепенно нещата са зачестили.

            Свидетелката Т. е работила в пенсионерския клуб от 2007г. и много често е виждала ищцата В. В началото на запознанството им през 2007г. К. е била в по-добро състояние, но след месеци или година е започнала да забравя, да не познава хората и да говори несвързани неща – че някой иска да я убие, че синът й иска да я убие, да я души, че влизат хора в къщата й и други такива. И тази свидетелка сочи на промяна в личната й хигиена и външния й вид – в началото е била чиста и спретната, сресана и с боядисана коса, а в последно време е станала занемарена. След това на моменти е започнала да не познава хората, да не знае къде се намира, а напоследък се е влошило драстично това положение. Състоянието й е влошено от 3-4 години според свидетелката. Давала е на последната 20лв. за един хляб, а при връщане на рестото не помни, че това са нейните пари. На въпроса, „Как си?”, тя или отговаряла „Добре” или се усмихвала неадекватно. Примера за хляба е от 2009г. или 2010г.

            Разпитана като свидетел е и З. А. /спомената от свидетелките по-горе Зоя, живееща с ответника С. на семейни начала/. Тя е полагала грижи за ищцата още от 2006г., но последните 4-5 години била до нея още по-близо, тъй като е нямало кой да се грижи за нея /периода 2008-2011г./. Свидетелката сочи, че К. е била почти нормална, умна и интелигентна жена. Близките й не са я посещавали, защото са били сърдити и винаги я плашели с доктора – свидетеля П. Свидетелката не е била социален работник, а помагала на К. защото тя е настоявала.

            Свидетелката Х. Т. е била омъжена за брата на К. и са били свързани с последната по сватовство. До смъртта на съпруга на К. , а и след това, като най-близки роднини именно те са поддържали връзка с нея, както и синът й Й. и съпругата му. И тази свидетелка сочи, че след смъртта на съпруга й В., е започнала някаква промяна у К. – подозрения за кражби на съседите, обвинения към доведения й син, че пълзял край леглото и искал да я души, че нарязал кабелите на пералнята и че много народ влиза и излиза от къщата. През 2007г. още, когато тя е подала жалбата до полицията против П. В., той е поискал от роднините й да я поставят под попечителство, но свидетелката сочи, че са отказали, за да не бъдат обвинени от съседите, че искат да я ограбят. През 2010г. само съседки са я наблюдавали, а грижи са полагали и Й.Т. и съпругата му, но им се е наложило да заминат за София и тогава са се настанили семейството цигани. През 2010г. Костадинка е започнала да забравя, не познавала хората, вкл. и самата свидетелка. Излага още, че К. започнала да отглежда куче и над 20 котки и 20 котенца в къщата си, храната стояла по масата и мухлясвала и когато я попитала защо иска да й купят хляб, тя отговаряла, че е забравила за храната си. През 2008г. свидетелката е завела В. на лекар и й е било изписано лекарство против склероза – сермион. Лекарства е приемала само от тази свидетелка и то нередовно.

            С.Т. е племенница на К. В. /последната е сестра на баща й Б. Т./. През 2002-2003г. К. и съпругът й В. се преместили в Шумен, а през 2005г. починал В. Свидетелката живее в София и през лятото посещава Шумен за 10-15 дни. При тези посещения винаги е навестявала леля си, тъй като с брат си Й. от деца са били емоционално свързани с нея. Счита, че липсата на починалия й съпруг е мотивирало желанието на К. да гледа котки и кучета, които са станали поне 20 и къщата и двора са заприличали на двор с животни – миришело мръсно. От една поддържана жена /”кокетка”/ К. се превърнала в развалина. И тази свидетелка сочи на отправяните от К. обвинения към съседи, че я крадат, че няма храна, въпреки че предния ден самата С. й е занесла достатъчно. Загубата на ориентация и разпознаването на хората е започнало да става проблем през 2007-2008г.

            От СГЕ се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „С уважение” в нотариално заверената покана от 28.04.11г. принадлежи на К. В. В с.з. вещото лице допълва, че не е установил някакви незакономерни промени, които да са относими към този подпис.

            От издаденото от „ОББ” АД, клон Шумен удостоверение /л. 240 от делото/ е видно, че К. В. е била клиент на банката и за периода от м. 01.08г. до м. 12.10г. същата е извършила 10 бр. тегления след представяне на документ за самоличност. Според процедурите на банката, касиерът задължително идентифицира клиента по документ за самоличност.

            С исковата молба са представени и амбулаторни листи, касаещи документирането на медицински прегледи на ищцата, първият от които е от 13.06.08г. и в него е установена анамнезата /световъртеж, лесна уморяемост след физическо натоварване/ и назначената терапия: Луцетам 800. На 29.09.05г. е издадено ЕР с диагноза „Старческа катаракта”, но и с отбелязани други заболявания едно от които е и „дегенеративна атеросклероза”. При прегледа на 02.05.11г. е констатирано ВКФ – паметови нарушения и объркана за време. Предписано е лекарството Сермион. От протокол на медицинска комисия – Специализирана психиатрична ЛКК, съставен на 23.08.11г. се установява, че Великова е с диагноза „Смесена корова и подкорова съдова деменция”. На 02.05.12г. е записано като основна диагноза „Съдова деменция”.

            Пред ТОС е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от вещото лице д-р Б., според което към момента на подписване на пълномощното от 17.08.10г. В. е страдала от психично заболяване „мозъчна атеросклероза и усложненията й – хронична атеросклеротична психоза и атеросклеротична деменция”. Последните две заболявания определят според вещото лице психично състояние, при което е налице продължително разстройство на съзнанието и нарушава потенциалната възможност на ищцата към 17.08.10г. сама да се грижи за своите работи, както и да ръководи действията си и постъпките си и да разбира съдържанието на действията, за които е дала пълномощни и какъв ще бъде техния резултат. До 18.08.10г. Великова не се е водила на отчет към психиатрична служба и не е лекувана в психиатрично заведение от невролог или психиатър. Имало е само изписано лечение с Луцетам /ноотропен медикамент/, което е вземала несистемно и в малки дози, недостатъчни да забавят напредващия атеросклеротичен процес. Вещото лице сочи още, че не е възможно да се даде точен отговор на въпроса от кой момент точно ищцата е развила заболяването до степен да не може да се грижи за своите работи и да не може да разбира и ръководи постъпките си, но сочи, че сведенията за атеросклеротичната психоза датират още от лятото на 2007г. /тогава е подадената жалба против д-р В., в която тя е документирала психотичните си изживявания/. За същия период са данните и от свидетелските показания за наличието на налудни мисли. Началото на хроничната нелекувана атеросклеротична психоза е от 2007г. и продължава до настъпването на дементното състояние, при което поради пълната личностова деградация и липсата на способност за синтетико-аналитична дейност, отпадат параноидните изживявания. Или хроничната атеросклеротична психоза плавно, без „светли” периоди преминава в атеросклеротична деменция. Поради това вещото лице сочи, че от 2007-2008г. и до момента на изслушване на заключението, В. не е могла да разбира действията си и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за своите работи. За периода от 2006-2007г. В. е имала прояви на „когнитивно нарушение”, проявни форми на които са понижена концентрация на вниманието, трудности в заучаването на нови неща, при изпълнението на мисловни задачи, понижение в социалното функциониране. В началото на заболяването, датирано от 2004-2005г., за период от 2-3 години са били налице немалки периоди от време, през които В. е разбирала постъпките си напълно. В с.з. вещото лице допълва, че към 2008г. В. е могла да има светли периоди , но към 2010г. категорично не. Посочва още, че с медикамента „Луцетам” не се лекува психозата, а само атеросклерозата. Относно удостовереното от банката за теглене на парични суми, вещото лице сочи, че лица с такова заболяване са силно внушаеми, подвластни и всеки може да ги вземе и да ги накара да теглят пари неограничен брой пъти. Те са лесно манипулируеми и освен това В. не е могла да отиде сама до банката. По същия начин и през 2008г. е могла да бъда откарана и да подпише нотариалния акт в гр. Разград пред нотариуса. Според вещото лице нотариусите, които са заверявали подписите на В. са били с недостатъчна компетентност и усет по отношение на психопатологията, което при една критичност е следвало да изпратят жената на психиатър. Експерта добавя, че различните сфери на психичния живот се засягат по различно време и в различна степен и би могло например способността за писане да не е засегната, защото при мозъчната атеросклероза не е налице корелация относно степента на засягане съотносима към всички сфери.

            От изслушаното пред въззивния съд заключение на повторната СПЕ, изготвена от вещото лице доц. П. М. се установява, че В. е страдала от „Съдова деменция. Неуточнена” (F01.9) с изразен спад на паметовите и интелектуалните годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Освен това към описаните промени се очертава и тежко усложнение на болестта с психоза при деменцията „Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство”, която се изразява със следните симптоми – налудности и зрителни сетивни измами, които качествено променят връзката на лицето с реалността. Процесът е започнал през 2005г. или по-рано, но е документиран в ЕР от 2005г. и е еволюирал до степен да изисква лечение през 2008г., което се доказва от медицинския документ от личния лекар и от свидетелските показания. И според този експерт към 17.08.10г. Великова не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи. Предвид наличието на изразена клинично деменция с психоза В. не е била в състояние да се грижи за своите работи и интереси, предвид негодността да разбира съдържанието на действията си при подписване на пълномощното. Точен отговор на въпроса за момента, от който В. е загубила годността си да се грижи за своите работи, не може да се даде, но изхождайки от доказателствата по делото и показанията на свидетелите, считано от 2005-06г. са налице изразени промени в психиката й /2005г. е решението на ТЕЛК, а през 2008г. е налице предписание за лечение на деменцията/. По тази причина вещото лице приема, че от 2005-2008г. може да се приеме, че годностите на В. са били значително ограничени, като след това те са качествено увредени и към м. 08.10г. те не са били налични. Развитието на мозъчното заболяване у В. е търпяло плавна прогресия. Видимите отклонения са от 2005г., но дискретните са най-вероятно отпреди това. Тогава са установени данните за атеросклероза, които по-късно налагат лечение. Наличието на т. нар „тъмни” и „светли” периоди може да се приеме само в началните месеци на заболяването и то по отношение на паметовите нарушения. Това не може да се приеме за разстройствата на ориентация за време, място, собствена личност. По отношение на психозата такава динамика по правило отсъства, а психозата сама по себе си е достатъчна, за да се изключи възможността за адекватно разбиране на свойството и значението на постъпките. Прилагането на Луцетам в описаните дози е могло само да забави, но не и да спре болестния процес на деменцията. Според доц. М., удостовереното от банката за теглене на пари за периода от 2008г.-2010г. , както и заключението на вещото лице-графолог, не са в състояние да се потвърди или отхвърли хипотезата за деменция. От една страна банката не дава данни дали Великова е ходила с придружител и какво е било неговото участие в тези процедури и същността на извършените банкови операции и фактическите действия и конкретното участие на ищцата в тях. От друга страна вещото лице взема предвид, че Великова е била учител по български език и литература и през целия си трудов стаж е била учителка. Това означава, че тя е имала дълбоко залегнал в психиката й стереотип на изписването на букви и думи, сред които собственото име се запазва най-дълго във времето, дори при разпад на значими базисни лексикални конструкти. Анализът само на подпис е крайно неинформативен, защото той не може да даде данни за по-сложни модели на лексикалните способности (като генериране на думи, изписване на сложни съставни изречения, логическо мислене в писмената реч, пропуски на букви в по-сложни лексикални форми, както и подредбата на писмената реч).

               От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата и настоящата инстанции доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Способността да се разбират или ръководят действията по см. на чл. 31, ал. 1 ЗЗД има отношение към нуждата от запрещение и затова ал. 2 на чл. 31 ЗЗД забранява унищожаването на договора след смъртта на лицето, освен ако приживе не е искано поставяне под запрещение. Тълкуването на двете алинеи на чл. 31 ЗЗД във връзката им една с друга води до извода, че неспособността да се разбират или ръководят действията (по см. на ал. 1) следва да се дължи на слабоумие или душевна болест, тъй като само в този случай е възможно поставянето под запрещение (съгласно чл. 5 ЗЛС). Горното, съпоставено с липсата на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД показва, че последната е налице, само когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да волеобразува по причини вън от слабоумието и душевната болест, т. е. когато е било невъзможно поставянето му под запрещение и съответно е нямало защо да бъде искано – така в Решение № 1117 от 28.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 425/99 г., II г. о., докладчик съдията Б. Б.

В настоящия случай към датите на упълномощителните и разпоредителните сделки ищцата К. В. е била дееспособна и едва с влязлото в сила на 13.03.12г. решение № 35/22.02.12г. по гр. д. № 560/11г. на ШОС тя е поставена под пълно запрещение. Това означава, че следва да се установи съобразно определения с исковата молба предмет на спора, дали към процесните дати К. В. е била неспособна да разбира или ръководи действията си, което да се дължи на слабоумие или душевна болест.

            Настоящият състав на съда изцяло кредитира двете съвпадащи си по съдържание заключения на изслушаните пред двете инстанции съдебно-психиатрични експертизи – към 17.08.10г. /датата на упълномощаването на ответника С./ първоначалната ищца К. В. не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като е страдала от съдова деменция, ведно с тежко усложнение на болестта с психоза - „Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство”. Дискретните прояви на деменцията са от преди 2005г., но през посочената година е налице констатирането на заболяването в експертното решение на ТЕЛК, а през 2008г. е назначено и лечение с медикамента Луцетам, който вещите лица определят като такъв влияещ върху атеросклерозата, но не и върху психозата. Еднозначни са свидетелските показания на лицата с непосредствени и многобройни впечатления от поведението на К. В. за един продължителен период от време – отпреди 2005г. и до 2012г. Това са нейните съседки и приятелки – св. К. и Д. Д. Същите сочат, че от една спретната и чиста, добре поддържана жена, В. се е превърнала в занемарен, неориентиран за пространството и себе си безпомощен човек. Началните видими признаци на заболяването са били непосредствено след смъртта на съпруга й В. през 2005г. – споделените психотични изживявания за това, че някой я краде /в началото било на несъществуваща блуза, а след това пари от детето, което й е помагало/. Този процес на психичното усложнение е еволюирал и през 2007г. вече е намерил израз в жалбата на В. до полицията против доведения й син д-р В. /с твърдения на факти, показващи симптомите на налудността - зрителни сетивни измами/. Показанията на посочените две свидетелки изцяло се допълват и подкрепят и от показанията на св. Т. /с впечатления от 2007г./, както и от св. П. В. П. Такива са и впечатленията на разпитаните като свидетели Х. и С. Т. /макар и последните свидетелки да са пряко заинтересовани от изхода на това дело, то показанията им се потвърждават изцяло от изложеното от посочените по-горе свидетелки/. Отделно от горното, показанията на свидетелите за прогресиращото влошаване на състоянието на В. се допълва от медицинските документи по делото – ЕР на ТЕЛК от 2005г., амбулаторните листи от 2008г. Поради тази причина и съдът изцяло възприема заключенията на експертите, че началото на хроничната нелекувана атеросклеротична психоза е от 2007г. и продължава до настъпването на дементното състояние, при което поради пълната личностова деградация и липсата на способност за синтетико-аналитична дейност, отпадат и параноидните изживявания. Или хроничната атеросклеротична психоза плавно, без „светли” периоди, преминала в атеросклеротична деменция. При последната е вече налице пълната дезориентация на В., за което много ясно сочат и показанията на свидетелите – била е в двора си и е викала за помощ, без да знае къде се намира, търсела ключовете си и никога не можела сама да си отключи, събирала храна и мислела, че няма такава, отглеждала животни и изпаднала в пълна безпомощност на състоянието си до степен, че е приела грижата на непознатите й хора от ромски произход, гонейки близките си роднини, а по-късно – и не познавала никого.

            Потвърждение на постепенното и прогресиращо развитие на болестта се намира и в изложеното от св. Т., която посочва, че при запознанството им през 2007г. В. все още е могла да се ориентира и да води нормален живот, но след няколко месеца или година са започнали проявите на обърканост и неадекватност. Свидетелят д-р В. също посочва, че през 2008г., когато са се явили пред нотариуса в гр. Разград /В. е била доведена от други хора с автомобил/, ищцата е грешила на няколко пъти името си при изписването му върху нотариалния акт и поради тази причина нотариусът я е връщал. Следователно, най-късно до края на 2008г. е налице развитието на това мозъчно заболяване с неговото усложнение /органичното налудно (шизофреноподобно) разстройство/, което не й е позволявало да разбира и ръководи постъпките си /както посочва в.л. М. - което качествено е променило връзката на лицето с реалността/.

            Горното не се разколебава от показанията на разпитаните като свидетели нотариус С. и помощника му С., тъй като те не излагат данни за конкретно проведен пълноценен разговор с В. в деня на нотариалните заверки, а единствено, че тя е потвърдила, че разбира съдържанието на прочетения й документ и споделила, че е била учителка.

Заключенията на експертите не се разколебават и от констатацията на вещото лице-графолог, че не е констатирал някаква промяна в подписа на лицето, тъй като, както подробно посочва вещото лице доц. П. М., К. В. тъй като е била учител по български език и литература е имала дълбоко залегнал в психиката й стереотип на изписването на букви и думи, сред които собственото име се запазва най-дълго във времето, дори при разпад на значими базисни лексикални конструкти. Анализът само на подпис е крайно неинформативен, защото той не може да даде данни за по-сложни модели на лексикалните способности. Това заключение е въз основа на специално поставения от съда въпрос и следва да се приеме, тъй като и в тази насока двете заключения на СПЕ съвпадат – така в.л. Б. е посочила, че различните сфери на психичния живот се засягат по различно време и в различна степен и би могло например способността за писане да не е засегната, защото при мозъчната атеросклероза не е налице корелация относно степента на засягане съотносима към всички сфери.

Отделно от това и двамата експерти независимо един от друг посочват, че явяването на В. в банката за изтегляне на парични суми е било възможно /при категоричното становище, че тя сама не е могла да се придвижи до банковия офис/, тъй като лицата с тези заболявания са силно манипулируеми, подвластни, поддаващи се на внушения и могат да изпълнят съхранени в психиката им стереотипи на поведение. Следва да се допълни и още нещо - че в издаденото от банката удостоверение е записано, че 10-те тегления на суми от В. са общо за периода от м. януари 2008г. до м. 12.10г., т.е. не е известно как в рамките на този период са били разположени във времето тези посещения, тъй като е възможно повечето да са били през 2008г. и единичен случай да е към края на посочения период. Конкретни данни за това липсват, а както се посочи и по-горе, заболяването на ищцата се е характеризирало с плавна прогресия.

И така, ищцата В. е страдала от мозъчна болест, която към 17.08.10г. е препятствала годността й да разбира и ръководи действията си, поради което е и налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и упълномощителната сделка, оформена в пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 8498/17.08.10г. и на съдържанието рег. № 8499/17.08.10г. на нотариус Св. С., с което В. е упълномощила ответника А.С. е унищожаемо. Първият предявен конститутивен иск е основателен и тази едностранна сделка следва да се унищожи.

            На настоящият състав на съда е известна по-старата (незадължителна) съдебна практика, изразена и в решение № 132/2001г. на ВКС, ІІ г.о. (Бюлетин на ВКС, 2001г., № 6, стр. 28) и решение № 1170/29.12.08г. по гр.д. № 4948/07г. на ВКС, І г.о., приемаща, че пълномощникът извършва правни действия от името и по волята на упълномощителя, поради което ако волята на представлявания е опорочена, от същия порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника.

            Налице е обаче актуална и задължителна съдебна практика, изразена в решения по чл. 290 и сл. от ГПК, съобразно която договорът, сключен при липсата на надлежна представителна власт е относително недействителен, тъй като правните действия извършени без представителна власт могат да бъдат потвърдени от мнимо представлявания, поради което е налице висяща недействителност по сделката – до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена – чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (така решение № 249/23.07.10г.по гр.д. № 92/09г. на ВКС, ІV г.о и решение № 113/31.05.12г. по гр.д. № 1677/10г. на ВКС, ІV г.о.). Така е процедирал ВКС в правораздавателната си дейност при произнасяне с Решение № 223 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В. Р.

От горното следва да се приеме, че порокът на упълномощителната сделка не може автоматично да се прехвърли и отнесе по същия начин и към последващите сделки, сключени въз основа на това опорочено упълномощаване. В този смисъл е и приетото в доктрината - така проф. М. П. в „Недействителните сделки в практиката на ВС и ВКС на Република България”, сп. „Съвременно право”, 2002, № 2, стр. 94, споделено и от Таня Йосифова в „Мнимо представителство”, изд. „Сиби”, 2005г., стр. 72-73.

            Изложеното по-горе означава, че извършените след първото упълномощаване от 17.08.10г. сделки, /едностранни и двустранни – изпълнителни такива/ с унищожаването му на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, са сключени без представителна власт /отпаднала с обратна сила поради унищожаването на упълномощаването от В. на С./, поради което същите са висящо недействителни до потвърждаването им, а при липсата на такова потвърждаване /ясно и недвусмислено изразено чрез предявяването на настоящата искова молба и при липсата на данни за предхождащи тази искова молба действия по упражняване на правото на потвърждаване/ - нищожни.

            Изхождайки от така изложената теза и отнесено към предявените по настоящото дело искове следва да се приеме, че нито извършените на 17.08.10г. и на 19.08.10г. преупълномощавания от мнимия представител С., нито сключените въз основа на унищоженото пълномощно или въз основа на последващите преупълномощавания разпоредителни сделки са унищожаеми. Те са недействителни поради липсата на представителна власт на осн. чл. 42, ал. 2 от ГПК, а поради липсата на потвърждаване - нищожни. Предявените искове за унищожаването им следва да се отхвърлят, а поради липсата на предявен иск за прогласяване на нищожността им, съдът не следва да се произнася по тази нищожност по настоящото дело. Разбира се това може да стане в отделно производство, инициирано от ищците по настоящото дело чрез предявяването на нарочни искове при евентуално влизане в сила на настоящото решение.

            Горния резултат обуславя процесуалното задължение на настоящият съд да се произнесе по основателността на предявените в евентуалност искове по чл. 40 от ЗЗД – че атакуваните три продажби не произвеждат действие за ищцата, доколкото нейните представители и лицата, с които са договаряли, са се споразумели във вреда на представляваната, договаряйки продажна цена, която значително е по-ниска от пазарната цена за съответните имоти. Тази материално-правна норма обаче дава защита на упълномощителя против съзнателните действия на представителя, които са свързани с намерението да увредят представлявания, при наличието на споразумяване с третото лице във вреда на представлявания (като е без значение кого са целили да облагодетелстват със споразумението си тези лица). Тази хипотеза обаче предпоставя едно действително упълномощаване като едностранна правна сделка и наличието на надлежна представителна власт. В настоящия случай с унищожаването на първата упълномощителна сделка от 17.08.10г. с обратна сила отпада представителната власт и защитата против основаните на тази отпаднала представителна власт действия на мнимия представител е съобразно чл. 42 от ЗЗД. Предявените в евентуалност искове са неоснователни и следва да се отхвърлят без да се изследва изобщо наличието на останалите предпоставки на нормата на чл. 40 от ЗЗД – дали е налице договаряне на представителите с купувачите и това да е във вреда на ищцата.

            По разноските.

На първо място следва да се вземе предвид, че ищцата е била освободена от заплащането на такси и разноски по делото с определение № 632/22.11.12г. по гр.д. № 678/12г. на ШОС. Освобождаването по чл. 83, ал. 2 от ГПК е спрямо конкретното физическо лице, за което е признато, че няма достатъчно средства да ги заплати – в случая следва да се приеме, че освобождаването касае единствено първоначалната ищца К. В. и това освобождаване е продължило до момента на нейното участие по делото като ищец /до нейната смърт/. След тази дата, освобождаване на правоприемниците на починалата ищца от заплащането на такси и разноски по делото не е налице. Същите обаче не са предприели процесуални действия, които да са обвързани с плащането от самите тях на такси и разноски. Доказателства за заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. Б. не са представени /л. 88 от делото на ТОС/.

Заплатените от бюджета на съда разноски за сметка на ищцата В. обаче, които се отнасят към уважения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД против А. С. за пълномощното от 17.08.10г., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да се присъдят в полза на съда и същите възлизат в размер на 310лв. по изслушаната съдебно-психиатрична експертиза пред ТОС. В полза на съда следва да се присъди и сумата от 80лв., представляваща ДТ за уважения неоценяем иск против С..

Ответникът Г. Т. в отговора на исковата си молба е отправил искане за присъждане на разноските по делото, но представените доказателства за извършването на такива /за призоваване на свидетели и за издаване на съдебно удостоверение пред ОББ - л. 58 и л. 164/, не касаят отхвърлените против него искове, а единствено уважения против С. иск. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на Т. следва да се присъди сумата от 220лв., представляваща заплатената за настоящата инстанция ДТ.

Отправено е искане за присъждане на разноските и от ответницата Д. пред ТОС /с отговора на исковата молба/, като представените доказателства са за заплащането на сумата от 125лв. по СТЕ /л. 54/, касаеща иска по чл. 40 от ЗЗД. Тази сума следва да й се присъди за първата инстанция. Пред настоящата инстанция отново са претендирани разноски с въззивната жалба, но в представения списък на разноските претендираната сума е в размер на 254лв. и касае СПЕ, което е относимо само към уважения първи иск. След като не са поискани други разноски, такива не следва да й се присъждат.

Въззивното дружество „РОСАГРОФОНД” ООД въпреки извършването на разноски пред настоящата инстанция, не е отправило искане за присъждане на такива нито за първата, нито за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да му се присъждат.

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/03.01.14г., постановено по гр. д. 81/13г. на ОС-Търговище, В ЧАСТТА, с която е унищожено извършеното упълномощаване от К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН **********,*** на А.А.С.,***, ЕГН **********, осъществено с пълномощно рег. № 8498 за заверка на подписа и рег. № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08.2010г. от 24-ти нотариус Св. С. в гр. Шумен, тъй като упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си, по иска на К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН ********** /починала на 21.06.14г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т./ против А.А.С., на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

            ОТМЕНЯ решение № 50/03.01.14г., постановено по гр. д. 81/13г. на ОС-Търговище В ЧАСТИТЕ, с които са унищожени последващите упълномощавания извършени от А.А.С. на Г.В.Т. ***, ЕГН **********, адрес КС Херсон № 9, вх.3, ет. 3, ап. 30, с рег. номера 8500 и 8501 от 17.08.2010 г. на 24-ти нотариус Св. С., гр. Шумен и на В.Д.В.,*** и № 8654 от 19.08.2010 г. отново на 24-ти нотариус Св. С., гр. Шумен, както и са унищожени и сключените С ЦИТИРАНИТЕ ПО-ГОРЕ ПЪЛНОМОЩНИ прехвърлителни сделки: Продажба, извършена с нот. акт № 143, т. V, дело 778/2010 г. на заместник-нотариуса по заместване на 24-ти нотариус, на 04.11. 2010 г., с която е ответникът А.С., като пълномощник на К. В. е продал на ответницата Я.В.Д., собствения на ищцата недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94 кв.м., заедно с изба от 50 кв.м. и с правото на строеж върху общинска земя, намираща се на ул.“Софийско шосе“ № 19; продажба, удостоверена с нот. акт вписан в СлВп в гр. Провадия вх. № 1446, том 3, акт 36, с която ответникът Т., като пълномощник на К. В. и преупълномощен от Ал. С., прехвърлил сам на себе си чрез договор за продажба, собствения на ищцата недвижим имот – дворно място в с. Цонево, община Провадия с площ от 1400 кв. м., представляващ ПИ IV-135 в кв. 12 по плана на селото, ведно с жилищната сграда от 96 кв.м.; продажба,  извършена на 27.08.2010 г., с нот. акт № 129, том 8 – Служба по вписванията при Провадийски РС, с която В.  Д.В., като пълномощник на ищцата продава на  „Росагрофонд“ ООД гр. Сливен, собствените на ищцата земеделски имоти, в землището на с. Цонево, община Провадия, а именно:  имот № 611053 с площ от 5,5 дк., 604079 с площ от 5,5 дк., № 604007 с площ от 7 дк., № 613007 с площ от 3 дк. № 615081 с площ от 4,6 дк., № 607019 с площ от 12,001 дк., № 617060 с площ от 5,5 дк., № 616067 с площ от 5,398 дк., № 610125 с площ от 8,5 дк., № 042015 с площ от 4 дк., № 626015 с площ от 5 дк. и № 040037 с площ от 3 дк., , КАКТО И ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ /в тази част решението е било изменено с определение № 346/21.10.14г. по ч.гр.д. № 4507/14г. на ВКС, ІІ г.о./ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН ********** /починала на 21.06.14г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т./ против А.А.С., ЕГН ********** *** и Г.В.Т.,***, за унищожаване на извършеното преупълномощаване, оформено в пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. 8500 и на съдържанието – с рег. № 8501 от 17.08. 2010 г. на 24-ти нотариус Св. С., гр. Шумен, тъй като упълномощителката К. Й. В. не е могла да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН ********** /починала на 21.06.14г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т./ против А.А.С., ЕГН ********** *** и В.Д.В., ЕГН ********** ***, за унищожаване на извършеното преупълномощаване, оформено в пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. 8653 и на съдържанието – с рег. № 8654 от 19.08.2010г. на 24-ти нотариус Св. С., гр. Шумен, тъй като упълномощителката К. Й. В. не е могла да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН ********** /починала на 21.06.14г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т./ против Я.В.Д., ЕГН ********** ***, за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 143, т. V, рег. № 12116, дело № 778/04.11.10г. на помощник-нотариус Юл. С., действаща по заместване на нотариус Св. Стоилов, рег. № 24, гр.Шумен, с който К. Й. В., действаща чрез пълномощника си А.А.С., упълномощен с пълномощно с рег. № 8498 за заверка на подписа и рег. № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08. 2010 г. от 24-ти нотариус Св. С. в гр. Шумен , продала на Я.В.Д., собствения си недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 94 кв.м., заедно с изба от 50 кв.м. и с правото на строеж върху общинска земя, намираща се на ул.“Софийско шосе“ № 19, тъй като упълномощителката К. Й. В. не е могла да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, КАКТО И ПРЕДЯВЕНИЯТ В ЕВЕНТУАЛНОСТ иск за прогласяване нищожността на този договор на осн. чл. 40 от ЗЗД поради договаряне на представителя на ищцата и купувача във вреда на представляваната, договаряйки значително по-ниска продажна цена от пазарната такава за имота.

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН ********** /починала на 21.06.14г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т./ против Г.В.Т.,***, за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 188, т. І, рег. № 2271, дело № 180/29.03.11г. на нотариус И. К., рег. № 225 на НК, гр. Провадия, с който К. Й. В., представлявана от Г.В.Т., преупълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. 8500 и на съдържанието – с рег. № 8501 от 17.08.2010 г. на 24-ти нотариус Св. С., гр. Шумен, е продала на Г.В.Т. дворно място в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, цялото от 1400 кв.м., съставляващо УПИ ІV-135, кв. 12 по плана на селото, ведно с построената в мястото жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м., тъй като упълномощителката К. Й. В. не е могла да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, КАКТО И ПРЕДЯВЕНИЯТ В ЕВЕНТУАЛНОСТ иск за прогласяване нищожността на този договор на осн. чл. 40 от ЗЗД поради договаряне на представителите на ищцата и купувача във вреда на представляваната, договаряйки значително по-ниска продажна цена от пазарната такава за имота.

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Й. В., от гр. Шумен, ЕГН ********** /починала на 21.06.14г. и заместена в хода на производството от наследниците си по закон Й.Б.Т. и С.Б.Т./ против „РОСАГРОФОНД” ООД, ЕИК 200729272, гр. Сливен, ул. „Г. Гюлемезов”, № 7, за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 189, т. ІІІ, рег. № 5616, дело № 544/27.08.10г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, гр. Провадия, с който К. Й. В., представлявана от В.Д.В.,  преупълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. 8653 и на съдържанието – с рег. № 8654 от 19.08.2010г. на 24-ти нотариус Св. Стоилов, гр. Шумен, е продала на „РОСАГРОФОНД” ООД, ЕИК 200729272, гр. Сливен, собствените си земеделски имоти, находящи се в землището на с. Цонево, община Провадия, с ЕКАТТЕ 78519, а именно: ПИ с площ от 8.500 дка, съставляваща имот № 610125, ПИ с площ от 3.000 дка, съставляваща имот № 613007, ПИ с площ от 7.000 дка, съставляваща имот № 604007, ПИ с площ от 4.000 дка, съставляваща имот № 042015, ПИ с площ от 5.500 дка, съставляваща имот № 604079, ПИ с площ от 12.001 дка, съставляваща имот № 607019, ПИ с площ от 5.500 дка, съставляваща имот № 611053, ПИ с площ от 4.600 дка, съставляваща имот № 615081, ПИ с площ от 5.398 дка, съставляваща имот № 616067, ПИ с площ от 5.000 дка, съставляваща имот № 616115, ПИ с площ от 5.500 дка, съставляваща имот № 617060, ПИ с площ от 5.000 дка, съставляваща имот № 626015 и ПИ с площ от 3.000 дка, съставляваща имот № 040037, тъй като упълномощителката К. Й. В. не е могла да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, КАКТО И ПРЕДЯВЕНИЯТ В ЕВЕНТУАЛНОСТ иск за прогласяване нищожността на този договор на осн. чл. 40 от ЗЗД поради договаряне на представителите на ищцата и купувача във вреда на представляваната, договаряйки значително по-ниска продажна цена от пазарната такава за имотите.

ОСЪЖДА А.А.С.,***, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Окръжен съд-Търговище сумата от общо 390 /триста и деветдесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА Й.Б.Т., ЕГН ********** *** и С.Б.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на Г.В.Т.,*** сумата от 220 /двеста и двадесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляващи разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Й.Б.Т., ЕГН ********** *** и С.Б.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на Я.В.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 125 /сто двадесет и пет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи направените пред първата инстанция разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: