Р Е Ш Е Н И Е № 36

гр. Варна, 17.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                     ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 625 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на „ФАЙТ-2” ЕООД, гр. Варна срещу решение № 1334/02.07.2015г., постановено по гражданско дело № 1612 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове за собственост съответно против „НУР ИНВЕСТ” ООД, гр. Варна /относно недвижим имот, представляващи реални части от хотел, построен в гр. Варна, бул."Сливница" №10 върху дворно място, представляващо УПИ VІІІ-8 в кв.175 по плана на трети микрорайон, а именно: РЕЦЕПЦИЯ, находяща се на първия /партерен/ етаж от хотела с площ от 14 кв.м., ОФИС и тоалет с предверие, находящи се на първия /партерен/ етаж с площ от 18 кв.м., ЦЕЛИЯТ ПЕТИ ЕТАЖ на хотела с площ от 214,35 кв. м, състоящ се от четири апартамента, заедно с 39,90 кв. м. обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; ЦЕЛИЯТ ШЕСТИ ЕТАЖ от хотела с площ от 192,70 кв.м., състоящ се от три апартамента и камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; ЦЕЛИЯТ СЕДМИ ЕТАЖ от хотела с площ от 192,70 кв.м, състоящ се от три апартамента и камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м. обслужващи ид.ч. от общите части на сградата и ЦЕЛИЯТ ОСМИ ЕТАЖ от хотела с площ от 192,70 кв.м., състоящ се от камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м. обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; и против „САФАРИ" ООД гр. Варна, при участието на трето лице помагач М.А.С. *** на страната на „САФАРИ" ООД /относно недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул.”Сливница" 10, представляващ 78,5/209,38 кв.м ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.192.1.2, представляващ по предходен документ за собственост трети етаж /втори надпартерен/ с кота +6.08, представляваща хотел с нощен бар, лоби бар и рецепция, целият със застроена площ от 209,38 кв.м., предназначение на самостоятелния обект в сградата, ведно с 4.39754 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 и от отстъпено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.1508.192 по плана на трети подрайон на Варна/. В жалбата се поддържа, че решението е валидно и допустимо, но неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се тезата, изразена и в исковата молба, че след осъществената промяна по време на строителството относно предназначението на самата сграда и без промяна в нейния застроен обем, то между ищцовото дружество и И. Ж. И. се е породила съсобственост по отношение на един нов единен обект на правото на собственост - хотел. Всякакви други обекти, които могат да бъдат обособени впоследствие при условията на последващо преустройство и/или промяна на строителството са без значение. В тази връзка се оспорва извода на ВОС, че всички етажи над приземното ниво от сградата са имали статут на самостоятелни обекти към момента на въвеждането на сградата в експлоатация. Това е в противоречие с предвижданията на одобрения за промяна по време на строителството инвестиционен проект. Счита се, че неправилно съдът е кредитирал заключенията на СТЕ, които са се съобразили изцяло с данните за нанесените в КК самостоятелни обекти в сграда, а не е извършил самостоятелна проверка, съобразявайки законоустановените критерии за нанасянето на даден обект като самостоятелен – чл. 44, ал. 1 от ЗКИР /строителните книжа, актовете за собственост или чрез описание на място/. Тезата на въззивника е, че след като между „Файт-2” ЕООД и И. Ж. И. е възникнала съсобстваност по отношение на целия хотел, то и с продажбата, оформена с НА № 18, т. І, дело № 18/2004г., се е стигнало до подялба на цялата вещ, което е станало обаче с едностранни действия на единия съсобственик и без съгласието на другия. Това е довело до нищожност на тази сделка. Поддържа се, че са били доказани и твърденията на ищеца за нищожност на тази сделка и поради противоречието й на закона и невъзможността на нейния предмет /чл. 202 от ЗУТ/. В тази връзка се поддържат релевираните и пред ВОС твърдения за нищожност на административния акт, представляващ одобряване на проекта за доброволна делба от 15.01.04г. /поради липсата на писмено заявление от всички съсобственици и отсъствието на качеството „възложител” по смисъла на ЗУТ у лицето ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” към посочения момент/. Освен това е налице несъответствие на датата на този административен акт с датите на становищата от съответните органи по подготовката на проекта за делба. Предмет на посочената сделка са били реални части от самостоятелен обект - хотел, което е било недопустимо поради невъзможността за самостоятелното им юридическо съществуване като самостоятелни обекти на правото на собственост, а отделно от това и поради невъзможността „остатъка от вещта” след разпореждането да има такова самостоятелно съществуване. Оспорва се и твърдението на ответника „НУР ИНВЕСТ” ООД, с което е релевирано в условията на евентуалност и придобивно основание, касаещо придобиването на идеална част от цялата сграда-хотел чрез конверсия на сделката по НА № 18, т. І, дело № 18/2004г. или чрез придобиване по давност. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените отрицателни установителни искове за собственост, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

            В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба от всеки от ответниците „НУР ИНВЕСТ” ООД и „Сафари” ООД, както и от третото лице помагач на последното дружество – М.А.С.. В същите въззивната жалба е оспорена като неоснователна. По същество се поддържат тезите, релевирани и пред първата инстанция. Претендират потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. В определения от съда срок въззиваемата страна „НУР ИНВЕСТ” ООД чрез процесуалния си представител е депозирало писмена защита, в която поддържа съображенията за неоснователност на иска, вкл. и позовавайки се новоприетите пред въззивната инстанция писмени доказателства, касаещи нанасянето в КККР дялове І и ІІ по одобрения проект за разделяне на сградата като самостоятелни обекти – с идентификатор 10135.1508.192.1.10 и 10135.1508.192.1.11.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното по отношение на предявените искове и становищата и доводите на страните:

            Наведените твърдения за наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи правния интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост /съгласно изричното уточнение с молба от 15.05.14г., депозирана по т.д. № 766/14г. на ВОС/ спрямо всеки от двамата ответници /първоначално предявени в условията на обективно кумулативно съединяване с иска за делба на цялата административно-жилищна сграда, представляваща хотел, състоящ се от 25 хотелски стаи, 4 камериерски офиса, фоайе, рецепция, лоби бар и нощен бар, склад за мръсно бельо и бойлерно помещение, представляващ самостоятелен обект в І-ви етап от административно-жилищна сграда, изградена в УПИ VІІ-8, кв. 715 по плана на 3-ти микрорайон на гр. Варна – гр.д. № 902/14г. на ВРС, VІІІ с-в / са били, че ищцовото дружество е съсобственик на този хотел, придобивайки собствеността чрез реализиране на правото на строеж за построяване на сградата върху описания поземлен имот, в който пък притежава 244/514 ид.ч. от правото на собственост. Реализирането на грубия строеж е станало към 05.12.98г., когато се счита, че е възникнала етажна собственост върху търговската част на административно-жилищната сграда между ищцовото дружество и И. Ж. И., на когото преди това дружеството е продало правото на строеж за отделни обекти, проектирани в предвидената за построяване сграда в административно-търговската й част. Предназначението на търговската част от сградата е било променено през 2002г. по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ в хотел, нощен бар, лоби бар и магазини и като такива самостоятелни обекти /хотел и два магазина/ е въведена в експлоатация през 2003г. Поради това се поддържа, че е възникнала съсобственост между ищцовото дружество и И. Ж. И. върху новите общо 3 самостоятелни обекта /един хотел и два магазина/ в съотношение, равно на площта на бившите самостоятелни обекти на отделните собственици, към сбора от площта на всички обекти в сградата, или при квоти – за И. И. 5.6262% ид.ч. от правото на собственост и за „Файт 2” ЕООД – 94.3737% ид.ч. от правото на собственост. Именно поради последното се поддържа, че сключения с НА № 18/22.01.2004г. договор за продажба между ищцовото дружество и ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” на реални части от хотела е нищожен поради нарушение на чл. 202 от ЗУТ /изповядана при липса на одобрен инвестиционен проект за продадените като обособени части от хотела и липса на удостоверение на районната администрация/, нищожен поради невъзможен предмет – тъй като нито продадените реални части, нито останалите след продажбата реални части от този хотел могат да имат юридическа самостоятелност /и поради липсата на възможността да изпълняват самостоятелна функция по своето предназначение – да бъдат общодостъпно място за подслон, което предлага основни и допълнителни услуги, свързани с пребиваването на гостите, каквато е функцията на един хотел, който не е апартаментен или студиен тип/. Поддържа се, че посоченият договор е нищожен и поради липсата на съгласие от страна на другия съсобственик И. Ж. И., тъй като е налице разпореждане с реална част от етажна собственост само от единия съсобственик, при което е предизвикана едностранно правна промяна в съсобствената вещ /нейното поделяне на два или повече нови обекта/. Поради нищожността на договора за продажба, оформен с НА № 18/2004г. се поддържа, че ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” не е станал собственик на продаваните с него реални части от хотела, а поради това и ответното дружество „НУР ИНВЕСТ” ООД, което е придобило търговското предприятие на посочения ЕТ през 2011г., не е собственик на посочените реални части от сградата.

            По абсолютно същите изложени по-горе съображения се поддържа, че сделките, с които на 01.04.05г. И. Ж. И. е прехвърлил на М.А.С. съответно 3.5/209.38 кв.м. ид.ч., 74/209.38 кв.м. ид.ч. и 1/209.38 кв.м. ид.ч. от третия /втори надпартерен/ етаж на кота + 6.08 м. от административно-жилищната сграда, са нищожни поради противоречие на закона /чл. 202 от ЗУТ/, поради невъзможност на предмета, както и поради липса на съгласие. Поради това и продажбата с НА № 74/15.10.13г. на общо 78.5/209.38 кв.м. ид.ч. от третия /втори надпартерен/ етаж на кота + 6.08 м. от административно-жилищната сграда /която реална част е получила по-късно идентификатор 10135.1508.192.1.2/, сключена от М.С. и „САФАРИ” ООД не е произвела вещно-транслативния ефект, поради което и дружеството-приобретател не е собственик на посочените идеални части от третия етаж на сградата.

            В отговора на исковата молба ответникът „НУР ИНВЕСТ” ООД е посочило, че с договор от 14.05.14г. търговското му предприятие е прехвърлено на „САФАРИ” ООД, което предприятие е включвало и недвижимия имот, предмет на отрицателния установителен иск. Поради това и се счита, че този иск е недопустим поради липсата на правен интерес. Евентуално се поддържа, че искът е неоснователен, тъй като договорът за продажба, оформен с НА № 18/22.01.14г. е сключен при наличие на одобрен от главния архитект на р-н „Одесос” на 15.01.04г. архитектурен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сградата, въведена в експлоатация с разрешение за ползване на строежа на 09.01.04г. Този проект е изготвен и одобрен по искане на всички собственици във връзка с чл. 202 от ЗУТ и в съответствие със заявените от тях определени дялове и предвижда обособяване на самостоятелни обекти, описани в 5 дяла. В дял първи е обособен обектът, който е предмет на продажбата по НА № 18/22.01.04г. Според конструктивното становище обособяването на дяловете по проекта не засяга конструкцията и не предвижда извършване на СМР, а предвидените преустройства са по части електрическа, ВиК, ОВК и ПАБ и касаят промени по ел. таблата и измервателните уреди. Обособените самостоятелни обекти /вкл. и дял № 1 и № 2, посочени като семеен хотел № 1 и № 2/ са отговаряли на специфичните изисквания на Наредба за категоризиране на туристическите обекти, приета с ПМС № 222/27.09.02г., което е удостоверено и в писмо на район „Одесос” от 02.03.04г. Придобитият с договора по НА № 18/22.01.04г. имот от праводателя на ответника е нанесен в КК от 2008г. и включва имоти със следните идентификатори: 10135.1508.192.1.4 /петият етаж/, 10135.1508.192.1.5 /шестият етаж/, 10135.1508.192.1.6 /седмият етаж, ведно с мансарда на осмият етаж, представляващ второ ниво на имота с идентификатор 10135.1508.192.1.6/, заедно с принадлежащите рецепция и офис с тоалет на първи партерен етаж. Сочи се още, че този договор по НА № 18/22.01.04г. е бил проектиран от страните още с предварителен договор от 05.08.2002г., по силата на който продажната цена от 673 000лв. без ДДС е следвало да се изплати на продавача „ФАЙТ 2” ЕООД в несъстоятелност чрез погасяване на неговите задължения към „СЖ ЕКСПРЕСБАНК” АД, съгласно сключено между банката и продавача споразумение, чието изпълнение е включвало и вдигане на вписаната от банката ипотека по НА № 53/98г. върху имота, след изплащане на цената по продажбата /последното е уговорено в договор от 03.09.02г./. Към датата на сключване на договора по НА № 18/22.01.04г. всички уговорени условия, вкл. и поетапното /съобразно отделните плащания на цената по сметка на банката/ заличаване на ипотеките, са били изпълнени. По другото наведено основание за нищожност на последния договор от 22.01.04г. ответникът сочи, че към 05.12.98г., когато е удостоверено завършването на сградата в груб строеж, И. Ж. И., който преди това е бил придобил правото на строеж за 5 магазина, разположени на втория етаж, е станал собственик на посочените 5 обекта. В резултат обаче на извършените преустройства и промяната на предназначението на сградата по време на строителството по одобрения на 17.02.02г. проект и разрешение за строеж от 30.07.02г., правото на собственост на И. върху петте магазина се е трансформирало в идеална част от собствеността на същия този трети /втори над партерен/ етаж, която по КК от 2008г. е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.192.1.2. Този обект е част от дял 2 по инвестиционния проект, одобрен на 15.01.04г. Поради това И. не е притежавал дял от останалата част от сградата, вкл. и в имота, продаден с НА № 18/22.01.04г., поради което и последният не е нищожен поради липсата на съгласие. В условията на евентуалност този ответник се е позовал на конверсия на договора по НА № 18/2004г. като следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие за продажба на идеална част от цялата сграда в съотношение на застроената площ на продадените рецепция , офис и 4 етажа към площта на цялата сграда. Това следва да се извлече и от демонстрираната от тях пред трети лица, вкл. и пред държавни и общински органи воля да считат сградата за свое притежание – например договор от 08.12.08г. договор за наем, сключен със „Сафари” ООД, с който те съвместно с М.С. са отдали под наем цялата хотелска част на сградата, разпределяйки наемната цена помежду си, съобразно квотите, които биха имали в съсобствеността на тази сграда. Отново в условията на евентуалност е релевирано и възражението за придобиване на имота /предмет на договора по НА № 18/04г., евентуално върху конвертирания предмет на този договор за идеална част от цялата сграда/ въз основа на придобивна давност, започнала да тече от 23.01.04г. и продължило за 5 години поради своята добросъвестност или започнало да тече от 05.08.02г., когато е било предадено владението на имота при сключване на предварителния договор между ищцовото дружество и ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” и продължило до подаване на отговора на исковата молба – повече от 10 години.

            В отговора на исковата молба от „САФАРИ” ООД предявеният срещу него иск е оспорен като неоснователен, тъй като И. Ж. И. е прехвърлил на М.С. идеални части от третия /втори надпартерен / етаж от самостоятелен обект /в съответствие с легалната дефиниция по § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ/, нанесен в КК с идентификатор 10135.1508.192.1.2. Отделно от това М.С. е било присъдено обезщетение с влязло в сила на 03.11.11г. решение № 788/14.06.10г. по гр.д. № 2174/07г. на ВОС за ползването без правно основание на собствената му идеална част от посочения самостоятелен обект. Освен това ищецът не е посочил, че са водени множество дела с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, в които е прието, че не е налице обикновена съсобственост в сградата. И този ответник се позовава на одобрения архитектурен проект от 15.01.04г. за обособяване на самостоятелни обекти в сградата. Счита се, че ищецът неправилно смесва изискванията за строителното обособяване на отделните обекти по ЗУТ с тези за категоризиране на вече обособените строителни обекти с оглед търговската им експлоатация по Закона за туризма. Самият трети етаж е включен в дял 2 по одобрения на 15.01.04г. проект и евентуално е била налице съсобственост между ищцовото дружество и И. Ж. И. само за този семеен хотел, заемащ частта от сградата до четвъртия етаж включително. Поради това и сделката между И. и С. не е нищожна на посочените от ищеца основания.

            В становището на привлеченото от „САФАРИ” ООД като трето лице-помагач М.С. е посочено, че поради липсата на правен интерес, предявеният против привляклата го страна отрицателен иск е недопустим. Позовава се на влезлите в сила решения по гр.д. №№ 1831, 1833, 1834, 1835, 1836, 1837, 1841, 1842, 1843 и 1844 всички по описа за 2005г. на ВОС, както на тези по гр.д. № 6370 и 6376 по описа за 2005г. на ВРС, с които са били отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове по чл. 33 от ЗС, с което пък е формирана сила на пресъдено нещо, че ищецът не е собственик на процесните идеални части от третия етаж на посоченото основание, а такъв е бил именно М.С., придобивайки ги от И. Ж. И.. Недопустимо е пререшаването на вече решения правен спор. В условията на евентуалност е посочено, че предявеният иск против „САФАРИ” ООД е неоснователен, тъй като С. му е прехвърлил надлежно придобитите от И. права върху идеална част от третия /втори надпартерен/ от сградата. Проследявайки всички учредявани, прехвърляни и реализирани права на строеж, включително и настъпилата в хода на строителството промяна на предназначението на административно-търговската част, представляваща първи етап от административно-жилищната сграда – в хотел, нощен бар и два магазина на партера, третото лице-помагач поддържа, че петте магазина на третия етаж, върху които И. е имал право на собственост, са се превърнали фактически в четири хотелски стаи на третия етаж. Като правна последица пък е настъпила конверсия на правото на собственост на И. върху идеална част от хотела като самостоятелно обособен обект, респективно от всеки от неговите етажи, доколкото последните също имат самостоятелно функционално битие и кадастрално отражение. Изчислени спрямо площта на третия етаж на хотела, тези 4 хотелски стаи съставляват 78.5/209.38 кв.м. идеални части от този етаж, ведно с припадащите се 4.39754% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място /така са прехвърлени с трите сделки от И. на С./. Респективно, изчислени спрямо разгънатата застроена площ на целия хотел, посочените идеални части от третия етаж, представляват 3.8018% от общата РЗП на цялата хотелска сграда без двата магазина на партера. Последното е било възприето в цитираните и приключили по-горе дела на ВОС. И в това становище като правен аргумент за действителността на договора за прехвърляне на идеални части от третия етаж на сградата се привежда факта, че в КК този трети етаж е отразен като самостоятелен обект, както и одобряването на 15.01.04г. на проекта за доброволна делба, което пък отговаря на чл. 202 от ЗУТ. Изразява се становище, че изискванията на съответните подзаконови нормативни актове /Наредба № 2/14.08.98г. за категоризиране на туристическите обекти и Приложение № 1 към нея/ за експлоатацията на хотел, не могат да имат значение за отговора на въпроса дали категоризираният хотел трябва да е собственост само на един правен субект или на повече такива и дали хотелът може да се състои от реални части, които са собственост на различни субекти или не. При това положение се прави извода, че е възможно няколко правни субекта да са собственици на реални части от сградата на хотела /като етажни собственици/ и да обединят и категоризират своите реални части заедно, за да получат туристическият обект „хотел” с оглед неговото лицензиране и категоризиране като такъв. И в това становище е застъпена тезата за конверсия на сделките за продажба на реални части от сградата в такива за идеални части от цялата сграда, поради което може да се изчисли какво изражение имат продадените от И. на С. 78.5/209.38  кв.м. ид.ч. от третия етаж спрямо цялата сграда. И в последната хипотеза приобретателите /вкл. и ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” за придобитите с НА № 18/04г. описани реални части от хотела, но с възможността за конвертиране в идеални части от цялата сграда на хотела/ не са станали собственици на етажи или части от етажи, за да са приложими нормите на чл. 37 и 38 от ЗС, а са съсобственици в идеални части на цялата сграда, включително и на онези части, които са част от цялата сграда като фоайе, стълбища и асансьор. Обратно, ако сделките са произвели действието си да прехвърлят реални части от хотела /като самостоятелни обекти на правото на собственост/, то същите ще предопределят и наличието на ЕС в тази сграда, като тези обекти като фоайе, стълбища и асансьор са станали по право общи части от момента на възникване на тази ЕС и то такива по естеството си, която последица не зависи изобщо от нечия воля и съгласие.

            По установените чрез доказателствения материал по делото факти:

            Страните не спорят относно обективно осъществилите се факти като сключени сделки и издадени административни актове с оглед извършване и завършване на строителството /с изключение на датата на инвестиционен проект от 15.01.04г./, но спорят относно произтеклите от тях правни последици.

            По делото се установява, че с НА № 181, том LХХ, н.д. 18956/18.11.97г. на нотариуса при ВРС, физическите лица съсобственици на дворно място, цялото с площ от 514 кв.м., представляващо имот пл. № 8 в УПИ VІІ в кв. 715 по плана на гр. Варна, бул. „Сливница”, № 10, 3-ти микрорайон, са продали ½ идеална част от притежаваните от тях 488/514 идеални части на ищцовото търговско дружество „Файт-2" ЕООД представлявано от управителя Ф. З. К. С НА № 182, том LХХ, н.д. 18957/18.11.97 г. на нотариуса при ВРС, страните по горната сделка вече в качеството си на съсобственици с ищцовото дружество на дворното място, са си учредили взаимно право на строеж върху отделни обекти в предвидената за построяване съобразно одобрени ЗРП, КЗСП и одобрен архитектурен проект сграда, състояща се от две отделни сгради - жилищно-търговска в дясната половина на проекта и административно-търговска в лявата половина на проекта. В полза на ищцовото дружество е учредено право на строеж за изграждане на административно-търговската сграда, която включва следните обекти: ПОДЗЕМЕН ЕТАЖ - заведение за хранене и един магазин /описан като № К 5/, ПАРТЕРЕН ЕТАЖ - 11 бр. магазина, ПЪРВИ ЕТАЖ - 12 броя магазина, ВТОРИ ЕТАЖ - 12 броя магазина, ТРЕТИ ЕТАЖ - 12 бр. магазина, ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ - 11 броя магазина, ПЕТИ ЕТАЖ - 10 броя магазина , ШЕСТИ ЕТАЖ - заведение за хранене, СЕДМИ ЕТАЖ - заведение за хранене.

С разрешение за строеж № 39/11.02.1998г. на гл. архитект на район „Одесос" /т. І, л. 190/ е разрешено на съсобствениците на посочения УПИ VІІ-8, кв. 715, 3 м.р. въз основа на влязъл в сила КЗСП, изграждането по одобрени проекти от 15.10.1997г. на административно-жилищна сграда: търговска част, разположена в лявата половина със 7 етажа над партера, в дясната половина – 8 жилищни етажа. На гърба на това разрешение е вписано, че на основание протоколно решение № 18/31.08.2001г. на РЕСУТ при район „Одесос”- община Варна и в съответствие с одобрените проекти за етапно във вертикално и подетапно в хоризонтално отношение завършване на административно-жилищната сграда в посочения УПИ и на осн. чл. 154, ал. 1 от ЗУТ по реда и условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ, се разрешава І-ви етап на завършване за административно-търговската част, разположена в северозападната половина на парцела с подетапи: І подетап коти - 3.57 и + 0.00 м /подземен и приземен етажи/; ІІ подетап коти + 3.28 м. и + 6.08 м.; ІІІ подетап коти + 8.88 м. и + 11.68 м. и ІV подетап коти + 14.48 м., + 17.28 м. и + 20.08 м. и ІІ-ри етап на завършване на жилищната част, разположена в югоизточната половина на парцела, при условие, че общата фасада към бул. „Сливница” бъде завършена едновременно.

            С НА № 196, том VI, н.д. 2903/24.04.98 г. на нотариуса при ВРС, „Файт-2” ЕООД е продало на И. Ж. И. право на строеж за следните самостоятелни обекти в предвидената за строителство върху описаното дворно място в административно-търговската й част сграда, а именно: магазин № 201 на втори етаж с площ от 32.80 кв.м., ведно с 11.02 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; магазин № 206 на втори етаж с площ от 7.80 кв.м. ведно с 2.62 кв.м. ид.ч.; магазин № 207 на втори етаж с площ от 7.80 кв.м., ведно с 2.62 кв.м. ид.ч. от общите части; магазин № 208 с площ от 8.10 кв.м. на втори етаж както и 2.72 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и магазин № 209 на втори етаж, с площ от 22 кв.м. ведно с 7.39 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата /л. 42 от преписката от делото на ВРС/.

На 08.05.1998г. е изповядан НА № 53, т. ІІ, дело № 3329/98г. на ВН, с който ищцовото дружество е учредило договорна ипотека в полза на „ЕКСПРЕСБАНК” АД за обезпечаване задълженията си по договор за банков кредит № 25/06.05.1998г., върху притежаваната идеална част от описания УПИ VІІ-8 в кв. 715, 3 м.р. на гр. Варна, както и върху правото на строеж в същото дворно място за обектите, за които на дружеството е било учредено право на строеж с НА № 182, том LХХ, н.д. 18957/18.11.97 г. на нотариуса при ВРС /т. ІІ, л. 366-368/.

На 06.11.1998г. е изповядан нов НА № 27, т. І, дело № 28/98г. на нотариус Н. С., № 114 на НК, с който ищцовото дружество е учредило отново договорна ипотека в полза на „ЕКСПРЕСБАНК” АД за обезпечаване задълженията си по същия договор за банков кредит № 25/06.05.1998г. и по-точно до размера на необезпечената към посочения момент част в размер на 15 272 000лв., върху притежаваната идеална част от описания УПИ VІІ-8 в кв. 715, 3 м.р. на гр. Варна, както и върху правото на строеж в същото дворно място за обектите, за които на дружеството е било учредено право на строеж с НА № 182, том LХХ, н.д. 18957/18.11.97 г. на нотариуса при ВРС /т. ІІ, л. 361-364/.

Представен е на л. 16 от преписката по делото на ВРС Акт от 05.12.1998г. за приемане на конструкцията на сградата, изграждана в гр. Варна на бул. „Сливница” 10 и е разрешено изпълнението на довършителните работи.

На 17.04.2002г. между „ФАЙТ 2” ЕООД /в несъстоятелност/ като наемодател и ЕТ „Ефромил-Ефросина Димитрова” и ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” като наематели, под формата на гражданско дружество „ПЛАЗА” е сключен договор за наем, с който е отдадено под наем лоби бар на приземния етаж, хотелска част от 1700 кв.м., разположена на целия първи, от втори етаж ап. № 1 и ап. 2 от втори етаж и целите трети, четвърти, пети, шести и целия мансарден етаж, завършен на етап „груб строеж”, за срок от 10 години. Наемателите са поели задължението до 01.07.02г. да извършат от свое име и за своя сметка СМР с оглед въвеждането в експлоатация на обекта, които са описани в Приложение № 1 – т. І, л. 138-143 от делото на ВОС.

Последното доказателство е основанието, на което ищцовото дружество отрича праводателят на „НУР ИНВЕСТ” ООД /ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов”/ да е осъществявал фактическа власт с намерение за своене на процесния имот /правен довод, релевиран в с.з. на 19.11.11г. – т. І, л. 151 на гърба/.

С разрешение за строеж № 0-98/30.07.2002г. на гл. архитект на район „Одесос" е разрешено на „ФАЙТ 2” ЕООД /в несъстоятелност/, М.А.С. /за който е посочено, че е собственик на имота съгласно НА № 9, т. І, рег. № 32, дело № 9/1998г. и НА № 10, т. І, дело № 10/98г./ и на И. Ж. И., промяна предназначение по време на строителството на административно-търговска част I-ви етап от административно-жилищна сграда с разрешение за строеж № 39 от 11.02.1998г., в хотел, нощен бар, лоби бар и магазини, находяща се в УПИ VII-8 в кв.715 по плана на 3-и м.р., съгласно одобрен инвестиционен проект част „Архитектурна” от гл. архитект на р-н „Одесос” на 17.07.2002 год. /т. І, л. 189/. Самите проекти са представени от ищцовото дружество и приети от съда - на л. 177-187, т. І. В обяснителната записка към проекта е отразено, че същият касае търговската част на административно-жилищната сграда, която се състои от подземен, първи /приземен/, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и мансардни етажи. На първи етаж с кота + 0.00 = 21.26 са разположени два магазина, фоайе, рецепция, лоби бар, обслужване лоби бар, санитарен възел и склада за мръсно бельо, като връзката между него и камериерските офиси се осъществява посредством бельопровода. В подземния етаж на кота – 3.57м. е разположен нощния бар на сградата. На втория етаж с кота + 3.28 м. са развити 4 хотелски стаи със собствен санитарен възел. Трети етаж с кота + 6.80, четвърти етаж с кота + 8.88 и пети етаж с кота + 11.68 повтарят схемата на втори етаж. На шестия етаж с кота + 14.48 са развити три хотелски стаи и камериерски офис. Седми етаж с кота + 17.28 и мансардния етаж с кота + 20.08 повтарят схемата на шести етаж. Вертикалната комуникация между етажите се осъществява с пътнически асансьор и стълбищна клетка, разположени в северозападната част от сградата. Проектантът е изразил становище, че всички етажи, на които са разположени хотелски клетки, могат да съществуват юридически самостоятелно, като достъпът до тях се ограничава от стълбищната клетка и контрол за достъп на асансьора за съответния етаж. Тези етажи ползват като общи части стълбищната клетка. РЗП над терена е 1735 кв.м., а общата РЗП е 2 035 кв.м.

На 06.01.03г. е подписан Протокол за установяване на годността за ползване на строежа, представляващ хотел, нощен бар, лоби бар и два магазина за промишлени стоки /І-ви етап на административно жилищната сграда/ Акт обр. 16/ - л. 19-26 от преписката от делото на ВРС.

Сградата е разрешена за ползване с разрешение № 1/09.01.2003г., на ТИ-Варна при ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж в гр.Варна, находящ се на бул. „Сливница”, № 10 в УПИ № VІІ-8 в кв.715 по плана на 3-ти под район на гр.Варна, представляващ хотел, нощен бар, лоби бар и два броя магазини - първи етап от административно-жилищна сграда- л. 13-14 от преписката от делото на ВРС .

            Междувременно на 05.08.2002г. е сключен предварителен договор да покупко-продажба на имот, по силата на който „ФАЙТ 2” ЕООД се е задължило да продаде на ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” част от недвижим имот, находящ се в хотел в гр. Варна, бул. „Сливница”, № 10, а именно: ½ ид.ч. от лоби бар на приземния етаж, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, етажи 4, 5, 6 и 7, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата при продажна цена от 673 000лв. без ДДС, платими на купувача с 20 месечни вноски, конкретизирани по размери в договора. Уговорено е същите да се заплащат по сметка на „СЖ ЕКСПРЕСБАНК”АД от името и за сметка на продавача, срещу което последният се е задължил да изисква от банката поетапното вдигане на ипотеката, учредена по НА № 53/1998г.

Със споразумение от 03.09.2002г., сключено между СЖ „ЕКСПРЕСБАНК" АД и „ФАЙТ-2" ЕООД в несъстоятелност, са договорени условията за погасяване на задълженията на дружеството по договора за кредит № 25/06.05.98г. Уговорено е, че ще бъде прекратено производството по несъстоятелност на „ФАЙТ-2" ЕООД по т.д.№ 595/2000г.на ВОС, а образуваните изпълнителни дела да бъдат спрени. Уговорено е още учредяване в полза на банката на особен залог върху вземанията на ищеца „ФАЙТ-2" ЕООД по четири договора /чл.13 вр. чл. 8/, сред които предварителния договор за покупко-продажба от 05.08.2002 год. и анекс към него от 01.09.2002 год. с ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов", размер, начин и условия за погасяване на задължението на „ФАЙТ-2" ЕООД /чл.9-10/ в срокове и размер, съобразени с уговореното в предварителния договор с ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов". Уговорено е и даване на съгласие от банката за заличаване на вписаната договорна ипотека по н.а.№53 т.II д.№ 3329/98 год. за части от ипотекирания имот на бул."Сливница" № 10 по следния начин: след погасяване на първите четири вноски до месец декември 2002 год. - заличаване на ипотеката върху VII етаж от имота на бул."Сливница" № 10; след погасяване на следващите 6 вноски -заличаване на ипотеката върху I, II и VI етажи от хотела на същия адрес; цялостно заличаване на ипотеката при погасяване на цялото задължение - чл. 12.1. Поето е задължение на „ФАЙТ-2" ЕООД в несъстоятелност да представи на банката документи, изисквани по ЗУТ и доказващи, че останалите във всеки момент ипотекирани части от имота на бул."Сливница" №10 /сега хотел/ са годни да бъдат отделени като самостоятелен имот - чл.12.1.

Видно от представените по делото заявления /т. ІІ, л. 365, 369/ на ипотекарния кредитор СЖ „ЕКСПРЕСБАНК" АД до СВ с вх. № 68/14.11.2003г,. ипотеките по нот.акт № 52/08.05.1998 год. и по нот.акт № 27/06.11.1998 год. са заличавани поетапно за отделните етажи от сградата с посочване на разположените в тях магазини съобразно първоначалния проект, както те са били описани в акта за учредяване на ипотеката.

            С дата 15.01.2004г. е датирано одобрението на гл. архитект на район „Одесос” на Община Варна върху цялата проектна документация за преустройство за доброволна делба на хотел с 25 стаи, нощен бар лоби-бар и 2 броя магазини, находящи се в сградата в УПИ VІІ-8, кв. 715, 3 м.р на гр. Варна, на фаза: заснемане за доброволна делба, част Архитектурна с посочени съделители: „ФАЙТ 2” ЕООД, ЕТ „Сафари – Красимир Дамянов”, М.А.С., И. Ж. И., „Имоти България” ООД и „Билдинг инвест” ЕООД. Проектът е разработен по искане на всички съсобственици във вр. с чл. 202 от ЗУТ и предвижда обособяване на следните самостоятелни обекти: Дял I - Семеен хотел № 1, състоящ се от 13 бр. стаи и камериерски офиси, разположени на пети, шести, седми и осми етажи, рецепция на първи етаж и офис за регистратора и управителя на мястото на помещението обслужващо „лоби-бар", в съответствие с предварителен договор за покупко-продажба между „Файт-2" ЕООД и ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов". Дял II - Семеен хотел № 2 състоящ се от 12 бр.стаи, разположени на втори, трети и четвърти етажи с рецепция и място за регистратора, разположени на първия етаж на част от лоби-бар, лоби-бар със зала от 30 места и тоалетна, собственост на „ФАЙТ-2" ЕООД и И. Ж. И.. Дял III - Магазин за промишлени стоки на първи етаж, разположен вляво от централния вход на сградата, собственост на М.А.С.. Дял IV- Магазин за промишлени стоки, разположен вдясно от централния вход на сградата, собственост на „Имоти България" ООД, представлявано от В. Г. Б.. Дял V - Нощен бар, собственост на „Билдинг Инвест" ЕООД и „Файт-2" ЕООД, представлявани от Ф. З. К.. В обяснителната записка е посочено, че така обособените два семейни хотела е в съответствие с изискванията на приложение № 2 към чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата по чл. 55, ал. 3 от ЗТ.

Съгласно конструктивното становище в тази проектна документация, обособяването на дяловете по проекта не засяга конструкцията и не предвижда извършване на строително-монтажни работи, а предвидените преустройства по части електротехническа, ВиК, ОВК и ПАБ включват единствено промени, касаещи ел. таблата и измервателните уреди. Становищата са датирани към м. 03.2004г. /, т. І, л. 36-61 от делото на ВОС/.

В отговор на молба от 27.02.04г. от ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов”, с писмо от 02.03.2004 год. кметът на район „Одесос”, ведно с главния и участъковия архитект са удостоверили, че на осн. чл. 202 от ЗУТ за обект хотел, находящ се в гр.Варна бул."Сливница" № 10 с разрешение за ползване № 1/09.01.2003 год. на ТИ ДНСК Варна, е съгласуван инвестиционен проект за реално обособяване на част от хотела в самостоятелен обект хотел, състоящ се от тринадесет броя хотелски стаи и камериерски офиси, разположени на пети, шести, седми и осми етажи, рецепция и офис на първи етаж, и припадащите се идеални части от общите части на сградата /фоайе, тоалетна, асансьор със стълбищна клетка, евакуационен изход и др./, съответстващ на изискванията по Приложение № 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата по чл.55 ал. 3 от ЗТ /т. І, л. 25/.

            В първото с.з. от 19.11.14г. ищецът е оспорил така представения инвестиционен проект, сочейки от една страна, че такова одобряване на дата 15.01.04г. не е извършвано от административния орган, а алтернативно – този административен акт е нищожен, тъй като „Файт 2” ЕООД чрез съответния си представляващ не е подавало заявление за издаването му. Не се оспорва, че представляващия ищцовото дружество е подписал проектната документация по този инвестиционен проект, нито се оспорват подписите на другите инвеститори, както и на архитектите от район „Одесос” на Община Варна. Освен това е изразено становище за незаконосъобразност на този административен акт, тъй като е бил издаден без заявление от ищцовото дружество /поради което следва да се приеме, че дружеството не е било участник в административното производство/, поради което и на осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение на същия може да бъде осъществен инцидентен съдебен контрол. Поради по-късната дата на част от становищата на специалистите по инвестиционния проект се твърди, че евентуалното му одобряване е станало без част от изискуемите за това документи. С протоколно определение от същата дата, съдът е открил производство за проверка верността на положената под инвестиционния проект дата на одобряването му – 15.01.04г.

            Съобразно отразеното в протокол от с.з. от 11.02.15г. ВОС е констатирал идентичност на представения в копие инвестиционен проект, датиран 15.01.04г. и представения оригинал на същия от задължената страна, след което оригиналът е върнат. В с.з. пред въззивния съд е прието заверено от район „Одесос” на Община Варна копие на обяснителната записка към този проект /л. 38-39/.

            Видно от писмо, получено в съда на 13.12.2014г. от кмета на район „Одесос” /т. І, л. 188/, че в отговор на изискването на съда да се представи заверено копие от преписката, образувана по искането за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ от 15.01.04г., е посочено, че в архива на района не е открита документация по преписка, образувана по искане за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ. В архива са открити двете разрешения за строеж на обекта /от 11.02.98г. и от 30.07.02г./, към които се съхраняват инвестиционните проекти.

            С договор, обективиран в НА № 18 т. I рег. № 334 дело № 18/22.01.2004 год. на нотариус Р. Т. с рег. № 148 на НК, „Файт-2" ЕООД е продало на ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов" следните свои собствени недвижими имоти, представляващи реални части от хотел, построен в гр.Варна бул."Сливница" № 10 върху посоченото дворно място и с посочена идентификация по регулационния план, а именно: рецепция, находяща се на първия /партерен/ етаж от хотела с площ от 14 кв.м, при граници: аварийно стълбище, калкан, зала лоби-бар, коридор - фоайе, заедно с 8 кв.м ид.ч. от общите части на сградата; офис и тоалет с предверие, находящи се на първия /партерен/ етаж с площ от 18 кв.м, при граници: калкан, калкан, аварийно стълбище, коридор и тоалет с предверие, заедно с 12,85 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата; целия пети етаж от хотела с площ от 214,35 кв.м, състоящ се от четири апартамента, заедно с 39,90 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; целия шести етаж от хотела с площ от 192,70 кв.м, състоящ се от три апартамента и камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; целия седми етаж от хотела с площ от 192,70 кв.м, състоящ се от три апартамента и камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; целия осми етаж от хотела с площ от 192,70кв.м, състоящ се от камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата, за сумата от 833 000лв. с включен ДДС, която сума е заявил, че е получил напълно от купувача по банков път /л. 41 от преписката по делото на ВРС/.

            Купувачът ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов" е подал данъчна декларация за придобития имот по чл. 17 от ЗМДТ на 13.02.2004г. Въз основа на настъпили изменения в нормативните изисквания  /ЗИДЗМДТ/ посоченият ЕТ с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена на 28.06.10г., е декларирано придобиването преди 01.01.2010г. на хотел с етажи V-VІІІ /т. ІІ, л. 355-360/.

            С договор от 08.12.2008г. ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” , „Файт 2” ЕООД и М. Ат. С., които са приели, че се легитимират като собственици на отдавания под наем обект, са отдали под наем на „САФАРИ” ООД рецепция от І-ви етаж, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ етаж или общо 25 стаи, 3 камериерски офиса, както и съоръжения, принадлежности и движими вещи – оборудване и инвентар, за използването им като хотел. Уговорен е начина на разпределение между наемодателите като собственици месечния наем, уговорен в общ размер от 14 200 евро – 6100 евро за „Файт 2” ЕООД, 7100 евро за посочения ЕТ и 1000 евро за М. С.. С два анекса от 01.02.10г. и 30.12.10г. е изменяна дължимата наемна цена на ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” /т. І, л. 98-103/.

С договор от 15.07.11г. ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов" е прехвърлил на ответното дружество „НУР ИНВЕСТ” ООД търговското си предприятие, включващо права, задължения и фактически отношения, измежду които и правото на собственост върху реална част от хотела, придобита и описана съобразно НА № 18/04г. Договърт е вписан в СВ-Варна /л. 55-57 от преписката по делото на ВРС/.Приобретателят на имота „НУР ИНВЕСТ” ООД е подал декларация по чл. 14 от ЗМД на 06.02.12г. /за търговски обект - хотел/, както и коригиращи данъчни декларации за имота на 21.03.12г. и на 22.05.14г. /описвайки като отделни търговски обекти рецепцията, офиса и отделните етажи от хотела/ - т. ІІ, л. 340-354. На 16.07.11г. е съставен протокол за предаване владението на прехвърления с предприятието на ЕТ имот на „НУР ИНВЕСТ” ООД /т. І, л. 104/.

С договор от 14.05.14г. „НУР ИНВЕСТ” ООД е прехвърлило на „САФАРИ” ООД търговското си предприятие, включващо и правото на собственост върху реална част от хотела, описани по документа за собственост от 2004г., както и идентифицирани съобразно КК със съответните идентификатори. С анекс от 09.06.14г. страните по този договор са допуснали промяна в описанието на предмета на правото на собственост, което се прехвърля с търговското предприятие като реалната част от хотела са описани пети, шести, седми и осми етажи, а в общите части на сградата се включват и рецепция и офис и тоалет с предверие, находящи на първия /партерен етаж/, съгласно решение № 788/2010г. на ВОС и решение № 15/2011г. на ВАпС. Договора и анекса са вписани в СВ-Варна /т. І, л. 73-84/.

            Междувременно, с договор за замяна на недвижим имот срещу МПС, изповядан с НА № 185, том I, н.д. 164 от 01.04.2005г. на нотариус рег. № 363 – С. Д., район на действие Районен съд – Варна, И. Ж. И. прехвърля на М.А.С. собствените си 3.5/209.38 ид. ч. от трети /втори надпартерен/ етаж на сграда на кота + 6.08 от процесната административно-жилищна сграда в гл. Варна, бул. „Сливница”, № 10, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място /л. 40 от преписката по делото на ВРС/.

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, изповядан с нотариален акт № 189, том I, н.д. 167 от 01.04.2005 г. на нотариус рег. № 363 – С. Д., район на действие Районен съд – Варна, И. Ж. И. продал на М.А.С. собствените си 74/209.38 ид. ч. от трети /втори надпартерен/ етаж на сграда на кота + 6.08 от процесната административно-жилищна сграда в гл. Варна, бул. „Сливница”, № 10, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място /л. 39 от преписката по делото на ВРС/.

С Договор за покупко-продажба на недвижим имот изповядан с нотариален акт № 172, том III, н.д. 514 от 13.09.2007г. на нотариус рег. № 363 – С. Д., район на действие Районен съд – Варна, И. Ж. И. продал на М.А.С. собствените си 1/209.38 ид. ч. от трети /втори надпартерен/ етаж на сграда на кота + 6.08 от процесната административно-жилищна сграда в гл. Варна, бул. „Сливница”, № 10, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място /л. 38 от преписката по делото на ВРС/.

Така придобитите от М. С. общо 78.5/209.38 кв.м. ид.ч. от трети /втори надпартерен/ етаж на сграда на кота + 6.08, представляваща хотел с нощен бар, лоби бар и рецепция целият със застроена площ от 209.38 кв.м., предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10135.1508.192.1.2 по КККР на гр. Варна, са продадени на „САФАРИ” ООД с договор, оформен с НА № 74, т. VІ, дело № 864/15.10.2013г. на нотариус Кр. К., рег. № 513 на НК, действаща в района на РС-Варна /л. 52-53 от преписката по делото на ВРС/.

            В заключението по единичната СТЕ след като се проследява последователността и вида на издадените разрешения за строеж и въвеждането в експлоатация на сградата като хотел, съобразява се и отразяването в одобрената през 2008г. КК на нощния бар /в подземния етаж/, на двата магазина, на лоби-бар, рецепция и 2 тоалетни на първи надземен етаж и на отделните етажи /с по 4, съответно 3 хотелски стаи с помещение-офисна част/ - втори, трети четвърти, пети, шести, седми и осми надземни етажи като самостоятелни обекти с отделни идентификатори, се дава становище, че изградените хотелски стаи в обема на отделните етажи, с начина си на изграждане и състояние към момента на огледа, отговарят на изискванията на чл. 38 и чл. 40 от ЗУТ и могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти с трайно предназначение като апартамент-жилище и/или ателие. Посочва се още, че одобреният проект за делба и преустройство от 15.01.04г. се нанася изцяло с размерите и разпределенията си с проекта от 2002г. и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и 4 и чл. 21, ал. 2 на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. В с.з. вещото лице е допълнило, че етажът е самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР, а каква е функцията, която ще изпълнява този обект /дали ще е административна сграда, детска градина, магазин/, е въпрос на ползването на имота, чието разрешаване се прави по ЗУТ от общинския орган. Изхождайки от самите характеристики на хотелските стаи, вещото лице обосновава в този аспект и заключението си, че те могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти за жилищни или творчески нужди /апартаменти/ателиета/ и това да бъде отразено в кадастралната карта. Но към момента на въвеждането на сградата в експлоатация, самостоятелни обекти са били самите етажи, така както впоследствие са били нанесени в КК.

От заключението на приетата тройна СТЕ се установява, че въз основа на допуснатото изменение на инвестиционния проект съгласно РС № 0-98/30.07.2002 год. и екзекутивна документация за строежа, са проектирани, изпълнени и понастоящем съществуват следните обекти:

-на кота - 3,57 обект с идентификатор 10135.1508.192.1.9.

-на кота +0 обекти с идентификатор 10135.1508.192.1.7 /магазин/ и с идентификатор 10135. 1508. 192. 1.8 /магазин/.

-на кота+3,28- втори надземен етаж- обект с идентификатор 10135.1508.192.1.1

-на кота+6,08- трети надземен етаж обект с идентификатор 10135.1508.192.1.2

-на кота +8,88 четвърти надземен етаж обект с идентификатор  10135.1508.192.1.3

-на кота+11,68 пети надземен етаж обект с идентификатор 10135.1508.192.1.4

-на кота +14,48-шести надземен етаж обект с идентификатор .10135.1508.192.1.5

-на кота +17,28 седми надземен етаж с идентификатор 10135.1508.192.1.6

-на кота +20,08 осми надземен мансарден етаж, който няма идентификатор, с посочени граници и площи по проект и по схема за етажите.

            Вещите лица са посочили, че не са извършвани до настоящия момент процедури по отделянето на самостоятелни подобекти /апартаменти или студиа/ в самостоятелните обекти /етажите/, но това не препятства евентуалното им обособяване и ползването им като такива /апартамент-боксониера или ателие/, тъй като отделянето им е само въпрос на осигуряване на контролно замерване на консумативите и след проведена процедура за промяна на предназначението при спазването на чл. 40, ал. 1 и чл. 38, ал. 9 от ЗУТ и на чл. 24, ал. 2-3 от Наредба № 2/2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии.

Дял първи по одобрения проект за делба и преустройство от 15.01.04г., представляващ „Семеен хотел № 1, състоящ се от 13 бр.стаи и камериерски офиси, разположени на 5,6,7 и 8 етажи, рецепция на първи етаж и офис”, отговаря на изискванията на Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата на настаняване и заведенията за хранене и развлечения.

            От представените и приети по делото като доказателства заверени копия на влезлите в сила решения, постановени по гр.д. №№ 1831, 1832, 1834, 1835, 1836, 1837, 1841, 1842, 1843, всички по описа на ВОС за 2005г., както и на решенията по гр.д. № 6370/05г. на ВРС, Х с-в и по гр.д. № 6376/05г. на ВРС, ХХ с-в, се установява, че с тях са били отхвърлени предявените от Иван Живков И. против отделни правни субекти /страни по договори за продажба на апартаменти, нощен бар и лоби бар в процесната хотелска сграда/ искове по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на посочен % идеални части от целия хотел /който процент се е твърдяло, че представлява съответно продадената с посочените продажби реална част след извършена конверсия на сделката в продажба на идеална част от цялата сграда/. Решаващите мотиви на касационната инстанция по всички тези решения са били, че не е налице хипотезата на конверсия на договора за продажба, имащ за предмет обект, който не е реално построен /и поради това е нищожен/, в договор за продажба на идеална част от цялата сграда. Налице са излагани различни становища от решаващите състави относно правата на ищеца по тези дела – дали и носител на правото на собственост върху идеална част от цялата хотелска сграда /предвид липсата на построяване на магазините, за които му е било учредено право на строеж/ или въобще не е носител на никакво право по отношение на хотелската сграда.

С решение № 788/14.06.10г. по гр.д. № 2714/07г. на ВОС, влязло в сила на 27.10.11г., ЕТ „Ефромил-Ефросина Димитрова” и ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” са били осъдени да заплатят на М.А.С. обезщетения за ползване на притежаваните от ищеца С. 78.5/209.38 кв.м. ид.ч. от втори надпартерен етаж на сградата на бул. „Сливница”, № 10, експлоатирана като хотел „Плаза”, за общия период от 01.04.05г. до 27.12.07г. /като за периода до 13.09.07г. е за 77.5/209.38 кв.м. ид.ч. от втори надпартерен етаж, а за следващия период за 78.5/209.38 кв.м. ид.ч. от втори надпартерен етаж/ и отделно – за дължимото на И. Ж. И. /но прехвърлено чрез цесия вземане в полза на М. С./ обезщетение – за ползването на 78.5/209.38 кв.м. ид.ч. от втори надпартерен етаж за периода от 10.01.03г. до 01.04.05г. и за 1/209.38 кв.м. ид.ч. от този етаж за периода от 01.04.05г. до 13.09.07г. В решение по в.гр.д. № 502/10г. на ВАпС, с което е оставено в сила решението на ВОС е прието, че правата на строеж на праводателя на С. върху индивидуални обекти на третия етаж са се трансформирали в 78.5/209.38 /съобразно площта на предвидените в първоначалния проект магазини/ кв.м. ид.ч. от третия етаж на сградата, на който са изпълнени и въведени в експлоатация хотелски стаи, които са част от хотелската част на сградата.

От представените и приети като доказателства пред въззивната инстанция Заповед от 14.07.15г. на началника на СГКК-Варна и схеми на самостоятелни обекти в сграда, се установява че във връзка със заявление от 13.07.15г. на „ФАЙТ 2” ЕООД и „САФАРИ” ООД и при наличието на изискуемите по Наредба № 3/28.04.05г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР документи и материали, е одобрено изменение на КККР чрез нанасяне на нови обекти, състоящо се в създаването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.192.1.10 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.192.1.11, а се заличават обектите в КККР с идентификатори 10135.1508.192.1.1; 10135.1508.192.1.2; 10135.1508.192.1.3; 10135.1508.192.1.4; 10135.1508.192.1.5 и 10135.1508.192.1.6.От издадените схеми на новоотразените нови два самостоятелни обекта в сграда се установява, че обект с идентификатор 10135.1508.192.1.10 обхваща части на 4 нива с посочена в документа площ от 760 кв.м. и 125 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, като на ниво 1 – части от партерния етаж /л. 44/, на ниво 2 – целия първи надпартерен етаж /втори надземен етаж с бивш идентификатор 10135.1508.192.1.1/, на ниво 3 - целия втори надпартерен етаж /трети надземен етаж с бивш идентификатор 10135.1508.192.1.2/ и на ниво 4 - целия трети надпартерен етаж /четвърти надземен етаж с бивш идентификатор 10135.1508.192.1.3/. Обект с идентификатор 10135.1508.192.1.11 обхваща части на 5 нива с посочена в документа площ от 760 кв.м. и 125 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, като на ниво 1 – части от партерния етаж /л. 42/, на ниво 2 – целия четвърти надпартерен етаж /пети надземен етаж с бивш идентификатор 10135.1508.192.1.4/, на ниво 3 - целия пети надпартерен етаж /шести надземен етаж с бивш идентификатор 10135.1508.192.1.5/, на ниво 4 - целия шести надпартерен етаж /седми надземен етаж с бивш идентификатор 10135.1508.192.1.6/ и на ниво 5 – целия седми надпартерен етаж /осми надземен етаж – без самостоятелен идентификатор преди това/.

            Въз основа на приетото по-горе от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

            По отрицателния установителен иск, предявен против „НУР ИНВЕСТ” ООД.

            Искът е допустим, тъй като ищецът обосновава наличието на правен интерес да защити твърдяното и удостоверено с писмени доказателства материално право на собственост върху цялата изградена сграда с функционалното й предназначение на хотел /поради придобити права на строеж върху цялата сграда, чието предназначение в хотел е променено 2002г. и същата е въведена в експлоатация именно с това си предназначение през 2003г./, което се отрича от ответното дружество, претендиращо самостоятелни права върху част от тази сграда. Искът е допустим и конкретно против това дружество, тъй като макар и с договор от 14.05.14г. „НУР ИНВЕСТ” ООД да е прехвърлило на „САФАРИ” ООД търговското си предприятие, включващо и правото на собственост върху процесната реална част от хотела, това е станало след предявяването на исковата молба по настоящото дело /входирана на 22.01.14г. във ВРС/, поради което е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1 от ГПК.

                Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи вещи. Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др. подобни/. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми /така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I г. о., ГК/.

            В настоящия случай съдът намира, че към датата на сключване на оспорения като нищожен договор за продажба, оформен с НА № 18/22.01.04г. на реални части от хотела, е бил налице одобрен по съответния ред на 15.01.04г. инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ, предвиждащ продадената реална част като дял І от бъдеща делба на сградата, определена като Семеен хотел № 1. Този административен акт /одобряването на инвестиционния проект/ е действителен. В тази връзка съдът намира, че е недопустимо осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, тъй като оспорилата го ищцова страна е била участник в административното производство по издаването му – чл. 17, ал. 2 от ГПК. Това е така, защото ищцовото дружество не оспорва автентичността на представения инвестиционен проект, включително подписите на всички инвеститори и техните представители /вкл. и подписа на представляващия ищцовото дружество/, както и на лицата, осъществили функциите на съответния административен орган. Създаването на така одобрения инвестиционен проект е провокирано именно с оглед изпълнение на задълженията на ищцовото дружество по предварителния договор от 05.08.2002г., сключен с ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” за продажбата на реална част от хотела, напълно съвпадаща с предвидения дял І от този проект, по който пък договор е получена покупната цена чрез погасяване задълженията на „Файт 2” ЕООД към банката негов кредитор. Така, че този инвестиционен проект не само е бил подписан от представляващия ищцовото дружество, но и е бил известен на същото след одобряването му и поради това следва да се приеме, че е налице забраната на чл. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на контрол за законосъобразност на този административен акт. Последният не и нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, при спазване на съответната процедура. Вярно е, че преписка по одобряване на този инвестиционен проект не се съхранява в район „Одесос”, но такова изискване не съществуа, тъй като административния акт е осъществен единствено с одобряването на предложените проекти, без да е необходимо издаването на отделен акт /например разрешение за строеж/. Не се събраха доказателства от оспорващата страна обяснителната записка като част от инвестиционния проект /която по съществото си само пресъздава по описателен начин проекта/ да не съответства на графичната част на одобрения проект, поради което дори и да се приеме, че представеното пред настоящата инстанция заверено от район „Одесос” копие на тази обяснителна записка противоречи на предходното удостоверяване, че проекта не се съхранява в съответното общинска администрация, то това не променя извода за наличието на одобрен инвестиционен проект със съответните му предвиждания в графичната част. Извода, че одобряването на проекта е станало на посочената в същия дата 15.01.04г., може да се изведе и от писмото на кмета, главния и участъкови архитекти на посочения район „Одесос” от 02.03.04г., което в отговор на писмо от 27.02.04г. на единия от инвеститорите /купувача по процесния договор/ ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов”, са удостоверили одобряването на проекта, възпроизвеждайки и частта му, касаеща дял І от проекта за делба /процесната реална част от хотела/. Това означава, че датиранията на становищата на отделните специалисти с дати от м. 03.04г. не са верни, но пък означава още, че тези становища са били на вниманието на административния орган, който е одобрил проекта /най-вероятно становищата са изготвени предварително, но датирани с оглед невъзможността да се предвиди момента на внасянето и одобряването на инвестиционния проект/.

            При това положение и с оглед цитираната по-горе задължителна съдебна практика следва да се приеме, че към момента на сключване на договора за продажба от 22.01.04г. продадената със същия реална част от сградата е била обособена чрез одобрения предварително инвестиционен проект по чл. 202 от ЗУТ и поради липсата на необходимост от извършване на СМР за реалното обособяване на вече изградените части от този семеен хотел, той е имал самостоятелен правен статут на обособен обект, годен да бъде обект и на гражданския оборот. В подкрепа на този извод е и нанесената през 2015г. промяна в КККР, чрез която на тази реална част е даден и отделен идентификатор - 10135.1508.192.1.11. Освен това същият имот е бил деклариран своевременоно по реда на ЗМДТ именно с този му самостоятелен правен статут. Следователно договорът, оформен с НА № 18/2004г., не е нищожен на нито едно от претендираните основания - поради нарушение на закона - чл. 202 от ЗУТ, поради невъзможен предмет и поради липсата на съгласие от страна на другия съсобственик Иван Живков И. /за последното, тъй като И. не е бил съсобственик на така обособената като самостоятелна част от сградата/.

            При това положение купувачът ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” е придобил този имот и с прехвърлянето на предприятието му на ответното дружество на 15.07.11г., същото е придобило правото на собственост на това основание. Искът е неоснователен против „НУР ИНВЕСТ” ООД и следва да се отхвърли, а решението на първата инстанция, инкорпориращо същият правен извод следва да се потвърди в тази му част.

            По отрицателния установителен иск, предявен против „САФАРИ” ООД.

            На първо място следва да се посочи, че цитираните по-горе решения по исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявени от И. Ж. И. /праводател на М.С., а последният пък праводател на ответното дружество по този иск/ не обвързват със сила на пресъдено нещо страните по настоящото дело, досежно това дали И. притежава право на собственост в сградата, а ако притежава - какви са придобитите от него права в процесната сграда – дали са идеални части от цялата сграда, представляваща хотел, съобразно промененото й от 2002г. предназначение и въвеждането й през 2003г. в експлоатация именно като такава /без двата самостоятелни магазина на партера/ или само идеални части от третия надземен етаж /отразен с одобряването на КК през 2008г. като обект с идентификатор 10135.1508.192.1.2/. Няма формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос между страните по настоящото дело /тъй като ищцовото дружество не е било страна по същото/ и с постановеното и влязло в сила решение, с което е бил уважен иска на праводателя на ответното дружество „САФАРИ” ООД /М.С./ против праводателя на „НУР ИНВЕСТ” ООД / ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов”/ по чл. 30, ал. 3 от ЗС /с дадена в мотивите на въззивния съд, но невъзпроизведена в диспозитива правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД/.

            Безспорно установено е по делото, че приемането на конструкцията на сградата е осъществено на 05.12.1998г., но няма данни към посочения момент да са били изградени на третия етаж 5-те магазина, чието право на строеж е прехвърлено от ищцовото дружество на И. с НА от м. 04.1998г. Факт е обаче, че промяната на предназначението на обекта, извършена през 2002г., както и протокол обр. 16 от 06.01.03г. и разрешението за ползване на вече изградения обект с предназначението на хотел и 2 магазина, са при участието на И. Ж. И. /макар и без посочване на конкретните му права, които да са били придобити въз основа на прехвърленото му право на строеж/. Факт е и, че с договора от 08.12.2008г. ЕТ „Сафари-Красимир Дамянов” , „Файт 2” ЕООД и М. Ат. С. /правоприемника на И. и праводател на настоящия ответник/ са отдали под наем хотела, уговоряйки и конкретни размери на припадащите се от общата цена наемни вноски. Налице е обстоятелството, че с одобряването на КККР през 2008г. етаж трети е посочен като самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.192.1.2. Всичко това според съда обуславя извода, че макар и предвидените обекти, за които е било прехвърлено право на строеж на И. да не са били изградени, а на този трети надземен /втори надпартерен/ етаж са ситуирани 4 хотелски стаи със санитарни помещения, които не са идентични по предназначение, площ и граници с предвидените първоначално за изграждане 5 магазина, то правото на строеж се е трансформирало в идеални части от правото на собственост от този трети етаж, съизмерими с площта на нереализираните 5 магазина спрямо общата застроена площ на етажа. И двете заключения по единичната и тройна СТЕ сочат на качеството на самостоятелен обект на самите етажи, а отделно от това сочат и на възможността за обособяването на хотелските стаи в самостоятелни обекти. Макар и не по идентичен казус, но относно това, че следва да се съобразява местоположението на предвидените за изграждане обекти, чието право на строеж е било учредено и прехвърлено, но не е реализирано в същите граници и относно наличието на съсобственост върху целия етаж – виж Решение № 147/07.08.12г. на ВКС по гр.д. № 880/11г., ІІ г.о.

            При това положение следва да се приеме, че праводателят на третото лице-помагач М. С. – И. Ж. И. към момента на сключване на договорите за прехвърляне на посочените идеални части от посочения трети етаж на сградата /01.04.2005г. и 13.09.07г./ ги е притежавал като собственост, поради което и ответното дружество по този иск го е закупило в посочения обем и върху посочения обект с договора от 15.10.13г.

И този иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а обжалваното решение следва да се потвърди и в тази му част.

            Въз основа на отправените от въззиваемите страни искания и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски при настоящото разглеждане на делото, както следва: в полза на „НУР ИНВЕСТ” ООД – сумата от 38 000 /тридесет и осем хиляди/лв., представляваща адвотаски хонорар с ДДС и в полза на „САФАРИ” ООД сумата от 6800 /шест хиляди и осемстотин/лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1334/02.07.15г. по гр.д. № 1612/14г. на ВОС, VІ с-в, с което:

            - е отхвърлен иска на „ФАЙТ 2 ЕООД. ЕИК 115076720, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.”Сливница” № 13 за приемане за установено, че „НУР ИНВЕСТ” ООД ЕИК 175432181, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „Ал. Малинов” № 23 не е собственик на недвижим имот, представляващ реални части от хотел, построен в гр. Варна, бул.Сливница №10 върху дворно място, представляващо УПИ VІІІ-8 в кв.175 по плана на трети микрорайон на града, с площ от 514 кв.м, а именно: 1/.РЕЦЕПЦИЯ, находяща се на първия /партерен/ етаж от хотела с площ от 14 кв.м, при граници: аварийно стълбище, калкан, зала лоби-бар, коридор - фоайе, заедно с 8 кв.м ид.ч. от общите части на сградата; 2/ ОФИС и тоалет с предверие, находящи се на първия /партерен/ етаж с площ от 18 кв.м, при граници: калкан, калкан, аварийно стълбище, коридор и тоалет с предверие, заедно с 12,85кв.м ид.ч. от общите части на сградата; 3/ ЦЕЛИЯ ПЕТИ ЕТАЖ на хотела с площ от 214,35 кв. м, състоящ се от четири апартамента, заедно с 39,90 кв. м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; 4/ ЦЕЛИЯ ШЕСТИ ЕТАЖ от хотела с площ от 192,70 кв.м, състоящ се от три апартамента и камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата; 5/ ЦЕЛИЯ СЕДМИ ЕТАЖ от хотела с площ от 192,70 кв.м, състоящ се от три апартамента и камериерски офис, заедно с 35,88кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата и 6/ ЦЕЛИЯ ОСМИ ЕТАЖ от хотела с площ от 192,70кв.м, състоящ се от камериерски офис, заедно с 35,88 кв.м обслужващи ид.ч. от общите части на сградата, която реална част по силата на Заповед от 14.07.15г. на началника на СГКК-Варна е нанесена като самостоятелен обект в КККР на гр. Варна, с идентификатор 10135.1508.192.1.11, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и ищецът е осъден да заплати на този ответник сумата от 38 000лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК;

            - е отхвърлен иска на „ФАЙТ 2 ЕООД. ЕИК 115076720, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.”Сливница” № 13 за приемане за установено, че „САФАРИ ООД. ЕИК 103879661, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Александър Малинов” № 23, при участието на трето лице помагач М.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** на страната на „САФАРИ ООД, не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул.”Сливница" 10, представляващ 78,5/209,38 кв.м ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: трети етаж /втори над партерен/с кота +6.08, от сграда, представляваща хотел с нощен бар, лоби бар и рецепция, целият етаж със застроена площ от 209,38 кв.м, ведно с 4.39754 % ид.ч. от общите части на сградата, построена върху поземлен имот с идентификатор 10135.1508.192 по плана на трети подрайон на гр. Варна, със стар идентификатор на етажа - 10135.1508.192.1.2 по КККР на гр. Варна, а понастоящем представляващ част от имот с идентификатор 10135.1508.192.1.10, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и ищецът е осъден да заплати на този ответник сумата от 6885лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА „ФАЙТ 2 ЕООД. ЕИК 115076720, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.”Сливница” № 13 да заплати на „НУР ИНВЕСТ” ООД ЕИК 175432181, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „Ал. Малинов” № 23 сумата от 38 000 /тридесет и осем хиляди/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за настоящата инстанция.

            ОСЪЖДА „ФАЙТ 2 ЕООД. ЕИК 115076720, със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.”Сливница” № 13 да заплати на „САФАРИ ООД. ЕИК 103879661, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Александър Малинов” № 23 сумата от 6 800 /шест хиляди и осемстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: