Р Е Ш Е Н И Е № 62

гр. Варна, 28.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 625 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по жалби на Ц.К.Б. *** чрез адв. Я.П. *** срещу решение № 15/22.04.2016г. и решение № 1021/04.11.16г. за поправка на очевидни фактически грешки в първото решение, постановени по гражданско дело № 17 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Разград, в частите му, с които въззивникът е бил осъден да заплати на ищцата Г.К.И. *** сумата от 339.90лв. на осн. чл. 34 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.01.16г. до окончателното й изплащане, представляваща неизпълнената част от задължението на продавача да върне покупната цена по недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 105, т. 5, рег. № 8347, дело № 673/28.12.12г. на нотариус Н. С., рег. № 291 на НК, с район на действие – този на РС-Разград; и сумата от 37 366.40лв. на осн. чл. 72 от ЗС, ведно със законната лихва от 18.01.16г. до окончателното й изплащане, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот, към деня на постановяване на решението, в резултат на извършени от ищцата Г.К.И. подобрения, както следва: подмяна на всички стари прозорци с нови /ПВЦ с кафяв цвят/, с комарници и алуминиеви външни первази; подмяна на всички стари врати с нови от пресовани плоскости – 6 бр., а входната заменена с блиндирана врата; монтирани 5 бр. нови врати-две на стълбището, две на терасите и една на банята /от ПВЦ/; извършен външен и вътрешен ремонт на къщата, включващ: нови настилки, мазилки, боядисване, ламперии по тавани и стълбище, външна топлоизолация на цялата сграда, измазване и боядисване с цветен фасаген; положени тротоарни плочки пред и около къщата – 31.9 кв.м. и 25.3 кв.м. бетонова настилка в двора; изградена външна чешма пред къщата; изградени два леки навеса пред къщата с дървена конструкция и покрити с битумни керемиди; монтирана външна метална пътна врата и изградена външна ограда от каменни и бетонни блокчета и декоративна бетонна ограда с две летящи врати в двора; ремонт на покрива с ново покритие от Бардолин, челни дъски, сачаци с ламперия, олуци и водосточни тръби; изградени две тераси на втория етаж с монтирани дървени парапети и положен теракот на подовете; ремонт на комина на къщата; изградено ново стълбище към втория етаж с обшиване на всяко стъпало с плоскости и лайсни по ръбовете; боядисване с латекс на мазето на първия етаж и подмяна на вратата му с нова; изградена вътрешна тоалетна с душ-кабина; изградено складово помещение с коридор на първия етаж, покриване на подовете с теракота, а стените измазани и боядисани с латекс и изградена отоплителна инсталация от камина с водна риза с мощност 15 kw, водна помпа, пластмасови отоплителни тръби 56 м. и арматура, два алуминиеви и един панелен радиатора; както и за заплащане на сума в размер на 72.87 лв., представляваща необходими разноски за данъци и такса битови отпадъци. Присъдена е с решението и сумата от 2 200.76лв. в полза на ищцата – разноски по делото. Във въззивната жалба срещу първоначално постановеното решение се счита, че съдът се е произнесъл по недопустими искове, тъй като собствеността си ответникът е придобил въз основа на съдебно решение , а преди това по наследяване от баща си, а ищцата с измама е била придобила имота, което действие е било отменено от съда, поради което тя претендира да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Освен това се позовава и на факта, че след завеждане на делото ответникът е продал имота на трето лице С.М.Б. и на практика последната ще се ползва от евентуално извършени в имота подобрения. Самият ответник от 2003г. не ползва този имот, респективно и направени в него подобрения, поради което и на това основание искът бил недопустим. Отделно от това се счита, че решението е незаконосъобразно по иска по чл. 34 от ЗЗД, тъй като няма доказателства ищцата да е предала на ответника чрез отчетна сделка и сума от 339.90лв. над платената му сума по предварителния договор от 3 000 лв. Незаконосъобразно и необосновано се счита и решението по иска за подобренията, тъй като по делото безспорно е била доказана недобросъвестността на ищцата след сключване на договора за покупко-продажба между страните през 2012г. – И. е получила нотариално съобщение от ответника, че същият оттегля пълномощията си, както и че следва да се въздържа от всякакви действия с имота, тъй като са сезирани полиция и прокуратура, което сочи, че тя е недобросъвестен владелец още от 23.01.2013г. Сочи се още, че ищцата е извършила измамата и поради това отново е недобросъвестен владелец. Твърди се, че решението в тази част е необосновано, тъй като не е ясно от мотивите на съда дали приема, че чрез приетите по делото касови бележки е установено плащане от ищцата като разходи за подобренията. Освен това въззивникът се позовава и на допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като не са били уважени исканията му за допускане на допълнителни въпроси към вещото лице, както и за разпит в качеството на свидетели на управители, счетоводители или продавачи, издали съответните касови бележки. Оспорва се и самото заключение по изслушаната СТЕ, тъй като не дава отговор на въпросите относно стойността на вложен труд по часове за отделните видове СМР, стойността на материалите, на транспорта и др. Оспорва се приетото от съда, че е доказано плащането на суми за труд в размер на 11 000 лв., поради липсата на писмени доказателства, както и не е съобразено извършването на ремонти от Н. Х.. Това е повлияло върху правилността на заключението на СТЕ. Претендира се решението на съда да бъде отменено.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на първата въззивна жалба от насрещната страна Г.К.И..

            В жалбата против решение № 1021/04.11.16г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 15/22.04.2016г. Ц.Б. се сочи, че това решение е недопустимо, тъй като производството за поправка на ОФГ е станало по почин на въззивния съд, а не по почин на съда, постановил решението или по почин на страните. Освен това първоинстанционният съд не е дал възможност на страните да изразят становище по инициираното производство за поправка на очевидна фактическа грешка, което е довело до наличието на процесуално нарушение. Освен това се счита, че това решение е необосновано, тъй като не е съобразено с исканията на ответника, направени в с.з., както и не е посочено защо се приема оспореното заключение на СТЕ. Претендира се отмяна на обжалваните решение – първоначалното и поправящото го и присъждане на направените по делото разноски.

            В предвидения срок за отговор на въззивната жалба против решението за поправка на очевидни фактически грешки, Г.И. е депозирала отговор, който обаче касае въззивната жалба на насрещната страна, подадена срещу основното решение по делото. Направено е оспорване на последната като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Първоинстанционното производство е образувано по предявените от Г.К.И. против Ц.К.Б. искове по чл. 34 от ЗЗД за връщане на платената от ищцата покупна цена в размер на 3339.90 лв. по прогласения с решение № 424/05.01.15г. по гр.д. № 1415/14г. на РС-Разград за недействителен договор за покупко-продажба на подробно описан недвижим имот, оформен с НА № 105, т. 5, рег. № 8347, дело № 673/28.12.12г. на нотариус Н. С., рег. № 291 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Разград; и за заплащане на сумата от 60 820лв. /след допуснато изменение с протоколно определение от 14.03.16г./, представляваща стойността на извършените от ищцата подобрения в недвижимия имот, които са подробно описани, както и разходи за заплащането на МДТ за имота за 2013г. и 2014г. Твърдяло се, че след като ищцата закупила имота от ответника на 28.12.12г. и до момента, в който е влязло в сила решението за прогласяване недействителността на договора за продажба – 27.06.15г., тя, в качеството си на „собственик и владелец”, е извършила следните подобрения в имота /уточнени по видове, момент на извършване и стойности с допълнителната молба пред настоящата инстанция от 12.01.17г./:

1.                          Подмяна на всички стари прозорци с нови /ПВЦ с кафяв цвят/ - 7 бр., с комарници и алуминиеви външни первази, през периода от 05.07.13г.- 09.07.13г., на обща стойност 2 800лв.

2.                          Подмяна на всички стари врати с нови от пресовани плоскости – 6 бр., а входната заменена с блиндирана врата; монтирани 5 бр. нови врати-две на стълбището, две на терасите и една на банята /от ПВЦ/, през периода от 12.06-15.06.13г., на обща стойност от 2 600лв.;

3.                          Извършено външно измазване на къщата с поставена външна топлоизолация на цялата сграда; измазване и боядисване с цветен фасаген. Извършен вътрешен ремонт на къщата, включващ изливане на бетон на подовете на стаите; измазване на всички вътрешни стени, шпакловането и боядисването им с латекс и поставяне на дървени ламперии по таваните на стаите, за периода от 10.05.-11.06.2013г., на обща стойност от 5 000 лв.

4.                          Подложен бетон пред и около къщата, след което са положени тротоарни плочки – общо 50 кв.м. и бетонова настилка в двора, през периода от 05.09.-12.09.13г., на обща стойност 650лв.;

5.                          Изградена външна каменна чешма пред къщата, през периода от 18.09-21.09.13г., на обща стойност от 200 лв.;

6.                          Изградени два навеса пред къщата с дървена конструкция и покрити с битумни керемиди, за периода от 20.09-25.09.13г., на обща стойност от 2 000 лв.;

7.                          Монтирана външна метална пътна врата през периода от 20.09-21.09.13г., на стойност от 750 лв.

8.                          Изградена външна ограда от каменни и бетонни блокчета и декоративна бетонна ограда с две летящи врати в двора, през периода от 10.09.-18.09.13г., на обща стойност от 3 000 лв.;

9.                          Извършен ремонт на покрива с ново покритие от Бардолин, черна хартия с използване за това на необходимите крепежни елементи, челни дъски, сачаци с ламперия, олуци и водосточни тръби, за периода от 10.07.-23.07.13г., на обща стойност от 18 220 лв.;

10.                      Изграждане на две тераси на втория етаж с отливане на бетон, поставяне на дървени колони и монтаж на навеси над тях - за периода от 27.07-07.08.2013г, на обща стойност от 4 000 лв.

11.                       Монтиране на два дървени парапета на терасите и облицовка на подовете на терасите с теракота, обща стойност от 2 000 лв.;

12.                      Наново иззиждане на комина на къщата с устойчиви тухли, през периода от 10.07-23.07.13г., на обща стойност от 500лв.;

13.                      Замяна на старите стъпала на стълбището към втория етаж и облицоването му с дървени плоскости и лайсни по ръбовете. Монтаж на парапет на стълбището – за периода от 10.05.13г. до 11.06.13г., на обща стойност от 1 000 лв.;

14.                      Изграждане на мазе за дърва и подмяна на вратата му с нова и боядисването му с латекс през периода от 10.05.13г. до 11.06.13г., на обща стойност от 500 лв.;

15.                      Изграждане на нова вътрешна тоалетна с душ-кабина – изливане на бетон на пода, облицовка с плочки и обзавеждане с огледало и шкафчета, през периода от 10.05.13г. до 11.06.13г., на обща стойност от 3 500 лв.;

16.                      Изграждане на складово помещение с коридор на първия етаж, облицовано с плочки, а стените частично с дървена ламперия и боядисване, през периода от 10.05.13г. до 11.06.13г., на обща стойност от 2 000 лв.;

17.                       Изграждане на отоплителна инсталация от камина с водна риза с мощност 15 kw, водна помпа, пластмасови отоплителни тръби 56 м. и арматура, два алуминиеви и един панелен радиатор, на обща стойност от 3 000 лв.;

18.                      Заплатена стойност за труда за всички подобрения  – общо 10 000 лв.

Твърдяла е освен това, че е извършила и разходи за поддръжка на имота чрез заплащането на дължимите за него местни данъци и такси за 2013г. и 2014г. в размер на общо 100 лв., която представлява част от общо претендираната сума от 60 820лв. /след изменението на претенцията/.

Ответникът счита исковете за недопустими, тъй като ищцата претендира да черпи права от собственото си неправомерно поведение, тъй като е сключила договора за продажба на имота с измама и поради това е недобросъвестна. Оспорва се и основателността на исковете, тъй като не са извършени описаните подобрения и тъй като няма доказателства за заплащането от ищцата на претендираните по делото суми. Отделно от това ответникът е изложил, че самият той не се е ползвал и не се ползва от този имот, тъй като го е предал с предварителен договор от 2003г. на Н. Х., а на 04.02.16г. го е продал на С.М.Б., която и ще се ползва от твърдяните от ищцата подобрения. Отправено е било искане за привличането на купувача С.М.Б. като трето лице-помагач на страната на ответника, тъй като тя е правоприемник на ответника и настоящ владелец на вещта, и поради това при уважаване на предявения по делото иск, ответникът би имал право на регрес спрямо своя частен правоприемник.

            По допустимостта на решението в обжалваните му части:

            На първо място, настоящият съд счита, че оплакванията за недопустимост на решение № 1021/04.11.16г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 15/22.04.2016г. по гр.д. № 17/2016г. на РзОС, са неоснователни. Първоинстанционният съд е имал възможността след връщане на делото от въззивната инстанция на основание определение № 606/03.10.16г. по в.гр.д. № 481/16г. на ВАпС, да прецени дали сам да инициира поправка на допуснати в обжалваното му решение очевидни фактически грешки. След като е констатирал, че в решението си съдът е формирал правни изводи относно видовете и стойността на подобренията, за които се дължи или не се дължи присъждането на увеличената стойност на имота, но тази воля не е била отразена в диспозитива на съдебния акт, приел е, че е налице хипотезата на чл. 247, ал. 1 от ГПК и е постановил решение за поправка на очевидни фактически грешки /чрез подробно описание на подобренията и стойностите им, както и отразяване на волята на съда за отхвърляне на иска над уважения до предявения размер/. В това решение за поправка на ОФГ е допусната отново ОФГ (в отхвърлителния диспозитив вместо сумата от 37 366.40 лв. е изписана сумата от 3766.40лв.), но това не препятства провеждането на въззивното производство.

            На второ място - с определение № 240/19.02.16г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника С.Б., тъй като тя е закупила процесния имот от Ц.Б.. Първоинстанционното решение е било произнесено при участието на това трето лице като помагач на ответника. Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, конституирайки това трето лице-помагач на страната на ответника. Съгласно цитираното от самия ответник решение на ВКС, съставляващо и задължителна практика /Решение № 209 от 26.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 732/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева/, привличането на трето лице е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която иска привличането. Интересът се състои от постановеното в ГПК действие на решението по отношение на третото лице. Интерес е налице в случай, че страната, искаща привличането има регресни права против третото лице, спрямо които правата, предмет на първоначалния иск са преюдициални, т.е. да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на 223, ал. 2 от ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение. В настоящия случай с разрешаването на спора, предмет на настоящото дело, няма да възникнат или да се изменят субективни права, които да рефлектират върху материалното провоотношение /облигационната връзка, възникнала от сключения договор за продажба/ между ответника и С.Б., вкл. и чрез възможността за предявяване на регресни права от продавача спрямо купувача. Това е така, защото евентуално извършени в имота подобрения, даващи право на подобрителя да получи обезщетение за тях, не ще променят уговорената покупна цена при продажбата на имота /презумптивно покупната цена е включила имота в състоянието му към момента на продажбата/, нито имат отношение към задълженията на продавача да прехвърли собствеността /в тази връзка пък следва да се има предвид, че продажбата е извършена след вписване на възбрана върху имота, допусната като обезпечение на исковете по настоящото дело – виж справката от СВ-Разград на л. 124 от настоящото дело за вписаната на 19.01.16г. възбрана и вписването на 04.02.16г. НА № 74, т. 1, рег. № 663, дело № 31/04.02.16г. на нотариус Н. Стоянова, рег. № 291 на НК – л. 68 от делото на РзОС/.

            С оглед на така изложеното следва да се приеме, че въпреки произнасянето на първоинстанционното решение при участие в производството на третото лице-помагач, то изхождайки от материалното правоотношение между ответника и това трето лице, съдебното решение не е недопустимо, но няма да има действието по чл. 223 от ГПК– в този смисъл и цитираното по-горе решение на ВКС.

            На трето място - с депозираната преди първото с.з. молба ищцата е поискала допускането от съда на изменение на иска, претендирайки да ѝ се присъди сумата от общо 60 820 лв. вместо общо 53 820лв., тъй като се претендира присъждането на увеличената стойност на имота, вследствие и на изграждането на локална отоплителна инсталация в къщата с котел и радиатори, на стойност от 3 000лв. и 4 000 лв. за труда – общо със 7 000 лв. С протоколно определение от 14.03.16г. съдът е допуснал изменение на иска чрез неговото увеличение от 53 820 лв. на 60 820 лв.

            Настоящият състав на съда намира, че допуснатото от съда изменение на иска е извършено в нарушение на чл. 214, ал. 1 от ГПК, тъй като същото съставлява недопустимо едновременно изменение на основание и петитум на иска /въведено е за първи път основание за присъждане на увеличената стойност на имота от точно това подобрение и едновременно с това е изменено искането за присъждане на обезщетение, съизмеримо с увеличената стойност на подобрения имот/. Решението, в частта му, с която е присъдена увеличената стойност на имота, вследствие на извършеното подобрение чрез изграждане на отоплителната инсталацияза сумата от 2 000лв. /сравнявайки основното и допълнителното заключение, сочещи съответно увеличени стойности на имота без отоплителната инсталация на 38 000 лв. и с отоплителната инсталация на 40 000 лв./ се явява недопустимо и следва да се обезсили.  

            По законосъобразността на решението в обжалваните му части.

            По иска по чл. 34 от ЗЗД.

            Видно от представеното на л. 135 от делото на РзОС копие на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 14.12.12г. в гр. Русе, че ответникът се задължил да продаде на ищцата собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в с. Побит камък, община Разград, съставляващо парцел VІ-367, в кв. 26 на селото, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, както и всички останали подобрения и трайни насаждения, за сумата от 3 000 лв., за която е посочено, че се изплаща изцяло при подписването на този договор. В изпълнение на своите задължения по този предварителен договор, продавачът е снабдил купувачката с генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 14.12.12г. с правото да се разпорежда с недвижимия имот възмездно и безвъзмездно, вкл. и с правото сама да определи купувач и покупна цена, вкл. и с правата по чл. 38 от ЗЗД /л. 133/. Легитимирайки се с това пълномощно ищцата е участвала в договора за покупко-продажба на имота като представител на продавача, продавайки сама на себе си процесния имот за сумата от 3 339.90лв., за която е отбелязано, че е равна на данъчната оценка на имота и която сума пълномощникът на продавача е заявил, че продавачът е получил напълно и в брой от купувача - НА № 105, т. 5, рег. № 8347, дело № 673/28.12.12г. на нотариус Н. С., рег. № 291 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Разград /л. 26/.

            С нотариална покана, връчена на 14.01.13г. на ищцата, ответникът Б. я е уведомил, че оттегля пълномощното от 14.12.12г. и я е поканил в 3-дневен срок да си получи обратно от него продажната цена, която е получил от нея.

            С влязлото в сила на 26.05.15г. /датата на постановяване на въззивното необжалваемо решение по в.гр.д. № 45/15г. на ОС-Разград/ решение по гр.д. № 1415/14г. на РС-Разград, е била унищожена упълномощителната сделка, обективирана в пълномощното с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 14.12.12г. на нотариус с рег. № 629 РС-Русе, като сключена при измама, на осн. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, и е прогласена недействителността на договора за покупко-продажба, оформен с НА № 105, т. 5, рег. № 8347, дело № 673/28.12.12г. на нотариус Н. С., рег. № 291 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Разград, като сключен от лице без представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, и на осн. чл. 34 от ЗЗД Г.И. е осъдена да предаде на Ц.Б. владението върху недвижимия имот – така съобразно материалите по приложеното гр.д. № 1415/14г. на РС-Разград.

            С протоколно определение от 14.03.16г. първоинстанционният съд е прекратил поради постигната между страните спогодба, производството по предявения иск по чл. 34 от ЗЗД до размер на сумата от 3 000 лв. и производството е продължило за останалата част от претенцията за 339.90лв.

            По делото не са ангажирани доказателства, които да установят симулативността на уговорената в недействителния договор за покупко-продажба от 28.12.12г. цена в размер на 3 339.90лв. Този договор обаче е прогласен за недействителен именно поради сключването му при липсата на представителна власт. При това положение официалното удостоверяване на направеното пред нотариуса изявление на продавача чрез неговия пълномощник, че продавачът е получил напълно и в брой от купувача продажната цена, не следва да обвързва продавача, тъй като изявлението е направено от мним представител. При това положение доказателствената тежест за установяване на факта на плащане на уговорената по договора цена от 3 339.90лв. е върху ищцата /купувач по материалното правоотношение/, която не го е установила с други доказателства. Предявената претенция за връщане на част от цената по договора за продажба в останалия ѝ като предмет на делото размер от 339.90 лв. е неоснователна. Решението в тази му част следва да се отмени и този иск да се отхвърли.

            По претенцията за присъждане на подобренията.

            Съгласно указанията, дадени с т. ІV от ППВС № 6/74г., когато поведението на подобрителя е причина за унищожаването, развалянето или отмяната на придобивното му основание, същият не се обезщетява като добросъвестен владелец /този извод се извежда по аргумент за противното от приетото от ВС/. И тъй като в настоящия казус измамата при сключването на упълномощителната сделка от ответника на 14.12.12г. е довела до нейното унищожаване, а поради това и до прогласяване недействителността на придобивното основание на ищцата /договора за покупко-продажба/ поради липсата на представителна власт, то следва да се приеме, че всички подобрения в процесния имот, направени за периода от 28.12.12г. до 26.05.15г., са направени в качеството ѝ на недобросъвестен владелец и същата има правата по чл. 74, ал. 1 от ЗС – на по-малката сума между сумата на направените за подобренията разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

            Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация чрез определянето на правна норма, която не е приложима към материалните отношения между страните /чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗС вместо чл. 74, ал. 1 от ЗС/ не води до недопустимост на решението, а евентуално до неговата неправилност, тъй като съдът се е произнесъл по наведените от ищцата факти и отправеното искане /т.е. произнесени са фактите по въведеното с исковата молба основание на иска/ - в тази връзка виж решение № 364/11.02.13г. по гр.д. № 155/12г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираната там задължителна съдебна практика.

            От приобщените заверени от страната копия на разходни документи – касови бележки, сметка за закупени материали, фактури и стокови разписки /л. 88-103 от настоящото дело/ се установява, че същите касаят периода от 07.05.2013г. до 22.08.13г. и общата стойност за закупени материали възлиза на 5092.82лв.

            За установяване на факта на извършване и заплащане от ищцата на описаните и уточнени подобрения, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства и експертни заключения. От съвкупния анализ на гласните доказателства чрез преценка за тяхната вътрешна безпротиворечивост, непосредственост на личните впечатления, съпоставянето им едни с други, както и имайки предвид, че свидетелите И. К. И. и Н. З. Х. могат да бъдат заинтересовани от изхода на делото /първият поради роднинската си връзка с ищцата, а вторият поради лични взаимоотношения със същата и облигационни отношения с ответника/, се установяват следните обстоятелства: Г.И. и Т. /Н. Х./ са живели в тази къща на семейни начала от 2003г. до края на 2012г., като за периода от 2003г. до 2006г. /или 2008-2009г. – свидетелят И. И./ – постоянно, а след това Г. е заминала за Гърция да работи /така свидетелите Н. Х., Св. С./. Строително-ремонтните работи са започнали в края на м. април - началото на м. май 2013г. и са продължили до края на 2013г. /така св. С./ като финансирането е осъществено със средства изцяло на Г.И., която ги е изпращала от Гърция на своя брат И. И., а наемането на работници и организирането на ремонта и строителните дейности е осъществявано от последния /така свидетелите С., М., И., В., В./. Състоянието на къщата и дворното място към момента на започване на ремонтните работи през 2013г. е описано от свидетелите – къщата била, така, както са я закупили /св. С./; къщата е била почти изоставена, била в окаяно състояние, а много години преди 2003г. никой даже не е живял в нея; намира се на такова място, че навсякъде в района има влага, има влага и в къщата /св. М./; къщата е била стара и в нея не е имало голям ремонт, освен една изградена от Г. и Н. баня – поставени били стари плочки и една врата, но при ремонта е било сменено всичко /св. И./; къщата преди това не беше в добро състояние /св. В./; състоянието и било „червена тухла, неизмазана, стара дограма, покрив от цигли” /св. В./. Всички разпитани по инициатива на ищцата свидетели са били наемани от брат ѝ И. И. и са участвали лично в извършването на СМР. Най-голям обем от работите са извършени лично от свидетеля Св. С., който подробно описва същите и ги посочва върху снимковия материал – замазвал стените в стаите на височина около 80 см., тъй като от влагата тухлите са били започнали да се ронят; демонтиран е бил изцяло покрива /”всичко на земята”/ и около 30% са сменени части от дървената конструкция /мертеци/, а всичко останало е изцяло ново закупено и направено – с поставяне на ОСБ плоскости, с поставена хидроизолация от черна хартия, покриване с Бардолин, поставяне на челни дъски. Съборен е бил изцяло и след това изграден отново с вътрешно измазване комина на къщата. Направил два навеса около къщата „Г-образни”– с дървена конструкция и покрити със същата покривна изолация с дълбочина от около 3.50 м. и отдолу поставени плочки под навесите. Бил е положен и бетон около къщата за изолация от влагата, а освен това стабилизирана и надградена бетоновата дворна ограда /надзиждана с бетонови блокчета и боядисвана от момчетата от неговата бригада/. Поставил е пред къщата и дървена декоративна ограда. Направил е изцяло външната топлоизолация със стиропор с дебелина от 5 см., а след доставката и монтажа на прозорците от PVC /от специализирана фирма от с. Дянково/, свидетелят ги е подмазал /„обърнал”/. Положил е външната мазилка. Извършил е смяна на вратите – монтирал е външната блиндирана врата на къщата, както и пътната метална врата на двора, която е към улицата. Вътрешните врати в къщата са нови и обшити с ОСБ от свидетеля, за да „вървят с интериора на стаите” по искане на Г.. Стаите са били шпакловани, грундирани и боядисани от свидетеля и негови работници. Изградени са били две тераси на втория етаж на къщата като на подовете им е била поставена 4 см. замазка, а отгоре гранитогрес. Направени са покривни конструкции и на тези две тераси, заедно с парапети на същите. Вътрешното стълбище /тип вита стълба/ в къщата не е изграждано наново, а само е било укрепено и стабилизирано от свидетеля С., облицовано с ОСБ плоскости и поставени лайсни, както и поставени вратички горе. Долу на първия етаж е бил правен от В. /св. В./ нещо като склад – боядисали са го. Свидетелят е правил склада под стълбището – пуснал нови талпи, за да хващат ръбовете на стъпалата, но самото складово помещение не е подменяно. В къщата е имало баня, която е можело да се ползва, но е имало проблем с канализацията и това наложило да се „отреже буквално половината баня” и да се направят нови сифони с нова канализация. След това е бил изливан и бетон на пода на банята /така при допълнителния разпит на свидетеля/. Самият свидетел е монтирал душ-кабината и тоалетната чиния с казанче, но самите плочки не ги е поставял той. Таванът в банята от PVC е поставил лично свидетеля /съдът дава вяра на неговите показания, а не на показанията на св. Н. Х. по този въпрос/. За положения труд лично от свидетеля С. и за наеманите от него работници, същият е получил общо сумата от 11 500 лв., платена му от брата на ищцата.

            Свидетелят М. лично е изградил външната каменна чешма, ведно с тръбите за захранване и канализация и е сглобил и монтирал поръчаните от И. И. кухня и спалня в къщата. Свидетелят е изграждал и нова ел. инсталация и частично е подменял ВиК инсталация в къщата, вкл. и монтирал батериите в банята. Свидетелят е участвал и в изливането на бетон за плочата на терасата, както и около къщата и под навеса, който е непосредствено след входната врата, а след това са облицовани чрез лепене на плочи. Свидетелят е получил от И. И. около 400-500 лв. до 600лв. за труда си за всички дейности.

            Свидетелят И. сочи, че всичко в банята е извършено наново – смяна на канализацията, плочките по пода и стените, тоалетната, поставена душ-кабина, шкафчета с мивка. Описва и всички дейности, които са посочени като осъществени и от първите двама свидетели С. и М..

Свидетелят В. сочи, че е участвал в изливането на плочата над вътрешната баня, която не е била довършена, както и в монтирането на пътната врата към пътя. Свидетелят В. е участвал при разрушаването и препокриването на покрива, при ремонта на стаите и на стълбището, при поставянето на фаянси и теракоти, при поставянето на изолация.

            В показанията на всеки един от посочените по-горе свидетели се потвърждава изложеното от другите свидетели относно това кой в какви СМР е участвал. Противоречия между показанията на тези свидетели не са констатирани.

            Свидетелят Н. Х. излага, че след като са заживели с Г. в къщата, той с пари, дадени му от неговата майка, е направил баня от една стая, изграждайки една стена, поставяйки фаянс и тоалетна чиния, както и бойлер от Турция, сменили и вратата на помещението. Изграден е бил бар-плот в кухнята. По същество потвърждава, че направените от него СМР по къщата след 2003г. не са били използвани при ремонта от ищцата, а са били разрушени и направени наново – навеса на входа на къщата, пътната метална врата, терасата на втория етаж с винкелите. Излага, че фаянсовите плочки са направени и финансирани от него – посочва и червените фаянсови плочки на снимките към заключението на вещото лице. Твърди, че пластмасовите плоскости по тавана в банята също са направени от него, както и монтажа на душ-кабината /в тази част показанията съдът не кредитира, тъй като дава вяра на изложеното от св. С., чиито показания се подкрепят от останалия доказателствен материал, съставен от коментираните по-горе гласни доказателства/. Съдът дава вяра на показанията на св. Х. в частта, в която излага, че е изградил стената на помещението, което е предназначил за баня, тъй като се подкрепят и от показанията на св. П. и от свидетелски показания на останалите свидетели /те не сочат да са изграждали това помещение със стената/. Св. П. сочи, че не е виждала да са били изградени преди това навеси пред къщата.

            Свидетелят С. сочи, че е влизал в къщата 7-8 години преди разпита му по делото /съответства на 2008-2009г./ и е имало бар-плот в кухнята, както и обшивката с плоскости до средата на стените в коридора на първия етаж. По същество същите са показанията и на св. Н., отнасящи се за същия период към 2009г.

            От анализа на тези гласни доказателства се налага извода, че всички претендирани от ищцата подобрения са били извършени от посочените свидетели С., М., В. и В., които са били наемани и организирани от брата на ищцата – свидетелят И., който им е заплащал за труда и материалите изцяло със средства на ищцата. Съдът приема, че и фаянсовите и теракотните плочки в банята са извършени при ремонтните дейности през 2013г., тъй като е било необходима подмяна на ВиК инсталацията и поради това е била нарушена целостта на пода и стените /половината баня е била „отрязана”, а след това изливан бетон на пода/, а видимо на снимковия материал понастоящем пода и стените са облепени с еднородни плочки.

            От заключението на основната СТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд се установява, че стойността на извършените подобрения, които вещото лице е намерило на място /а на място са констатирани повече подобрения от претендираните от ищцата – вградените кухненски шкафове, бар-плот, нова септична яма/, но измерило и оценило само претендираните по делото, възлиза на общо 49 554.98лв. – по цени на материали и труд към датата на заключението 02.03.2016г. Стойността на имота преди извършване на подобренията според вещото лице е била 8 000лв., а средната пазарна стойност на имота след извършване на подобренията – 46 000лв. Сумата, с която се е увеличила стойността на имота след подобренията е 38 000 лв. /46 000 лв. – 8 000 лв./.

Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, депозирано на 25.03.16г., сочи, че стойността само на отоплителната инсталация е 2 441.37лв., а стойността на подобренията в имота заедно с отоплителната инсталация възлиза на 51 996.35лв. Пазарната стойност на имота с включване на отоплителната инсталация е 48 000 лв., а увеличената стойност на имота след подобренията, ведно с тази отоплителна инсталация към датата на експертизата е 40 000 лв. От това следва, че стойността, с която само отоплителната инсталация е увеличила увеличената стойност на имота с подобренията, е 2 000 лв.

Според заключението, изслушано пред въззивната инстанция в с.з. на 01.03.17г., стойността на направените разноски към момента на извършването им, за осъществяване на всяко едно от описаните в исковата молба подобрения /без отоплителната инсталация – виж и количествено-стойностната сметка/, определени въз основа на измерените на място по вид и количества и съобразно уточняването на момента на извършването им, остойностени като закупуване на материали, на труд, транспорт, механизация и други фактори съобразно Справочник за цените в строителството – бр. 2 и бр.3/2013г., възлиза на общо 48 079.53лв.

От приетия пред въззивната инстанция протокол за въвод във владение от 24.01.17г., съставен от съдебен изпълнител по изп.д. № 28/16г. по описа на СИС при РС-Разград се установява, че след влизането в процесния имот е констатирано наводнение в кухнята – теч от пералнята и се предполага, че е от меката връзка. В коридора не е имало вещи. Описани са намерените в помещенията на къщата движими вещи и уреди, които не са предмет на делото.

От допълнителното заключение, изслушано пред въззивната инстанция се установява, че въз основа на допълнително извършен оглед на 21.02.2017г. /виж сравнителния фотоалбум и количествено-стойностната сметка/ са констатирани повреди върху имота, вследствие на наводнението в къщата, констатирано за първи път от съдебния изпълнител на 24.01.17г. След приспадане на вредите от наводнението, стойността на извършените подобрения възлизат на общо 44 721.94лв.

Следва да се има предвид, че поради необжалването на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части от страна на ищцата, то между страните е налице сила на пресъдено нещо относно недоказаните като извършени от ищцата подобрения – тези описани в т. ІІІ, т. 8 и в т. ХІІІ, т. 3 от количествено-стойностната сметка към заключенията на вещото лице, а именно: относно обшивка на стени с дървени плоскости и лайсни. Техните стойности към момента на заключението по основната СТЕ, изслушана пред първата инстанция, възлизат съответно на 2 408.90лв. – т. ІІІ, т. 8 и на 297.57лв. – т. ХІІІ, т. 3 – л. 111 и 113.

По правило претенцията на владелеца, извършил подобрения в чуждия имот, следва да се насочи против собственика на имота и в зависимост от качеството на владелеца - добросъвестен или недобросъвестен, същият има различни права – съответно по чл. 72 /вкл. и при хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗС при недобросъвестен владелец, но при знание и без противопоставяне от собственика за извършваните подобрения/ или по чл. 73, ал. 2 и 74, ал. 1 от ЗС. Правния институт има за цел да преодолее състоянието на неоснователно обогатяване, което би възникнало при връщането на подобрения имот на собственика за сметка на разходите, извършени от подобрителя. По изключение, когато трето недобросъвестно лице е закупило имота от собственика, претенциите за присъждане на подобренията могат и да се насочат против приобретателя на имота.

Както се посочи и по-горе, изхождайки от указанията на ППВС № 6/74г., в настоящия случай ищцата има качеството на недобросъвестен владелец и съответно правата по чл. 74, ал. 1 от ЗС относно подобренията, извършени през 2013г., които претенции тя е насочила към собственика на имота на 18.01.16г. Последният обаче е продал имота на 04.02.16г. при наличието на вписана възбрана за обезпечение на предявените по настоящото дело искове, което е станало на 19.01.16г. Това предполага, че при сключване на договора за покупко-продажба на 04.02.16г. ответникът и третото лице-купувач са определили цена за имота, включваща извършените от ищцата подобрения през 2013г. От тази цена се е възползвал собственика на имота към момента на продажбата – ответника Б.. Настъпилите в имота повреди, констатирани на 24.01.2017г. /пък били те и поради евентуално небрежно поведение на ищцата/, се отразяват в патримониума на актуалния собственик на вещта, а не в патримониума на бившия собственик на вещта – ответника Ц.Б.. Това означава, че стойността на последващо настъпилите повреди не следва да се съобразяват при определянето на увеличената стойност на имота /последната като едната от сравняемите величини от хипотезата на чл. 74, ал. 1 от ЗС/.

При това положение, за да се определи увеличената стойност на имота, следва да се съобрази основното заключение на СТЕ, депозирано и изслушано пред първоинстанционния съд около месец след извършване на продажбата на имота от ответника на третото лице, което сочи че същата е в размер на 38 000лв. /без отоплителната инсталация/. Като се приспаднат от тази сума стойностите на подобренията, които ищцата не е извършила и за които е налице СПН, възлизащи в размер на общо 2706.47лв., увеличената стойност на имота с подобренията възлиза на 35 293.53лв. Същата е по-малката сума, в сравнение със сумата на направените разноски, които съобразно заключението по допълнителната СТЕ, изслушано в с.з. на 01.03.17г. към момента на извършването им възлизат на 48 079.53лв.

При това положение и на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС на ищцата се дължи по-малката измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения - в случая това се явява именно сумата от 35 293.53лв.

По претенцията за заплащане на разходите на ищцата за платени местни данъци и такси за 2013г. и 2014г.

Видно от въведените с исковата молба твърдения по фактите, че ищцата е твърдяла, че е заплатила за 2013г. и 2014г. данък върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци и определя същите като разходи за поддръжка на имота. Счита, че ѝ се дължат тези разходи и ги претендира ведно със стойността на подобренията.

Видно от приложените на л. 127-129 от делото на РОС доказателства, че на 10.12.14г. ищцата е платила МДТ и лихви, касаещи периода от 2013г. -2014г. в общ размер на 47.45лв., а на 10.06.2015г. е заплатила сумата от 25.42лв. за МДТ за 2015г.

Заплащането на данъци и такси за имота не съставляват необходими разноски за запазването на вещта по см. на чл. 73, ал. 2 от ЗС. Същите обаче се претендират по настоящото дело като направени разходи за поддръжка /а не за запазване/ на имота, което следва да се приеме като направени разходи във връзка с този имот, които се дължат от неговия собственик на извършилия разходите. Претенцията следва да се квалифицира като такава по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Произнасянето на първоинстанционният съд при друга посочена правна квалификация, но по въведените от ищеца факти и петитум, не води до недопустимост, а до неправилност на решението, както беше посочено и по-горе.

Безспорно е, че с изпълнението на парични задължения по повод на притежаването на недвижимия имот, собственикът на последния се е обогатил чрез спестяването на тези разходи и ги дължи на платилия ги вместо него владелец или държател на имота. В случая обаче претенцията следва да се уважи само за сумата от 47.45 лв., представляваща заплатени МДТ за 2013-2014г., а не и за сумата от 25.42 лв., представляваща сумата за платени МДТ, но за 2015г., тъй като за 2015г сума не е претендирана от ищцата. Първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло и в тази част и претенцията да се уважи на предявеното основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за размер от 47.45лв. – заплатени МДТ за 2013г. и 2014г. и да се отхвърли за горницата до 72.87лв.

По разноските.

Пред първата инстанция и двете страни са претендирали разноски и първоинстанционният съд е пресметнал дължимите на всяка от страните разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете, но е присъдил разноски само на ищцата „след извършване на прихващане на задълженията за разноски”. Служебно, по инициатива на съда, прихващане на дължими от насрещните страни в гражданския процес разноски не е допустимо да се извършва. Имайки предвид и различния резултат по настоящото дело, то решението в частта за разноските следва да се отмени изцяло и такива да се присъдят на страните съобразно изхода на делото – на ищцата следва да се присъди сумата от 2 840.92лв., представляваща съразмерна част от разноските ѝ в общ размер на 4916.40лв. съобразно уважената част от иска в общ размер от 35 340.98лв. и при общ предявен размер от 61 159.90лв. На ответника следва да се присъди съразмерна част от направените разноски в общ размер от 2 230лв., а именно – 941.40лв., съобразно отхвърлената част от иска.

Пред въззивната инстанция всяка от страните е претендирала разноски. Претендираните от въззивника разноски са описани в списъка, изготвен от адв. П. и възлизат в размер на 2 200лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение съдът намира за неоснователно. Това е така, защото материалния интерес от общо 37 706.30лв. пред настоящата инстанция определя минимално възнаграждение по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС възнаграждение от 1 661.89лв., но делото е сложно от фактическа и правна страна и заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. В полза на въззивника следва да се присъди сумата от 138.01лв. – съразмерно на уважената част от въззивната му жалба. В полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 2090.11лв. – съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение 15/22.04.2016г., поправено с решение № 1021/04.11.16г., постановени по гражданско дело № 17 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА МУ, с която Ц.К.Б., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляващи сумата, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № 367, за който е отреден парцел VІ-367, кв. 26 по плана на с. Побит камък, обл. Разград, към деня на постановяване на решението, в резултат на извършено от ищцата Г.К.И. подобрение, изразяващо се в изграждане на отоплителна инсталация от камина с водна риза с мощност 15 кW, водна помпа, пластмасови отоплителни тръби 56 м. и арматура, два алуминиеви и един панелен радиатора, на осн. чл. 72 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.16г. до окончателното ѝ изплащане И

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд в тази му част за разглеждането на предявения иск в отделно самостоятелно производство.

ОТМЕНЯ решение 15/22.04.2016г., поправено с решение № 1021/04.11.16г., постановени по гражданско дело № 17 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Разград в останалите му обжалвани части И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.К.И., ЕГН ********** *** против Ц.К.Б., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 339.90 /триста тридесет и девет лева и деветдесет ст./лв. на осн. чл. 34 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.01.16г. до окончателното й изплащане, представляваща неизпълнената част от задължението на продавача да върне покупната цена по недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 105, т. 5, рег. № 8347, дело № 673/28.12.12г. на нотариус Н. С., рег. № 291 на НК, с район на действие – този на РС-Разград.

ОСЪЖДА Ц.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 35 293.53 /тридесет и пет хиляди двеста деветдесет и три лева и петдесет и три ст./лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот, представляващ ПИ № 367, за който е отреден парцел VІ-367, кв. 26 по плана на с. Побит камък, обл. Разград, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 40 кв.м. и РЗП – 80 кв.м. в резултат на извършените от  Г.К.И. подобрения през 2013г., изразяващи се в: подмяна на всички стари прозорци с нови /ПВЦ с кафяв цвят/, с комарници и алуминиеви външни первази; подмяна на всички стари врати с нови от пресовани плоскости – 6 бр., а входната заменена с блиндирана врата; монтирани 5 бр. нови врати-две на стълбището, две на терасите и една на банята /от ПВЦ/; извършен външен и вътрешен ремонт на къщата, включващ: нови настилки, мазилки, боядисване, ламперии по тавани и стълбище, външна топлоизолация на цялата сграда, измазване и боядисване с цветен фасаген; положени тротоарни плочки пред и около къщата – 31.9 кв.м. и 25.3 кв.м. бетонова настилка в двора; изградена външна чешма пред къщата; изградени два леки навеса пред къщата с дървена конструкция и покрити с битумни керемиди; монтирана външна метална пътна врата и изградена външна ограда от каменни и бетонни блокчета и декоративна бетонна ограда с две летящи врати в двора; ремонт на покрива с ново покритие от Бардолин, челни дъски, сачаци с ламперия, олуци и водосточни тръби; изградени две тераси на втория етаж с монтирани дървени парапети и положен теракот на подовете; ремонт на комина на къщата; изградено ново стълбище към втория етаж с обшиване на всяко стъпало с плоскости и лайсни по ръбовете; боядисване с латекс на мазето на първия етаж и подмяна на вратата му с нова; изградена вътрешна тоалетна с душ-кабина; изградено складово помещение с коридор на първия етаж, покриване на подовете с теракота, а стените измазани и боядисани с латекс, на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.16г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Ц.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 47.45 /четиридесет и седем лева и четиридесет и пет ст./лв., представляващи заплатените от ищцата местни данъци и такси за описания недвижим имот за 2013г. и 2014г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.16г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ  този иск за горницата до 72.87 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника /въззивник в настоящото производство/ С.М.Б., ЕГН ********** ***.

В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА Ц.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 2840.92 /две хиляди осемстотин и четиридесет лева и деветдесет и две ст./лв., представляващи разноски за първата инстанция и сумата от 2090.11 /две хиляди и деветдесет лева и единадесет ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Г.К.И., ЕГН ********** *** да заплати на Ц.К.Б., ЕГН ********** *** сумата от 941.40 /деветстотин четиридесет и един лева и четиридесет ст./лв., представляващи разноски за първата инстанция и сумата от 138.01 /сто тридесет и осем лева и една ст./лв., представляващи разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: