О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

847

 

1112.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на 11 декември, две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен С.

        ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         П. Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 626  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  „А. Б. Б.” АД, подадена чрез юрисконсулт В.К., против определение  № 3153 от 09.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2096 по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е допълнено решение № 1500/22.07.2015 г. по в.гр.д. № 2096/2015 г. по описа на ВОС и „А. Б. Бъ.” АД е осъдено да заплати на „Х. д.” ЕООД, „В.Д.” ЕООД, В.Д.С. суми от по 200 лв. на всеки и на М.К.С. сумата от 225 лв., представляващи сторените разноски в производството пред окръжния съд.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд в обжалваната му част, поради нарушение на процесуалния закон, като е молил за отмяната му в тази част, евентуално за намаляване на претендираните разноски за адвокатска защита до размер на сумата от 300 лв.

Изложил е съображения, че изобщо не следва да понася отговорността за разноските в производството пред окръжния съд, по което е отменено като незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител – извършено разпределение на суми, защото не е дал повод за воденето му, евентуално платеното възнаграждение за адвокатска защита от насрещната страна било прекомерно, предвид малкия обем на свършената работа, липсата на сложност на спора и защитата на четиримата жалбоподатели от един адвокат.

 Лицата на насрещната страна - „Х. д.” ЕООД, „В.Д.” ЕООД, В.Д.С. и М.К.С., чрез адв. П.Т. (преупълномощена с пълномощно на лист 1021 от преписа на изпълнителното дело от процесуалния им представител адв. К.Танева, снабдена с представителна власт по пълномощно на лист 160 от приложения препис от изпълнителното дело; доказателства за представителна власт на адв. Й. не са приложени по делото) с писмения си отговор са оспорили жалбата, като са молили за потвърждаване на определението на окръжния съд в обжалваната му част по изложени съображения за правилността му.

 

 

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд в частта на допълването за разноските, като неизгодно за него, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съда съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 2096/2015 г. на Варненския окръжен съд е било образувано по частна жалба на длъжниците „Х. д.“ ЕООД, „В.Д.“ ЕООД, В.Д.С. и М.К.С. срещу изготвеното на 19.03.2015 г. от частния съдебен изпълнител З.Д. по изпълнително дело № 20148080400324 и предявено на страните на 23.03.2015 г. разпределение  на постъпили от публична продан суми. Взискателят „А. Б. Б.” АД не е подал отговор на жалбата. С решение № 1500/22.07.2015 г. окръжният съд е отменил разпределението и върнал делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново такова, като решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК, длъжниците (жалбоподатели в производството пред окръжния съд) са поискали допълване на решението в частта на разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение и на платената държавна такса. Взискателят  „А. Б.Б.“ АД е подал писмен отговор на молбата със становище за недопустимостта, евентуално – за неоснователността й. Заявил е и възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Доколкото длъжниците са поискали присъждането на разноските с жалбата си и е липсвало произнасяне в тази насока с решението на окръжния съд,  молбата по чл. 248 ГПК за допълването му е била допустима и правилно е била разгледана от окръжния съд по същество (в този случай списъците по чл.80 от ГПК, каквито освен това са и представени от насрещната страна, не са предпоставка за допустимостта на молбата). С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, окръжният съд е допълнил решение № 1500/22.07.2015 г. в частта му разноските, като след уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, е осъдил „А. Б.Б.“ АД да заплати на „Х. д.” ЕООД, „В.Д.” ЕООД, В.Д.С. суми от по 200 лв. на всеки (за адвокатско възнаграждение) и на М.К.С. сумата от 225 лв. (200 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса), представляващи сторените разноски в производството пред окръжния съд. Така постановеният от окръжния съд резултат е правилен и обжалваното определение не страда от визираните в настоящата жалба пороци, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Доколкото спорът за законосъобразността на конкретното действие на съдебния изпълнител (изготвено на 19.03.2015 г. разпределение на постъпили суми), повдигнат по жалба на длъжниците, е бил разрешен по същество в тяхна полза с отмяната на обжалваното действие, разноските следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна – настоящия жалбоподател съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Неподаването на писмен отговор от същия, по жалбата на длъжниците, не покрива хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, която гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, поради което и наведените в тази насока доводи не могат да бъдат споделени.

Неоснователно е и оплакването, че на всички молители в производството по чл. 248 от ГПК съдът е следвало да присъди разноски в размер на едно адвокатско възнаграждение, поради това, че по жалбата им срещу действията на съдебния изпълнител всички те били защитавани от един адвокат, защото  всеки от тях поотделно е разполагал с право да обжалва, независимо от останалите, действието на съдебния изпълнител и във връзка с така упражненото право, за защитата си, е заплатил адвокатско възнаграждение.

Сложността на делото и количеството на извършените от процесуалния представител на жалбоподателите действия са били съобразени от окръжния съд във връзка с направеното от настоящия жалбоподател възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК и дължимите на насрещната страна разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение са били редуцирани до минималния, според чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от по 200 лв. за всеки жалбоподател. Затова и оплакванията в жалбата пред настоящата инстанция във връзка с намаляване на разноските за адвокатска защита до общия размер от 300 лв. е неоснователно.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 3153 от 09.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2096 по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е допълнено решение № 1500/22.07.2015 г. по в.гр.д. № 2096/2015 г. по описа на ВОС и „А. Б.Б.” АД е осъдено да заплати на „Х. д.” ЕООД, „В.Д.” ЕООД, В.Д.С. суми от по 200 лв. на всеки и на М.К.С. сумата от 225 лв., представляващи сторените разноски в производството пред окръжния съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва, съгласно чл. 274, ал.4 ГПК, вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК, вр. с чл. 463, ал.2 изр. последно ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.