Р Е Ш Е Н И Е

 

13/14.02.2019 г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 626 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 200419751 и „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК 201324078, чрез процесуалния им представител адв. М. от САК, против решение № 71/05.07.2018г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по гр.д. № 10/2018г. и с което е прието по отношение на въззивниците, че „АНДУЛКА“ ЕООД, ЕИК 200078378 е собственик на 13.04 % от построената в ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на гр. Силистра от 2008г., целият с площ 18 066 кв.м, находящ се в гр. Силистра, Промишлена зона Запад, ул. „Харалампи Джамджиев” 1, едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор: 66425.514.502.22, състояща се от складово помещение, със застроена площ от 31 кв. м, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, както и 13.04 % от построената в същия ПИ триетажна масивна сграда - склад  № 16, с идентификатор: 66425.514.502.21, с площ 894 кв. м и РЗП 2 682 кв. м, състояща се от складови и обслужващи помещения, товарен асансьор, товарна рампа пред сградата, с пет входа от южната и девет входа от северната страна на сградата, заедно със съответните идеални части от изградените в ПИ комуникации.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че тъй като сроковете за прогласяване недействителността на извършената от взискателя разпоредителна сделка от 17.01.2011г. са изтекли, както и поради това, че купувачът по нея не може да води такива искове, тъй като не се ползва от закрилата на възбраната в полза на взискателя, то и искът за собственост, основан на оспорване на тази сделка е недопустим. С оглед на това се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално неправилно. Твърди се и недопустимост на иска срещу въззивника „Търговия на едро – СС“ ЕООД с довод, че след прехвърлителната сделка същият не претендира права на собственост върху процесните имоти. Изложени са и оплаквания, че съдът неправилно е уважил претенцията досежно изградените в поземления имот комуникации, приемайки, че същите са обща част. Твърди се, че тези комуникации не са предмет на оспорваната сделка, както и че нямат характеристиките на обща част. Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално за неговата отмяна и отхвърляне на предявените против двете дружества искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Андулка“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират се и разноски за настоящата инстанция.

Наред с въззивната жалба е депозирана и частна жалба от въззивниците против постановеното по същото дело, по реда на чл.248 ГПК определение № 260/02.10.2018г., с което първоинстанционният съд е изменил решението си в частта относно дължимите от тях разноски в полза на ищцовото дружество и е оставил без уважение тяхната молба за присъждане на разноски.

Наведените в жалбата оплаквания са, че неправилно в размера на присъденото адвокатско възнаграждение е включена и сумата от 700 лв., тъй като същата не фигурира в представения списък по чл.80 ГПК. Не е отчетено и постановеното прекратително определение по част от исковите претенции. Оспорват се като неправилни и изводите на съда досежно неуваженото им искане за изменение на дължими в тяхна полза разноски.

Срещу частната жалба също е постъпил отговор, считайки същата за неоснователна.

В с.з., чрез процесуални представители жалбите, респ. отговорите по тях се поддържат.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

                С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от „Андулка“ ЕООД против „Търговия на едро – СС“ ЕООД и „Лъки СИС“ ЕООД искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 13.04 % от построените в ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на гр. Силистра от 2008г. едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22 и триетажна масивна сграда - склад  № 16, с идентификатор 66425.514.502.21, заедно със съответните идеални части от изградените в ПИ комуникации, при въведено придобивно основание – реализирана публична продан, приключила с влезли в сила постановления за възлагане.

Изложените в исковата молба твърдения са, че след проведена публична продан и въз основа на издадени по изп.д. № 20107670401397 постановления за възлагане от 15.02.2016г. на ЧСИ Г. Георгиев, „Андулка“ ЕООД е собственик на 73/18066 ид.ч. от ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на гр. Силистра, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда- склад № 17, с площ от 31 кв.м., с идентификатор 66425.514.502.22 и прилежащите й ид.ч. от комуникациите в имота, на 59/18066 ид.ч. от същия поземлен имот, ведно с едноетажна полумасивна сграда – павилион № 2, с идентификатор 66425.514.502.23 и съответната й ид.ч. от комуникациите в имота, както и на 2110/18066 ид.ч. от същия поземлен имот, ведно с изградената в него триетажна масивна сграда - склад  № 16, с площ от 894 кв. м., с идентификатор 66425.514.502.21 и съответната й ид.ч. от комуникациите. В хода на предприетите действия по вписване на издадените постановления за възлагане е установено, че на 17.01.2011г. длъжникът „Търговия на едро – СС“ ЕООД и чиято собственост са били процесните имоти, е продал на ответното дружество “Лъки СИС“ ЕООД 13.04 % от поземления имот, целия с площ от 18066 кв.м., както и от построените в него сгради, в т.ч. и от гореописаните. Твърди, че тази сделка е извършена след налагане на възбраната върху тях от ЧСИ, поради което е непротивопоставима както на взискателя, така и на дружеството - купувач от публичната продан. С оглед на това са предявени и исковете за признаване по отношение на ответниците претендираните от ищеца права на собственост върху процесните три сгради, ведно със съответните ид.ч. от правото на собственост върху ПИ и от изградените в него комуникации.

В срока по чл.131 ГПК ответниците, въззивници в настоящото производство са оспорили исковете с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност. Считат, че придобитите от „Лъки СИС“ ЕООД 13.04% не накърняват придобитите от публичната продан от въззиваемия ид.ч. от процесните недвижими имоти, в частност от земята, поради което и липсва правен интерес от водене на исковете. Наред с това сграда с идентификатор 66425.514.502.23 е съборена и не може да бъде предмет на исковата защита. Твърди се, че спрямо „Търговия на едро – СС“ ЕООД такъв не е налице и поради това, че към настоящия момент това дружество не претендира каквито и да било права на собственост върху имотите. Излагат се доводи, че закрилата на чл.452 ал.2 ГПК и чл.496 ал.2 ГПК дава права само спрямо приобретателя, но не и срещу прехвърлителя, което обстоятелство също обуславя недопустимост на исковите претенции спрямо „Търговия на едро – СС“ ЕООД. Наведени са и възражения, че извършената разпоредителна сделка не е оспорвана от взискателя по изпълнителното дело, че 5-годишният срок за това към датата на предявяване на настоящите искове е бил изтекъл, както и че вписването на постановленията за възлагане е след вписване на покупко-продажбата. Оспорва, че ищецът е собственик и на изградените в имота комуникации, тъй като същите неправилно са включени в постановленията за възлагане – по отношение на тях не е извършвана оценка и същите не са изнасяни на публична продан. Освен от договора за покупко-продажба, „Лъки СИС“ ЕООД заявява права на собственост и в качеството му на добросъвестен владелец, начиная от датата на продажбата до вписване на постановленията за възлагане.

С влязло в сила определение от  29.03.2018г. производството по отношение на претендираните ид.ч. от ПИ, както и относно сграда с идентификатор 66425.514.502.23 е прекратено като недопустимо.

Съдът, като взе предвид предмета на спора, наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а това е видно и от приетите писмени доказателства, че „Търговия на едро – СС“ ЕООД е бил длъжник по изп.д. № 20107670401397 на ЧСИ Г. Георгиев, взискател по което е „Обединена Българска Банка“ АД, с предмет удоволетворяване на парични вземания. Въз основа на постановление на ЧСИ на 08.11.2010г. е била наложена възбрана върху недвижими имоти – собственост на длъжника и представляващи ПИ с идентификатор 66425.514.502, с площ от 18066 кв.м., находящ се в гр.Силистра, Индустриална зона „Запад“, ведно с изградените в него самостоятелни сгради, подробно индивидуализирани в искането за налагане на възбрана, сред които и процесните две - едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22 и триетажна масивна сграда - склад  № 16, с идентификатор 66425.514.502.21.

Видно от обявление за насрочване на публична продан /л.49/ съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение, изнасяйки на публична продан всяка една от самостоятелните сгради, ведно със съответната й прилежаща част от поземлия имот, в който са разположени. С оглед на това с Протокол от 08.02.2016г. /л.54/ за купувачи на отделните имоти са обявени различни наддавачи, като въззиваемото дружество „Андулка“ ЕООД е обявено за купувач на едноетажната масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22, ведно със 73/18 066 ид.ч. от поземления имот и на триетажна масивна сграда - склад  № 16, с идентификатор 66425.514.502.21, ведно с 2 110/18 066 ид.ч. от поземления имот.

След заплащане на цената в полза на купувача са издадени и съответните постановления за възлагане, влезли в сила и вписани в СВ на 10.08.2016г.

Впоследствие, въз основа на договор за цесия от 2017г. като взискател по изпълнителното дело е встъпило „Рестартком“ ЕООД.

Не е спорно и обстоятелството, че след вписване на изпълнителната възбрана с нот.акт № 66 том І д. № 21/2011г. на нотариус с рег. № 105, длъжникът „Търговия на едро – СС“ ЕООД е продал на „Лъки СИС“ ЕООД 13.04% от ПИ  66425.514.502 и от изградените в него самостоятелни сгради, подробно описани в нот.акт, между които са и процесните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че наведените оплаквания срещу допустимостта на предявените искове са неоснователни.

Предмет на защита са претендираните от „Андулка“ ЕООД права на собственост върху процесните две сгради, твърдейки, че дружеството е едноличен собственик на същите на въведеното основание, като в същото време ответното дружество „Лъки СИС“ ЕООД разполага с титул за собственост, легитимиращ го като собственик на 13.04% от тези права. Макар и да не се твърдят права на собственост от ищцовата страна към датата на сключване на договора за покупко-продажба между въззивните дружества, респ. да не е спорно, че праводателят „Търговия на едро – СС“ ЕООД е бил собственик на имотите към този момент, обстоятелството, че този договор е сключен след налагане на възбраната по изпълнителното дело и предвидената в чл.452 ал.1 вр. ал.2 ГПК изрична последица спрямо сделката, обуславя и правния интерес от водене на иска за собственост и по отношение на това дружество. Аргумент за този извод е и разрешението по т.3б от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.

Ирелевантно за правния интерес от водене на настоящия процес е поведението на взискателя и изтеклия срок от датата на сключване на прехвърлителната сделка, доколкото търсената защита е за установяване правото на собственост върху спорната ид.ч. от него, а не за прогласяване недействителността на покупко-продажбата.

Неоснователни са и възраженията на въззивниците по съществото на спора. В тази връзка съдът приема за доказани твърденията на въззиваемото дружество, че въз основа на реализираната в изпълнителния процес публична продан и издадените постановления за възлагане, същото е станало собственик на изградените в ПИ 66425.514.502 едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22 и триетажна масивна сграда - склад  № 16, с идентификатор 66425.514.502.21. На основание чл.496 ал.2 ГПК от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане „Андулка“ ЕООД е придобило всички права върху имотите, които е имал длъжника, като придобитите от третите лица права върху същите имоти ще са му непротивопоставими, ако не могат да се противопоставят и на взискателя. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл.452 ал.1 вр. ал.2 ГПК извършеното от длъжника разпореждане с имотите след налагането на възбраната, отчуждавайки ид.ч. от тях в полза на въззивника „Лъки СИС“ ЕООД е недействително по отношение на взискателя, поради което и придобитите по тази сделка права са непротивопоставими, както на взискателя, така и на купувача от публичната продан.

Недействителността по чл.452 ГПК е законово регламентирана последица, поради което и предявяването й не е скрепено с погасителен давностен срок.

Ирелевантно за прилагането на тази последица е представената декларация от встъпилия след влизане в сила на постановленията за възлагане на мястото на първоначалния нов взискател „Рестартком“ ЕООД. Без значение ще е и поведението на първоначалния взискател, доколкото принудителният способ е реализиран и предвид нормата на чл.496 ал.2 изр. второ ГПК.

По горните съображения без значение за придобитите от купувача от публичната продан права е и обстоятелството, че постановленията за възлагане са вписани след вписването на извършената в нарушение на забраната по чл.451 ГПК. В случая поредността на вписването на сделката между въззивниците не ги ползва.

Не е налице и изтекла в полза на приобретателя „Лъки СИС“ ЕООД придобивна давност. Същият е знаел за вписаната възбрана, обстоятелство изрично обективирано в нот.акт за покупко-продажба, поради което и няма качеството на добросъвестен владелец. А изтеклият от датата на покупката до датата на вписване на постановленията за възлагане, респ. предявяване на настоящите искове срок е по-малко от 10 години и недостатъчен по см. на чл.79 ЗС.

Ето защо, настоящият състав намира за доказано, че „Андулка“ ЕООД е собственик на процесните две сгради, на основание извършената публична продан и влезлите в сила постановления за възлагане, поради което и предявените искове за признаване правото му на собственост върху спорните 13.04% от тях са основателни.

Основателни са и исковите претенции в частта досежно претендираните права върху изградените в поземления имот комуникации. Макар и в исковата молба същите да не са подробно индивидуализирани, то от становищата на страните, в т.ч. и на въззивниците е ясно, че се касае за изградени в имота пътища, ел. и В и К инсталации и отклонения от външните граници на имота към сградите. Като такива те са предназначени да обслужват именно сградите в имота, поради което и по арг. от чл.98 ЗС вр. чл.38 ЗС същите съставляват обща част, независимо, че не са разположени в самите сгради. Освен това, дори и да се приеме, че комуникациите са принадлежност не към сградите, а към поземления имот, то по силата на извършената публична продан въззиваемото дружество е придобило и съответните ид.ч. от него, поради което и от комуникациите. Последните нямат самостоятелен характер, поради което и включването им или не в оценката от ЧСИ е без значение за придобитите от купувача права.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези на първоинстанциониня съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:

Искане за изменение на решението в частта за разноските е било направено и от двете страни по спора, като ищцовото дружество „Андулка“ ЕООД не е било съгласно с присъдените в негова полза разноски в общ размер общо на 1 681,66 лв., а ответните дружества както с присъдените в тяхна полза разноски от 2.46 лв. за прекратената част от исковете, така и разноските, които те са осъдени да заплатят по уважената част от исковите претенции.

С обжалваното пред настоящата инстанция от въззивниците определение по чл.248 ГПК първоинстанционният съд е уважил молбата на „Андулка“ ЕООД, присъждайки в нейна полза и сумата от 700 лева, а молбата на „Търговия на едро – СС“ ЕООД и „Лъки СИС“ ЕООД е оставена без уважение. С оглед на това и тъй като определението се обжалва изцяло от последните две дружества следва да се ревизират присъдените в полза и на двете страни разноски.  

Изхождайки от разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК възприетият подход от първоинстанционния съд за разпределяне тежестта по разноските е правилен, като грешката в изчисленията му е основана на грешка в цената на уважените искови претенции /в същата е включена и данъчната оценка на ид.ч. от ПИ/. Правилно е отчето от съда и обстоятелството, че допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. от „Андаулка“ ЕООД следва да бъде присъдено в пълен размер, тъй като същото е за процесуалното представителство след постановяване на прекратителното определение от 29.03.2018г. Такова е и допълнително заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение по договор № 717490/09.04.2018г., като в него не е посочено, че е за представителство вр. прекратените искове. Липсва разграничение и в представения с отговора по чл.131 ГПК договор № 764898/27.02.2018г. Ето защо изложените в частната жалба, респ. в молбата по чл.248 ГПК от въззивниците доводи, че единия от заплатените адвокатски хонорари от 1200 лв. е само за прекратената част от производството е неоснователно.

Неоснователен е и довода, че при присъждане на следващото се адвокатско възнаграждение съдът не може да присъди размери по-малки от минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/2004г. за всеки един от исковете /600 лв./. При разпределяне отговорността за разноските съдът изхожда от реално заплатените адвокатски възнаграждения и присъжда такива съобразно уважената/отхвърлената/прекратена част. Съобразяването с минималния размер по Наредбата е при определяне размера на дължимото възнаграждение за цялата искова претенция и само по повод направено възражение по см. на чл.78 ал.5 ГПК досежно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, но не и когато от страна е заплатено възнаграждение под минимума.

Неоснователен е и довода, че поради невключването на адвокатското възнаграждение от 700 лв. от ищцовото дружество в представения списък по чл.80 ГПК, същото не следва да бъде съобразено. Грешката на страната може да бъде изправена именно по реда на чл.248 ГПК, стига доказателствата за заплащането на това възнаграждение да са представени най-късно до приключване на устните състезания.

Отчитайки гореизложеното и цената на предявените искове, настоящият състав намира, че дължимите от въззивниците разноски за първоинстанционното производство са в размер на 2 338.85 лева /изчислени при цена на уважените искове 113 360.39 лв. и изцяло присъждане на адвокатското възнаграждение от 700 лева/, а дължимите от ищцовото дружество разноски за прекратената част от исковете са 48.69 лева /изчислени при цена на прекратените искове 4 805.66 лв. и направени разноски до прекратяването в размер на 1 200 лева./ 

Поради различните изводи относно размера на дължимите и от двете страни разноски, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за изменение на първоинстанционното решение в частта му по разноските в изложения по-горе смисъл.

По разноските за настоящата инстанция:

С оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78 ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемото дружество направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/05.07.2018г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по гр.д. № 10/2018г.

           

ОТМЕНЯ определение № 260/02.10.2018г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по гр.д. № 10/2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ решение № 71/05.07.2018г. на Окръжен съд - Силистра, постановено по гр.д. № 10/2018г. в частта за разноските като

            ОСЪЖДА „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 200419751 и „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК 201324078, двете със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ 1 ДА ЗАПЛАТЯТ на  „АНДУЛКА“ ЕООД, ЕИК 200078378, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ 16, вх.А, ап.3 сумата от 2 338.85 лева /две хиляди триста тридесет и осем лв. 85 ст./, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78 ГПК.

            ОСЪЖДА „АНДУЛКА“ ЕООД, ЕИК 200078378, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ 16, вх.А, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 200419751 и „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК 201324078, двете със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ 1 сумата от 48.69 лева /четиридесет и осем лв. 69 ст./, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство съобразно прекратената част от исковете, на основание чл.78 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СС“ ЕООД гр. Силистра, ЕИК 200419751 и „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК 201324078, двете със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Харалампи Джамджиев“ 1 ДА ЗАПЛАТЯТ на  „АНДУЛКА“ ЕООД, ЕИК 200078378, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Хан Омуртаг“ 16, вх.А, ап.3 сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

 

            Решението може де се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.