О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

837

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …10. …12….2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова ч.гр.д.№627/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т.Г.Т., чрез адв. И.К. срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1790/2014г. и с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.24, ал.4 СК, което е довело и до неправилна преценка за изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска. Жалбоподателят твърди, че е претендирал прогласяване на сделката за нищожна поради липса на представителна власт на В.Д.Т. да представлява ищеца, поради това, че последният не  еподписвал посоченото в нотариалния акт пълномощно. Това е хипотеза, различна от тази по дадената от съда правна квалификация на иска, поради което и не може да се направи извод за изтекъл преклузивен срок. Излага се още, че съгласно трайно установената съдебна практика, спазването на шестмесечния преклузивен срок по чл.24, ал.4 СК е въпрос по основателностт ана иска.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от ВОС.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.И.Ч., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите попървоинстанционното дело, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.24, ал.4 СК за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №185/2004г., като извършен без съгласието на ищеца с имот, придобит в СИО. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 26.07.2004г. е сключен договора за покупко-продажба от ищеца и съпругата му от една страна и Н.Ч. от друга, като купувач на апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.105, вх.В, ет.3 за сумата от 19000лв., като ищецът не е подписвал посоченото в договора пълномощно за извършване на сделката, поради което същата е извършена без негово съгласие. Съдът е прекратил производството по делото поради предявяване на иска след изтичане на определения тригодишен преклузивен срок по чл.24, ал.4 СК. Приел е, че с новия СК/2009г/ е въведен преклузивен срок за предявяване от съпруга на иск за оспорване на действителността на разпореждането, извършено от единия съпруг с обща недвижима вещ, след изтичането на който разпореждането произвежда правно действие, независимо от момента на узнаване за същото от неучаствалият съпруг.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, изложени в частната жалба. Ищецът не  е навел фактически твърдения сочещи на основания за нищожност и недействителност на сделката, различни от извършване на разпоредителна сделка от съпругата без представителна власт да представлява ищеца, т.е разпореждане, извършено само от единия съпруг. Първоинстанционният съд е дал правилна квалификация на предявения иск въз основа на наведените от ищеца в исковата молба фактически твърдения и при точно прилагане на разпоредбите на чл.24 СК и установената практиката на ВКС – определение №285/2012г. по ч.гр.д.№296/2012г., ІІг.о., ВКС; определение №285/04.07.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№296/2012г., ІІг.о.; решение №74/21.08.2015г. на ВКС по гр.д.№5172/2014г., ІV г.о./ Правилно съдът е приел, че съгласно нормите на СК и разрешението, дадено в посочената съдебна практика, че съгласно отменения СК от 1985г., така и действащият Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009г., сделката, с която единият съпруг се разпорежда с общ недвижим имот е относително недействителна спрямо неучастващия в сделката съпруг, като шестмесечния срок за оспорване на сделката тече от момента на узнаването й. Промяната, въведена със Семейния кодекс/2009г/, се състои във въвеждането и на определен срок, в който неучаствалия в сделката съпруг може да я оспори, а именно три години от сключването й. Сроковете са преклузивни и не подлежат на спиране или прекъсване и след изтичането им разпоредителната сделка поражда действие за неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за разпореждането. Режима на имуществените отношения между съпрузите, регламентиран в СК/2009г./ има обратно действие по силата на §4, ал.1ДР на СК, т.е. преурежда в съответствие с въведената с него уредба заварените отношения, а такива са правоотношенията по съществуващите към влизането му в сила бракове. Следователно, независимо кога е осъществена сделката, с която единият съпруг се е разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не  е бил прекратен към 01.10.2009г., то неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в сроковете на чл.24, ал.4 СК, като тригодишния срок тече от момента на сделката, дори тя да предхожда влизането в сила на СК.

В случая процесната сделка е сключена на 26.07.2004г., бракът между ищеца и първата ответница не  е прекратен и към момента на предявяване на иска – 29.07.2014г., преклузивния срок по чл.24,ал.4 СК е изтекъл. Предявеният след изтичане на преклузивния срок иск е недопустим.

Поради съвпадането на изводи за недопустимост на предявения иск, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3306/23.09.2015г. на Варненския окръжен съд съд, постановено по по гр.д. № 1790/2014г. и с което е прекратено производството по същото дело.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: