ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

766./28.11.2018г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивино ч. гр. дело № 628/18г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна чрез адв. Н. Б. ***, против разпореждане № 6616/02.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 1258/18г. на ОС-Варна, с което е върната като недопустима подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 2344/20.09.18г., с което е била оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта по разноските.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Оспорва се изводът на съда, че определение № 2344/20.09.18г. е необжалваемо на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, тъй като същото е постановено по отношение на разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за първи път от въззивна инстанция и по арг. от задължителните указания, дадени с т. 24 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението подлежи на директен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК пред ВКС. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „КНМ ГРУП” ЕООД, гр. Варна чрез адв. Д. Я. ***, с който жалбата се оспорва като недопустима с доводи за необжалваемост на съдебния акт, а в условията на евентуалност и като неоснователна. Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално отхвърлена като неоснователна. Претендират се и разноски за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение от 03.07.2018г., постановено по гр.д. № 1258/2018г. ОС-Варна, като въззивна инстанция е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение на РС – Варна по гр.д. № 9765/2014г. и се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, направени във въззивното производство и в производство по чл.303 ГПК.

По повод депозирана от жалбоподателя молба по чл.248 ГПК въззивният съд е постановил определение № 2344/20.09.18г., с което е оставил без уважение искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Срещу това определение е постъпила частна жалба с вх. № 27219/21.09.2018г. и същата е върната с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане като недопустима поради необжалваемост на съдебния акт.

Този извод на ОС – Варна е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3, изр. последно ГПК определението, с което се допълва/изменя решение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и самото решение. Това означава, че ако актът не подлежи на обжалване, то и определението по чл.248 ГПК също е необжалваемо /в т.см. Определение № 159 от 15.05.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 1798/2017 г., III г.о., ГК; Определение № 3 от 3.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2457/2017 г., II т. о., ТК; /.

Неоснователно е позоваването на разрешението по т.24 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК. Със същото е посочен само процесуалния ред относно обжалването на постановено за първи път от въззивния съд определение по чл.248 ГПК, а именно, че това е по чл.274 ал.2  ГПК, а не по чл.274 ал.3 ГПК, т.е. не се изисква изложение на основания по чл.280 ГПК. Това разрешение не разширява приложното поле на чл.248 ал.3 ГПК относно инстанционния контрол и обжалваемостта на определението за изменение на решението в частта му за разноските.

Следователно подадената частна жалба срещу определение № 2344/20.09.18г., е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което правилно е била върната като такава.

Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на „КНМ Груп“ ЕООД  следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6616/02.10.18г. на ОС - Варна, постановено по в.гр.д. № 1258/18г.

 

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК 202745272, гр. Варна, ул. „Бук”, № 1, ет. 5, ап. 10 сумата от 200 /двеста/ лева, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                              2.