Р Е Ш Е Н И Е

38

гр. Варна, 31.  03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдията П.Христова

въззивно гражданско дело № 63 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивни жалби на Д.Г.Д., и на Прокуратурата на РБ срещу решение № 14/06.01.2017 год. по гр.д. 1594/2016 год. на ОС Варна, с което Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Д.Г.Д. от гр. Варна обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по НОХД 1330/2015 год. на ВОС, ведно със законната лихва от 23.03.2016 год. в размер на 10000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като искът му е ОТХВЪРЛЕН за разликата от 10000 лв. до 80000 лв., като са присъдени и разноски.

Решението е обжалвано от Д.Г.Д. само в отхвърлителната част. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано  и незаконосъобразно. Оспорват се правните изводи на съда за по-нисък от претендирания размер на вредите, вследствие негативните преживявания на г-н Д. по време на незаконното наказателно преследване. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решението в осъдителната му част. В жалбата се излага, че г-н Д. е бил уволнен от работа за тежки дисциплинарни нарушения, т.е. съпричинил е вредите, чието обезщетяване претендира, като между някои от претендираните вреди и обвинението в престъпление няма причинно-следствена връзка. Излагат се доводи, че определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. Иска намаляване размера на обезщетението до 3000 лв.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна г-н Д., в който се оспорва жалбата и се поддържа искане за отхвърлянето й.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявени от Д.Г. искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържаното срещу него незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда № 31/07.03.2016г. по НОХД № 1330/2015г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че срещу г-н Г. е било образувано досъдебно производство № 19/2013г. по описа на Окръжен Следствен Отдел при ОП – Добрич, по което е привлечен като обвиняем и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, внесен е обвинителен акт от прокурор при РП – Каварна за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК. Наложена му била и обезпечителна мярка „запор“ върху собствения му л.а.“Шкода Фабия“ с ДК № ТХ 77-11 КХ. Впоследствие му било връчено ново Постановление за привличане на обвиняем от 05.02.2015 г. и е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като на 16.06.2015 г. Окръжна прокуратура – Разград внесла обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, по което обвинение г-н Г. бил оправдан с присъда № 31/07.03.2016г. по НОХД № 1330/2015г. на ВОС, влязла в сила на 23.03.2016г., поради непротестирането й от прокурора. Твърди се, че от образуване на досъдебното производство до постановяването на оправдателната присъда за ищеца произтекли неблагоприятни последици, тъй като обвиненията, повдигнати срещу него, се отразили силно на психиката му и отношенията в семейството му, с близки, приятели и познати. Воденият срещу ищеца наказателен процес получил широка гласност в редица медии и вестници, както в гр. Добрич, така и в други градове в страната, като била оповестена информация, че срещу г-н Г. и колегите му има повдигнати обвинения и била разпространена невярна информация, че ищецът е извършил престъпление, че се е облагодетелствал незаконно от служебното си положение и е присвоил вещи, които не му принадлежат. Твърди се, че с решение от 27.06.2013 г. на Началника на Първо РУП – гр. Добрич, било отнето разрешението на г-н Г. да носи ловно оръжие, правото за което било придобито от него през м.06.2012г., като по този начин той бил лишен от възможността да практикува любимото си хоби през периода от 2013 г. до 2016 г. След повдигането на обвинение срещу г-н Г. и получаването на широк отзвук за същото, предвид и обстоятелството, че съпругата му работи като съдебен секретар в РС – Добрич, обидата и огорчението, които г-н Г. и семейството му понесли били големи. Действията на Прокуратурата накърнили доброто му име в обществото, като за случая узнали всички роднини, близки и познати, а по този начин г-н Г. бил злепоставен пред тях и пред колеги и приятели. Били уронени достойнството и репутацията на г-н Г. като гражданин и като служител в системата на МВР. След образуването на досъдебното производство през 2013 г. отношението към г-н Г., от страна на близки и приятели, се влошило, като постепенно голяма част от тях започнали да странят и да се отнасят с недоверие към него, да го игнорират. Уважението и доверието били заменени от подигравки и нелицеприятни коментари, от страна на близки, познати и други граждани. От 2013 г. до влизане в сила на оправдателната присъда спрямо г-н Г. били извършени неправомерни действия от органите на Прокуратурата, като незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение провокирали у него чувство на безсилие и безизходица, непоправимо опетнили репутацията му на почтен човек и професионалист и дълбоко го оскърбили, публичното унижение било пред цялата общественост. Непрестанните тревоги и притеснения по повод множеството пътувания за съдебните заседания по делото, както и притесненията по повод крайния резултат от делото допълнително се отразили на цялостното му състояние. Той бил неоснователно отстранен от работа през 2013 г., като от 2013 г. до м.07.2015 г. бил безработен. През м.08.2013 г. се регистрирал в Бюрото по труда, като опитите му да си намери работа били безуспешни поради неяснотата относно изхода на водения срещу него наказателен процес. До влизане в сила на оправдателната присъда ищецът претърпял стрес, изразяващ се в неспокоен сън и силна тревога, като до привличането му като обвиняем ищецът не е имал досег с прокурорските, следствените и полицейските органи, с чисто съдебно минало е.

В срока по чл.131 от ГПК исковата молба е оспорена в писмен отговор пред ОС като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковата претенция, несъответстващ на твърдяните от ищеца вреди, чието обезщетяване иска.

Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу г-н Г. е било образувано досъдебно производство № 19/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, като същият е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 16.05.2013 г. за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК и му била взета мярка за неотклонение „Подписка”, като бил изготвен обвинителен акт от РП – Каварна. Обвинението е за присвояване на движими вещи, които е следвало да се унищожат като веществени доказателства по НОХД.

С определение № 28/18.06.2013 г. по ЧНД № 948/2013 г. по описа на РП – Добрич е допуснато обезпечение по ДП № 19/2013 г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, чрез запор на л.а.”Шкода Фабия” с рег.№ ТХ 7711 КХ, собственост на Д.Г..

С решение рег.№ 12600/27.06.2013г. на Началника на Първо РУП – гр. Добрич, във връзка с воденото ДП № 19/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич срещу Д. Г., му било отнето разрешението за носене на ловно оръжие – ловна гладкоцевна пушка „ИЖ-27ЕМ-1С”, кал.12, № 9927552, като с протокол от същата дата оръжието било предадено за съхранение в склад на Първо РУП – гр. Добрич.

Видно от приложеното Удостоверение № 26240/12.06.2012 г. от ДГС Добрич, към Изпълнителна агенция по горите, г-н Г. е придобил право на лов.

С Постановление от 05.02.2015 г. Д. Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 19/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич за извършено престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, като му била взета мярка за неотклонение „Подписка”. Обвинението е, че в съучастие с други лица г-н Г. не е изпълнил свои служебни задължения за унищожаване на същите веществени доказателства.

На 16.06.2015 г. бил внесен обвинителен акт от ОП – Разград, като въз основа на него е образувано НОХД № 1330/2015 г. по описа на ВОС, НО. По същото дело е постановена присъда № 31/07.03.2016 г., влязла в сила на 23.03.2016 г., с която Д. Г. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че на 05.04.2013 г. в гр. Добрич като съизвършител с още три лица, в качеството си на длъжностно лице – държавен служител – старши разследващ полицай в ОД на МВР – гр. Добрич и член на комисия, назначена със Заповед  № 3-1173/27.03.2013г. на Директора на ОД на МВР – гр. Добрич, не е изпълнил служебните си задължения за унищожаване на веществени доказателства – спортни облекла и аксесоари, постановено с влязла в сила на 14.02.2012 г. присъда № 26/28.11.2012 г. по НОХД № 967/2010г. на РС – Добрич, като иззет по Д № 64/2009г. на сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич, които служебни задължения произтичат от Заповед № З-1173/27.03.2013г. на Директора на ОД на МВР – гр. Добрич, от Раздел „Б”, т.III на Методическо указание  № 14367/24.03.2011г. на Директора на ОД на МВР – гр. Добрич за организацията и контрола на задържани, отнети или изоставени в полза на Държавата веществени доказателства по досъдебни производства, представляващи акцизни и неакцизни стоки, подоробно описани в присъдата, с цел да набави за други двама подсъдими имотна облага, на обща стойност 1331,08лв. и от това са могли да настъпят немаловажни неимуществени последици, изразяващи се в нарушаване на общественото доверие в нормалното и правилното функциониране на полицейските органи и в накърняване на авторитета им, както и в цялостното негативно влияние върху държавността в страната.

С определение от 07.03.2016 г., постановено по НОХД № 1330/2015г. на ВОС е била отменена мярката му за неотклонение, като е отменено и определение № 28/18.06.2013г. по ЧНД № 948/2013г. по описа на РП – Добрич за налагане на обезпечение по ДП № № 19/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, чрез запор на л.а.”Шкода Фабия” с рег.№ ТХ 7711 КХ, собственост на Д. Г..

Съгласно приложената регистрационна карта от Бюрото по труда – гр. Добрич, г-н Г. е бил регистриран като безработен от 19.08.2013 г. до 15.07.2015 г., за период от две години.

Със Заповед рег.№ К-6251/06.06.2013г. на Министъра на вътрешните работи на Д. Г. – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство” при ОД на МВР – Добрич, категория Г- II степен, на основание чл.224 ал.2 т.1 и т.2 и чл.227 ал.1 т.7 и т.10, чл.228 т.1 и чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР вр. чл. 230 ал.2 т.4 от ППЗМВР, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е било прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 14.06.2013 г., за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 05.04.2013 г. в качеството си на член на комисия е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, като същевременно част от тези стоки не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване, били изнесени от склад за веществени доказателства и транспортирани с лични автомобили до дома на председателя на комисията, откъдето били иззети при проведено претърсване и изземване.

Заповедта е обжалвана пред Върховния административен съд, като е образувано адм.дело № 10286/2013г. на ВАС, Пето отделение и с решение № 391/14.01.2015 г., постановено по същото дело, е отхвърлена жалбата на Д. Г.. Решението на тричленния състав е оставено в сила с решение № 7898/29.06.2015г. по адм.дело № 3065/2015г. на ВАС, петчленен състав. В последното решение /на гърба на лист 101 от делото на ОС/ изрично е посочено, че уволнението се дължи на тежко нарушение на служебната дисциплина, което оборва тезата на защитата, че е свързано с отпадналото обвинение.

От приложената по делото служебна бележка рег.№ 4490/13.07.2016г. от РС – Добрич е видно, че съпругата на г-н Г. е назначена на длъжност „съдебен секретар” с постоянен трудов договор, считано от 19.03.2007 г.

Представена е служебна бележка от 30.09.2013 г. от „Контики” ООД – Добрич, видно от която е, че по постъпилата от г-н Г. молба за позицията общ работник с препарати за бита и препарати за РЗ от първа и втора група не е даден ход на назначението на лицето поради наличието на заведено срещу него дело от общ характер по информация от молителя.

От служебна бележка № ФС-120-2062/16.11.2016г. от НИМХ при БАН филиал Варна се установява, че Д. Г. е назначен в Хидрометеорологична Обсерватория Добрич на 01.07.2015 г. на длъжност Техник, метеорология.

Видно е от приложението копия от публикации в медии, че случаят е бил широко разгласен. Разгласено е, обаче, не само обвинението, а и фактът на оправдаване на г-н Г..

От събраните по делото гласни доказателствапоказанията на свид. Иванов и св. Радев, се установява, че г-н Г. в процесния период е страдал  - отслабнал значително, затворил се в себе си, тежко преживявал подигравките на колегите си, самочувствието му се принизило, лишен бил от любимото си хоби. Колегите и приятелите му се отдръпнали поради широкото огласяване на случая, г-н Г. се притеснявал, че може да влезе в затвора. Съпругата му също понесла тежестта на обвинението.

Държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, отговаря за всички вреди, за които се установи пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление – чл. 4 ЗОДОВ.

Искът е основателен и по неговата основателност не се спори – г-н Г. е търпял почти три години вредните последици на незаконно повдигнато срещу него обвинение с мярка за принуда „подписка“, двугодишен период на невъзможност да упражнява ловното си хоби. Установява се по делото, че уволнението му не е пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, тъй като причината за уволнението му е тежко дисциплинарно нарушение, както се установява от решението на ВАС, с което уволнението е потвърдено. Не е пряка и непосредствена последица от обвинението и оставането му без работа – може да се каже, че обвинението е допринесло за този резултат, но не е единствената причина. Същото може да се каже за неблагоприятните последици за съпругата на г-н Г., които са рефлектирали върху него, както и за неговите душевни страдания и промяна в начина на живот и социално функциониране – те са причинени И от виновното поведение на г-н Г. чието тежко дисциплинарно нарушение е факт, който е предизвикал разследването срещу него, общественият отзвук и семейните проблеми наравно с повдигнатото обвинение. При определяне на размера на обезщетението, по чл. 52 ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането /3 години/, съпоставени със състоянието на г-н Г. преди него, липсата на трайни и необратими последици от наказателното преследване, възможността на г-н Г. да упражнява професията си на юрист, макар и не в МВР, реабилитацията му, неговата възраст, съвпадането на периода на увреждането с друго дисциплинарно производство, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е този от 3000 лв., който е съобразен с действително претърпените вреди: силен стрес, тревожност, уронване на престижа на г-н Г. като професионалист, стестнени социални контакти, семейни проблеми, невъзможност да ловува.

Главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 23.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението следва да се отмени в частта, с която предявеният иск е уважен над размер от 3000 лв. до присъдените от ОС 10000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата над 3000 лв. до 10000 лв., ведно с претенцията по чл. 86 ЗЗД.

Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е искът е уважен в размер от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.03.2016г., до окончателното й изплащане; както и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до 80 000лв., ведно със законната лихва от 07.03.2016г. и в частта, с която претенцията по чл. 86 ЗЗД се претендира от 07.03.2016 год. до 23.03.2016 год.

Не се присъждат разноски.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 14/06.01.2017 год. по гр.д. 1594/2016 год. на ОС Варна, в частта му с която Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Д.Г.Д. от гр. Варна обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по НОХД 1330/2015 год. на ВОС, ведно със законната лихва от 23.03.2016 год. НАД РАЗМЕР от 3000 лв. до присъдения от ОС размер от 10000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Г.Д. от гр. Варна срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по НОХД 1330/2015 год. на ВОС, ведно със законната лихва от 23.03.2016 год. за разликата над 3000 лв. до присъдения от ОС размер на 10000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/06.01.2017 год. по гр.д. 1594/2016 год. на ОС Варна, в следните части: в частта, с която Е ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на Д.Г.Д. от гр. Варна обезщетение за неимуществени вреди от поддържано срещу него незаконно обвинение по НОХД 1330/2015 год. на ВОС, ведно със законната лихва от 23.03.2016 год. в размер на 3000 лв., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; в частта, с която искът му е ОТХВЪРЛЕН за разликата от 10000 лв. до 80000 лв., ведно със законната лихва от 07.03.2016г. и в частта, с която претенцията по чл. 86 ЗЗД се претендира от 07.03.2016 год. до 23.03.2016 год., както и в частта, с която са присъдени разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :