ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

15/06.01.2016г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   06.01.2016г.в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 631/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от М.Б.П. чрез процесуалния й представител адв. В.Б. срещу определение № 3399/29.09.2015 год по в.гр.д. № 1378/2015 на Окръжен съд Варна в частта, с която е оставено без уважение искането й за допълване на определение № 1938/01.06.2015 год по същото дело в частта за разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде допълнено определението с присъждане на разноски, включигтелно и тези по настоящото производство.

В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съствът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предвижда две хипотези, при които съдът може сам да извърши промяна във вече постановения съдебен акт. В случая е налице първата хипотеза, когато липсва произнасяне по въпроса за разноските и страната е поискала допълването му.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.8 от ТР № 6/2012 год на ОСГКТК на ВКС, претенцията за разноски е самостоятелна и отделна от основния спорен въпрос по делото, макар и да зависи от него. Присъждането на разноски не е правна последица от решението, по която съдът се произнася служебно, а само когато е бил надлежно сезиран. Ето защо в тълкувателното решение е прието, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане на страната за присъждане на разноски не се преклудира при липса на представен списък на разноските. Правната възможност за допълване на решението е уредена като способ за отстраняване на непълноти при формиране волята на съда. По тази причина искането за допълване е допустимо, независимо от наличието на списък на разноските.

За да бъде то основателно е необходимо съдът да е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски, защото само тогава той е дължал произнасяне по него, респ. допълване на постановения акт в случай, че е пропуснал да се произнесе. По аргумент от чл. 260 от ГПК, към който разпоредбата на чл. 436 ал.4 от ГПК препраща, жалбата следва да посочва точно и изчерпателно в какво се състои искането. Претенцията за разноски следва да бъде изрично спомената в жалбата, за да породи задължение за съда да се произнесе по нея.

В настоящия случай такова искане не се съдържа в подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Петитумът на същата е единствено за отмяна на обжалваните изпълнителни действия, но не и за присъждане на разноски в производството. По тази причина настоящият състав намира, че съдът не е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски, поради което и не е налице непълнота при формиране на волята му.

Макар и по други мотиви, определението, с което е отхвърлено искането за допълване на определението в частта за разноските, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3399/29.09.2015 год по в.гр.д. № 1378/2015 на Окръжен съд Варна в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 18480/12.06.2015 год на М.Б.П. за допълване на определение № 1938/01.06.2015 год по същото дело в частта за разноските.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                          

                   2.