Р Е Ш Е Н И Е № 14

гр. Варна, 09.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 632 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при ОП-Шумен, против решение192/14.10.2016г., поправено с решение № 231/18.11.16г., постановени по гражданско дело № 147 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.С.К. *** сумата от 10 000 лв. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление – предмет на наказателно производство по преписка с вх. № 1749/10г. и сл. дело № 16/13г. по описа на ОП-Шумен, което производство е било прекратено поради това, че ищецът не е извършил престъпното деяние, за което е обвинен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.16г. до окончателното й изплащане; както и са присъдени разноски в тежест на въззивника. Счита се, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид всички обстоятелства, свързани с незаконното обвинение, а именно: тежестта на деянията, съпоставката между тях, причинната връзка между незаконността на всяко от обвиненията и причинените вреди. Счита се, че по делото не е установено наличието на причинна връзка между повдигнатото на ищеца обвинение и евентуално претърпени неимуществени вреди. Поддържа се релевираното пред първата инстанция възражение за наличието на хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на вредите. Установено е по делото, че ищецът не е изпаднал в „тежка депресия”, а отделно от това – че правата на ищеца не са били нарушавани в досъдебното производство. Счита се, че присъденият размер на обезщетението е прекомерен и недоказан. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на иска, а евентуално – да се определи по-нисък размер на присъденото обезщетение. В с.з. жалбата се поддържа от представител на въззивника в лицето на прокурор от АП-Варна, който допълва, че решаващия съд не е дооценил факта, че докато е течало наказателното производство срещу ищеца в гр. Шумен, същият е бил обвиняем по друго наказателното производство по описа на ОП-София, по което същият е осъден с влязло в сила одобрено от съда споразумение. При това положение следва да се приеме, че евентуално претърпени неимуществени вреди до голяма степен се дължат именно на това производство, а не на досъдебното производство в гр. Шумен.

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна С.С.К. чрез адв. Д. С., с който същата е оспорена като неоснователна.Счита се, че след правилно установяване на фактите по делото съдът е приложил правилно материалния закон, определяйки и едно справедливо обезщетение. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото. Депозирани са и писмени бележки от адв. С., в които отново се поддържа изразеното становище по подробно изложените съображения.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването в съответната му част, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

         Производството пред първа инстанция ОС-Шумен е било образувано след изпращането по подсъдност от Адм.С-Шумен на исковата молба, подадена от С.К. против Прокуратурата на РБ, с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 45 687лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерното и незаконно наказателно производство по преписка вх. № 1749/10г. на ОП-Шумен и сл.дело № 16/13г. на ОслО при ОП-Шумен, което е било прекратено с постановление от 03.12.13г. В исковата молба е било изложено, че по това наказателно производство на ищеца са били наложени мерки за неотклонение /МНО/ „Задържане под стража” за периода от 05.05.11г. до 27.10.11г. – 176 дни и „Домашен арест” за периода от 01.11.11г. до 23.02.12г. – 119 дни. От неправомерно воденото наказателно производство и наложените МНО ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в отделяне от семейството, лишаване от контакти с детето му А., родителите и приятелите, тежка депресия от повдигнатите обвинения, преживян стрес и други психични травми /затваряне в себе си и отказ от контакти с приятели/, пострадало е доброто му име в обществото и трудности при намиране на работа и след прекратяване на производството. Ищецът е съизмерил претенцията си за обезщетение на неимуществените вреди с присъжданите обезщетения по дела на ЕСПЧ за незаконно наложени МНО – в размер на по 100 евро за всеки ден от МНО „Задържане под стража” и по ½ от тази равностойност за всеки ден от МНО „Домашен арест”.

            Ответникът чрез прокурор от ОП-Шумен е поддържал становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като не е установено наличието на вреди, както и същите да са в причинна връзка с воденото от ОП-Шумен досъдебно производство, имайки предвид и воденото наказателно производство пред ОП-София, както и подписано с ОП-Шумен споразумение. Позовавал се е на наличието на хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ и на несъразмерност на претенцията по размер спрямо принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Видно от материалите по ДП № 16/13г. по описа на ОСлО на ОП-Шумен, че същото е започнало по ЗМ – 273/20.10.2010г. на ОД на МВР-Шумен, който е постъпил с вх. № 1749/10г. в ОП-Шумен и с постановление от 20.10.10г. прокурор при ОП е образувал ДП срещу неизвестен извършител за това, че при условията на продължавано престъпление, от началото на 2010г. в гр. Шумен, използвал данни от платежен инструмент без съгласието на титуляра – престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК – т. І, л. 1. В заявителския материал са били посочени 7 физически лица, които източват банкови сметки на чужди граждани чрез използване на неистински дебитни и кредитни карти и „скимиращи” устройства.

На 20.04.2011г. ищецът К. е бил задържан за 24 часа при отпътуване с автобус за Франция на ГКПП „Калотина”, тъй като в багажа си същият е укривал 2 бр. устройства за банкомат-четец със записващи устройства, 2 бр. пластмасови предмета, всеки с по 2 батерии, една платка и изход USB, за които знае, че са предназначени за подправка на платежни инструменти. С постановление от 21.04.11г. по ДП № 75/11г. на ГПУ-Калотина С.К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и му е взета МНО „Подписка” – т. ІІ, л. 244-245.

С постановление от 05.05.11г. по ДП № 273/10г. на ОД на МВР-Шумен К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 321, ал. 2 от НК и по чл. 249, ал. 3 от НК, за това, че в периода от началото на 2010г. до 04.05.11г. в гр. Шумен, гр. Търговище, гр. Свищов и гр. София е участвал в организирана престъпна група, състояща се от конкретно посочени физически лица, която е била създадена с користна цел /набавяне на имотна облага чрез извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК/ да върши в страната и в чужбина престъпления по чл. 249, ал. 1 от НК; и за това, че в същия по-горе период във Франция и Испания е монтирал и използвал технически средства – устройства за монтиране към банкомат, за да придобие информация за съдържанието на платежни инструменти – престъпление по чл. 249, ал. 3 от НК. За престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 321, ал. 2 от НК предвиденото наказание е било „лишаване от свобода” от 3 до 10 години, а за това по чл. 249, ал. 3 от НК – „лишаване от свобода” от 1 до 8 години и с „глоба” – т. І, л. 18-19.

На същата дата 05.05.11г. К. е задържан с постановление за задържане на обвиняемо лице до довеждането му пред съда, за срок от 72 часа – т. ІV, л. 363.

На л. 255, т. ІІ е представена справка за регистрирани заявителски материали в МВР за ищеца К.,*** е налице полицейска регистрация – за извършени престъпления по чл. 195, т. 6 от НК.

На 07.05.2011г. с протоколно определение по ЧНД № 278/11г. на ОС-Шумен по отношение на К. по ДП № 273/10г. на ОД на МВР-Шумен е взета МНО „Задържане под стража” – т. ІV, л. 452.Видно от писмо на л. 489, т. V от прокурор при ОП-Шумен, че на 21.06.11г. К. е преместен от следствения арест в гр. Шумен в Затвора-Варна във връзка с горната взета МНО.

С протоколно определение от 27.10.11г., постановено по ЧНД № 566/11г. на ШОС, е била изменена МНО по отношение на К. от „Задържане под стража” в „Домашен арест”. Определението е в сила от 01.11.11г.т. VІІІ, л. 1072.

Междувременно, докато ищецът е изтърпявал най-тежката МНО по посоченото досъдебно производство на ОД на МВР-Шумен, на 20.10.11г. е влязло в сила одобреното от съда на същата дата споразумение, постигнато между ОП-София и С.К. по НОХД № 550/11г. на ОС-София. Със същото К. е признат за виновен в това, че на 20.04.11г. на МП-Калотина е укривал описаните по-горе предмети, които след монтиране на банкомати, служат за неправомерни записи на информация и защитени данни от платежни картови инструменти, поставени в тях, за които знае, че са предназначени за подправка на платежни инструменти – престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години /така от справката за съдимост на л. 11-12 от делото на ШОС/.

С протоколно определение от 23.02.2012г. по ЧНД № 91/12г. на ШОС, взетата МНО по отношение на К. по ДП № 273/10г. на ОД на МВР-Шумен, е била изменена от „Домашен арест” в „Парична гаранция” в размер на 700лв. – т. ІХ, л. 1366.

С постановление от 27.06.2013г. на окръжния прокурор на гр. Шумен, разследването по ДП № 273/2010г. на ОД на МВР-Шумен, преписка вх. № 1749/10г. на ОП-Шумен, е възложено да се проведе от следовател от ОслО при ОП-Шумен и тогава досъдебното наказателно производство е образувано като следствено дело № 16/13г. на ОСлО при ОП-Шумен – т. ХІІ, л. 5.

С постановление от 03.12.13г. на ОП-Шумен по сл.д. № 16/13г. на осн. чл. 234, ал. 8 от НПК взетата МНО „парична гаранция” по отношение на К. е била отменена – тъй като от момента на привличането му като обвиняем за тежко престъпление, е изминал срок по-дълъг от 1 година и 6 месеца – т. ХІІ, л. 34.

С постановление от 19.05.2014г. по сл.д. № 16/13г. К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за това, че за периода от 06.12.10г. до 05.05.11г. в гр. Шумен и гр. София в съучастие като помагач на две ФЛ – извършители, по време на престоя си в чужбина е осигурявал информация (видеофайлове) за АТМ-устройства и парични средства, които изпращал на извършителите, а те от своя страна ги използвали, за да поръчат и платят възнаграждение на трети лица да изработят устройства и елементи, за които тримата са знаели, че са предназначени за подправка на платежни инструменти, след изготвянето на които двамата извършители са придобивали, пазели и укривали подробно посочени устройства на посочени в гр. Шумен и гр. София адреси – т. ХІІ, л. 129-131.

С ново постановление на следователя по сл.д. № 16/13г., постановено на 19.06.2014г., е било прекратено наказателното производство против К. само за престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 от НК, вр. чл. 321, ал. 2 от НК и по чл. 249, ал. 3 от НК – т. ХІІІ, л. 5-9 /останало е само обвинението, повдигнато на 19.05.2014г./.

На 18.08.2014г. е било внесено в ШОС сл.д. № 16/13г., ведно със споразумение № 17/14г. против обвиняемия К. за престъпленията по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. В това споразумение К. се е признал за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление и е приел да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок то 7 месеца и 8 дни. С протоколно определение от 25.08.14г. по НОХД № 397/14г. на ШОС, внесеното споразумение не е било одобрено и е било прекратено съдебното производство по делото, тъй като съдът не се е уверил, че е подписано доброволно и в пълно съгласие с неговите клаузи. В протокола е отразено изявлението на К., че същият се признава за виновен, но желае наказателното производство да се гледа по общия ред – материалите по НОХД № 397/14г. на ШОС са приложени към настоящото дело.

След ново предявяване на разследването на К. на 12.01.15г. /т. ХІІІ, л. 138/, на 26.02.15г. е внесен обвинителен акт против К. и още двама подсъдими, като ищецът е с обвиненията в извършване на престъплението, за което е привлечен като обвиняем на 19.05.14г. С протоколно определение от 22.04.15г. по образуваното НОХД № 64/15г. на ШОС /приложено към настоящото дело/, съдът е прекратил производството по делото и е върнал делото на ОП-Шумен за допълнително разследване с оглед изясняване на обстоятелството дали К. вече е бил осъден за същото престъпление по НОХД № № 550/11г. на ОС-София, както и поради това, че обвиненията против тримата подсъдими, касателно фактология и правна квалификация, не са изяснени.

С постановление от 29.06.15г. на прокурор при ОП-Шумен, наказателното производство по сл.д. № 16/13г. на ОСлО при ОП-Шумен само по отношение на С.К. е било прекратено за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – намерено е, че обвинението не е доказано. В тази връзка е прието, че при проведеното разследване не са събрани доказателства, че поръчаните от съучастниците и платени от К. скимиращи устройства и части и детайли за тях, са тези, които К. се е опитал на 20.04.11г. да изнесе през западната ни граница и имало ли е поръчани и получени от К. други такива. Не са намерени и доказателства за връзка между държаните от другите двама обвиняеми вещи с К.. Това постановление няма данни да е обжалвано, считано от датата му на получаване от К. на 04.07.15г., поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила на 13.07.15г. /т. ХІV, л. 20-22/.

Видно от постановеното на 13.11.2012г. окончателно решение по гр.д. № 3474/12г. на ШРС, че е бил прекратен по взаимно съгласие гражданския брак между ищеца и съпругата му Я. К., който е бил сключен на 25.07.08г. в Кралство Испания. Упражняването на родителските права върху детето им А. К., роден на ***г., е предоставено на майката, при запазване на обичайния режим на свиждане с бащата – 2 пъти месечно и 1 месец през лятото – л. 41-45 от делото на ШОС.

От показанията на св. Петина Спасова се установява, че тя познава С.К. от детските си години, но двамата са заживели на семейни начала 2 месеца преди да бъде задържен – сочи пролетта на 2010г., но после уточнява момента на задържането му – 04-05.05.11г. Споделя, че по време на свижданията в ареста в гр. Шумен /с престой от около 2 месеца/, К. е бил много потиснат, изпаднал е в депресия, не е искал да се среща с дядо си и вуйчо си, които са дошли на посещение от гр. Бургас. Отказвал е да му се назначи адвокат, тъй като имал служебен такъв. Веднъж е поискал да види детето си от първия брак и жена му го довела в ареста, но оттогава е отказал да бъде посещаван, за да не го виждат така. Свидетелката го описва като стресиран, като човек, който е загубил надежда, особено когато С. е бил преместен в Затвора-Варна, където тя продължила да го посещава /по настояване и на майката на К., която живеела в Испания, но поддържала контакти по телефона със свидетелката/. Според св. Спасова депресията у К. настъпила след като същият е очакквал да бъде пуснат от ареста след подписване на споразумението в гр. София. В проведения непосредствено след одобряване на споразумението телефонен разговор, той е бил щастлив, дори е бил сигурен, че всичко е свършило и излиза, но това не е станало и С. съвсем се е сринал. Когато се е прибрал в къщи, К. е продължил да бъде подтиснат, гледали са го като малко дете и не е могъл да помогне. След м. 02.12г. /след домашния арест/ и до началота на м. 10.12г. С. не е работил нищо, а през м. 10.12г. е започнал работа във фирма „Купро Емайл” като заварчик. Свидетелката сочи, че К. е търсил работа през посочения период, но не усилено – търсил е работа в 2-3 фирми. Няма сведения да са му отказвали. Спасова споделя, че и до момента С. е затворен и не е човека, който е бил преди това – човек на купона, на живота. Общото им дете /на свидетелката и ищеца/ е родено на 26.10.12г. с детска церебрална парализа и поради затвореността на С., свидетелката сама изважда двете деца /общото им и това от първия й брак/. Споделя, че понастоящем С. е с неспокоен съд – става през нощта и пуши, след което пак си ляга. Свидетелката не си спомня в какво разположение на духа е бил С., когато е подписал споразумението в гр. Шумен. Не знае К. да е правил опит да напусне България през пролетта на 2011г., напротив – той си е дошъл март или април от Испания, където са били майка му и сестра му.

Свидетелят М. Георгиев е колега на ищеца К. и са познати от около 10 години. Знае за задържането на С. в ареста и сочи, че са се чували по телефона, докато е бил под домашен арест, но не са се виждали. По-нататък свидетеля споделя, че през периода от 2011г. до 2013г. не са се чували и виждали със С. и няма впечатления за него. Малко по-рано обаче този свидетеля сочи, че преди ареста С. е бил „душата на компанията”, тъй като са се събирали и са играли футбол, макар че докато С. е бил в Испания само се били чували. Когато С. е започнал работа в „Купро Емайл” през зимата на 2012-2013г., е бил затворен и подтиснат. Не е споделил радостта си от раждането на детето му през 2012г. Едва през последната 2016г. С. е вече по-добре, макар че като видел полицай нещо прещраквал, ядосвал се. Споделял със свидетеля, че е бил несправедливо обвинен, както и че е подписал споразумение с прокуратурата.

Свидетелят И. Г. сочи, че със С. се познават от деца, тъй като са били съседи и освен това и самият свидетел е бил в Испания до 2009г., където му се родило дете. Не са прекъсвали приятелството си. Описва К. като весел и забавен човек, но след като е влязъл в ареста се променил. Посочва, че не са си прекъсвали отношенията, но по време на ареста на К. не са поддържали отношения. Сочи, че С. е бил задържан през м. май 2010г. и е излязъл отново май 2010г. След излизането си от ареста С. е бил вече друг човек – затворен и невесел. Свидетелят не си спомня кога К. се върнал от Испания, но след излизането от ареста през 2011г. не е излизал в чужбина. След раждането на второто му дете, С. не е могъл да се радва и не е поканил, за да почерпи за детето си – спрял да общува с хората и станал затворен човек. От около 7-8 месеца обаче вече е налице подобрение в настоението на С. – в почивните дни излизат заедно, събират се, макар че на С. не му се излиза.

От заключението на комплексната СМЕ се установява, че обсъжданите събития – наложените МНО и воденото наказателно производство представляват травмиращо преживяване с характеристики на остър стрес, последван от протрахирана адаптационна реакция. Феноменологично състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне, изолация и принудително ограничаване на контактите, мнителност, себеотносни интерпретации за отношение и следене, цефалгия, инсомния. Експертите не приемат, че К. е изпаднал в тежка депресия, тъй като не са налице диагностични критерии за такава – не са извършвани медицински прегледи и не е провеждано лечение. Вещите лица отговарят по принцип на въпроса дали може да се изпадне в депресивно състояние не от търпяната МНО, а от получената присъда по друго наказателно дело – това зависи от индивидуалните особености на личността, толерантността ѝ към стрес, значимостта на събитието, мястото му в ценностната система на индивида, миналия опит при справяне с подобни житейски ситуации, психичното състояние на лицето към момента на въздействието или психотравмиращия факт. В тази връзка следва да се обърне внимание на данните от обективното изследване в заключението, където експертите са отразили споделеното от К., че родителите му са били разведени и той е отраснал в непълно семейство. Имал регистрации за противообществени прояви – участвал в кражба на железа, а за кражба на касетофон е бил осъден. След преживян стрес пред 5 години станал напрегнат, тревожен, подтиснат и непрекъснато имал чувството, че го следят. От психологичното изследване е установено, че личностният профил на К. е разположен в границите на леко изразен негативен социален резонанс – не е активен в осъществяването на контакти, но ги приема; недооценачност на самооценката и неглижиране на социално-негативните последици от постъпките си. В ситуации на затруднение е склонен да реагира опозиционно и с недоверие; да разгръща интензитета на негативните емоции на фона на недостатъчен импулсивен контрол; относително ниско ниво на емоционалната интелигентност. От проведения картинно-фрустрационен тест е установено, че К. се отличава със себезащитно поведение с ниска адаптационна стойност – или омаловажава събитието и е в състояние да го подмине или е обиден и изисква активност от страна на фрустратора. Изложено е още, че К. е преживял стрес, което представлява преходно разстройство, проявяващо се без наличие на други психични разстройства в отговор на силен психичен или соматичен стрес и продължава от няколко часа до няколко дни. В последствие могат да се прояват тревожност, отчаяние, но нито един от симптомите не се проявява за дълго.

В с.з. експертите допълват, че задържането под стража е стрес с голяма степен на интензивност по скалата на стресорите. Първоначално стресовото състояние от МНО и от наказателното производство се е проявило в безпокойство, тревожност, напрежение, недоволство, невъзможност за справяне със ситуацията и с оглед на това, че стресогенните събития са продължили по-дълго от обичайното, то са продължили и оплакванията, които са се проявили вследствие на това. Тази продължителност експертите определят на около 1 година, но към момента на изследването няма симптоми на психично разстройство и социалното му функциониране е възстановено. Допълват още, че е възможно влошеното психологично състояние на ищеца да е в резултат на подписаното споразумение с прокуратурата в гр. София, но при освидетелстването К. е споделил като основни причини двете МНО – задържането под стража и домашния арест. Сочи се още, че споразумението, задържането под стража, домашния арест, не могат да бъдат отделени като отделни събития, които въздействат на психиката, тъй като те са поредица от събития – комплекс. Освен това вещите лица сочат, че и заболяването на детето на ищеца от ДЦП също е изключително сериозен стрес, който може да се насложи. Стресогенен фактор се явява и задържането на дееца при извършването на престъплението в гр. София.

            Правни съображения и изводи.

            Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищеца по ДП № 273/2010г. на ОД на МВР-Шумен, преписка вх. № 1749/10г. на ОП-Шумен, преобразувано в следствено дело № 16/13г. на ОСлО при ОП-Шумен, е продължило за периода от 05.05.11г. /когато същият е бил привлечен като обвиняем/ до 13.07.15г. /влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството по последното повдигнато му обвинение/– общо 4 години, 2 месеца и 8 дни. Това в действителност е един значителен срок на провеждане на наказателното производство, надхвърлящ всякакви разумни срокове. През този период от време спрямо К. са били повдигнати обвинения все за тежки престъпления /по арг. от чл. 93, т. 7 от НК/, тъй като предвиденото наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 321, ал. 2 от НК е било „лишаване от свобода” от 3 до 10 години, а за това по чл. 249, ал. 3 от НК – „лишаване от свобода” от 1 до 8 години и с „глоба”. По това обвинение К. е бил обвиняем за периода от 05.05.11г. до 19.06.2014г. Предвиденото наказание пък за престъплението по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 4 от НК е „лишаване от свобода” до 6 години, по което обвинение К. е бил обвиняем за периода от 19.05.14г. до 13.07.15г.

            Освен горното, по отношение на С.К. са били взети най-тежките мерки за процесуална принуда – предварително задържане от прокуратурата и след това МНО „задържане под стража” за периода от 05.05.11г. до 31.10.11г. /5 месеца и 25 дни/ и „домашен арест” от 01.11.11г. до 23.02.12г. /3 месеца и 23 дни/ - общо 9 месеца и 18 дни.

            Макар и ценени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на св. С. /имайки предвид, че с ищеца имат общо дете и живеят на семейни начала/ следва да се кредитират в по-голямата им част, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал. В тази връзка съдът приема за установено, че след задържането на К. по това наказателно производство, същият е преживял силен стрес, който е довел до състояние на тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне, изолация и принудително ограничаване на контактите. В тази връзка следва да се приеме, че същият се е променил като се е затворил в себе си, обзело го е отчаяние и нежелание да бъде посещаван от близките и детето от първия си брак, за да не бъде виждан в това състояние. В тази насока съдът намира, че показанията на другите двама свидетели не следва да се ценят, тъй като не са в резултат на техни непосредствени впечатления за конкретния период – и двамата свидетели не са поддържали никакви контакти с К. през периода на неговото задържане и домашния му арест. Впечатленията на св. М. Г. са за периода след започването на работа от К. в „Купро Емайл” – 2012-2013г., а изложеното от св. Ив. Г. за този период е вътрешно противоречиво и несъответстващо на установените факти от материалите по приложеното досъдебно производство /относно момента на задържането и прекратяването на МНО/. И двамата свидетели обаче описват К. за периода след 2012г. като подтиснат и стресиран, което е продължило най-късно до 2015г.

            Безспорно обаче за изпадането в това състояние следва да се отчете като стресогенен фактор /така и вещите лица/ и залавянето на С.К. на 20.04.11г. в опита му да пренесе през границата на страната описаните устройства, за които е знаел, че са предназначени за извършването на престъпление, както и задържането му за 24 часа в гр. София. Освен това още на същата дата 20.04.11г. и преди задържането му по наказателното производство в гр. Шумен на 05.05.11г., на същия е било повдигнато обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, за което предвиденото наказание, както се посочи и по-горе е „лишаване от свобода” до 6 години. Това безспорно е оказало своето негативно въздействие върху психичното състояние на К. като източник на стрес. В тази връзка пък следва да се отчете и приетото от експертите относно индивидуалните особености на личността на ищеца /в контекста на дадения хипотетичен отговор на въпрос № 3/ – личностният профил на К. е разположен в границите на леко изразен негативен социален резонанс – не е активен в осъществяването на контакти, но ги приема; недооценачност на самооценката и неглижиране на социално-негативните последици от постъпките си. В ситуации на затруднение е склонен да реагира опозиционно и с недоверие; да разгръща интензитета на негативните емоции на фона на недостатъчен импулсивен контрол.

            В тази връзка следва да се отчете и още едно обстоятелство – очевидно е, че за периода от началото на 2011г., когато К. е бил в Испания и после се е завърнал в България, същият не е живял със съпругата си и детето от брака си с Я. К. – А. /който е бил на 2.5 години към посочения момент/. Той е заживял на съпружески начала със свидетелката П. С. /това според нейните показания/ като двамата са излизали и са се забавлявали, празнували са заедно Великден през 2011г. /при извършена служебна справка Великден през 2011г. е бил на 24.04.11г./. Освен това след отмяната на МНО, ограничаващи неговото придвижване, няма данни К. да е търсил и да е бил ограничаван в контактите си със своето дете А. Напротив, на13.11.12г. е прекратен брака между С. и Я. К., а преди това 26.10.12г. е родено второто му дете от П. Всичко това обосновава извода, че ищецът не е доказал твърдението си за претърпени вреди от ограничаване на пълноценни контакти със семейството му и детето му А.. Безспорно обаче същият е бил лишен от контакти със своята майка и сестра, които са били в Испания /тъй като не е могъл да се придвижва свободно/, но пък по делото не се събраха доказателства каква е била емоционалната им свързаност /имайки предвид и това, че нито майката, нито сестрата са посетили К. в ареста или след това в дома му/, за да се определи степента и интензитета на евентуални негативни преживявания. Освен това връзката между К. и Спасова е започнала в началото на 2011г. и няма данни да е била създадена силна емоционална обвързаност подобна на семейните отношения.

            Не се доказа поделото в резултат на започналото наказателно производство в гр. Шумен и наложените мерки за процесуална принуда, К. да е прекъснал едни трайни приятелски отношения и контакти. И двамата разпитани свидетели не са поддържали такива отношения с К. – св. М. Г., макар и да се е познавал със С. от по-рано, е установил контактите си след започване на работа от К. в „Купро Емайл”, а свидетелят Ив. Г. не сочи да са имали непрекъснати контакти с К., тъй като самият той се е прибрал в България през 2009г. и не се сеща кога С. се е върнал от Испания. Контактите им са зачестили след 2012г. /макар и в тази връзка този свидетел да сочи неточно 2011г./.

            Според показанията на св. С., С. се е „сринал”, след като са се оказали напразни очакванията му, че след подписване на споразумението в гр.София, същият ще излезе от ареста, че всичко е свършило. Неговото състояние обаче не се определя като преживяна депресия от експертите. Същите отбелязват и още нещо, което е част от личностовата характеристика на К. - той се отличава със себезащитно поведение с ниска адаптационна стойност – или омаловажава събитието и е в състояние да го подмине или е обиден и изисква активност от страна на фрустратора. В тази връзка следва да се отбележи, че е нелогично и нереално при повдигнато обвинение в извършването на тежки престъпления като тези по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 321, ал. 2 от НК и по чл. 249, ал. 3 от НК по наказателното производство в гр. Шумен, по което е взета най-тежката МНО, същият да се признае за виновен в извършването на престъплението по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК по друго наказателно производство в гр. София, по което МНО е „подписка”, и същият да бъде освободен от ареста.

            В обобщение на изложеното следва да се приеме, че ищецът К. е преживял силен стрес, който е довел до състояние на тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне, изолация и принудително ограничаване на контактите, болки в главата /цефалгия/ и нарушен сън /инсомния/, но от една страна този стрес се дължи не само на наказателното производство, което е било прекратено и по което е изтърпял в едни дълги периоди най-тежките МНО, но и на наказателното производство, по което същият е бил заловен и задържан за 24 часа, а по-късно се е признал за виновен и е сключил споразумение с прокуратурата. Както сочат и вещите лица, тези две наказателни производства с обвинения за тежки престъпления, търпените МНО, а вероятно и други фактори /макар и по делото да не се събраха доказателства за връзка между състоянието на ищеца и заболяването на второто му дете/, които представляват комплекс от стресогенни фактори, насложени към спецификата на конкретната личност, са довели до преживения остър стрес, който е дигнастициран като протрахирана адаптационна реакция с проявните му феноменологични изяви.

            Същевременно не се събраха доказателства по какъв начин е пострадало доброто име на ищеца в обществото, тъй като няма данни с какво име и авторитет се е ползвал в своето социално обкръжение /имайки предвид и обстоятелството, че същият от 10 години е живял преимуществено в Испания/, нито конкретно по какъв начин са се променили взаимоотношенията му в близкия семеен или професионален кръг, както и как това е рефлектирало върху социалния му статус.

            Не се събраха и доказателства за наличието на трудности при намиране на работа след изтърпяване на МНО „Задържане под стража” и „Домашен арест”, както и за времето до прекратяване на наказателното производство. В тази връзка св. Спасова само сочи, че К. след м. 02.12г. е търсил 2-3 пъти работа, но не настоятелно и няма данни да са му отказвали, а в края на 2012г. е започнал работа съобразно притежаваната от него квалификация в гр. Шумен.

            Настоящият състав на съда счита, че не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ в настоящия случай, независимо от наличието от една страна на сключеното споразумение по НОХД № 550/11г. на ОС-София, а от друга страна – на подписаното, но неодобрено споразумение по процесното наказателно производство – НОХД № 397/14г. на ШОС. Според т. 3 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Съгласно приетото в Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Или пък, когато пострадалият недобросъвестно се е набедил в извършване на престъпление; когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението – последното съгласно Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц..

            В конкретния случай наличието на осъждане чрез одорбеното споразумение от ОС-София следва да се отчете само като част от комплекса стресогенни фактори за претърпените неимуществени вреди, но не и като поведение, довело до съпричиняване на тези неимуществени вреди. Освен това по процесното наказателно производство в гр. Шумен, ищецът никога не е създавал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинението против него – нито е правил неистински самопризнания /признаването на вината е все за деяние, квалифицирано като такова по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и за фактите, че е притежавал и укривал описаните устройства, но не и че е бил част от организирана престъпна група и е извършвал действията, за които му е повдигнато обвинението като факти с постановлението от 19.05.14г./. С поведението си не е предприемал действия, с които да въведе в заблуждение органите на разследването с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление.

            Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които са отшумели за период от 1 година според заключението на СМЕ, но неговият размер с оглед посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва да бъде определен на сумата от общо 6 000 лв. – размер, който адекватно ще обезщети неимуществените вреди на ищеца от воденото и прекратено поради недоказаност на обвинението наказателно производство, имайки предвид комплексния характер на източниците на стрес, недоказването на голяма част от вида на неимуществените вреди, особеностите на личностна на ищеца и времето за отшумяването на негативните последици.

            Поради горното, решението на ОС-Шумен следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв., а в останалата му част за присъденото обезщетение в размер на 6 000 лв. следва да се потвърди.

            Решението в частта, с която е бил отхвърлен иска до предявения размер от 45 687 лв. не е било обжалвано и е влязло в сила.

            При това положение първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските, като на осн. чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ на ищеца се дължат разноските за един адвокат за първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска – или сумата от 249.52лв. За настоящата инстанция на въззиваемата страна /ищеца/ се дължи заплащането от въззивника на възнаграждение за един адвокат съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба – или сумата от 558лв.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение192/14.10.2016г., поправено с решение № 231/18.11.16г., постановени по гражданско дело № 147 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Шумен, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.С.К., ЕГН ********** *** сумата за разликата над 6 000лв. до присъдения размер от 10 000 лв. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление – предмет на наказателно производство по преписка с вх. № 1749/10г. и сл. дело № 16/13г. по описа на ОП-Шумен, което производство е било прекратено поради това, че ищецът не е извършил престъпното деяние, за което е обвинен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.16г. до окончателното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.С.К., ЕГН ********** *** сумата за разликата над 249.52лв. до присъдения размер от 418лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.К., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на разликата над дължимата сума от 6 000 лв. до присъдената сума от 10 000 лв. на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление – предмет на наказателно производство по преписка с вх. № 1749/10г. и сл. дело № 16/13г. по описа на ОП-Шумен, което производство е било прекратено поради това, че ищецът не е извършил престъпното деяние, за което е обвинен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.16г. до окончателното й изплащане

            ПОТВЪРЖДАВА решение192/14.10.2016г., поправено с решение № 231/18.11.16г., постановени по гражданско дело № 147 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Шумен в останалата му обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.С.К., ЕГН ********** *** сумата до размер от 6 000 /шест хиляди/лв. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление – предмет на наказателно производство по преписка с вх. № 1749/10г. и сл. дело № 16/13г. по описа на ОП-Шумен, което производство е било прекратено поради това, че ищецът не е извършил престъпното деяние, за което е обвинен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.16г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която на ищеца е присъдена сума в размер до 249.52 /двеста четиридесет и девет лева и петдесет и две ст./лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска; сумата в размер на 600 лв. – разноски за комплексната СМЕ и сумата от 10лв. – заплатена ДТ за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

                Решението в отхвърлителната част за разликата над 10 000 лв. до претендираните 45 687лв. е влязло в сила поради необжалването му.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.С.К., ЕГН ********** *** сумата в размер на 558 /петстотин петдесет и осем/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: