О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

776

28.12.2016 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и осми декември, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 635 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при Окръжна прокуратура –Варна, против определение № 2828 от 23.11.2016 г., постановено по гр.д. № 954/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й вх.№ 28162/12.10.2016 г. за изменение на решение № 1137/21.09.2016 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят е навел оплакване за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и чл. 84, ал.1, т.1 от ГПК, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските с отмяна на осъждането му за заплащане на държавна такса от 10 лв. в полза на окръжния съд.

Насрещната страна не е подала отговор по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него и е насочено срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и допустима, а разгледана по същество – е основателна по следните съображения:

С решение № 1137 от 21.09.2016 г., постановено по гр.д. № 954/2016 г., Варненският окръжен съд е уважил частично претенцията на Д.И.П. по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и е осъдил Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан, в размер на 400 лв., като за горницата до 26 000 лв. е отхвърлил иска. Със същото решение, с оглед изхода от спора, на осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ и чл. 77 от ГПК, предвид липсата на внесена държавна такса по делото, е осъдил ответника да заплати в полза на окръжния съд сумата от 10 лв. - дължимата държавна такса по делото.

С молба по чл. 248 от ГПК, прокуратурата е поискала изменение на решението в частта на осъждането за разноските, чрез отмяната му, като е изложила съображения, че по чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ дължи такива единствено на другата страна и само в случай, че тя ги е заплатила, както и че е освободена от внасянето на държавна такса по чл. 84, ал.1, т.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ (ред.  ДВ, бр. 43 от 2008 г.) ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. В настоящия казус, искът е бил уважен частично и действително прокуратурата би дължала заплащането на държавната такса от 10 лв., но на ищеца, който следва да е внесъл същата при образуване на делото. Внасянето на държавната такса  е задължение на ищеца  и е условие за редовност на исковата му молба, за което съдът е следвало да следи служебно. Тя, обаче не е била внесена по делото от Д.И.П.. При това положение, независимо от изхода на производството и частичното уважаване на иска, прокуратурата не е дължала държавната такса в полза на бюджета на съда, тъй като задължената за таксата при образуване на делото страна е ищецът, а разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ГПК урежда заплащането (възстановяването) на държавната такса от ответника - само в полза на ищеца и при положение, че  последният е внесъл същата по сметка на съда. Окръжният съд не е имал основание по чл.77 от ГПК и чл. 10, ал.3 от ГПК, да осъди с решението си ответника да заплати държавната такса от 10 лв. по сметка на съда, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с отмяна на осъждането на прокуратурата за внасяне на сумата от 10 лв. държавна такса - е основателна и следва да бъде уважена.

В този смисъл, като постановяващо различен резултат, обжалваното определение на окръжния съд е неправилно и следва да бъде отменено, молбата на прокуратурата по чл. 248 от ГПК – уважена с отмяна на решението в частта на осъждането й за заплащане на сумата от 10 лв. държавна такса в полза на окръжния съд.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2828 от 23.11.2016 г., постановено по гр.д. № 954/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор при Окръжна прокуратура –Варна с вх.№ 28162/12.10.2016 г. за изменение на решение № 1137/21.09.2016 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение  № 1137/21.09.2016 г., постановено по гр.д. № 954/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на Варненския окръжен съд, на осн. чл. 10, ал.33 от ЗОДОВ  и чл. 78, ал.1 вр. чл.77 от ГПК държавна такса в размер на 10 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.