ОПРЕДЕЛЕНИЕ 798

гр. Варна,     12.12.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                МАРИЯ МАРИНОВАна ОС-Варна, с което е било прекратено производството по делото и въззивниците К. Г.Д. и В.Г.Д. са били осъдени да заплатят на въззиваемото дружество „Енерго-Про Продажби” АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 635/18г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В.Г.Д. от гр. Варна, представляван от адв. Зв. С. ***, против определение № 2056/10.08.18г., постановено по в.гр.д. № 1597/18г. (по 50 лв. всеки от двамата въззивници). Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВОС има неправилно схващане за надлежността на връчването на съобщения и книжа по ГПК. Излага се, че съдът не е съобразил, че връчването на неприсъственото решение на ответниците е станало чрез лице от домашните /сина на жалбоподателя/, което поради своето психическо заболяване не е могло да формира воля /съгласие/ да приеме книжата и да ги предаде на адресатите. Освен това по делото липсват данни /отбелязване/, че длъжностното лице, връчило книжата, е разяснило на получателя, че последният е длъжен ги предаде на адресатите, което отново е изискване на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Поддържа се твърдението, че получилото книжата лице – К. В. Д. е лице с умствено увреждане, което не е съзнавало какви документи получава, както и че фактически не е предал книжата на адресатите, нито има спомен за това, а и няма капацитет да осъзнава отговорността, която е поел с получаването им. Законодателят не е поставил изискване съответното лице да е поставено под ограничено или пълно запрещение, за да се приеме, че само в този случай то не може да приема книжа по реда на чл. 46 от ГПК. Счита се, че това обстоятелство подлежи на доказване с всички доказателствени средства – и то именно в настоящото производство. Претендира се отмяна на определението с всички произхождащи от това законови последици.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна чрез юр.к. Н.И., с който същата е оспорена като неоснователна. Изложено е, че длъжностното лице по призоваването е посетило адреса, посочен в исковата и уточняващата молби по делото, както и връчването е станало при спазването на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. При това положение молбата за отмяна на неприсъственото решение по реда на чл. 240 от ГПК е подадена извън предвидения в закона срок на 23.05.18г., тъй като същото е връчено на лице от домашните на 27.07.16г. Претендира се отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноските по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. 

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС е било образувано след изпращането от ВКС въз основа на разпореждане от 04.07.18г. на председателя на ІV г.о., на подадената на 23.05.18г. /датата на пощенското клеймо/ от К. Г.Д. (починал на 19.07.18г. и с определение № 2531/05.10.18г. ВОС на осн. чл. 227 от ГПК е конституиран на негово място като молител неговият наследник Д. Г.Д., имайки предвид, че другият му наследник – В.Г.Д., е участник в производството като главна страна – също молител) и В.Г.Д. молба по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на неприсъствено решение № 2770/07.07.16г. по гр.д. № 984/16г. на ВРС, ХVІ с-в. В молбата е било изложено, че първият е узнал за неприсъственото решение на 23.02.18г., а вторият – на 27.02.18г., когато са им били връчени ПДИ по изп.д. № 20187120400143 на ЧСИ Ил. С., рег. № 712 на КЧСИ. В молбата са изложени твърдения, попадащи в хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – че преписите от исковата молба и призовките за съдебно заседание по гр.д. № 984/16г. на ВРС, ХVІ с-в не са били надлежно връчени на двамата молители /ответници по посоченото дело/, тъй като са връчени на непознато за тях лице, което никога не е живяло на техния адрес. Молителите са твърдели още, че неприсъственото решение от 07.07.16г., постановено по гр.д. № 984/16г. на ВРС, ХVІ с-в (с което те двамата, заедно с брат си Д. Г.Д., в качеството си на наследници на общия им наследодател Г. Д. И., са били осъдени да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД суми за консумирана и незаплатена ел. енергия за посочен период),  е било връчено на 27.07.16г. на сина на В.Д.Г. – К. В.Д., което е лице с умствени увреждания, страда от психическо заболяване – епилепсия и умствена изостаналост, което му е попречило да предаде получените книжа. Към молбата са представени заверени копия на поканите за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело, получени от молителите на посочените от тях дати, както и две експертни решения – от 28.10.14г. и от 19.09.17г. Последните са издадени от ТЕЛК при МБАЛ „Св. Марина” ЕАД-Варна и с тях е определена % на неработоспособността на К. В. Д., роден на ***г., при водеща диагноза „Епилепсия” и общо заболяване  „Епилепсия – ГКТП редки пристъпи. Лека умствена изостаналост”. В мотивите на решенията е обсъдена и снетата анамнеза –  „от РД детска възраст получава припадъци с характеристика на ГТКП, с честота през около 1-2 месеца. Установена умствена изостаналост, изостава в училище”.

От материалите по гр.д. № 984/16г. на ВРС, ХVІ с-в се установява, че по същото е постановено неприсъствено решение № 2770/07.07.16г., с което Д. Г.Д., К. Г.Д. и В.Г.Д., в качеството им на наследници на общия им наследодател Г. Д. И., са били осъдени да заплатят на „Енерго-Про Продажби” АД суми за консумирана и незаплатена ел. енергия за посочен период. Преписи от решението са връчени на тримата ответници на 27.07.16г. на К. В. Д. – син на В.Г.Д. и племенник на останалите двама ответници – със задължението да им го предаде /л. 138-140 от делото на ВРС/.

Настоящият състав на съда споделя решаващите мотиви на ВОС, изложени в обжалваното определение, че това връчване е надлежно и съответства на изискванията на чл. 46 от ГПК. Книжата са връчени на лице от домашните на жалбоподателя – негов син, което към 27.07.16г. е било пълнолетно и няма данни да е била ограничена неговата дееспособност по съответния предвиден за това ред. Изискванията на процесуалната норма на чл. 46 от ГПК за индивидуализацията на другото лице, на неговата връзка с адресата, както и дали същото е пълнолетно, са свързани с осигуряване на възможността при необходимост от проверка на отразеното от длъжностното лице, да се установи получателя и неговото качество, вкл. и дееспособността му. Същевременно обаче, до постановяването на правни ограничения в дееспособността на пълнолетното лице, същото може да извършва всички фактически и правни действия, водещи до придобиването на права и поемането на задължения /по арг. от т. 6 от ППВС № 5/79г., постановено на 13.02.1980г., вкл. и да придобива право на собственост чрез придобивна давност -  така Решение № 76/06.06.18г. по гр.д. № 1310/18г. на І т.о./. Обратното – макар и формално да са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 2 от ГПК, то връчването на съобщения и книжа, извършено на пълнолетно лице, което преди това е било поставено под пълно запрещение, не е надлежно /така определение № 292/12.06.15г. по ч.т.д. № 225/15г., ІІ т.о. на ВКС/. 

По настоящото дело няма твърдения и доказателства получилият неприсъственото решение на 27.07.16г. да е бил поставен под запрещение. Не са поискани и не са събирани и доказателства и за фактическата невъзможност, продиктувана от психичното заболяване на получилия книжата, да разбира или да ръководи действията си, с което да е била осуетена възможността за узнаване на факта на постановяване на неприсъственото решение от настоящия жалбоподател, но това е относимо към друго производство – това по чл. 62, ал. 4 от ГПК.

Поради тези съображения следва да се приеме, че молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена след изтичане на предвидения в чл. 240, ал. 1 от ГПК срок, което налага извода за недопустимост на това производство. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съобразно отправеното от ответната по частната жалба страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден да ѝ заплати сумата от 50 лв., определена по размер съобразно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2056/10.08.18г., постановено по в.гр.д. № 1597/18г. на ОС-Варна.

ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, сумата от 50 /петдесет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: