О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                      №  21      /09.01.2015 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ДЖАМБАЗОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                            ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 636 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на:

         1.Л.И.К. *** срещу определение № 2872/02.10.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2499/2011 година, с което е оставено без уважение искането му да се издаде обратен изпълнителен лист за  платени разноски по изпълнението в размер на 4684.78 лева по изп.д.№ 1637/2011 година на ЧСИ с рег.№ 718 в КЧСИ, от които 2745.59 лева надвзета такса по т.26 от ТЧСИ и сумата от 1939.19 лева надвзета сума за адвокатско възнаграждение. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената част и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да издаде изпълнителния лист за тези суми.

Насрещната страна К.С.С. *** оспорва частната жалба и моли да се потвърди обжалваното определение в тази част;

         2.К.С.С. *** срещу същото определение на ВОС, но в частта в която съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист (за  главницата от 14587.00 лева до 44479.00 лева и за разноските от 291.74 лева до 889.58 лева внесена държавна такса и за разноските от 491.93 лева до 1500.00 лева адвокатско възнаграждение, в които части производството по иска по чл.422 от ГПК е било прекратено поради оттегляне на иска от кредитора С.). Правят се оплаквания за недопустимост, а евентуално и за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го обезсили, съответно да го отмени в тази част.

Насрещната страна Л.И.К. оспорва частната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното определение в тази част.

Частните жалби са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в посочените по-горе части е правилно, тъй-като съгласно ТР № 4/18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д.№ 4/2013 година-т.13, прекратяването на производството по иска по чл.422 от ГПК поради оттеглянето (намаляването) му се приравнява по правни последици на не предявяване на този иск в съответната част, а това влече след себе си обезсилване на заповедта и изпълнителния лист по смисъла на чл.415, ал.2 от ГПК. В този смисъл съставът на ВАпС  приема, че доводът на жалбоподателя С. за недопустимост и евентуално за неправилност на обжалваното определение в тази част е неоснователен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Издаването на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по изпълнението-първия от настоящите жалбоподатели, за суми които той е направил под рубриката  „разноски по изпълнението”, в т.ч. по ТЧСИ и за адвокатско възнаграждение, както е в случая, които той смята за надплатени, е незаконосъобразно, тъй-като той е могъл да защити този си интерес по пътя на обжалване актовете на ЧСИ за възлагане на разноски върху него или евентуално чрез иск по чл.441 от ГПК, доколкото са налице предпоставките за това. Във всички случаи обаче такива разноски не са били предмет на принудително изпълнение по първоначално издадения изпълнителен лист, поради което и по смисъла на чл.245, ал.3 от ГПК правилно ВОС е отказал да уважи това искане. По тези съображения и тази частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно.

В останалата не обжалвана част - за отхвърляне на молбата на длъжника К. да се обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и в частта на отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК (за разликата от 11687.00 лева до 14587.00 лева), обжалваното определение е влязло в сила, тъй-като в тази част то не е обжалвано.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2872/02.10.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2499/2011 година в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д.№ 9563/2011 година на ВРС-ХХV състав и е оставено без уважение искането за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Л.И.К. ***.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.