Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

12

 

гр.Варна,  03.02.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тринадесети януари, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 637/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от адв.Н.П. и адв.П.С. - пълномощници на Ц.П.И. от гр.Варна против решение № 1398/14.07.2015 г. по гр.д.№ 1026/14 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени исковете на И.Л.С. с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени срещу С.Х. Г., заместена по реда на чл.227 от ГПК от своя наследник по закон – въззивникът. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закони, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

         Противната страна оспорва въззивните жалби. Пълномощникът на въззиваемия е подал частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 3025/25.08.2015 г., с молба за отмяната му.

         Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

         След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

         Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД , чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът претендира да бъде обявен за окончателен предварителен договор от 13.03.2014 г., сключен между С.Х. Г., в качеството й на продавач и ищеца И.Л.С. - като купувач, за продажба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, както и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3000 евро, представляваща договорена между страните в договора неустойка, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното заплащане на сумата.

         Оспорвайки исковете, ответницата навежда твърдения, че предварителният договор е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл.32, ал.З, вр.чл.ЗЗ, ал.1 ЗЗД; че ищецът е неизправна страна, тъй като в срока за сключването на окончателен договор не е предложил изпълнение, че има неопределеност на размера на цената, което е пречка за уважаване на конститутивния иск по чл.19, ал.З ЗЗД.

         Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с предварителен договор от 13.03.2014 г. С.Х. Г., в качеството й на продавач се е задължила да продаде на И.Л.С., в качеството му на купувач недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „Старите лозя", ул. „Първа” 10, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2566.77 по кадастралната карта на гр. Варна, целия с площ 500 кв. метра /по документи за собственост/, а по скица - 567 кв.м., заедно с всички приращения в имота, включващи недовършена жилищна сграда с площ от около 50 кв. м. и навес с покрита площ около 12 кв. м., за цена в размер на 56 700 евро. Постигнато е съгласие за сключване на окончателен договор до 30.04.2014 г. и най- късно до 31.05.2014 г. – при възникнали обективни причини. За неизпълнение е уговорена неустойка в размер на 3 000 евро.

         Страните не спорят относно правото на собственост на ответницата върху описания недвижим имот. Безспорен е и факта, че нотариалната покана за сключване на окончателния договор, изпратена от ищеца, не е връчена на ответницата, тъй като не е открита на адреса.

         С удостоверение за наследници на С.Х.Г., б.ж. на гр. Варна, поч. на 16.08.2014 г. е установено, че нейн наследник по закон е Ц.П.И. – син, конституиран като страна в процеса.

         По делото са назначени две експертизи: единичната  СОЕ оценява пазарна стойност на имота към 13.03.2014 г. в размер на 155 000 лева, а тройната СТЕ – в размер на 58500 евро или 114 500 лева.

         Доказателствата по делото установяват наличието на валидно сключен между страните предварителен договор, съдържащ постигнато съгласие относно съществените условия на сделката. Възражението на ответника за неопределеност и неопределяемост на цената е неоснователно. В т.1.1 от еднозначно като цена е посочена сумата от 56 700 евро. Уговорката в „Заключителни разпоредби”, т. 9 съставлява опрощаване на вземане - чл. 108 от ЗЗД и е самостоятелен по вид договор между кредитора и длъжника, чиято действителност не е свързана с действителността на предварителния договор.

         Неоснователно е възражението на ответника за унищожаемост на предварителния договор като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия – чл.33, ал.1 от ЗЗД. Неизгодни условия биха съшествували при очевидна нееквивалентност между насрещните престации на страните, при много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по договора. В конкретния случай обаче такава разлика в престациите по оспорваната сделка не е налице. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на тричленната СОЕ, съобразено с действащата строителна забрана върху процесния имот. Видно е от удостоверение на Община Варна, дирекция „АГУП”, че ПИ № 10135.2566.77 по КК на гр. Варна, м. „Старите лозя” попада в обсега на строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на Министъра на териториалното развитие и строителство. Не се спори по делото, че имотът попада в свлачищен район, за който са предвидени укрепителни мероприятия. От това заключението се установява, че пазарната стойност на имота към 13.03.2014 г. е в размер на 58500 евро или 114 500 лева. Уговорената между страните продажна цена на имота по предварителния договор е в размер на 56 700 евро. Правилен е извода на съда, че не е налице съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й цена по предварителния договор, поради което и не са налице явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД при сключването му.

         Следователно, искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба от 13.03.2014 г. следва да бъде обявен за окончателен, с произтичащите от това последици.

         В т. 8.1. на предварителен договор, страните са уговорили, че при неоснователен отказ от сключване на окончателен договор, неизправната страна дължи неустойка в размер на 3 000 лева. Съдът е обсъдил гласните доказателства, установяващи, че към 30.04.2014 г. продавачката е разполагала с всички необходими документи за сключване на окончателен договор, предала ги е на купувача, чрез пълномощника си и че без основателна причина ги е поискала обратно. Към датата на подаване на исковата молба и към настоящия момент между страните не е сключен окончателен договор за продажба на процесния имот, поради което продавачът е неизправна страна. Задължението на купувача да заплати цената възниква след подписването на окончателния договор - т. 2 от предварителния договор.

         Искът по чл.92 от ЗЗД е основателен и следва да бъде изцяло уважен. Основателен е и акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 3000 евро, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й заплащане.

         Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъде присъдена сумата от 1500 лева – разноски по делото пред настоящата инстанция.

         По частната жалба срещу определение № 3025/25.08.2015 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК:

         За да остави без уважение молбата на ищеца за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че не са налице доказателства за действително заплащане на разноските. По делото е приложена разписка – отрязък от адвокатски кочан, подписана от получателя на сумата – адв.М.П.. Този подпис – от получателя на сумата, определя доказателствената стойност на разписката като платежен документ, а не подписа от платеца. Независимо от това, при подаване на молбата по чл.248 от ГПК, страната е приложила разписка, подписана и от ищеца, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а претендирана сума от 2000 лева – присъдена с решението.

         По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                                Р       Е       Ш      И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1398/14.07.2015 г. по гр.д.№ 1026/14 г. на Окръжен съд – Варна.

         ОСЪЖДА Ц.П.И., ЕГН ********** ***, заместил по реда на чл.227 от ГПК първоначалната ответница С.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.С. сумата от 1500 лева – разноски по водене на делого пред настоящата инстанция.

         ОТМЕНЯВА определение № 3025/25.08.2015 г. по гр.д.№ 1026/14 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по реда на чл.248 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:  

         ОСЪЖДА Ц.П.И., ЕГН ********** ***, заместил по реда на чл.227 от ГПК първоначалната ответница С.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ на И.Л.С. сумата от 2000 лева – разноски по водене на делото пред първата инстанция.

         Решениетоможе да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, а в частта му, имаща характер на определение – в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                                                2.