Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

24

22.02. 2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 637 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х.А.Х. против решение № 141/28.11.2016 г., постановено по гр.д. № 48/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен частично  искът му по чл.439 от ГПК против Н.Ф.Т. за установяване, че паричното й вземане по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 г. присъда №24/20. 10.2000г., постановена по н.о.х.д.№72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище  изпълнителен лист от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник (въззивника в настоящото производство) Х.А.Х. не съществува до размер на сумата 28 525.66лв. и е отхвърлен изцяло искът му по чл. чл.439 от ГПК против А.А.З. за установяване несъществуване на паричното й вземане в размер на 56 854.40 лв. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 г. присъда №24/20.10.2000г., постановена по н.о.х.д. №72/2000г. на Окръжен съд-Търговище изпълнителен лист  от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник (сега въззивник) Х.А.Х. от гр.Исперих.

 Въззивникът е посочил, че решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част  е неправилно, поради нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в тази част и за уважаване на исковете.

Въззиваемите Н.Ф.Т. и А.А.З., чрез адв. И.И. ***, са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са молили за потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част по съображения за правилността му.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна (ищец в първоинстанционното производство) с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в отхвърлителната му част като неизгодно за него, редовна е (въззивникът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството по делото с определение № 588 от 26.09.2016 г. по ч.гр.д. № 379/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд) и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът се е явил лично и е поддържал жалбата си. Въззиваемите не са се явили и не са били представлявани.

Варненският апелативен съд на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му  и като съобрази доказателствата по делото, оплакванията на въззивника и доводите на страните, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от Х.А.Х. против Н.Ф.Т. и А.А.З. искове по чл.439 от ГПК за оспорване на вземанията им по издадения по н.о.х.д.№72/2000г. на Окръжен съд-Търговище изпълнителен лист от 18.04.2002 г. за суми в размер на по 56 854,40 лв. за всеки един от взискателите (равни части за двете ответници от вземане в общ размер от 113 708,80 лв., включващо главница от 38 421,23 лв., 103 лв. разноски и мораторни лихви върху главницата - 75 578,42 лв.) по твърдения за погасяване на вземанията им с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от влизане в сила на присъдата, с която са уважени исковете по чл. 45 от ЗЗД, като ищецът е молил за признаване за установено несъществуването на вземанията срещу него в посочения размер.

С влязла в сила на 08.04.2002г. присъда №24/20.10.2000 г. по н.о.х.д.№72/2000 г. на Окръжен съд-Търговище ищецът Х.А.Х. от гр.Исперих е бил осъден за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 от НК, както и солидарно с М. И. И. *** да заплати обезщетения по чл.45 от ЗЗД на А.А.З. и Ф. Х. З., последният починал на 06.08.2008 г. и наследен от А.А.З. и Н.Ф.Т. (ответници в настоящото производство), за морални вреди от причинената смърт на сина на Ф. и А. З. – Ю. З., в размер на по 20 000 лв. за всеки от родителите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.10.1999 г. до окончателното плащане. На 18.04.2002г. в полза на взискателите е бил издаден изпълнителен лист за обезщетенията от по 20 000 лв., заедно с лихвите от 05.10.1999 г. и разноските от 103 лв., въз основа на който на 08.11.2002 г. срещу двамата солидарни длъжници е било образувано изп.д.№635/2002г. на ДСИ при районен съд Търговище.

 Поканите за доброволно изпълнение са били връчени на длъжниците, съответно  - на Х.Х. на 06.12.2002 г. и на М. И.  на 12.12.2002 г., но те не са изпълнили в срока за доброволно изпълнение. Взискателите са поискали с молбата си от 08.11.2002 г. като способ за изпълнение – насочване на изпълнението към вземането на длъжниците за трудово възнаграждение и по тяхно искане са били наложени запори върху трудовото им възнаграждение, съответно на 25.11.2002 г. и на 24.10.2008 г. за длъжника Х.Х. – ищец в настоящото произовдство и на 25.11.2002 г. и 26.11.2009 г. за длъжника М. И.. Х.Х. *** и затова от него не е постъпила никаква сума по запорите, а от другия солидарен длъжник М. И. до 30.01.2012г. е била  събрана сума в общ размер на 1 578,77 лв. Междувременно, на 08.06.2008 г., взискателят Ф. Х. З. е починал и е бил заместен по делото от наследниците си по закон – съпруга А.А.З. и дъщеря – Н.Ф.Т.. На основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради непоискване на изпълнителни действия в продължение на две години от взискателите  съдебният изпълнител с постановление от 30.11.2012 г. е обявил прекратяването на изпълнителното дело. По молба на взискателите им е бил върнат изпълнителния лист и въз основа на същия, след отчитане на извършените плащания по изп.дело № 635/2002 г.  те са образували срещу длъжниците ново изпълнително дело на 14.02.2012 г. с №28/2012г. на ДСИ. Задълженията по последното към момента на предявяване на настоящия иск по чл.439 от ГПК са определени на 38 421,23 лв.-главница, 75 578,42-мораторна лихва и 103 лв.-разноски, или в общ размер на 114 102,65 лв. От тази сума вземането на А.З. е в размер на 85 576,99 лв. (3/4 от общата сума, от която 2/4 е нейната част от присъденото обезщетение и 1/4 е наследената от съпруга й Ф. З. част от обезщетението) и вземането на Н.Т. - в размер на 28 525,66 лв. (1/4 от общата сума, като наследник на починалия й баща Ф. З.), като ищецът е претендирал установяване недължимост на суми от по 56 854,40 лв. за всеки един от взискателите (в равни части за всеки от тях от главницата, разноските и лихвите, съответно от по 19 210,62 лв., 51,50 лв. и 37 592,28 лв.). По новото изпълнително дело № 28/2012 г. са били връчени покани за доброволно изпълнение на Х.Х. на 17.02.2012 г. и на М. И. на 23.02.2012 г., но задължението не е било изпълнено доброволно. По искане на взискателите А.З. и Н.З. е бил наложен запор върху бъдещите вземания на Х.Х. със запорни съобщения от 14.04.2015 г., 15.07.2015 г., 07.08.2015 г. и 01.12.2015 г. Вследствие на запора, по изпълнителното дело е постъпила сума, от която 7 463,83 лв. с разпореждане на съдебния изпълнител от 01.09.2015 г. е била разпоредена за плащане на взискателите.

Давността по отношение на солидарните длъжници тече самостоятелно за всеки един от тях (чл. 125 от ЗЗД), поради което в настоящия казус следва да бъде съобразявано действието й само по отношение на длъжника Х.Х. – ищец по делото и въззивник в настоящото производство.

Предявените отрицателни установителни искове от ищеца – сега въззивник са с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за вземането на ответниците за обезщетение в посочените в исковата молба размери, считано от датата на влизане в сила на присъда №24/20.10.2000 г. по н.о.х.д. №72/2000 г. на Окръжен съд-Търговище – от 08.04.2002 г., за събирането на което са били образувани последователно две изпълнителни дела.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането давността се прекъсва.

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

С извършването на всяко едно от лимитативно определените действия се прекъсва погасителната давност на вземането, като започва да тече нова такава. В горецитираното ТР е възприето становището, че постановлението за прекратяване има декларативно действие по отношение на констатирането на настъпилия юридически факт, поради което действието на перемцията настъпва от момента на осъществяване на съответния факт – изтичане на законово определения срок в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Погасителната давност, която започва да тече след предприемането на съответното изпълнително действие, е петгодишна, предвид установения характер на вземането със съдебно решение. Перемирането, настъпва с изтичането на двугодишен срок от предприемането на последното изпълнително действие и води до прекратяване на изпълнителното производство, което действие няма отношение за погасителната давност на вземането, която тече паралелно с тази за извършването на изпълнителни действия.

Погасяването по давност не може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна. От друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането.

 В настоящия казус, след влизане в сила на присъдата по отношение на гражданския иск за обезщетението на 08.04.2002 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Тя е била прекъсната с искането на взискателите за осъществяване от съдебния изпълнител на конкретен изпълнителен способ с молбата от 08.11.2002 г., а след това и с налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Х.Х. на 25.11.2002 г., което съобразно посочените по-горе разяснения в тълкувателно дело 2/2013 г. е изпълнително действие, прекъсващо давността. От този момент (25.11.2002 г.) е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е била прекъсната и е изтекла на 25.11.2007 г. През този период не са били извършвани никакви изпълнителни действия спрямо длъжника, нито са постъпвали плащания по запора, нито е било налице признаване на вземането от длъжника, поради което и давността не е била прекъсната.  Съгласно дадените разяснения с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), както и че  Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.  В случая не е налице и никое от предвидените в чл. 115, ал.1 от ЗЗД основания за спиране на давността и тя не е била спряна. Изложеното води до извода, че вземанията на взискателите в претендираните от ищеца размери не съществуват, поради погасяването им по давност и предявените искове по чл. 439 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени и в останалата им част.

Предвид изложеното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд, първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно, поради което следва да бъде отменено и исковете – уважени и в останалата им част, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответницата Н.Ф.Т. сумата от 28 525,66 лв. (включваща главница 9 605,31 лв., разноски от 25,75 лв. и мораторни лихви от 18 894,60 лв.), както и че не дължи на ответницата А.А.З. сумата от 56 854,40 лв. (включваща главница от 19 210,62 лв., разноски от 51,50 лв. и мораторни лихви от 37 592,28 лв.), представляващи вземания по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 г. присъда №24/20. 10.2000г., постановена по н.о.х.д.№72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище,  изпълнителен лист от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник (въззивника в настоящото производство) Х.А.Х..

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Варненския апелативен съд дължимата държавна такса върху обжалваемия интерес по делото за двете съдебни инстанции, като Н.Т. следва да заплати сумата от 1 711,53 лв., а А.З. – сумата от 3 411,26 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 141/28.11.2016 г., постановено по гр.д. № 48/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлен частично искът на Х.А.Х. по чл.439 от ГПК против Н.Ф.Т. за установяване, че паричното й вземане по издадения, въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 г. присъда №24/20.10.2000 г., постановена по н.о.х.д.№72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище,  изпълнителен лист от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник Х.А.Х. не съществува до размер на сумата 28 525,66 лв. и е отхвърлен изцяло искът на Х.А.Х. по чл. чл.439 от ГПК против А.А.З. за установяване несъществуване на паричното й вземане в размер на 56 854,40 лв. по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002 г. присъда №24/20.10.2000 г., постановена по н.о.х.д. №72/2000г. на Окръжен съд-Търговище изпълнителен лист от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник Х.А.Х. от гр.Исперих, като вместо това  ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.А.Х. от гр.Исперих с ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч, срещу Н.Ф.Т. ***, ЕГН: ********** иск по чл. 439 от ГПК, че паричното вземане на Н.Ф.Т., по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002г. присъда №24/20.10.2000г., постановена по н.о.х.д.№72/ 2000 г. на Окръжен съд-Търговище,  изпълнителен лист  от 18.04.2002г. в частта му срещу солидарния длъжник Х.А.Х., в размер на сумата 28 525,66 лв. (включваща главница 9 605,31 лв., разноски от 25,75 лв. и мораторни лихви от 18 894,60 лв.) не съществува поради погасяването му по давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.А.Х. от гр.Исперих, ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-гр.Ловеч, срещу А.А.З. ***, ЕГН:********** иск по чл.439 от ГПК, че паричното вземане на А.А.З., по издадения въз основа на влязла в сила на 08.04.2002г. присъда №24/20.10.2000г., постановена по н.о.х.д. №72/ 2000г. на Окръжен съд-Търговище  изпълнителен лист  от 18.04.2002 г. в частта му срещу солидарния длъжник Х.А.Х., в размер на сумата от 56 854,40 лв. (включваща главница от 19 210,62 лв., разноски от 51,50 лв. и мораторни лихви от 37 592,28 лв.), не съществува поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА Н.Ф.Т. ***, ЕГН: ********** да заплати по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 1 711,53 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството на осн. 78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА А.А.З. ***, ЕГН:********** да заплати по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 3 411,26 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството на осн. 78, ал.6 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: