ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

119

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  22.02.2017 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 64/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Д. В.Н. и Д.С.Н. чрез процесуалния им представител адв. М.Р. срещу определение № 3072/19.12.2016 год по ч.гр.д. № 2280/2016 год на ВОС, с което е оставено в сила Разпореждане от 01.11.2016 год по изп.д. № 3057/2015 год на ДСИ при ВРС за връщане на жалба вх.№ 19136/10.10.2016 год. По съображения за незаконосъобразност на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което разпореждането на ДСИ бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателите излагат, че своевременно са поискали чрез своя процесуален представител продължаване на срока за отстраняване нередовностите на жалбата, но съдебният изпълнител неоснователно отказал да я уважи.

Постъпил е писмен отговор от „Е.-П. М.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

На 03.10.2016 год е връчено на жалбоподателите съобщение, че изпълнително дело № 20153110403057 на ДСИ при ВРС е приключено. Жалбата срещу разпореждането на ДСИ е подадена в срок, на 10.10.2016 год, но е оставена без движение, като на страната е указан едноседмичен срок за внасяне на държавна такса и копие от жалбата за връчване на насрещната страна. В последния ден на срока процесуалният представител на жалбоподателите – адв. Р. подала до ДСИ молба за продължаване на срока поради невъзможност да се свърже с клиентите си. Тази молба е оставена без уважение. Дължимата държавна такса, видно от представеното банково бордеро, е заплатена от адв. Р. на 02.11.2016 год, т.е. сред изтичане на законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 63 от ГПК дава възможност на съда да продължи установените от закон срокове, но само при наличие на уважителни причини. Както се установява от молбата, с която адв. Р. е поискала от ДСК продължаване на срока, не е посочена такава причина. Неустановяването на контакт с доверителите не представлява внезапно, случайно или непредвидено обстоятелство, което страната да не е могла да преодолее и поради това не е уважителна причина за продължаване на срока.

По изложените мотиви разпореждането за връщане на частната жалба, постановено от държавния съдебен изпълнител, е правилно и законосъобразно, а определението, с което същото е потвърдено следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3072/19.12.2016 год по ч.гр.д. № 2280/2016 год на ВОС, г.о., с което е оставено в сила Разпореждане от 01.11.2016 год по изп.д. № 3057/2015 год на ДСИ при ВРС за връщане на жалба вх.№ 19136/10.10.2016 год.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.