Р Е Ш Е Н И Е

44

гр.Варна, 11.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№64/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М.М. чрез процесуалния му представител адв.Д. С. против решение №197/24.10.2017г., постановено по гр.д.№35/17г. по описа на ТОС, гр.о., с което М.М. е осъден да заплати на Н.А.Н. сумата 30 000 лв., дължима по писмен договор за заем от 11.12. 2010г., с нотариална заверка на подписите от 13.12.2010 г., както и направените по делото разноски в размер на 7 660лв., на основание чл.79, ал.1,  вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Въззиваемият Н.А.Н., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не е изразил становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Н.А.Н. излага, че на 11.12.2010г. е сключил договор за заем с ответника М.М., по силата на който му е предоставил в заем сумата от 30 000лв., а последният се е задължил да му върне тази сума в срок до 11.06.2011г.Договорът е с нотариално заверени подписи с рег. №7178/13.12.2010г. на нотариус Юлиян Йорданов с рег.№497.След изтичане на посочения срок и въпреки отправените покани, ответникът отказва да върне заетата му сума.Претендира ответникът М.М. да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв., дължима по посочения договор за заем.

Ответникът М.М. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Твърди, че представеният от ищеца договор за заем е нищожен поради липса на съгласие.На 13.12.2010г. Н. Н. е помолил да получи от М.М. заем в размер на 30 000лв. Н. Н. заявил, че за спокойствието на М.М. е готов да подпише договор пред нотариус и чак след това да получи договорената заемна сума.Тъй като към този момент между страните е имало приятелски отношения, М.М. е решил да помогне на Н.Н. и да му предаде исканата от него сума.По-късно през същия ден двамата отишли при нотариус като документите, които ответникът подписал, били на български език, който той не владее и по отношение съдържанието на договора се осланял на приятелското доверие между него и ищеца.В момента на подписване на договора считал, че подписва такъв в качеството му на заемодател, а не в качеството му на заемател.В последствие Н.Н. така и не поискал да получи договорената между тях сума, като М.М. решил, че ищецът е решил финансовите си проблеми и е отпаднала нуждата от предаване на паричната сума по договора за заем.Едва след като е било предприето принудително изпълнение от съдебен изпълнител узнал, че договорът е с различно съдържание, а именно, че той получава в заем сума от Н.Н..Договорът е нищожен, защото ответникът не е знаел неговото съдържание и не е бил съгласен с него.Договорът е сключен и в нарушение на чл.582 от ГПК, като нотариалното удостоверяване е нищожно, защото не е бил назначен преводач.По така представения договор не е налице реално предаване на парични средства от ищеца на ответника и не са ангажирани доказателства от ищеца в подкрепа на твърденията му за такова предаване. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр. осн. 240, ал.1 от ЗЗД.

Представен е сключен на български език писмен договор за паричен заем с дата 11.12.2010г. с нотариално удостоверени с рег.№7178/13.12.2010г. на нотариус Ю. Йорданов, рег.№497, район на действие РС-Попово, подписи на страните по него - Н.А.Н. и М.М..Съгласно посоченото в договора Н.А.Н. като заемодател дава в заем на заемателя М.М., гражданин на Република Франция, род. на ***г., с л.к. №070633200868, изд. на 06.06.2007г., сумата от 30 000лв. за срок от 6 месеца, считано от 11.12.2010г. Заемодателят предоставя на заемателя посочената сума изцяло и в брой.За дадената в заем сума заемателят не дължи лихва на заемодателя за срока на договора.Връщането на дадената в заем сума от 30 000лв. ще се извърши не по-късно от 11.06.2011г. като краен срок на погасяване.Посочено е, че в случай на забава заемателят дължи на заемодателя наказателна лихва в размер на ОЛП плюс 10% върху неиздължената сума, както и, че заемателят има право да погасява получената от него в заем сума на вноски без ограничение на размер, време и периоди, а заемодателят няма право едностранно да изисква погасяване на заемната сума преди изтичане на уговорения срок.Посочено е, че договорът влиза в сила от днес 11.12.2010г., подписан от страните.

Съгласно формирана по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика - напр. решение №379/13 от 06.01.2014г. по гр.д.№171/12г., ВКС, ІV гр.о., решение №123/ 02.05.2012г. по гр.д.№959/11г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №478/11.02.2014г. по гр.д.№ 2670/13г., ВКС, ІV гр.о., решение №235/27.09.2016г. по гр.д.№1362/16г., ВКС, ІV гр.о., решение №128/18.10.2017г. по гр.д.№5372/16г., ВКС, ІІІ гр.о. договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият съгласието за връщане, или договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други замес -тими вещи, а заемателят се съгласи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако вторият липсва няма договор и дадено е без основание.Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на осъществяването на така посочените еле -менти от фактическия състав на договора за заем носи ищецът.Ответникът от своя страна провежда насрещно доказване на своите възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи/.Също съобразно цити -раната практика при тълкуване на договорите в съответствие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД следва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.Тълкуването на писмения договор за заем се извършва въз основа на неговия текст.Същинското съдържание на дого - вора следва да се търси във волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума.Изявлението обаче за нейното получаване в текста на договора, подписан от страните, има свидетелстващ характер, което съдът следва да съобрази при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт.Тълку - вайки по посочения начин съдържанието на процесния договор, съответно всяка от клаузите му, съдът приема, че в него е налице такова удостоверително изявление на заемателя, удостоверяващо в случая реалния елемент от договора - фактът на даването и получаването на сумата.Според т.1 от договора Н.Н. дава в заем М.М. сумата от 30 000лв., според т.2 заемодателят предоставя на заемателя посочената сума изцяло и в брой, според т.3 за дадената в заем сума заемателят не дължи лихва за срока на договора, според т.4 връщането на дадената в заем сума ще се извърши до посочената крайна дата, според т.6 заемателят има право да погасява получената от него в заем сума на вноски и без ограничение на размер, време и периоди или формулировката на всяка от клаузите в договора, които са вътрешно непротиворечиви, а напротив с един и същ смисъл, и общо те като съвкупност свидетелстват, че са касае за действие - предаване, съответно получаване на сума, извършено в момента, в който страните са направили своите волеизявления, като фактът на реалното предаване на сумата е удостоверено от заемателя с полагането на неговия подпис в договора/полагането на подпис не се оспорва от страната/.Така според цитираната практика реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне” нещо, а не да даде „нещо”/задължава се да върне този, който е получил, освен ако се е задължил да върне след като получи/.При подобно свидетелстващо изявление на заемател по договор за заем се приема, че същото е достатъчно за установяване факта на реалното получаване на паричната сума от него, поради което и в негова тежест преминава провеждане оспорването на този факт.Предвид изложеното съдът прие- ма, че клаузите в договора имат и естеството на разписка, подписана от заемателя за получената от него в брой в заем сума/възражението на страната за нарушаване разпоредбите на ЗОПБ, обн. ДВ, бр.16/11г., са неоснователни, доколкото този закон не е бил действащ към м.12.2010г., нито се касае за незавършени плащания по см. на §2 от ПЗР на закона към датата на влизането му в сила/, т.е. така представеният договор формално удостоверява сключен между страните договор за заем за сумата от 30 000лв. с падеж 11.06.2011г.

По правоизключващите и правоунищожаващите възражения на въззивника.

Твърди се, че договорът за заем е нищожен като сключен при липса на съгла -сие.Липсата на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД е порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. съзнателна липса на съгласие, т.е. при автора на волеизявлението съзнателно отсъства воля такова волеизявление да бъде направено, съответно то да породи последици, и тази съзнателна липса се дължи на физическа принуда срещу лицето, правещо изявлението, или е резултат от мислена уговорка, или се касае за т.нар. несериозни волеизявления - учебен пример или шега.Когато липсата на воля е несъзнателна са налице хипотезите съответно на чл.28, 29, чл.30 и чл.31 от ЗЗД, водещи до унищожаемост на сделката.Така и в настоящия случай въззивникът твърди, че е направил волеизявление, подписвайки процесния договор, поради наличната у него невярна представа, несъответстваща на действителността, че се подписва договор, съставляващ обещание за заем, по който той е заемодател, а въззиваемият зае -мател за сумата от 30 000лв., и тази невярна представа е била предизвикана уми -шлено от насрещната страна, като, ако не е бил въведен в това заблуждение, не би подписал договора, т.е. твърди се фактическият състав на чл.29 от ЗЗД.Твърди се, че страните са били към 2010г. в приятелски отношения, основани на взаимно доверие, но въззивникът не владее български език /писмено и говоримо/.При този твърдян отрицателен факт от ответника пред първоинстнционния съд, въведен надлежно с отговора на исковата молба при новото разглеждане на делото след отменяването по реда на чл.303 и сл. от ГПК на предходните съдебни актове, по искането на ответника ищецът е бил задължен по реда на чл.176 от ГПК да се яви в първото о.с.з., за да отговори на въпроса на какъв език страните са договаряли при сключване на процесния договор.В о.с.з. ищецът не се е явил, но процесуалният му представител е посочил, че по направеното оспорване се твърди от ищеца, че страните са договаряли на български език, като ответникът, който е с режим на постоянно пребиваващ в страната чужденец, владее български език.Твърдението на този факт може да бъде въведено и от процесуалния представител на страната, като са неоснователни възраженията на въззивника в жалбата му, че след като признанието е направено от процесуалния представител, това е препятствало и ограничило правото и възможността му за надлежна защита, още повече, че в хода на цялото производство твърденията на ищеца са именно такива - че страните са договаряли на български език, на който е сключен и процесният договор, а съот -тетно и негова е тежестта при въведения отрицателен факт да установи, че въззив- никът владее български език.Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът е гражданин на Република Франция, като е имал първоначално издадено разрешение за продължи- телно пребиваване, а в последствие издадено разрешение за постоянно пребива -ване на територията на Република България, имащ ЛЧН, и с регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България.Съгласно показанията на св.В.В. през 2010г. негов работодател е бил М.М., имал сключен трудов дого - вор, плащал му осигуровки.Свидетелят работил като банцингар, бизнесът на М. М. бил дърводелски, правили колове за лозя във Франция.Разговарял с него само на български език.М.М. имал жена българка от с.Кардам, която той представял за своя жена.Съгласно показанията на св.М.М. същият се познава с М.М. от 2009г.-2010г., тогава се срещали поне 3-4 пъти месечно.Знае, че се занима с изкупуване на дървесина в България, произвежда колове и ги изнася за Франция.С него свидетелят разговарял само на български език, виждал го е и да чете документи /фактури/ на български език.Има жена българка от с.Кардам. Страните не спорят и, че М.М. е развивал търговска дейност чрез регистрираните от него търговски дружества в България, като подписаните от него техни учредителните актове са на български език, без превод.По делото са представени договор за правна защита и съдействие от 13.09.2016г. и разписка от 13.09.2016г.; договор за правна защита и съдействие от 25.07.2017г. и разписка от 25.07.2017г.; договор за правна защита и съдействие от 08.01.2018г. и разписка от 08.01.2018г. Всички цитирани договори са сключени между въззивника и процесуалния му представител и касаят оказаната правна защита в производствата, съответно пред ВКС, ТОС и ВАпС, и са на български език, без превод.Трите разписки са на български език, без превод, подписани от М.М. и процесуалния му представител, удостоверяващи заплатените от въззивника в брой възнаграждения за всяко от водените производства.Ценени в тяхната съвкупност така събраните гласни и писмени доказателства установяват обстоятелството, че въззивникът владее български език, вкл. писмено.Доказателства, които да опровергават посочените доказателства, не са ангажирани от въззивника, въпреки дадената му възможност за това. Предвид гореустановеното съдът приема, че М.М. е владеел в достатъчна степен български език при подписване на процесния договор.Твърденията, че го е подписал поради наличната у него невярна представа, че се подписва договор, съставляващ обещание за заем, по който той е заемодател, а въззиваемият заемател за сумата от 30 000лв., и тази невярна представа е била предизвикана умишлено от насрещната страна също не са установени.Възражението, че договорът е нищожен поради липса на форма, предвид нищожното нотариално удостоверяване, извър -шено в нарушение на чл.582 от ГПК, също е неоснователно, т.к. от една страна дори и цитираната разпоредба да бе нарушена и нотариалното удостоверяване на подписите на страните да бе нищожно на осн. чл. 576 от ГПК, то за договор за заем не е предвидена подобна форма за действителност, а от друга, т.к. в производ -ството се установи, че участвалият в нотариалното производство въззивник владее български език.

По изложението съображения съдът приема, че по сключения между страните договор за заем въззивникът е получил в заем сумата от 30 000лв. със срок за връщане 11.06.2011г., изтекъл понастоящем.Не са въведени твърдения, съответно ангажирани доказателства, за изпълнение на задължението по договора, предвид което и предявеният иск с пр.сн. чл.240, ал.1 от ЗЗД като основателен следва да бъде уважен. 

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния съд, решението на ТОС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №197/24.10.2017г., постановено по гр.д.№35/17г. по описа на ТОС, гр.о.

 

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: