ОПРЕДЕЛЕНИЕ №855

гр. Варна, 14.12.………..2015г.

Варненски апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                       ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 644/15г., намира следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на Г.Г.Т., Д.В.Т. и Г.В.Т. *** чрез адв. Ж.Ж. *** срещу решение № 185/10.08.2015г., постановено по гражданско дело № 410 по описа за 2013г. на Окръжен съд - Шумен, в частите, с които са уважени исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество като от жалбоподателите са отнети конкретно посочени недвижими имоти и парични суми на осн. ЗОПДИППД /отм./. И в трите въззивни жалби се претендира да бъде отменено решението на ШОС и в частта му за разноските, с която Г.Т., Д.Т. и Г.Т. са били осъдени в условията на солидарност, ведно с първия ответник В.Т., да заплатят 29 726.16лв. държавна такса, 2964 лв. деловодни разноски и 21 995 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тъй като спрямо всеки от тези ответници искането за отнемане е било уважено по отношение на имущество на различна стойност, то и се поддържа, че възлагането на разноските следва да е съобразно /пропорционално/ на уважената срещу всеки от ответниците част от иска и то поотделно, а не солидарно. Претендира се решението в тази му част също да бъде отменено като неправилно.

И трите въззивни жалби, насочени против решението на ШОС в частта му досежно разноските /с подробно изложените доводи/, настоящият състав на съда квалифицира като искания за изменение на посоченото решение в частта му за разноските. И тъй като компетентен да се произнесе по такава молба е съдът, постановил съдебното решение, а едва при наличието на правен интерес от постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение, същото може да се обжалва, то и настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на ШОС за произнасяне по молбите на всеки от посочените ответници.

Отделно от горното, първоинстанционният съд следва да извърши надлежно администриране на въззивната жалба на Г.Г.Т., тъй като в същата не е уточнено точно в кои части се обжалва първоинстанционното решение – дали само в частта, с която от същата се отнема сумата от 5000лв., представляваща равностойността на 50 дяла от капитала на „А. 2004” ЕООД, гр. Шумен или и в частта, с която от нея и от ответника В.Т. е отнето недвижимо имущество, както и парични суми, представляващи пазарни стойности към датата на отчуждаване на подробно описани недвижими имоти и МПС, както и парични суми по предоставени от В.Т. заеми. Това има значение за определяне на точния размер на дължимата ДТ за въззивното обжалване и ако се обжалва решението не само по отношение на частта за сумата от 5000лв., то следва да се събере допълнителна ДТ върху обжалваната част.

Едва след горното делото следва да се изпрати на въззивния съд за разглеждане на въззивните жалби на всяка от страните, ведно с евентуално постъпила частна жалба против определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, която предварително да бъде надлежно администрирана.

Воден от изложеното, съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 644/15г. на ВАпС, ГО и ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен, който да съобрази констатациите в настоящото определение и се произнесе по инкорпорираните във въззивните жалби на всеки от въззивниците искания за изменение на решението, постановено по гражданско дело № 410 по описа за 2013 г. на ШОС, в частта му за разноските.

Отделно от горното следва да се извърши и проверка по редовността на въззивната жалба на Г.Г.Т., тъй като в същата не е уточнено точно в кои части се обжалва първоинстанционното решение и в тази връзка при необходимост да се събере пълния размер на ДТ за въззивното обжалване.

Едва след горното, делото следва отново да се изпрати на въззивния съд за разглеждане на въззивните жалби на всяка от страните, ведно с евентуално постъпила частна жалба против определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, която предварително да бъде надлежно администрирана.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: