Р Е Ш Е Н И Е

2

гр.Варна, 09 .01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09 .01.2017г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№645/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по по -дадена жалба от „Токуда банк”АД, гр.София чрез процесуалния представител ю.к. М.Б. против решение/без номер/ от 05.10.2016г., постановено по в.гр.д.№ 164/16г. по описа на РОС, с което е оставена без уважение жалбата на „Токуда банк”АД против разпределение на суми, предявено на страните с протокол от 22.04. 2016г. по изп.д.№192/12г. по описа на ДСИ при РС-Разград.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претен - дира се да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Въззиваемите страни „Калабрес”ЕООД, гр.Разград, представлявано от управи -теля В И В, и Национална агенция за приходите, редовно уведо -мени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирана е жалба вх.№495/26.04.2016г./подадена по пощата на 25.04.2016г./ от „Токуда банк”АД против извършено по изп.д.№20123330400192 по описа на СИС при РРС, разпределение, обективирано в протокол от 22.04.2016г., предявен на 22. 04.2016г.Твърди се, че същото не е законосъобразно предвид следното: 1/ разпре -делението не е съобразено с дадените на ДСИ указания от РОС по в.гр.д.№290/15г. при отмяна на предходното извършено такова, а именно не са включени размерите на вземанията на всеки от взискателите; 2/ разпределени са разноски само на един от взискателите, като и не са спазени указанията, дадени в ТР №2/13г. от 26.06. 2015г. на ОСГТК на ВКС, таксата за опис е „пренебрежимо малка”, съставлява част, а не цялата такава, не са посочени разноските на жалбоподателя; 3/ пропорцио - налната такса по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съди -лищата по ГПК е неправилно изчислена; 4/ за посочената като следваща се сума на жалбоподателя не е уточнено каква част от вземането му погасява и каква е оста - ващата непогасена част от същото, така и за останалите взискатели. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ДСИ за извършване на ново разпре -деление.            

Първоначалния взискател Национална агенция за приходите и длъжникът „Кала- брес”ЕООД, редовно уведомени, не са изразили становище по жалбата.

ДСИ е изложил мотиви по обжалваното действие.

Изпълнителното производство е образувано на 05.09.2012г. по молба на НАП против „Калабрес”ЕООД въз основа на изп.лист от 11.04.2012г., издаден по адм.д. №3490/09г. по описа на ВАдмС, с който дружеството е осъдено да заплати сумата от 5 668, 50лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.ПДИ е връчена на длъжника на 26.09.2012г.

Присъединен взискател по право в така образуваното изпълнително производ - ство е държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимите й от „Калабрес”ЕООД публич- ни вземания съгласно издадено удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 25.09. 2012г.Присъединен първоначално по право взискател е и „Токуда банк”АД на осн. чл.459, ал.2 от ГПК като ипотекарен кредитор, в чиято полза са учредени от „Калаб- рес”ЕООД две ипотеки върху недвижим имот, върху който е насочено принудител - ното изпълнение, съответно с н.а.№41/20.05.2008г. и н.а.№42/20.05.2008г.Присъ - единени по право на осн. чл.459, ал.1 от ГПК са и кредитори, в полза на които е било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху същия недвижим имот, видни от издадената от АВ, СВ-Разград справка за имота, а именно „Лизин -гова къща София Лизинг”ЕАД с възбрана от 23.11.2012г. и „Ти Би Ай Лизинг”ЕАД с възбрана от 08.02.2012г.На 08.04.2015г. „Токуда банк”АД е представила удостове -рение по чл.456, ал.3 от ГПК и е поискала да бъде присъединена като взискател за вземането си по изп.д.№20107620400349 по описа на ЧСИ Д.Драганов, рег.№762, район на действие-РОС/обезпечено с цитираната ипотека/.Съгласно удостовере -нието към 01.04.2015г. вземането е в размер на: главница 259 822, 04лв., ведно със законна лихва от 29.12.2010г, като неизплатената такава към 01.04.2015г. възлиза на 113 239, 26лв., разноски по изп.дело за вещо лице 201лв., такси по изп.дело, без тази по т.26,  1 079, лв., от които предплатени от взискателя 60лв.   

Принудителното изпълнение е насочено от първоначалния взискател НАП с молба от 12.12.2012г. към недвижим имот с идентификатор 61710.505.509.1.16, с адм. адрес гр.Разград, ул.”Странджа”№16, ет.1, съставляващ магазин №16 с площ от 16, 19 кв.м., при съответни граници, собственост на длъжника.Наложена е възб -рана, вписана на 19.02.2013г.Извършен е опис на 02.10.2013г.Насрочена е и прове - дена публична продан на имота в периода 20.12.2013г.-20.01.2014г. при начална тръжна цена 5 250лв.С протокол от 21.01.2014г. за купувач на същия е обявен Д К Д за сумата от 5 255лв.След внасяне от същия на 24.01.2014г. на дължимия остатък от продажната цена/след приспадане на внесения задатък от 525лв./ в размер на 4 730лв. е изготвено постановление за възлагане от 29.01. 2014г., понастоящем влязло в сила.

За постъпилата от проданта сума от 5 255лв. са изготвени и предявени две предходни разпределения, отменени от РОС в производства по чл.463 от ГПК, като съдът не е извършвал ново разпределение, а е връщал делото на ДСИ за да извър- ши той ново такова.

Обжалваното понастоящем разпределение е предявено на страните с протокол от 22.04.2016г.Преди изготвянето му е представена справка от Община Разград от 19.04.2016г. за неизплатените за недвижимия имот задължения от „Калабрес”ЕООД до датата на влизане в сила на постановлението за възлагане за данъци и такса битови отпадъци, както и е представено удостоверение от НАП по чл.191, ал.4 от ДОПК от 22.04.2016г. за актуалния размер на публичните вземания на държавата. При уведомяването за предходните разпределения взискателят по чл.459, ал.1 от ГПК „Лизингова къща София Лизинг”ЕАД е посочил подробно размера на вземането си, включващо неплатени лизингови вноски, застрахователни премии, неустойки и лихви.Другият взискател по чл.459, ал.1 от ГПК не е представил такава справка.  

Всички горецитирани взискатели и длъжникът са надлежно уведомени за предя -вяване на разпределението.Сумата от 5 255лв. е разпределена както следва.С първа по ред привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са включени: 1/ дължими дър -жавни такси по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от които предмет на обжалване е само таксата по чл.53 от Тарифата в размер на 528, 48лв./с включен ДДС/; 2/ дължимо възнаграждение за в.л., изготвило оценката, в размер на 50лв.; 3/ дължими на първоначалния взискател НАП сторени разноски в размер на 100лв./20лв.-за образуване на делото, 15лв. за налагане на възбрана върху имота, 15лв. за вписването й и 50лв.-такса опис/, като от тях се обжалва таксата за опис в размер на 50лв.С втора по реда привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД са включени сумите от 207, 07лв.-дължими данъци за имота на Община Разград за периода от 2011г. до 28.02.2014г., както и 74, 59лв.-дължима лихва за периода 2011г.-до 20.04.2016г.Сумите са съобразени с цитираната справ - ка, изготвена от Община Разград на 19.04.2016г., като е включен само дължимият данък и натрупаните за него лихви.В тази част разпределението не се обжалва.С трета по ред привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД е включено вземането на ипоте- карния кредитор „Токуда банк”АД, за който е предвидена цялата оставаща сума в размер от 4 213, 26лв.Поради изчерпване на сумата от проданта суми на другите взискатели не са разпределяни.

Възражението на жалбоподателя по отношение на таксата за опис в размер на 50лв. е неоснователно.В този размер първоначалният взискател НАП я е заплатил на 13.08.2013г. с платежно нареждане от посочената дата, след като с разпореж -дане от 01.08.2013г. ДСИ му е указал да заплати такса за опис в размер на 50лв. Таксата по чл.47 от цитираната тарифа е събрана в минималния размер от 50лв., а не е изчислена в размер на 1, 5% от 5 668, 50лв./паричното вземане/, която е била по-малката сума от цената на описаната вещ-7000лв., т.е. таксата би следвало да е в размер на 85, 03лв.Първоначалният взискател, обаче е направил разноска по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД в размер на 50лв., предвид което и в този размер му е предви - дена сума по разпределението.Таксата по чл.53 от цитираната тарифа е предви -дена в размера по чл.53, ал.1, б.”в” като е изчислена/с включен ДДС/ върху събра -ната сума от 5 255лв.Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.3, изр.1 от цитираната тарифа при частично събиране на парично вземане /както е в настоящия случай/ таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.Тази разпоредба, обаче е във връзка с нормата на чл.53, ал.3, изр.2, предвиж- даща, че таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчисле- ната върху общо събраната сума или смисълът на разпоредбата е, че сумарно съ- бираните при всяко частично плащане такси, ако са изчислявани в скалата по чл.53, ал.1 от тарифата, а не като процент от таксата върху целия дълг, извеждан от съот- ношението между размера на частично събраната сума и размера на целия дълг, не следва като краен резултат да надвишават таксата върху целия събран дълг.В настоящия случай се събира такса по чл.53 от цитираната тарифа за първа постъ -пила сума като частично погасяване на дълга по изп.дело и същата не е опреде -лена в нарушение на тарифата.Спазена е и нормата на чл.53, ал.6 от тарифата, доколкото събраните пропорционални такси не са надвишавали една десета от вземането, предвид което и не е имало сума, която да следва да се приспада.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя по отношение на невключ -ване на негови разноски в тези с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Жалбопо -дателят няма сторени разноски, които да се ползват с такава привилегия, т.е. таки - ва сторени за подготовка и осъществяване на принудителния способ, от изпъл -нението на който е постъпила сумата за разпределение/такива разноски е направи - ла само НАП/, или такива за искове по чл.134 и чл.135 от ЗЗД.Що са касае за разноските, сторени от него по изп.д.№20107620400349, то същите следва да бъ - дат събрани по това дело с извършените по него изп.способи.Още по-малко могат да се претендират дължимите авансово от банката по същото дело такси като взис- кател, които не са били внесени от нея.

След приспадане на сумите с привилегии по чл.136, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД оставащата сума за жалбоподателя е в размер на 4 213, 26лв.Непосочването в разпределението на това кои конкретно от вземанията му се удовлетворяват и с колко и колко остават неудовлетворени, но може да доведе до необходимост от отмяната на разпределението само на това основани.Сумата е посочена общо, а това кои вземания същата ще погаси е указано в закона-чл.76, ал.2 от ЗЗД, или в случая доколкото в цитираното удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК от ЧСИ Д. Драганов не е посочено дългът да включва съдебни разноски, а само главница и законна лихва, следва, че ще се погаси част от дължимата закона лихва.Доколкото постъпилата сума за разпределение е недостатъчна за пълното удовлетворяване на взискателя с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, то непосочването размера на дълга на всички останали взискатели с привилегии от по-долен ред/вкл. първо- началният/ и на хирографарните също не опорочава разпределението до степен, налагаща неговата отмяна.Неоснователни са възраженията на жалбопадателя, че при новото изготвено разпределение ДСИ не се е съобразил с дадените му от съда указания.Понастоящем обжалваното разпределение е изготвено изцяло в съответс- твие с указанията, дадени в решение №5/08.02.2016г., постановено по в.гр.д.№290/ 15г. по описа на РОС.             

По изложените съображения съдът приема, че ДСИ е изготвил разпределение при спазване разпоредбите на чл.136 от ЗЗД, предвид което подадената против същото жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Постано - веното от РОС в този смисъл обжалвано решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение/без номер/ от 05.10.2016г., постановено по в.гр.д.№ 164/16г. по описа на РОС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: