ОПРЕДЕЛЕНИЕ 813

гр. Варна,    20.12.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 648/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от И.С.В. *** чрез адв. К.Г. от ВАК против протоколно определение от 19.10.18г., постановено по гр.д. № 116/18г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно до влизането в сила на решението по адм.д. № 1821/17г. на Адм.С-Варна. Счита се, че определението е незаконосъобразно, тъй като увреждащото действие, причинило твърдяните от ищцата имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетение се претендира, както по цитираното адм.д. № 1821/17г. на Адм.С-Варна /от ответниците Община Варна и ДНСК-София/, така и по делото на ВОС /от ответниците физически и юридически лица – етажни собственици в жилищна сграда, където е имота и на ищцата/, е със сложен фактически състав – състои се от последователно извършени действия на посочените по двете дела правни субекти. В тази връзка се излага, че въз основа на решение на ОС на етажните собственици от 05.02.13г. е било подадено заявление на 11.03.13г. за снабдяване със строителни книжа за преграждане на автомобилния проход на сградата, вследствие на което е било издадено от съответната администрация на Община Варна разрешение за строеж от 21.03.13г. за „Монтиране на 2 бр. врати от ПВЦ дограма с остъкляване” в двата края на автомобилния  проход на сградата. Фактическото поставяне на вратите е извършено от настоящите ответници. Разрешението за строеж е било обжалвано от И.В. пред началника на РДНСК-Североизточен район-Варна, който е отказал неговата отмяна със Заповед от 21.07.15г. Последната по жалба на ищцата е била отменена, както и е било отменено цитираното разрешение за строеж – с решение по адм.д. № 2546/15г. на Адм.С-Варна, влязло в сила на 15.11.16г. Поради това се поддържа, че е налице съпричиняване на вредите по см. на чл. 53 от ЗЗД, което обуславя солидарната отговорност на ответниците по двете посочени дела. Последните са образувани отделно поради различния ред, по който се реализира отговорността за непозволеното увреждане спрямо различните ответници – по чл. 1 от ЗОДОВ пред административния съд по реда на АПК и по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД пред гражданския съд по реда на ГПК. Поради това се счита, че отговорността на настоящите ответници не е в преюдициална зависимост от отговорността на ответниците по висящото административно дело.

Отделно от горното се излага, че ако не се приемат изложените съображения, жалбоподателката желае предявените претенции за обезщетение на претърпените от нея вреди да се приемат, че са в резултат на неоснователните действия на настоящите ответници, които са попречили на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота си в пълен обем. Неоснователността на действията на ответниците е установена с влязло в сила решение по гр.д. № 6413/14г. на ВРС, с което предявеният от ищцата против етажната собственост иск по чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията,        засягащи пълноценното упражняване от ищцата на нейната собственост върху имота ѝ, е бил уважен, а ответниците са били осъдени да премахнат монтираните 2 врати от ПВЦ дограма с остъкляване в двата края на автомобилния проход на сградата.   

В предвидения срок писмени отговори на частната жалба са депозирани от част от насрещните страни. Ответникът И.А. е депозирал отговор чрез процесуалния си представител адв. Кр. К., в който същата се счита за просрочена и поради това недопустима, а евентуално – неоснователна. Счита се, че от изхода на спора по административното дело зависи решението по настоящото дело на ВОС, тъй като и в двата случая ищцата претендира обезщетения за вреди, причинени от действията на административните органи и тези на настоящите ответници. При това положение ако се докаже причинна връзка между действията на административните органи и вредите на ищцата, то няма как да е налице такава връзка и между действията на настоящите ответници и същите вреди на ищцата. Претендира се връщане на частната жалба или евентуално оставянето ѝ без уважение като неоснователна.

Ответниците О.Л.Н., М.Г. Н., В.И.Б. и Г.П.Б., представлявани от адв. Д. В., са депозирали отговор на частната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Счита се, че е налице пълен идентитет на предявените по административното и по гражданското дело претенции по основание, размер и период /касателно размера и относно периода от 21.03.13г. до 15.11.16г./. При това положение, ако бъдат постановени две осъдителни решения и по двете дела, то ищцата би получила две обезщетения за едно и също увреждане, произтичащо от едни и същи факти и за един и същи период, но от различни ответници. Това би довело до неоснователното ѝ обогатяване. Това хипотетично развитие обуславя и преюдициалността на по-рано заведеното административно дело спрямо настоящото дело – съдът по последното да не допусне неоснователно обогатяване на ищцата. Претендира се отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 400 лв.    

Останалите ответници – Н.Р.Б., Х.М.М., К.Й.А., И.Л.В., Д.С.В., И.Н., „Медилинк-2001” ООД, Етажна собственост на ул. „Брегалница” 28, П.Ж.Я., както и третите лица-помагачи – Община Варна и ДНСК-София, не са депозирали отговори на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок /съобразно нормата на чл. 60, ал. 4 от ГПК, срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица – в случая на 26.10.18г., когато е подадена по куриер частната жалба/, от страна с правен интерес от обжалването му, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, трябва да се разглежда дело относно правоотношение, съответно - факт (в предвидените от закона случаи), което ще приключи с акт, чиято правна последица е обуславяща разрешаването на съответния граждански спор. Наличието на висящо обуславящо дело е отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск по обусловеното дело.

В настоящия случай висящото адм.д. № 1821/17г. на Адм.С-Варна няма за предмет разрешаването на преюдициален спрямо предмета на спряното гражданско дело спор и не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Ако се приеме, че предявените пред административния съд искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди на ищцата, се основават на твърдението, че са причинени единствено от незакосъобразните актове, издадени от ответниците по това дело, а предявените по гражданското дело искове по чл. 45, ал. 1 /чл. 49 от ЗЗД за юридическите лица/ за обезщетяване на същите вреди и за същия период, но при твърдението, че са причинени само от ответниците по гражданското дело, очевидно са основани на взаимноизключващи се твърдения. Едното от двете е вярно и поради това връзка на обусловеност не съществува – налице ли е виновно и противоправно причиняване на вреди и от кого, ще реши съответния съд без да е обвързан от произнасянето по другото дело.

Ако се приеме, че и по двете дела се претендира обезщетяването на едни и същи вреди на ищцата и за едни и същи /или поне припокриващи се/ периоди, за които се твърди, че са причинени от действия/бездействия на всеки от ответниците както по административното дело, така и на тези по гражданското дело /каквото изявление е направил процесуалния представител на ищцата в първото по делото с.з. пред първата инстанция на 19.10.18г. – че увреждащото действие е извършено при условието на съпричиняване от ответниците/, то тогава ще е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД, уреждаща солидарна отговорност на делинквентите.

Характерни особености на пасивната солидарност са множеството на задълженията и единство на предмета на престациите. Това означава, че има множество правоотношения, по които кредиторът е един, но длъжниците са различни, а предметът на задълженията е един и същ. Задължението на възложителя на работа и делинквента по чл. 49 от ЗЗД пък е хипотеза на неистинска солидарност, тъй като и двамата дължат на увреденото лице /кредитора/ една и съща по предмет/стойност престация, но вътрешните отношения на длъжниците не се уреждат по правилата на солидарността. В зависимост от предвидените от закона последици, с които се свързва солидарността - дали същите пораждат или не пораждат едно и също действие за всички длъжници, са налице прояви на абсолютното или относително действие на солидарността.

Една от хипотезите на абсолютното действие на солидарността е, че кредиторът може да предяви правата си срещу един от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички – чл. 122, ал. 1 от ЗЗД. Длъжникът-ответник не може да възразява за разделяне на вземането срещу всеки от длъжниците /а в хипотезата на съпричинителство на вредата от множество делинквенти – кой в каква степен е допринесъл за настъпването ѝ/. За него съществува възможността след изпълнение на по-голяма част, отколкото е неговото задължение /съобразно степента на неговото допринасяне за вредите/, да търси разликата от останалите съдлъжници – чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.       

Друг израз на абсолютното действие на солидарността е задължението на солидарния длъжник, срещу когото е предявен иск, да противопостави на кредитора всички общи за съдлъжниците възражения – по арг. за противното от чл. 122, ал. 3 и от чл. 127, ал. 3 от ЗЗД.

Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници, не засяга правата на кредитора срещу останалите такива – чл. 122, ал. 2 от ЗЗД. Това пък е проява на относителното действие на солидарността, основана на самостоятелния характер на правоотношенията между кредитора и всеки от длъжниците. Това означава, че кредиторът може да съди всеки от солидарните съдлъжници и поотделно - докато се удовлетвори. Правото на иск е функция на отделното материално право на кредитора срещу всеки от солидарните длъжници. При всички положения обаче съдът, разглеждащ отделно предявената претенция на кредитора срещу един или част от солидарните длъжници, следва да присъди поисканото в рамките цялото дължимо, но не повече от неизпълнената до момента част. Отделното материално правоотношение между кредитора и отделния солидарен длъжник предопределя и специфичната му процесуална проява в гражданския процес – че солидарните длъжници са обикновени другари. Самостоятелният характер на солидарните задължения не изисква привличането на останалите длъжници в процеса, воден срещу един от тях.

Ако кредиторът е получил пълно удовлетворение на своето притезание – предявеният против друг от солидарните длъжници иск следва да се отхвърли, а ако това е настъпило в хода на изпълнението – изпълнителното производство да се прекрати. Както се посочи и по-горе, изпълнилият повече от своята част от задължението солидарен длъжник, има на свое разположение иска по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед на изложеното по-горе, то предявените по двете дела – административното и гражданското дело искове, дори и да имат за предмет претенциите на кредитора за обезщетяване на противоправно причинени от неколцина едни и същи вреди, са предявени против различните солидарни за една и съща престация длъжници, поради което и никое от тях не е обуславящо спрямо другото.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване чрез извършване на съответните съдопроизводствените действия.

Разноски в настоящото несамостоятелно производство спрямо производството по съществото на спора, не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.10.18г., постановено по гр.д. № 116/18г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно до влизането в сила на решението по адм.д. № 1821/17г. на Адм.С-Варна,  И ВРЪЩА делото на ВОС за предприемане на съответните процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване  – по арг. за противното от чл. 274, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: